№ 124
гр. Бургас, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120105546 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „КТАВА ТРАНС“ ЕООД
против „СОУТ ЕНЕРДЖИ ЕУ“ ЕООД, с която са предявени установителни искове по чл.422
от ГПК.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
ответникът твърди, че производството е недопустимо, като образувано срещу ненадлежен
ответник, а по съществото на спора, че исковете са неоснователни.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният
представител на ищеца моли съда да уважи исковете и да присъди на страната сторените по
делото разноски. В същото съдебно заседание процесуалният представител на ответника
моли съда да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.10.2023 г. между „КТАВА ТРАНС“ ЕООД, превозвач, и „СОУТ ЕНЕРДЖИ ЕУ“
ЕООД, възложител, е сключен устен договор за транспорт, по силата на който превозвачът
приема да извърши и извършва чрез две превозни средства транспорт на въглища за огрев по
маршрута Турция – България с дата на товарене 23.10.2023 г. в Турция. Стоките са получени
от получателя на 25.10.2023 г., за което е налице отразяване в международната
товарителница. За извършения превоз е издадена фактура № ***/23.10.2023 г. В нея са
отразени: видът на услугата („транспортна услуга Турция – България“); броят на превозите
(два превоза, извършени с автомобили с конкретни регистрационни номера – влекач и
полуремарке); стойност на услугата (5280 лева) и начин на плащане. Фактурата е включена
от ищеца в дневник за продажби за месец октомври 2023 г., като е посочен клиент „СОУТ
ЕНЕРДЖИ ЕУ“ ЕООД, както и е включена от ответника в дневник за покупките за месец
октомври 2023 г., като е посочен доставчик „КТАВА ТРАНС“ ЕООД.
На 27.10.2023 г. между „КТАВА ТРАНС“ ЕООД, превозвач, и „СОУТ ЕНЕРДЖИ ЕУ“
1
ЕООД, възложител, е сключен устен договор за транспорт, по силата на който превозвачът
приема да извърши и извършва чрез две превозни средства транспорт на въглища за огрев по
маршрута Турция – България с дата на товарене 31.10.2023 г. в Турция. Стоките са получени
от получателя на 02.11.2023 г., за което е налице отразяване в международната
товарителница. За извършения превоз е издадена фактура № ***/01.11.2023 г. В нея са
отразени: видът на услугата („транспортна услуга Турция – България“); броят на превозите
(два превоза, извършени с автомобили с конкретни регистрационни номера – влекач и
полуремарке); стойност на услугата (5085 лева) и начин на плащане. Фактурата е включена
от ищеца в дневник за продажби за месец ноември 2023 г., като е посочен клиент „СОУТ
ЕНЕРДЖИ ЕУ“ ЕООД, както и е включена от ответника в дневник за покупките за месец
ноември 2023 г., като е посочен доставчик „КТАВА ТРАНС“ ЕООД.
На 07.11.2023 г. между „КТАВА ТРАНС“ ЕООД, изпълнител, и „СОУТ ЕНЕРДЖИ
ЕУ“ ЕООД, възложител, е сключен устен договор за транспорт, по силата на който
превозвачът приема да извърши и извършва чрез две превозни средства транспорт на
въглища за огрев по маршрута Турция – България с дата на товарене 10.11.2023 г. в Турция.
Стоките са получени от получателя на 13.11.2023 г., за което е налице отразяване в
международната товарителница. За извършения превоз е издадена фактура № ***/10.11.2023
г. В нея са отразени: видът на услугата („транспортна услуга Турция – България“); броят на
превозите (два превоза, извършени с автомобили с конкретни регистрационни номера –
влекач и полуремарке); стойност на услугата (5280 лева) и начин на плащане. Фактурата е
включена от ищеца в дневник за продажби за месец ноември 2023 г., като е посочен клиент
„СОУТ ЕНЕРДЖИ ЕУ“ ЕООД, както и е включена от ответника в дневник за покупките за
месец ноември 2023 г., като е посочен доставчик „КТАВА ТРАНС“ ЕООД.
И в двете счетоводства не е отразено конкретно плащане по процесните фактури.
Счетоводството и при ищеца, и при ответника е водено редовно. Ответникът не е ползвал
данъчен кредит по фактурите, тъй като услугата международен транспорт е облагаема с
нулева ставка ДДС.
Според показанията на свидетеля Я. ответникът е следвало да заплати сумата по
всяка една фактура „в рамките на седмица“ след разтоварване на товара и представяне на
фактурата и ЧМР.
На 04.04.2024 г. ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч.гр. дело № ***/2024 г. по описа на
БРС. По това дело на 16.05.2024 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
***, по силата на която в полза на ищеца са присъдени: сумата от 15645 лева,
представляваща сборна дължима главница по процесните договори за превоз, ведно със
законната лихва върху главницата от 05.04.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата от
911,42 лева, сборна мораторна лихва върху всяка дължима сума по всяка една от фактурите.
Тъй като дружеството депозира възражение против издадената заповед за изпълнение в
срок, заявителят предявява установителни искове, по които е образувано настоящото дело.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза и на показанията на свидетеля Янко Щерев
Я., служител в ищцовото дружество.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Ищецът твърди, че с ответника е сключил няколко договора за транспортни услуги в
периода октомври – ноември 2023 г. по маршрута Турция – България срещу задължение за
плащане на определено възнаграждение. В този смисъл, исковете са насочени именно към
лицето, с което ищецът твърди, че е договарял, и което следва да плати възнаграждение за
превоза, поради което производството е допустимо.
На следващо място, дали в действителност има сключени договори за превоз е
въпрос на основателност на исковете, а не на тяхната допустимост.
2
За твърдените между страните отношения по договора за автомобилен превоз на
стоки с международен елемент са приложими нормите на Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR), която е ратифицирана от България.
Съгласно чл. 1 от Конвенцията, същата се прилага за всеки договор за автомобилен превоз
на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за
превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се
намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Международния
характер на договора се обуславя не от различната национална принадлежност и
местонахождението на страните, а единствено в мястото на приемането на стоката и
доставянето и на получателя. В случая мястото на приемане на стоката е в Турция, а
мястото на доставката е в България (ратифицирала Конвенцията).
Ето защо съдът приема, че предявените главни искове са с правна квалификация
чл.422 от ГПК, вр. чл. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR), вр. с чл. 367 от ТЗ и са допустими, а акцесорните – с правна квалификация
чл.422 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД и също са допустими.
По главните искове:
Според разпоредбата на чл.367 от ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава
срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. В процесния
случай се касае за превоз на товар.
Фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за услуга, ако
отразява съществените елементи от съдържанието на сделката – вид на услугата, стойност и
начин на плащане, имена на страните по сделката, време и място на сключване на сделката.
В случая и трите процесни фактури съдържат всички тези реквизити: вид, количество и
стойност на услугата – транспортна услуга по маршрута Турция-България с две превозни
средства; данъчна основа; начин на плащане – с платежно нареждане; имена на страните.
Безспорно фактурите не са подписани от възложителя на услугата (ответник по делото), но
са осчетоводени и включени в дневника му за покупките по ЗДДС. Практиката на ВКС е
константна в разбирането, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на
получателя на услугата и включването й в дневника за покупко-продажби по ЗДДС
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване
(Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о.).
На следващо място, едно от основните задължения на възложителя е да приеме
извършената съгласно договора услуга, като при приемането й той трябва да направи всички
възражения за неправилно изпълнение. По делото липсват доказателства ответникът да е
отправил възражения до превозвача за неизпълнен превоз, евентуално за повреди по товара
или за липсата му.
На последно място, според разпоредбата на чл.301 от ТЗ, когато едно лице действа от
името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. За да се приложи законовата
презумпция на чл. 301 ТЗ, е необходимо сключената сделка да се квалифицира като
търговска съобразно въведените в чл. 286 ТЗ критерии, както и да липсва противопоставяне
от страна на търговеца на извършените от негово име, без надлежно учредена
представителна власт, действия. Договорът за превоз е абсолютна търговска сделка по
смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5, предл. 3 от ТЗ и търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 от
ТЗ, защото е свързана с упражняването от ищеца занятие. Следователно, дори и да се
приеме, че лицето, с което свидетелят Я. е договарял превозите („В.“) не разполага с
представителна власт да сключва договори за превоз от името и за сметка на ответника
възложител, каквото възражение заявява процесуалният му представител в хода на устните
състезания, то „СОУТ ЕНЕРДЖИ ЕУ“ ЕООД е следвало веднага след получаване на
фактурите да възрази пред ищеца, че договори за превоз не са сключвани, респективно че
клаузите на същите са различни от договорените, но това не е сторено.
Ето защо, следва да се приеме, че са налице сключени договори за превоз,
3
превозвачът е изпълнил превоза, поради което му се дължи възнаграждение по тях.
Ето защо главните искове следва да бъдат уважени. Тук се налага следното
уточнение:
В заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза вещото лице
посочва, че по предходно издадена от ищеца фактура № ***/06.09.2023 г., която не е част от
предмета на делото, от страна на ответника има надплащане от 30 лева. Тази „разлика“ не
може да бъде отнесена към погасяване на задължения по последващи фактури, защото няма
изрично въведено възражение за прихващане от ответника, поради което съдът не може
служебно да приспадне тази сума. На следващо място, сумата „в повече“ е платена за
погасяване на задължение по конкретна фактура, поради което не може да се приеме, че
волята на платеца е надвнесената част да служи за погасяване на „следващо“ негово
задължение.
Ето защо исковете следва да бъдат уважени в размера, в който са предявени.
Законната лихва върху сборната главница следва да бъде присъдена от 05.04.2024 г.,
защото така се претендира от ищеца. Следва изрично да се посочи, че със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение превозвачът претендира мораторна лихва с краен момент
04.04.2024 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението, която в случая е
отново 04.04.2024 г., т.е. за една и съща дата заявителят ищец претендира и мораторна, и
законна лихва.
По основателността на акцесорните искове:
Според показанията на свидетеля Я. възнаграждението за превоза е следвало да бъде
платено от възложителя „в рамките на една седмица“ след разтоварване на товара,
представяне на фактурата и ЧМР. Видно от материалите по делото по първите два превоза
товарът е получен на 25.10.2023 г., по следващите два – на 02.11.2023 г., а по последните два
– на 13.11.2023 г. Следователно, за неизпълнение на задължението за изплащане на
възнаграждението по първите два договора ответникът изпада в забава на 02.11.2023 г., по
следващите два договора – ответникът изпада в забава на 10.11.2023 г., а по последните два
договора той изпада в забава на 21.11.2023 г.
Предвид изложеното акцесорният иск за присъждане на мораторна лихва върху
неизплатената главница по първата фактура следва да бъде уважен за сумата от 305,58 лева
за периода от 02.11.2023 г. до 03.04.2024 г. и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер от 324,91 лева и за периода 24.10.2023 г. – 01.11.2023 г., както и за дата 04.04.2024 г.
Това е така, защото на последната дата е входирано заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда и от нея ответникът дължи законна, а не мораторна лихва. За една и съща
дата не може да се присъди и мораторна, и законна лихва, а последната е присъдена от
заповедния съд, считано от 05.04.2024 г.
Акцесорният иск за присъждане на мораторна лихва върху неизплатената главница по
втората фактура следва да бъде уважен за сумата от 279,47 лева за периода от 10.11.2023 г.
до 03.04.2024 г. и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 296,23 лева и за
периода 02.11.2023 г. – 09.11.2023 г., както и за дата 04.04.2024 г.
Акцесорният иск за присъждане на мораторна лихва върху неизплатената главница по
третата фактура следва да бъде уважен за сумата от 269,01 лева за периода от 21.11.2023 г. до
03.04.2024 г. и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 290,28 лева и за
периода 11.11.2023 г. – 20.11.2023 г., както и за дата 04.04.2024 г.
Сумите са изчислени от съда на основание чл.162 от ГПК чрез общодостъпен
софтуер.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но ответникът не
претендира такива.
Ищецът е направил разноски за заповедното производство в размер на 2131,13 лева,
от които 1800 лева адвокатско възнаграждение и 331,13 лева държавна такса. С оглед
4
уважената част от исковете ищецът има право на разноски за заповедното производство в
размер на 2073,34 лева.
Ищецът е направил разноски за исковото производство в размер на 2673,67 лева, от
които 1800 лева адвокатско възнаграждение, 444,67 лева доплатена държавна такса, 29 лева
такса за възпроизвеждане на исковата молба с приложенията за връчване на ответника и 400
лева депозит за възнаграждение на вещо лице. Сумата от 4,70 лева, такса за банков превод
на депозита за вещо лице, не представлява разноски по делото, защото същата не се дължи
към съда. С оглед уважената част от исковете ищецът има право на разноски за исковото
производство в размер на 2604,92 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че „СОУТ ЕНЕРДЖИ ЕУ“ ЕООД, ЕИК –
*********, дължи на „КТАВА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 15 645
(петнадесет хиляди шестстотин четиридесет и пет) лева, представляваща неизплатено общо
възнаграждение по договори за превоз, включващо: 5280 лева възнаграждение по договор за
превоз на товари от 16.10.2023 г., за което е издадена фактура № ***/23.10.2023 г.; 5085 лева
възнаграждение по договор за превоз на товари от 27.10.2023 г., за което е издадена фактура
№ ***/01.11.2023 г.; 5280 лева възнаграждение по договор за превоз на товари от 07.11.2023
г., за което е издадена фактура № ***/10.11.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 15 645 лева от 05.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр.
дело № ***/2024 г. по описа на БРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че „СОУТ ЕНЕРДЖИ ЕУ“ ЕООД, ЕИК –
*********, дължи на „КТАВА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 305,58 лева
(триста и пет лева и петдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва върху
дължимата главница по фактура № ***/23.10.2023 г. за периода от 02.11.2023 г. до 04.04.2024
г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч. гр. дело № ***/2024 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
признатата сума до пълния претендиран размер от 324,91 лева и за периода 24.10.2023 г. –
01.11.2023 г., както и за дата 04.04.2024 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че „СОУТ ЕНЕРДЖИ ЕУ“ ЕООД, ЕИК –
*********, дължи на „КТАВА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 279,47 лева
(двеста седемдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща
мораторна лихва върху дължимата главница по фактура № ***/01.11.2023 г. за периода от
10.11.2023 г. до 04.04.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2024 г. по описа на БРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над признатата сума до пълния претендиран размер от 296,23
лева и за периода 02.11.2023 г. – 09.11.2023 г., както и за дата 04.04.2024 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че „СОУТ ЕНЕРДЖИ ЕУ“ ЕООД, ЕИК –
*********, дължи на „КТАВА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 269,01 лева
(двеста шестдесет и девет лева и една стотинка), представляваща мораторна лихва върху
дължимата главница по фактура № ***/10.11.2023 г. за периода от 21.11.2023 г. до 04.04.2024
г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч. гр. дело № ***/2024 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
признатата сума до пълния претендиран размер от 290,28 лева и за периода 11.11.2023 г. –
20.11.2023 г., както и за дата 04.04.2024 г.
ОСЪЖДА „СОУТ ЕНЕРДЖИ ЕУ“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на „КТАВА
ТРАНС“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 2073,34 лева (две хиляди седемдесет и три лева
и тридесет и четири стотинки), представляваща разноски в заповедното производство по ч.
гр. дело № ***/2024 г. по описа на БРС, и сумата от 2604,92 лева (две хиляди шестстотин и
5
четири лева и деветдесет и две стотинки), представляваща разноски по исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6