Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 64/15.02.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание
на дванадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав :
Председател:
Огнян Евгениев
Членове:
Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар
Александрова и с участието на прокурора Александрова,
като разгледа докладваното
от съдия Ницова КАНД № 46/2021 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е касационно по реда на чл.
63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208
и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от директора на ОД на МВР Враца, против решение № 52/22.07.2020 г., постановено по АНД № 58/ 2020 г. по описа на РС Б.Слатина, с което е отменен електронен фиш /ЕФ/ серия К № 2077474 на ОД на МВР Враца, за налагане на Н.Д.Б. *** на административно наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че решението на РС е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, както и необосновано. Сочи се, че във фактическите установявания въззивната инстанция е приела, че ЕФ е издаден на Б. в качеството му на водач – управляващ МПС, посочен в декларация от собственика на процесното МПС, както и че административнонаказващият орган е приел въпросната декларация, но съдът не приел, че в случая е безспорно доказано, че посоченото лице Б. е управлявал МПС. Според касатора тези фактически констатации на съда противоречат на доказателствата по делото, тъй като ЕФ е издаден на Б. в качеството му на лице управлявало МПС, като в 14-дневния срок от връчването на ЕФ, собственикът „И*** и*** 96 “ ООД, чрез предсталяващия М*** Р*** Д*** е подал декларация, в която посочва, че на посочената в ЕФ дата и час автомобилът е управляван от Н.Д.Б., с декларацията е представено копие от СУМПС на същия, какво изисква разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което административнонаказващият орган е анулирал издадения ЕФ на „Изток инвест“ ООД и издал такъв на Н.Д.Б.. Всички останали доводи, изложени в решението на РС са неоснователни и неотносими. Предвид изложеното, касаторът настоява, че районният съд е формирал изводите си въз основа на грешни фактически установявания, което е довело до неправилно решение. Изтъква се, че производството по издаване на ЕФ е специално, издателят на ЕФ не е длъжен да събира допълнително доказателства относно възражения за авторството на деянието по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Поддържа се, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на Б.. Искането е съдът да отмени обжалваното решение на РС Б.Слатина и да потвърди ЕФ.
Ответникът Б. редовно призован, не се явява и не се представлява, не излага становище по жалбата.
Представителят на ОП Монтана дава заключение за основателност на касационната жалбата, като счита, че преценявайки фактите по делото, районният съд е приложил неправилно закона, а отмененият ЕФ е издаден при спазване на изискванията на чл. 189 от ЗДвП, без да са допуснати процесуални нарушения, нарушаващи по някакъв начин правото на защита на водача, привлечен под отговорност. Пледира се за отмяна на обжалваното решение и потвърди издаденият ЕФ.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по жалба на Н.Д.Б., в качеството му на физическо лице срещу електронен фиш Серия К № 2077474 на ОД на МВР Враца, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. Нарушението, според ЕФ, е установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M-549, като се състои в следното: на 20.11.2017 г. в 13.55 часа, на км.65+950 при ограничение 60км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В-26, с автомобил М*** с***, с рег. № ***, е извършено нарушение за скорост, като при разрешена скорост 60 км/ч е установена стойност на скоростта на движение 89 км/ч, т. е. превишение на скоростта с 29 км/ч Собственик, на когото е регистрирано МПС с декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП е посочил като водач на МПС Б., приложил е и СУМПС на същия.
С обжалваното решение на РС е прието, че са спазени разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като ЕФ съдържа изискуемите реквизити, посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Позовавайки се на събраните по делото доказателства, РС намира за безспорно установено, че извършването на процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като от снимковия материал установява, че ясно е отразен единствено процесния автомобил, с ясно виждащ се регистрационен номер. Направен е извод, че контролните органи са спазили изискванията на чл. 4 от Наредбата – контролът да се осъществява с АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка. Въззивният съд е посочил, че с оглед отразената в ЕФ наказуема скорост 89 км/ч, е отчетена допустимата грешка при измерването в тези случаи +/- 3 км/ч, като е съобразен и фиксираният размер на наказанието в чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за превишение на скоростта от 29 км/ч.
За да отмени процесния електронен фиш, РС приел, че т.к. в хода на производството е представен трудов договор на Б. с друго дружество, същият не е работил в „И*** и*** 96“ ООД, представеният пътен лист от дружеството не съдържа необходимите реквизити по Наредба № 33/99 г. на МТ за обществен превоз на пътници и товари. Поради което приел, че не може да се установи, „ че именно жалбоподателят е управлявал МПС на посочената дата и час.“
Тези доводи на РС не се споделят от настоящата инстанция. В случая е спазено изискването на закона /чл. 189, ал. 5 и чл. 188 от ЗДвП/ и собственикът в указания от закона срок е посочил лицето, на което е предоставил автомобила за управление и съобразно това ЕФ е издаден на лицето, посочено от собственика, което е управлявало автомобила при извършване на нарушението, като е подадена декларация, която е приета от АНО. Изрично е констатирано, че от „И*** и*** 96“ООД, чрез представляващия е подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, че е предоставил автомобила на друго лице.
При така събраните доказателства, законодателят не е въвел ограничение само лице на трудов договор да управлява МПС, собственост на дружество. Изложените от РС доводи, не кореспондират със събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства. При наличие на декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, с приложено към същата СУМПС, в тежест на административнонаказаното лице е да обори тези факти и обстоятелства по установения от закона ред. Ако се твърди, че с декларацията са декларирани неверни факти и обстоятелства, същата следва да бъде оспорена по надлежния ред и едва тогава, ако бъде приета за неистинска да се поиска възобновяване на административнонаказателното производство. В противен случай, след като според РС безспорно не е доказано кой е управлявал МПС, собственост на търговското дружество, то очевидно същото се е движило на автопилот.
Настоящият състав на съда намира обжалваното решение на РС Б.Слатина за неправилно. Изводите на районния съд не се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. РС неправилно е извел фактите, установяващи се от доказателствата по делото и неправилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. Не са в съответствие със закона изводите на съда за недоказаност на издадения ЕФ, с което е обосновал отмяната на същия.
При нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП са дефинирани стационарните и мобилните АТСС, а с издадената на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. министърът на вътрешните работи е уредил условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, което влече извод за допустимост на установяването и санкционирането на процесното нарушение, заснето с мобилно АТСС, с издаване на електронен фиш. По своята същност електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Задължителните му реквизити са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП.
Налице са сочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение на РС Б.Слатина.
Действително с основание касаторът твърди, че неправилно както при фактическите си констатации, така и при правните си изводи, РС неясно и дори противоречиво е приел, че издаденият ЕФ е недоказан. От доказателствата по делото – ЕФ, както и подадената декларация, с приложено СУМПС, безспорно се установява, че ЕФ е издаден на Б. в качеството му на физическо лице, на което е предоставено МПС за управление на посочената дата и час. Изложените доводи и правните изводи, основани на тълкуването на разпоредбата на чл. 189, ал. 5, във вр. с чл. 188 от ЗДвП през призмата на несъществуваща хипотеза, т.к. не е работил в дружеството са напълно неотносими към настоящия казус.
Касационната инстанция намира за установено от доказателствата по делото от фактическа страна на следното: ЕФ е издаден на търговското дружество“Изток инвест 96“ ООД, представляващият на дружеството подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, като приложил и СУМПС за Н.Д.Б.. Същият обжалвал издадения на него ЕФ, като посочил, че не работи в това дружество и не е управлявал въпросното МПС, за което обаче не е посочил доказателства, нито е оспорил подадената от представляващия търговското дружество декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 5от ЗДвП е ясна и за анулирането на издаден на собственика ЕФ законът изисква собственикът да представи кумулативно както писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, така и копие на свидетелството му за управление на МПС, което в случая е сторено. Следва да се посочи, че законодателят изисква и двата документа, доколкото се предполага добросъвестност на собственика на автомобила, който освен че следва в писмена декларация сочи лицето, което е извършило вмененото на собственика нарушение с ЕФ, в потвърждение на декларираното представя и копие на СУМПС на лицето, което е посочено като нарушител от собственика. Това законодателно разрешение е в съответствие с целта на ЗДвП да се ангажира отговорността на действителния извършител на нарушението, ако може да бъде издирен и посочен от собственика на автомобила, т. е. издирването на действителния извършител е в тежест на собственика.
Следва да се посочи, че РС по принцип неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП по отношение приета недоказаност на издадения ЕФ. Идеята на закона е отговорността за нарушението, за което е съставен ЕФ, да бъде понесена от собственика или от лицето, посочено от собственика на автомобила, като задължение на собственика на автомобила е да посочи лицето, извършило нарушението – чл. 189, ал. 5, изр. второ от ЗДвП, а не да посочи лицето, на което само е предоставил управлението на моторното превозно средство, както е според разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.
Настоящият състав на съда не споделя изложените от РС Б.Слатина мотиви по отношение липсата на доказаност на извършителя на нарушението.
Правилен е изводът на РС, че ЕФ съдържа изискуемите реквизити, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както и че правилно е определена административнонаказателната разпоредба – чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, която е с фиксиран размер на наказанието, респ. законосъобразно е определено наказанието като вид и размер. Въззивният съд е стигнал до правилно заключение и че е взета предвид допустимата грешка при измерването на скоростта на движение на автомобила (+/- 3км/ч), като във ЕФ е отразена наказуема скорост 89 км/ч, както и че измерването на скоростта е извършено с годно техническо средство. Изложеното обосновава извод за законосъобразност на обжалвания пред РС електронен фиш, поради което след отмяната на решението на въззивния съд като неправилно следва при решаването на делото по същество да се потвърди ЕФ. Както се посочи порокът на съдебния акт на РС представлява неправилно извеждане на фактите от приложените по делото доказателства единствено по отношение доказаност на посочения нарушител.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 52/22.07.2020 г., постановено по АНД № 58/2020 г. по описа на РС Б.Слатина и вместо него постонови:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2077474 на ОД на МВР Враца, за налагане на Н.Д.Б. *** на административно наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: