Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 21.12.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                 І-6 състав

в публичното заседание на двадесет и седми ноември

две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                                и в присъствието на

прокурора                                                           като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                                       гр. дело № 1228 по описа

за 2018 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

         Производството е образувано по искова молба, подадена от И.П. ***, с която предявява иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Поддържа се, че на 06.01.2016 г. около 07,50 часа в гр. София, ищецът пресякъл на пешеходна пътека на бул. „Ломско шосе“ към метростанция „Надежда“, отивайки към работното си място. След като пресякъл пешеходната пътека ищецът се качил на тротоара и тъй като последният бил заледен, не почистен, се подхлъзнал, загубил равновесие и паднал на левия си глезен. Ищецът твърди, че се е движил по левия тротоар на ул. „Кирил Дрангов“, с посока на движение от ул. „Добри Чинтулов“ към бул. „Ломско шосе“, пресякъл е бул. „Ломско шосе“ на единствената пешеходна пътека, в близост от същата страна, като е стъпил на тротоара, водещ към входа на метростанция „Надежда“, откъм „Надежда“ І част, с посока на метрото към центъра на гр. София. Самият инцидент е станал точно, когато ищецът е пресякъл бул. „Ломско шосе“ и е стъпил на тротоара. Ищецът твърди, че в близост няма никакви сгради, собствениците или ползвателите, на които да имат задължение да почистват прилежащите тротоари около имотите. Твърди се, че вследствие на гореописаното ищецът получил тежка фрактура, извършена е операция с поставяне на метална остеосинтеза на фибералния малеол в ляво и лагаменторафия на делтоидния лигамент. След извършената операция на ищеца е поставена гипсова имобилизация на левия крайник, като му е предписана антибиотична и антитромботична профилактика и използване на помощни средства. Престоят в болнично заведение продължил седем дни, като през това време ищецът бил обездвижен на легло и за него се грижели съпругата му и родителите. Поради тежкото тройно счупване на левия глезен, ищецът е търпял изключително силни и остри болки, което му създавало огромен дискомфорт, довело до нарушения на съня. След изписване от болницата, състоянието на ищеца се влошило, което наложи второ постъпване в болница, при което били извършвани редица процедури съпроводени с много силни болки и приемане на силни болкоуспокоителни. Впоследствие следват две постъпвания в болница, като при второто на 14.06.2017 г. е извършена нова операция-екстракция на винтове и плака. Твърди се, че преди инцидента ищецът е бил активен спортист, обичал е да тренира и да ходи на разходки в планината, бил е в отбора по волейбол в „А“ девизия, сезон 2015-2016 г., а към настоящият момент ищецът е преустановил каквито и да било физически натоварвания. Невъзможността на ищеца да тренира волейбол, както и наличието на огромни загрозяващи белези от операциите на лявата глезенна става се отразяват на психиката на ищеца. В следствие на изживения шок, ищецът се оплаква от понижено настроение, тревожност, нарушения на съня и вниманието. Поддържа се, че тротоарът на който е станало произшествието е публична общинска собственост и ответникът не е изпълнил задължението си да почисти същият от лед.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди-болки и страдания от причинените телесни увреждания, ведно със законната лихва от датата на деликта-06.01.2016 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото, в т.ч. и заплатеното адвокатско възнаграждение.

         В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника С.О. чрез процесуалния му представител юрисконсулт Н. надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.

Счита иска за допустим, но неоснователен.

Оспорва всички фактически твърдения и моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност моли съда да уважи иск в по-нисък размер, тъй като поисканата сума е прекомерно висока. Претендира разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът поддържа в съдебно заседание така предявените искове и по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Претендира разноски съобразно представен списък. Адвокат Г.претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От разпита на свидетелите В.В.В.и М.Т.Т.-очевидци на случилото се установява, че на 06.01.2016 г. сутринта, около 08,00 часа ищецът пострадал при падане, вследствие подхлъзване върху непочистен и заледен тротоар. Установяват, че мястото на произшествието е точно ъгъла между ул. „Кирил Дрангов“ и бул. „Ломско шосе“ от страната на първа част, изхода на пешеходната пътека, пътя към подлеза за метростанцията. Самото място, където ищецът паднал било заледено много. Пространство около 5-7 кв.м. било лед. Времето било студено и валяло дъжд. Ищецът лежал на мястото, където бил паднал и не можел да стане. Свидетелят Видов се опитал да го изправи, за да може да го заведе някъде, където не вали, но било толкова хлъзгаво, че нямал никаква опора, за да може да го вдигне. На мястото, където бил паднал ищеца нямало магазини. Отзад, зад  мястото се намира фонтан, след това има подлеза за метрото, асансьор, има паркинг, улица и вече на около 30-40 м от там има жилищен блок, където на първия етаж има аптека.

Свидетелката Т.уведомила на тел.112 за произшествието.

Свидетелката Ц.В.Ц.-Ц.-съпруга на ищеца установява, че разбрала за инцидента със съпруга й по телефона от него, когато той вече бил постъпил във военна болница. Свидетелката видяла съпруга си в късния следобед, когато операцията била вече преминала. Кракът му бил доста отекъл, имал червеникаво-син цвят, не можел да се изправя, имал оставена подлога до него. Ищецът престоял в болница една седмица, през който период не можел да се обслужва сам и се нуждаел от чужда помощ. Постоянно го болял крака. Не можел сам нито да се преоблече, нито да отиде до тоалетната, бил на системи, отделно му давали обезболяващи.  След изписване от болницата ищецът престоял в къщи около 3-4 месеца, като през първите две седмици бил обслужван изцяло от съпругата си, тъй като не можел да става, не можел да се преоблича. Съпругата му го къпела, обличала. След около месец постъпил отново във ВМА в Отделение за физиотерапия, където стоял около една седмица, през което време ищецът отново имал нужда от чужда помощ, защото бил все още с патерици, защото не можел да се движи. Влизането в болница се наложило, защото кракът продължавал да го боли, бил все още подут и с оток. Провеждал рехабилитации до края на март, началото на април. След около година и половина извадили пироните, съответната планка, която е вградена в крака, след което отново около седмица-две стоял вкъщи. През този период имал силни болки, използвал отново патерици. Към настоящия момент има от време навреме оплаквания, когато е много горещо или много студено, рядко но се налага да пие пак обезболяващи. Останал голям белег, което притеснява ищеца, особено когато лятото трябва да е с по-отворени дрехи, или на морето. Свидетелката установява, че преди инцидента ищецът спортувал активно. Ходел на волейбол, след което спрял да спортува за доста дълъг период. От скоро започнал да ходи полека-лека на тренировки от време навреме, но вече не изпълнява същата позиция, на която бил.

Свидетелят М.Н.Л.установява, че бил съотборник с И. в Аматьорската лига на  Българската федерация по волейбол. И. бил либеро и бил единствен на тази позиция. Инцидентът с И. станал по време на средата на сезона на волейбола, който продължава 7-8 месеца. Възстановителният период на ищеца са проточил около шест месеца и поради отсъствието на ищеца, отборът се разпаднал.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

От приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че вследствие на процесния инцидент и в пряка причинна връзка от него, ищецът е получил счупване на страничния глезен на малкия пищял, счупване на задния триъгълник на големия пищял, увреда на вътрешната делтоидна връзка на лява глезенна става. Възстановителният период при ищеца обхващащ проведеното болнично и домашно-амбулаторно лечение, е продължил общо 156 дни. Установява се, че ищецът е търпял болки и страдания с голям интензитет през първите 7-8 дни след травмата, които след това са намалявали и са били с променлив характер в рамките на около 4-5 месеца. След втората операция болките също са били с голям интензитет за срок от 4-5 дни, след това са намалявали. По време на болничното лечение са извършени кръвно наместване и метална фиксация с плака и винтове, зашиване на вътрешната делтоидна връзка на глезена и изваждане на металните импланти. Ищецът се е възстановил като са останали оперативни белези и има някой субективни оплаквания, които не оказват влияние върху функцията на глезена.

Съдът кредитира заключението на вещото лице. Същото е изготвено обективно и компетентно, кореспондира със събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.

Предявеният иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.

Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени вреди на ищеца, произтекли от бездействие на негови служители, които не са почистили леда от тротоара.

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.

По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети лица.

С оглед установените фактически обстоятелства по делото и предвид правната характеристика на предявения иск, настоящият състав намира, че предявеният иск за причинени на ищеца неимуществени вреди е доказан по своето основание.

