Р Е Ш Е Н И Е
№ 260113 29.04.2021г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на пети март две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария Берберова-Георгиева
секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното
от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело №123/2020г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод постъпила искова молба от ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ
на сграда с идентификатор ********.1 по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър, с
Булстат **********, представлявана от управителя Г.О., подадена чрез
процесуалния им представител – адв.Д.З. ***, със
съдебен адрес:*** против Ш. СТ.Д.К.,
роден на ***г., ирландски гражданин, с Булстат *********, с адрес в РБългария: гр.Свети Влас, общ.Несебър, обл.Бургас,
ул.“********/понастоящем ул.“*********/, ет.4, ап.10, със съдебен адрес:***
/чрез адв.М.А./.
В
исковата молба се сочи, че ответникът К.е собственик на Апартамент № 10, на
четвърти етаж в жилищна сграда № 1, с идентификатор ********.1, находяща се в гр.Свети Влас, ул.“********/понастоящем ул.“*********,
съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Твърди
се, че на Общо събрание на собствениците на апартаменти в процесната сграда,
проведено на 14.09.2017г., отразено в Протокол № 2, била учредена етажна
собственост в процесната сграда. Наред с това било взето решение по т.8 от
дневния ред, с което е била определена годишна парична вноска за управление и
поддръжка на сградата за 2018г. в размер на 14 лева/кв.м от общата площ на
апартамента. С решение по т.9 от дневния ред бил утвърден размера на годишната
парична вноска за фонд „Ремонт и обновление“ за 2018г. – 2 лв/кв.м
от общата площ на апартамента. С решение по т.11 от дневния ред бил приет
Правилник за вътрешния ред, който в чл.33 предвиждал вноските за поддръжка и
управление да се внасят в срок до 01.07 на текущата година за цялата година. В
същият срок следвало да се внасят и вноските за фонд „Ремонт и обновяване“,
като плащанията се извършвали по банковата сметка на ЕС. Твърди се, че
решенията не са били обжалвани и са влезли в сила.
На
03.10.2018г. било проведено ново ОС на ЕС, с което за управител на ЕС бил
избран Г.О.. Наред с това по т.11 от дневния ред било взето решение вноските за
управление и поддръжка да са в размер на 900 лева за 2018г. и 900 лева за
2019г. за всеки апартамент, с което се отменял предходният начин за изчисляване
на вноската – в зависимост от площта на обекта. Относно вноските за фонд
„Ремонт и обновление“ било взето решение да се определят съобразно идеалните
части за всеки апартамент, като за притежавания от ответника апартамент същият
дължал годишно сумите от 99 лева за 2018г. и 99 лева за 2019г. Сочи се, че
решенията не били обжалвани поради което били влезли в сила.
Твърди
се, че на 02.07.2019г., на вратата на апартамента на ответника К. било
поставено уведомление – покана за плащане на задълженията му, като такова било
изпратено и на адреса му в Ирландия, но изпълнение не последвало.
Неизпълнението
от страна на ответника обосновало правния интерес у ищеца да подаде заявление
по чл.410 от ГПК за присъждане на претендираните
суми, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 787/2019г. по описа на
РС-Несебър и издадена Заповед № 386 от 12.08.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника К.. По същото дело, ответната
страна е депозирала в срок възражение срещу заповедта. Предвид подаденото
възражение и съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК, ищецът е предявил иск, с
който иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на Етажната собственост на сграда с идентификатор ********.1 по КККР на
гр.Свети Влас, общ.Несебър, сумата общо в размер на 1998 лева /хиляда деветстотин деветдесет и осем лева/,
представляваща годишна такса за управление и поддържане на общите части на
сградата за 2018г. и 2019г., от която: 900 лева – за 2018г. и 900 лева – за
2019г., сумата общо в размер на 198 лева /сто деветдесет и осем лева/,
представляваща годишна такса за фонд „Ремонт и обновяване“ на сградата за
2018г. и 2019г., от която: 99 лева – за 2018г. и 99 лева – за 2019г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
им изплащане. Представят писмени доказателства. Правят искане за изискване на
ч.гр.д. № 787/2019г. по описа на РС-Несебър Претендират присъждане на
заплатените по делото разноски, включая и сторените в заповедното производство.
На основание чл.127, ал.4 от ГПК посочват банкова сметка ***.
Предявени
са искове с правно основание чл.442 във връзка с чл.415, ал.2 от ГПК във връзка
с чл.38, ал.2 от ЗУЕС във връзка с чл.30, ал.3 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден
от ответника К., чрез пълномощника му – адв.М.А. ***,
с който оспорва исковата молба, като недопустима. В тази връзка се твърди, че
исковата молба е внесена от Сдружение на собствениците по смисъла на чл.25 от ЗУЕС с наименование „Етажна собственост на сграда с идентификатор ********.1",
вписано в Регистър Булстат, с Булстат **********, със седалище и адрес на
управление:*** 1, с предмет на дейност: „Даване под наем и експлоатация на
собствени недвижими имоти", с председател Г.О.. Т.е. ищец било сдружението
на собствениците, а не Общото събрание на собствениците по смисъла на чл.10 от ЗУЕС. Сочи се, че в това сдружение не участват всички собственици на
самостоятелни обекти в процесната сграда и в частност ответника, поради което
легитимирани да предявят иск за събиране на вземането срещу неизпълнилия
задължението си собственик били останалите етажните собственици чрез
управителния съвет /управителя/ на етажната собственост, а не сдружението на
собствениците, в което не участвали всички собственици. Предвид
обстоятелството, че ответникът не е член на сдружението на собствениците се
твърди, че същият не е обвързан с взетите от общото събрание на сдружението
решения. Наред с това се твърди, че не били изпълнени изискванията на чл.33,
ал.4 от ЗУЕС. Предвид гореизложеното ответникът счита, че в настоящият случай
ищецът няма активна процесуална легитимация, за да предяви настоящия иск, респ.
същия се явява недопустим. В допълнение на това заявява, че исковете са
предявени от лице без представителна власт, без процесуална правоспособност,
без процесуална дееспособност, без право на иск и без правен интерес, поради
което моли да бъде прекратено производството по делото, като им бъдат присъдени
направените разноски, включително и тези в заповедното производство.
Независимо
от горното ответникът оспорва исковата молба, като неоснователна, като твърди,
че изложените в нея обстоятелства не отговарят на истината и действителното
положение. В тази връзка излага възражения за незаконосъобразност на решението
за избор на управител от 14.09.2017г. и от 03.10.2018г., поради липса на данни
кои лица са поканени, кои са присъствали, какви идеални части притежават и как
е гласувано, както и поради това, че избора на управител не е бил вписан по
надлежния ред в Община Несебър. С оглед на това се оспорва представителната власт
на управителя О.и правото му да упълномощава процесуален представител и да
предявява искове от името на ЕС. На следващо място се твърди нередовност на
исковата молба поради непосочване на етажните собственици, от чието име се
предявява, както и поради липсата на заявени факти относно индивидуализацията
на ищеца. Наред с горното се оспорват решенията на ЕС, приети на горепосочените
две общи събрания, като нищожни поради противоречието им със закона липса на
съгласие, предписана от закона форма, основание и поради това, че етажните
собственици не са били уведомени надлежно за същите. В тази връзка се сочи, че
няма представени доказателства за уведомяване на етажните собственици за
взетите решения, нито има представени доказателства за спазване на реда за
свикване на общите събрания. На последно място се сочи, че ЕС не съществува,
тъй като не била регистрирана по надлежния ред. Независимо от горното, приетите
решения се оспорват и като незаконосъобразни, поради неспазване на процедурата
за свикване и провеждане на общите събрания, и за оповестяване на решенията им,
поради което се твърди, че не е изтекъл срока им за отмяна. Отделно от това,
ответникът твърди че не дължи заплащането на претендираните
суми, тъй като през 2018г. и 2019г. пребивавал в ЕС по-малко от тридесет дни за
всяка година. Оспорва решението за приемане на такси за минал период, като
нищожно, като твърди, че гражданско-правните актове пораждат правни последици
само занапред. Наред с това сочи, че не били представени доказателства за това,
че ОС е упълномощило управителя за предявяване н настоящия иск, както и за
упълномощаване на адвокат и за заплащане на хонорар. Също така, ответникът
твърди, че по никакъв начин не е бил уведомяван за приетите решения от
проведените общи събрания, нито е срещал на таблото за съобщения в сградата
покана за такива събрания. Твърди, че има сключен договор с фирма за
поддръжката и управлението на сградата, към която изпълнява задълженията си
точно и съвестно, а представителите на фирмата поддържат общите части на
сградата. В тази връзка твърди, че не му е известно управителят О.да е
организирал или извършвал действия по управление и поддръжка на сградата,
поради което същият търсел заплащане на дейности без основание. Независимо от
горното твърди, че падежът за плащане на таксите за 2019г. не бил изтекъл към
момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
Предвид
гореизложеното, ответникът моли съда да прекрати производството по делото,
поради недопустимост на исковата молба. При условията на евентуалност моли съда
се произнесе в мотивите на съдебния акт по преюдициални
правоотношения, произтичащи от проведените ОС на ЕС, като прогласи нищожността
на приетите решения на проведените на 14.09.2017г. и 03.10.2018г. ОС на ЕС. В
случай, че това не бъде уважено се моли същите да бъдат отменени, като
незаконосъобразни на основание чл.40 от ЗУЕС. Наред с това се иска по реда на
косвения контрол съда да прогласи нищожността на административния акт,
представляващ регистрация в Регистър Булстат на „Етажна собственост на сграда с
идентификатор 11538.50.365.1“, с Булстат ********** и на Г.О., като неин
управител. Иска се отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и
недоказани и присъждане на заплатените по делото разноски. Оспорват се всички
представени от ищеца доказателства, като неавтентични и с невярно съдържание и
моли съда да задължи ЕС да представи оригиналите на всички документи, приложени
към исковата молба. Моли се за допускане до разпит на трима свидетели при режим
на довеждане.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове,
ведно с приложените писмени доказателства. В изпълнение указанията на съда
представя оригинали на приложените към исковата молба писмени доказателства,
както и нови такива. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски,
за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Процесуалният
представител на ответника К. в съдебно заседание оспорва исковата молба и
поддържа подадения писмен отговор на същата. Също представя писмени
доказателства.
С
протоколно определение от 07.07.2020г., съдът като намери, че е налице преюдициалност между споровете по гр.дело № 27/2020г. и по
настоящото дело, двете по описа на РС-Несебър, на основание чл.229, ал.1, т.4
от ГПК спря производството по гр.дело № 123/2020г. по описа на РС-Несебър до
произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по предявения по гр.д. № 27/2020г.
насрещен иск за отмяна на решенията на процесната етажна собственост, проведено
на 03.10.2018г.
С
Определение от 22.12.2020г., съдът възобнови производството по гр.д. №
123/2020г. по описа на РС-Несебър и внесе делото за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните.
По
направеното възражение за липса на активна процесуална легитимация на ищцовата Етажна собственост на сграда с идентификатор ********.1,
с Булстат **********, представлявана от Управителя Г.О. за предявяване на
настоящата искова молба, за да се произнесе, съдът съобрази:
Съгласно
разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗУЕС, Председателят /управителят/ на ЕС представлява пред съда собствениците в
етажната собственост по исковете, предявени срещу собственик, който не
изпълнява решение на общото събрание.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че с решение по т.7 от проведеното на 03.10.2018г. Общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти, разположени в сграда с идентификационен
номер ********.1, находяща се в гр.Свети Влас, за
управител на ЕС е избран Г.Г.О., собственик на ап.13
/л.43/. Всички решения, взети на проведеното на 03.10.2018г. ОС на ЕС са били
обжалвани, като нищожни в производство по гр.д. № 27/2020г. по описа на
РС-Несебър, което е било прекратено в тази му част, с влязъл в сила съдебен акт
/вж.Решение - л.105-109 вкл./. Предвид на това, съдът приема, че решението, с
което е бил избран за управител Г.О. е влязло в сила и подлежи на изпълнение.
Невписването на управителя на ЕС в Община Несебър по реда на чл.46б от ЗУЕС не
опорочава избора и не води до незаконосъобразност на същия.
Съдът
намира за неоснователни и изложените в отговора на исковата молба твърдения, че
исковата молба е внесена от Сдружение на собствениците по смисъла на чл.25 от ЗУЕС, вписано в Търговския регистър, с предмет на дейност: Даване под наем и
експлоатация на собствени недвижими имоти, в която не участвали всички
собственици, поради което ищецът няма актуална процесуална легитимация да
предяви исковете. От данните по делото се установява, че процесната ЕС е била
учредена на проведено ОС на собствениците на самостоятелни обекти на 07.08.2017г.,
решенията от което са били предмет на съдебен контрол по реда на чл.40 от ЗУЕС.
За част от решенията, включително и решението за избор на форма на управление
на етажната собственост, иска е бил отхвърлен с влязло в сила Решение от
30.08.2018г., постановено по гр.д. № 824/2017г. по описа на РС-Несебър. В тази
връзка неоснователно е и искането на ответната страна за прогласяване
нищожността на административен акт – регистрация в регистър Булстат на етажната
собственост.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че искова молба е процесуално допустима –
подадена е от активно процесуално легитимирана страна, с правен интерес, пред
надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като
съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие
следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а и от представения Нотариален
акт за покупко- продажба на недвижим имот № 141, том ІІІ,
рег.№ 3293, дело № 482 от 2018г. на Нотариус с рег.№ 208 на НК, с район на
действие – Районен съд – гр.Несебър /л.89-91 вкл./ се установява, че ответникът
Ш.Ст.Д.К. е съсобственик на самостоятелен обект в процесната Етажна собственост
на сграда с идентификатор ********.1, представляващ: Жилище-Апартамент № 10, на
площ от 56,16 кв.м, на четвърти етаж от жилищна сграда № 1, ведно с 8,30 кв.м
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, като площта на
апартамента, ведно с общите части възлиза на 64,46 кв.м.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца по
иска с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС е да докаже, че ответникът е съсобственик на самостоятелен
обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и че с решения
взети от Общото събрание на Етажната собственост е определен размера на
дължимите от тях вноски за таксата за управление
и поддържане на общите части на процесния комплекс, че е настъпила
изискуемостта на вземането, както и размера на претенцията си. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да заплати претендираните от ищеца суми, съответно, че е отпаднала
отговорността му за това. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава. Тежестта на доказване е указана на страните с
Определение № 231 от 27.04.2020г., постановено по настоящото дело /л.76-78
вкл./.
По иска с
правно основание чл.38, ал. 1 ЗУЕС, за да се произнесе, съдът съобрази следното:
От
фактическа страна по делото безспорно се установи, че ответника е съсобственик при
равни квоти на самостоятелен обект в процесния комплекс, който се намира в
режим на етажна собственост.
Съгласно
чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат разходите за
управлението и поддържането на общите части в сградата. На основание чл.11,
ал.1, т.5 от ЗУЕС, ОС на ЕС определя размера на паричните вноски за разходите
за управлението и поддържането на общите части на сградата.
От
събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на
проведеното на 14.09.2017г. Общото събрание на Етажна собственост на жилищна
сграда № 1 с идентификатор ********.1, находяща се в
гр.Свети Влас, ул.”М.” /преименувана на ул.”*********/, е взето решение за
размера на дължимата от всеки от етажните собственици годишна такса за
разходите за управление и поддържане на общите части на сградата за 2018г., а
именно - 14 лева на кв.м от общата площ на апартамента /т.8 от Протокола –
л.26/. С решение по т.9 от дневния ред е утвърден размера на годишната парична
вноска за фонд „Ремонт и обновление” за 2018г. – 2 лева на кв.м от общата площ
на апартамента /л.26/. С решение по т.11 от дневния ред е приет Правилник за
вътрешния ред, който в чл.33 предвижда, че вноските за поддръжка и управление
се внасят в срок до 01.07. на текущата година за цялата година /л.36/. За
изготвения протокол от проведеното ОС на ЕС е съставено обявление, което е било
залепено на 20.09.2017г. в 15 часа, в коридора на първия етаж на входа на жилищната
сграда № 1, на дъската за обяви /вж.протокол и съобщение – л.118 и л.119/. По
делото липсват данни, взетите решения на проведеното на 14.09.2017г. Общо
събрание на ЕС да са били предмет на обжалване по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС,
поради което съдът приема, че същите са влезли в сила и подлежат на изпълнение.
По делото няма данни, че ответникът К. да е изпълнил своите задължения, поради
което не може да се приеме, че отправените към него претенции са погасени.
Съобразно така приетите решения по т.8 и т.9, дължимите от ответника К.такси за
управление и поддръжка и за фонд „Ремонт и обновление” за 2018г. възлизат,
както следва: за управление и поддръжка – в размер на 902,44 лева /деветстотин
и два лева и четиридесет и четири стотинки/, а за фонд „Ремонт и обновление” –
в размер на 128,92 лева /сто двадесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/.
На
03.10.2018г. е проведено ново ОС на процесната ЕС, на което по т.11 от дневния
ред, е прието решение с което вноските за управление и поддръжка на общите
части на сграда 1 за 2018г. и 2019г. са определени в размер на по 900 лева
/деветстотин лева/ от всеки апартамент в сградата /л.46/. На същото ОС са
определени и вноските за фонд „Ремонт и обновяване”, съобразно идеалните части
за всеки апартамент, като за притежавания от ответника К. апартамент е
определена вноска в размер на по 99 лева /деветдесет и девет лева/ за 2018г и
2019г., съобразно утвърдената таблица /л.46-47 вкл./. За изготвения протокол от
проведеното ОС на ЕС е съставено обявление, което е било залепено на 09.10.2018г.
в 16.30 часа, в коридора на първия етаж на входа на жилищната сграда № 1, на
дъската за обяви /вж.протокол – л.122/. Както бе посочено по-горе, всички
решения, взети на проведеното на 03.10.2018г. ОС на ЕС са били обжалвани, като
нищожни в производство по гр.дело № 27/2020г. по описа на РС-Несебър, което е
било прекратено в тази му част, с влязъл в сила съдебен акт /вж.Решение -
л.105-109 вкл./. С оглед на това, съдът приема, че същите са влезли в сила и подлежат на изпълнение.
Съгласно
трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ след влизане в сила, решенията
на етажните собственици са задължителни за всички собственици включително и за
тези, които са гласували против. Мотивиран от изложеното, настоящият състав
счита, че ответникът К., като съсобственик на процесния апартамент № 10, дължи
такса за управление и поддръжка и такса за фонд „Ремонт и обновление” за 2018г.
и 2019г.
Съдът
намира за неоснователни и изложените от процесуалния представител на ответника
възражения за нищожност на приетите решения на проведените на 14.09.2017г. и
03.10.2018г. ОС на ЕС на етажната собственост на сграда с идентификатор ********.1.
Съображенията за това са следните:
ЗС и ЗУЕС не урежда
специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната
собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките
са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната
собственост не са сделки и за тях не се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях
в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД.
Специфичен е и
контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може
да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е
със срок за предявяване на иска, който като процесуален
е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието - чл.40, ал.2
от ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната
собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на
императивни правни норми. Ограничението
на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на
решенията е свързано със срок, уредена е специална процедура за изготвяне и
оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и
обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл.40 от ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг
лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага
се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни
правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за
вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят
до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда
в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на
нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа,
че нищожност може да се установява без срок – в този смисъл Решение № 39/19.02.2013г. по гр. д. №
657/2012 год.на ВКС, I г. о., ГК и Решение №
654/01.10.2009 год. по гр. д. № 1506/2008 год.на ВКС, III г. о. Наведените от процесуалния представител на ответника К. възражения
за нищожност и незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС, обективирани в протоколите от 14.09.2017г. и 03.10.2018г.
касаят
процедурата по свикване, провеждане и вземане на решенията на общото събрание и
могат да бъдат разгледани единствено в производство по чл.40, ал.1 ЗУЕС –
за оспорване на решенията на конкретното общо събрание. Няма правна възможност в настоящото производство да се навеждат възражения срещу решенията на Общото
събрание на ЕС, проведени на 14.09.2017г. и
03.10.2018г., включая и за нищожност на същите,
поради което съдът следва да се съобрази с тях.
Недоказани
останаха и твърденията на процесуалния представител на ответника К., че същият е
ползвал апартамента си не повече от тридесет дни в рамките на една календарна
година. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, собственик или ползвател,
който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от 30 дни в
рамките на календарната година, уведомява писмено
управителя или председателя на УС. В настоящият случай, до приключване на
производството по събиране на доказателства, от страна на ответниците не бяха
ангажирани писмени доказателства в горепосочения смисъл.
Относно представения
от ответната страна и приет, като доказателство по делото Договор за възлагане
на поддръжка и управление от 30.04.2018г., сключен между ответника и „*******”
ЕООД /л.92-97 вкл./, съдът съобрази следното:
На първо
място, в хода на съдебното производство от ответната страна не се представени доказателства, че процесната
сграда е част от комплекс от затворен тип по смисъла на чл.2 от ЗУЕС. Липсват и
доказателства, че „*******” ЕООД е инвеститор на комплекса по смисъла на закона. Съгласно разпоредбата на
чл.2 от ЗУЕС, договорите сключени между собствениците на самостоятелни обекти в
комплекси от затворен тип по смисъла на § 1, т.3 ДР на ЗУЕС и инвеститора се
отнасят само до управлението на общите части на сградите в
комплекса. Т.е. предмет на тези договори е единствено управлението на площта
прилежаща към повече от една от сградите в режим на ЕС разположени в комплекса,
каквато площ се явява общия им поземлен имот, съответно изградените в него
обекти - басейн, зелени площи, спортни площадки и т.н., които обслужват
собствениците и обитателите на всички сгради. Стълбите, площадките, покривите,
стените, асансьорите и др. елементи на отделните сгради в режим на ЕС (изброени
неизчерпателно в чл. 38 ЗС), обаче са общи части само за собствениците на
самостоятелни обекти разположени в тях, респективно не са общи и за другите
сгради в комплекса и не попадат в обхвата на договорите по чл.2, ал.1 ЗУЕС.
Съответно отношенията в ЕС възникнали в отделните сгради от затворения комплекс
не се регулират с този тип договори, доколкото не касаят общи за всичките
сгради части. Обратното би означавало да се приеме, че инвеститорът по смисъла
на чл.2 от ЗУЕС притежава правомощия на орган на управление на ЕС. Подобно
становище противоречи на закона и на съдебната практика, която приема, че
възникналите права и задължения от договорите по чл.2 от ЗУЕС сключени с
инвеститора в комплекс от затворен тип, не могат да доведат до възникване на
друг, непосочен в закона орган на управление на етажната собственост (Решение №
87 от 9.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1115/2011 г., II г.о., ГК) извън общото
събрание на собствениците на самостоятелни обекти и управителния съвет
(управителя). Следователно твърдението на ответника, че има сключен договори за
управление със „*******” ЕООД е ирелевантно за
предмета на настоящото производство. ЕС. Смисълът на чл.2 ЗУЕС е
правоотношенията по управление на общите части в тези комплекси да бъдат
предмет не на закона, а на договора, т.е. само по отношение на управлението на
общите части в затворен комплекс не се прилага законът, а договорът. По
отношение на правата и задълженията на собствениците, ползвателите и
обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях, се прилага ЗУЕС.
Горното следва от систематичното място на чл.2 /в раздел „обхват на
закона"/ и от разпоредбата на чл.1 от ЗУЕС. От друга страна, както бе
посочено и по-горе за задълженията на ответника като собственик на индивидуален
имот в комплекса, важат разпоредбите на ЗУЕС, а в конкретния случай от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че начина по който е определена дължимата от
ответника годишна вноска е определена с решения на ОС от 14.09.2017г. и 03.10.2018г., които са влезли в сила. С
оглед на това, съдът приема, че ответникът К. е обвързан от тях и е длъжен да
ги изпълнява.
Съдът намира за
неотносими изложените от ответника възражения за липсата на действия от страна
на управителя О., свързани с управлението и поддръжката на процесната сграда,
тъй като както бе посочено по-горе, приетите от ОС на ЕС решения са влезли в
сила и са задължителни за всички етажни собственици.
Предвид
гореизложеното, съдът намира за основателни предявените от ищеца искове за приемане
на установено, че ответника К. дължи на Етажната собственост на сграда с
идентификатор********.1 сумата общо в размер на 1800 лева /хиляда и осемстотин/,
представляваща дължима годишна такса за управление и поддържане на общите части
на сградата за 2017г. и 2018г., както и сумата общо в размер на 198 лева /сто
деветдесет и осем лева/, представляваща годишна такса за фонд „Ремонт и
обновление” за 2017г. и 2018г.
Основателността на предявения от ищеца главен иск с правно основание чл.38,
ал.1 от ЗУЕС обосновава основателност и на акцесорната претенция за лихва за
забава върху всяка една от главниците, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 09.08.2019г., до окончателното изплащане на вземането. Неоснователни
останаха възраженията на процесуалния представител на ответника, че падежа за
плащане на таксите за 2019г. не бил изтекъл към момента на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗУЕС, решенията на общото събрание се
изпълняват в определените в тях срокове. Както бе посочено по-горе, съгласно
чл.33 от Правилника за вътрешния ред в етажната собственост, плащането на
задължителните вноски за поддържане и управление и за фонд „Ремонт и
обновяване” се извършва в срок до 01 юли на текущата година по банковата сметка
на етажната собственост. Заявлението по чл.140 от ГПК е подадено на
09.08.2019г., т.е. след изпадане на ответника в забава.
Предвид гореизложеното, съдът намира ищцовите
претенции за основателни, поради което същите следва да бъдат изцяло уважени.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплатената
от ищеца държавна такса за разглеждане на исковете в размер на 39,95 лева /тридесет
и девет лева и деветдесет и пет стотинки/. Относно искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно договор за правна
защита и съдействие /л.10/, съдът като взе предвид, че до приключване на
производството по събиране на доказателства, по делото не бяха ангажирани
доказателства за неговото заплащане, счита, че следва да бъде отхвърлено, като
неоснователно.
В
заповедното производство, ищецът е направил разноски общо в размер на 239,95
лева /двеста тридесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/, от които 39,95
лева – заплатена държавна такса и 200 лева – платено адвокатско възнаграждение,
които също следва да бъдат възложени в тежест на ответника /арг. от т.12 от ТР
№ 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от горното, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК
вр. чл.38, ал.1 от ЗУЕС, че Ш. СТ.Д.К.,
роден на ***г., ирландски гражданин, с Булстат *********, с адрес в РБългария: гр.Свети Влас, общ.Несебър, обл.Бургас,
ул.“********/понастоящем ул.“*********/, ет.4, ап.10, със съдебен адрес:***
/чрез адв.М.А./ дължи
на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда с идентификатор ********.1 по КККР на гр.Свети
Влас, общ.Несебър, с Булстат **********, представлявана от управителя Г.О., със
съдебен адрес:*** /чрез адв.Д.З. ***/, сумата общо в
размер на 1998 лева /хиляда
деветстотин деветдесет и осем лева/, от
които:
- сумата в размер на 900 лева /деветстотин лева/, представляваща годишна вноска за управление и поддържане на
общите части на Етажната собственост на сграда с идентификатор ********.1, за 2018г.;
- сумата в размер на 900 лева /деветстотин лева/, представляваща годишна вноска за управление и поддържане на
общите части на Етажната собственост на сграда с идентификатор ********.1, за 2019г.;
- сумата в размер на 99 лева /деветдесет и девет лева/, представляваща годишна вноска за фонд „Ремонт и управление”
на общите части на Етажната собственост на сграда с идентификатор ********.1, за 2018г.;
- сумата в размер на 99 лева /деветдесет и девет лева/, представляваща годишна вноска за фонд „Ремонт и управление”
на общите части на Етажната собственост на сграда с идентификатор ********.1, за 2019г.,
ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.08.2019г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед № 386 от 12.08.2019г.
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 787/2019г. по описа на Районен
съд – гр.Несебър.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Ш. СТ.Д.К., роден на ***г.,
ирландски гражданин, с Булстат *********, с адрес в РБългария:
гр.Свети Влас, общ.Несебър, обл.Бургас, ул.“********/понастоящем
ул.“*********/, ет.4, ап.10, със съдебен адрес:*** /чрез адв.М.А./
да заплати на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ
на сграда с идентификатор ********.1 по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър, с
Булстат **********, представлявана от управителя Г.О., със съдебен адрес:*** /чрез
адв.Д.З. *** размер на 39,95 лева /тридесет и девет лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща заплатена държавна такса в настоящото
производство, както и сумата общо в размер на 239,95 лева /двеста тридесет и девет
лева и деветдесет и пет стотинки/, представляващи заплатени разноски в
заповедното производство.
Банкова сметка ***, по която да бъдат преведени
присъдените суми: IBAN: *** – „Интернешънъл Асет Банк“ АД, клон – Слънчев бряг
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: