№ 21535
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110136490 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от “Т,Б, представлявано от ,дров, срещу
И. Х. Л..
В исковата молба се твърди, че И. Х. Л. била клиент на “Т,Д, в
качеството на собственик /подадено заявление-декларация за откриване на
партида/ на недвижим имот с адрес: гр. София, общ. Иск,, и е потребявала
топлинна енергия за абонатен № ,99, инсталация **********, като не е
заплатила начислените суми за процесния период.
Моли съда да признае за установено спрямо ответницата И. Х. Л., че
същата дължи на „Топлофикация София" ЕАД следните суми: сумата от
957,99 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., сумата от 148,98 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 27.02.2024 г., както и сумата в размер на 36,60 лв.,
представляваща цената за извършване на услугата дялово разпределение за
периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата от 8,29 лв. – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до
27.02.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
07.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.
В отговора на исковата молба ответницата оспорва исковете по
основание и размер и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва: качеството си на
потребител на ТЕ, ползването на имота през процесния период,
разгласяването на общите условия за продажба на топлинна енергия на
топлопреносното дружество и обвързаността на ответницата с тяхното
съдържание, както и разпределението на топлинна енергия – за процесния
период между СЕС и ФДР не съществувал договор. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност на процесните вземания.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
1. Правна квалификация:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
Няма.
3. По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на
действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, следва да бъде доказано доставено количество
топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на
ответника и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество на купувача, остойностено в размер на претендираната сума.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.153, ал.1 от ЗЕ,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот е бил
топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на
етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че
ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди;
начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за
отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното
количество и стойностите й през исковия период. Ответникът следва да
докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1,
предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на
ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за
забава за процесния период. Ответникът следва да докаже възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
4. Съдът е обявявил за служебно известни Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за
битови нужди в гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и
тези действали след 26.06.2016г.
5. по основателността на исковата претенция:
От представените по делото нотариален акт за продажба на недвижим
2
имот (л. 14) от делото се установява, че ищцата И. Л. и СИ,В – трето
неучастващо по делото лице са придобили при равни квоти от собствеността
процесния апартамент № 6.
Според съда независимо, че ищцата е подала декларация за откриване на
партида на имота, то същата с оглед притежаваните от нея ид.ч. в
съсобствеността отговаря единствено за ½ от претендираното задължение.
Ищеца не твърди, нито сочи доказателства, че другия съсобственик е починал
или че ищцата го е наследила.
В качеството на титуляр на правото на собственост, ищцата е и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия, като
от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. съобразно реално доставеното количество
топлинна енергия е дължима сума в размер на 1305,00 лв. , и 57,61 лв. за
дялово разпределение.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата
е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно.
Предвид обстоятелството, че ответницата отговаря за половината от
задължението, съобразно притежаваните от нея права в съсобствеността, тя
дължи сума за топлинна енергия – 652,5 лв. и за дялово разпределение – 28,8
лв.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, своевременно е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна
енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента
3
на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 16.12.2022 г., като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. (2 месеца и 7 дена)
същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в
сила от 14.05.2020 г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016
г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 12,03,2024 г. и
като се вземе предвид, че в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. (2м. и 7 дена)
давност не е текла, то следва да се приеме, че вземането на ищеца за цялото
задължение за процесния апартамент, за периода май.2020 г. – октомври 2020
г., в размер от 479,64 лв. е погасено по давност, като от тази сума ответницата
отговаря за 239,82 лв. задължението и в тази част е погасено по давност.
Задължението за м.11.2020 и сл. не са погасени по давност, първото би
се погасило по давност на 24,03,2023 г.
Следователно иска за топлинна енергия е основателен за 412,68 лв.
(1305 -479,64= 825,36 /2 = 412,68), иска следва да се отхвърли за горницата до
957,99 лв. като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период – протокол от ОС на ЕС за сключване на договор с разпределителното
дружество, договор на ЕС с ФДР, договор между ищцовото дружество и
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение. От СТЕ се установява, че сумата за дялово разпределение е
36,60 лв., в погасения по давност период не се претендира сума.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
4
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва, че
ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година, т.е.
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
Съдът намира за доказана претенцията за обезщетение за забава за
главницата за цена на топлинна енергия. В случая не се претендира погасена
по давност лихва за забава.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В полза на ищеца, съобразно уважената част следва да се присъдят
разноски в заповедното, така и в исковото производство - за държавна такса и
юрк. възнаграждение в размер на 100 лв. , депозит за СТЕ.
Съобразно отхвърлената част следва да се заплатя разноски на
ответника. Възражението на ищеца за прекомерност на възнаграждението на
адвоката на ответника е неоснователно.
Съобразно отхвърлената част ответника следва да бъде плати в полза на
СРС депозит за СТЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че И. Х. Л., ЕГН **********, дължи на „То,6, следните суми:
сумата от 412,68 лв.– главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за недвижим имот с адрес: гр. София, общ. Иск,; сумата от
148,98 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 27.02.2024 г., както и сумата в размер на 36,60 лв.,
представляваща цената за извършване на услугата дялово разпределение за
периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от 07.03.2024 г. до окончателното изплащане на
сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 13905/2024 СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за незаплатена топлинна
енергия над 412,68 лв. до 957,99 лв., както и за периода от м.05.2020 г. до
м.10.2020 г. включително, както и за сумата от 8,29 лв. – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до
27.02.2024 г.,
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Х. Л., ЕГН **********, да
заплати на „Т,6, сумата от 38,95 лв., представляваща разноски в заповедното
5
производство, както и сумата от 194,76 лв., представляваща разноски в
исковото производство, от които 12,98 лв. – държавна такса; 129,84 лв. – за
експертиза; 51,94 лв. – юрк. възнаграждение
ОСЪЖДА „Т,6, да заплати на И. Х. Л., ЕГН **********, разноски по
делото в размер на 216,29 лв.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС”
ЕООД като помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6