За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.

Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика /ответника/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.

Съгласно  чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, които са публична общинска собственост /чл. 8, ал. 3 от ЗП/. Тротоарът е част от земното платно, съобразно § 1, т. 2 от ДР на ЗП, или - конструктивен елемент от пътното платно /пътя/, по аргумент от съдържащата се в § 1, т. 4 от ДР от Наредба № 2 от 17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, нормативна дефиниция. Съгласно чл. 31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. "а" ППЗП организирането на дейностите по поддържане на пътищата е задължение на съответната община. Това свое задължение общините, в конкретната хипотеза ответникът, осъществяват чрез своите служители и/или други лица, на които са възложили съответната дейност по поддръжка. Т. е. поддръжката на тротоара, върху който е станал инцидента, е в правомощията на ответната община. По делото е категорично установено, че процесният участък от настилката е част от същинския тротоар, предназначен за придвижване на пешеходците по бул. "Ломско шосе". Безспорно е налице проявено от страна на ответната община бездействие по отношение изпълнение на вменените й със закон задължения. 

 

 

 

Безспорно се установява наличие на противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на ответника, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за почистване на леда от тротоара.

По размера на предявения иск.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищеца неимуществени вреди, възрастта, здравословното им състояние, интензитета на болките и страданията, и продължителността на възстановителния период.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 20 000 лв.

Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.

Този размер съответства и на съдебната практика по аналогични случаи.

При определяне на горния размер съдът съобразява, че процесът на възстановяване е протекъл без възникнали усложнения за период около 5-6 месеца, че не са налице трайни остатъчни явления. Ищецът следва да бъде обезщетен за болките и страданията, които са били с най-голям интензитет в момента на травмата и след двете оперативни интервенции, като във времето на оздравителния процес постепенно са намалявали. Ищецът следва да бъде обезщетен и за това, че получената травма е довела до продължително преустановяване на активната му спортна дейност, която макар и възстановена към момента, не е в този обем и интензитет преди инцидента.

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпения от него стрес, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.

Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за разликата над 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв.

Съобразно нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане (каквото е настоящото) длъжникът се смята в забава и без покана, като мораторната лихва се дължи от деня на деликта, поради което съдът присъжда лихва върху главницата от 20 000 лв., считано от 06.01.2016 г.

По разноските:

Ищецът е освободен от държавна такса и разноски, поради което такива не му се присъждат.

Видно от договор за правна защита и съдействие № 762860/05.11.2018 г. адвокат Д. осъществява безплатна правна помощ на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.

При материален интерес от 40 000 лв., размерът на минималното адвокатско възнаграждение изчислено на основание чл.7, ал.2, т. 4. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г., бр. 84 от 2016 г. 25.10.2016 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 1 730 лв. От тази сума и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. адвокатско възнаграждение в размер на 865 лв., което е съответно на уважената част от иска.

Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, какво се дължи съобразно нормата на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) и следва да бъде определено по размер по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

По силата на чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., поради което съдът определя 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

От общата сума от 300 лв. направени разноски и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 150 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от исковете /20 000 лв./

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на 800 лв., както и сумата от 100 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда.

Водим от горното съдът

Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА С.О., гр. София, район *****, ул. „*****да заплати на основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД на И.П.П., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, адвокат М.Д. и адвокат Г.Й.сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди-претърпени болки и страдания от травматично увреждане, получено в пряка, причинно-следствена връзка с противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на ответника, изразяващо се в непочистване на леда от тротоар на бул. «Ломско шосе», водещ към входа на метростанция «Надежда» на 06.01.2016 г., ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на увреждането-06.01.2016 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА И.П.П., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, адвокат М.Д. и адвокат Г.Й.да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на С.О., гр. София, район *****, ул. „*****сумата от 150 лв. /сто и петдесет лв./ разноски направени пред настоящата съдебна инстанция, съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА С.О., гр. София, район *****, ул. „*****да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат М.Д., адрес: *** адвокатско възнаграждение в размер на 865 лв. /осемстотин шестдесет и пет лв./

ОСЪЖДА С.О., гр. София, район *****, ул. „*****да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на 800 лв. /осемстотин лв./, както и сумата от 100 лв. /сто лв./-заплатено възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен съд.

                  

СЪДИЯ: