Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.09.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, трети първоинстанционен състав, в закрито заседание
на десети септември януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 532/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „ЕТ“А.С.“***,против О.К. предмет-обезщетение за подобрения в размер на
76 000 лв.,представляващи увеличената стойност на имот УПИ девето с площ
5410 кв.м в кв.84 по плана на гр.Костенец,ведно с построените сгради.Ищецът
твърди,че бил наемател от 01.11.1993г. до 24.06.2019г. с наемодател ответната
община,която била собственик. Без
прекъсване били сключени анекси и нови договори за наем ,последният от 14.04.2000г.
като до септември 2001г. общината вземала наем.После се оказало ,че имотът бил
актуван като държавна частна собственост с акт № 814/09.07.2001г.на 30.11.2005г.
подписал приемателно-предавателен протокол с Държавата чрез Областния управител
и продължил да „владее“ имота.През м. май 2019г. бил уведомен,че трябва да
предаде имота на ответната община,тъй като отново станал общинска
собственост.На 24.06.2019г. освободил имота и отправил покана до общината да му
плати подобренията,което не станало.Описва подробно подобренията: фурна за
хляб,електрозахранване,Ви К,работилница за тестени закуски.Претендира и
законната лихва върху сумата от 01.08.2019г.-датата на депозиране на исковата молба- до
окончателното ѝ плащане,ведно със съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва
иска .Твърди,че подобренията са извършени в периода 1994-2000г. и вземането за
тях е погасено по давност,тъй като с актуването на имота за държавен може да се
счита,че собственикът е предприел действия да си възвърне фактическата
власт.Най-късният момент за прекъсване на давността е 30.11.2005г., когато е
подписан приемателно-предавателен протокол.Следователно петгодишният срок за
заплащане на подобрения е изтекъл на 30.11.2010г.На второ място –от
01.11.1993г. до 24.06.2019г. ищецът е бил не владелец, а държател.Общината е
станала собственик едва с решение № 785/01.11.2018г. на МС,с което имотът е
безвъзмездно прехвърлен на общината.Съставен е акт за ПОС № 1646/03.06.2016г.Общината
не е придобила активи по претендираните
подобрения,тъй като от приемателно-предавателния протокол от 2005г. било
видно,че се касае за две порутени сгради.Липсвали строителни книжа за претендираните постройки, а само разрешение за
преустройство № 66/22.12.1999г. за работилница за тестени изделия и от визата
било видно,че преустройството засяга само 1/5 от съществуващата сграда.При
съпоставка на приемателно-предавателните протоколи от 30.11.2005г. и от
31.05.2019г. не се установявала разлика в параметрите на сградите.
Ответникът е предявил насрещен иск
,който да бъде разгледан евентуално ако първоначалният иск бъде уважен, с
правно основание чл.59 ЗЗД с цена 26 794 лв., с която сума ищецът се
обогатил за сметка на ищеца по насрещния иск,ползвайки имота без да заплаща
наем за периода от 01.11.2018г. до 13.09.2019г., ведно със законната лихва
върху сумата,считано от датата на исковата молба по насрещния иск/вх.№
7715/17.09.2019г.С определение от 22.10.2019г. съдът е изготвил проекто-доклад, в който указва на ищеца да уточни кога са
направи подобренията, да уточни дали ги претендира на осн.чл.72
ЗС или на осн.чл.74 ал.2 ЗС и да ангажира гласни и писмени
доказателства,че е направил претендираните
подобрения,както и да експертиза за стойността им.С молба от 24.10.2019г.
ищецът посочва правно основание чл.59 ЗЗД.С молба от 19.11.2019г. уточнява,че
подобренията са направени от 1994г. до 2000г. В с.з. на 16.01.2020г./първо по
делото/ ищецът представя строителни книжа съгласно даденото указание, но в
процеса на отделяне на спорното от безспорното поддържа фактически
твърдения,които не касаят квалификация на правното основание по чл.59 ЗЗД, а по
чл.74,ал.2 вр.чл.72 ЗС.Конкретно твърди,че със самия
факт на одобряване на строителните книжа ответникът е доказал,че знае за
извършваните от наемателя подобрения и не се противопоставя на извършването им.В
първото с.з. на ищеца е указано,че не може да претендира увеличената цена на
имота с иск по чл.59 ЗЗД, а само сумата,с която действително е обеднял в
корелация с обогатяването на ответника;за да претендира увеличената стойност на
имота,трябва да е имал качество на държател,приравнен към добросъвестен
владелец,в момента на претендираното увеличаване на стойността на имота. При
дадена последна възможност да уточни основанието на иска и да прецизира задачата
на експертизата ,както и обстоятелствата,които иска да докаже с гласни
доказателства, ищецът депозира молба вх.№ 515/20.01.20г.,съдържаща само задача в
най-общи линии:“ да даде оценка на извършените подобрения в имота след оглед и
запознаване с документацията по делото и
с каква стойност се е увеличила цената на имота“.Това категорично доказва ,че
волеизявлението е с оглед квалификация на иска по чл.74, ал.2 вр.чл.72 ЗС и съдът е сезиран именно с такъв иск,независимо
от посочената правна квалификация, чието прецизиране не е задължение на ищеца.В
с.з. на 10.09.2020г. ищецът намалява цената на иска на 69 769 лв.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед доводите на страните,съдът намира
иска на ЕТ „А.С.“ процесуално допустим предвид наведените фактически твърдения,
и по същество основателен.
В с.з. от 28.05.2020г. ищецът твърди,че е владелец на имота от 01.11.2018г.,
до 24.06.2019г./ впоследствие поддържа,че освободил имота на 24.10.2019г.,а
ответната община твърди,че имотът е освободен на 16.09.2019г.,докогато бил
лишен от възможността да получава наем/. От 01.11.1993г. до
09.07.2001г./датата,на която имотът станал държавна собственост/ имал качество
на наемател на ответната община.С решение от 24.102005г. по гр.д. № 204/2005г.
на СОС, потвърдено с решение на ВКС № 592/09.06.2006г. по т.д.№ 88/2006г.,
ищецът е осъден да заплати на Областния управител на Софийска област
обезщетение на осн.чл.591 ал.1 ЗЗД за ползване за
периода от 04.10.2002г. до 31.07.2004г. на процесния
имот, на база 159 лв. наем,като е установено,че ползва само фурната
гаража/навес/ и прилежащата към тези помещение площ и не препятства ползването
на останалия терен,който е обработван.Съдът е приел за неоснователно
възражението за прихващане за подобрения в размер на 79 000лв.,поради
недоказване вида и стойността им.Настоящото производство има за предмет същите
подобрения-фурна за хляб,външно електрозахранване,външни връзки на ВиК-мрежа и работилница за тестени закуски/пудра захар/ и
склад-за които е издадена виза от 09.12.1999г. и Разрешение за преустройство №
66/22.12.1999г. на работилница за тестени закуски.Съдебно-техническата експертиза,приета
по настоящото производство, установява,че СМР са изпълнени през периода от
1994г. до 1995г. и че с тях стойността на имота се е увеличила със сумата
69 769 лв.От представените по делото скица № 143/78.04.1994г.,скица №
308/01.12.1998г., ски;а № №
92-0-241812.09.2019г.,одобрен проект № 55/22.12.1999г.,разрешение за
преустройство № 66/22.12.1999г.,санитарно разрешение за въвеждане в експлоатация №
12394813.07.2001г.,удостоверение №
137/01.08.2000г. на дирекция „ТСУ и ТТЗП“,отдел ТСУ,обяснителни записки към
„заснемане на В и К“ инсталации“ и пр. –категорично и непротиворечиво се
установява,че ответната община е дала всички необходими разрешения,съгласувания
и пр.,следователно е знаела за извършените подобрения и не се е
противопоставила.Ето защо, наемателят има правата на добросъвестен подобрител
съгласно чл.74, ал.2 вр.чл.72,изречение второ от
ЗС,възлизащи на сумата 69 769 лв.към датата на постановяване на решението.Искът
не е погасен по давност,тъй като в момента на узнаването,че собственик е Държавата/
с писмо № 30.00.01/17.03.2003г.Областният управител е уведомил ищеца ,че иска
да му заплати обезщетение до 01.05.2003г. и при липса на доказателства кога е
получено съобщението, следва да се приеме за достоверна датата
01.05.2003г./-ищецът не е бил легитимиран да предяви иск по чл.74 вр.чл.72 ЗС срещу Общината; срещу актуалния собственик
Държавата той предявил своевременно възражения за прихващане със стойността на
подобренията, което не било уважено поради недоказване,но ответната община не е
била страна по делото и неговият изход не рефлектира негативно върху ищеца.По
изложените съображения искът следва да бъде уважен,а ведно с него и акцесорния иск за законната лихва,считано от датата на
предявяване на иска,до окончателното плащане на сумата.Насрещният иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан,тъй като въпреки указанията на
съда ответникът не е поискал експертиза за установяване на претендирания
месечен наем и периода,в който претендира да е бил лишен от възможността да
реализира приход от отдаване на имота под наем.Ответникът следва да заплати на
ищеца съдебни разноски в размер на 3040 лв. държавна такса, 500 лв.
възнаграждение за вещо лице и 1000 лв. адвокатски хонорар,платен в брой според
представения договор №7799263/23.10.2019г.-общо сумата 4540 лв.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА О.К. с адрес ***,да заплати на
ЕТ“А.С.“ ЕИК ….. със седалище и адрес на управление ***, на осн.чл.74,ал.2
вр.чл.72,ал.1 от ЗС сумата 69 769/шестдесет и
девет хиляди седемстотин шестдесет и девет/ лева,представляващи увеличение на
стойността на имот УПИ Девето
–„Хлебопроизводство и пудра захар“ в кв.84 по плана на гр. Костенец, поради преустройство
с изграждане на работилница за тестени закуски, външно електрозахранване и
външен водопровод и канализация, ведно със законната лихва върху сумата на осн.чл.86 ЗЗД,считано от 01.08.2019г. до окончателното
плащане на сумата, ведно със съдебни разноски в размер на 4540/четири хиляди
петстотин и четиридесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ насрещният иск на О.К. срещу
ЕТ „А.С.“ ,ЕИК ……, на основание чл.59 ЗЗД с цена 26 794 /двадесет и шест
хиляди седемстотин деветдесет и четири /лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: