Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 16. 11. 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на четвърти ноември през двехиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6510 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „***“ АД гр. ***против З.И.И.
*** /неправилно отразена в исковата молба като З.И. И. /. В молбата се твърди,
че с
полица № ***от
***год. ищцовото
дружество е сключило договор за автомобилна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, със срок на действие от 11. 09. 2019 год.
до 10. 01. 2020 год.
Твърди се, че на *** год. в гр. П. е реализирано ПТП при
следните обстоятелства: при
движение по ул.“***“ л. а. марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***, собственост на
Р. Я. И. и управляван от З.И.И.,
водачът губи контрол над автомобила и се блъска последователно в паркираните л.
а. марка „***“, модел „***“, с рег. №
***, собственост на Р. Б. Г. , и л. а. марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, като им нанася имуществени
вреди. Твърди се, че настъпилото пътно-транспортно произшествие е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***/ ***г. Твърди се, че относно ПТП,
удостоверено с горния констативен протокол срещу
З.И.И. е взето административно
отношение като й е съставен АУАН № *** от ***год.
Твърди се, че в резултат на гореописаното ПТП на *** год.
в „***“ АД е било подадено искане за оценка на вреди по имущество от
собственика на л. а. марка „***“, модел „***“ с рег. № *** и е била заведена преписка по щета № ***.
Твърди се, че причинените имуществени вреди са били описани от експерти на
дружеството и е бил проведен допълнителен оглед на 02. 08. 2019 год.
Твърди се, че стойността на необходимите части и материали, както и стойността
на необходимия труд за възстановяване на л. а. марка „***“, модел „***“ с рег.№
*** възлизат на 1 354, 04 лева. Твърди се, че в
изпълнение на задълженията си, произтичащи от договора за застраховка, поради
настъпването на застрахователно събитие и в съответствие с установените като
вид и степен щети на л. а. марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***, „***“ АД е
изплатило застрахователно обезщетение на Р. Б. Г. по банков път, с преводно нареждане № *** от *** год. Твърди се, че от съставеното за ПТП
удостоверение виновният за настъпване на ПТП водач З.И.И. е управлявала МПС като
неправоспособен водач. Твърди се, че съгласно чл. 500 ал. 2 от КЗ „***“ АД встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне срещу причинителя на вредата, а именно водача на л. а.
марка „***“, модел „***“ с рег. № ***. Твърди се, че с писмо с обратна
разписка изх.№ ***/ *** год.
ответникът е бил поканен доброволно да заплати на „***“ АД сумата от 1 369, 04 лв., представляваща
изплатеното от „***“ АД застрахователно обезщетение от 1 354, 04 лв. и ликвидационните разноски
в размер на 15, 00 лв. като дължимата сума към датата на подаване на исковата
молба не е възстановена на застрахователното дружество. Твърди се, че „***“ АД
е депозирало пред П.ския районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК като е било образувано ч. гр. д.№ ***/ 2020 год.
и е била издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че съобщението за връчване
на заповедта за изпълнение е било връчено на ответницата при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца
възниква правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск. В
заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответницата
вземането за сумата от 1 369, 04 лв., от която 1 354, 04 лв.
представляващи изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***/ 2019 год. и 15, 00 лв.
представляващи ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата, чрез назначения й
от съда особен представител, ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дела № *** по описа за 2020 год. на П.ския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество,
предявеният положителен установителен иск е основателен.
Вземането на „***“ АД гр. *** произтича от разпоредбата на
чл. 500 ал. 2 от КЗ, според която застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление
на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е
отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. В конкретния случай наличието
на всички елементи на описания по- горе фактически състав, пораждащ регресното
право на ищцовото дружество, беше доказано по надлежния ред. От приложената по
делото застрахователна полица № *** от ***год. се установява съществуването на застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между
ищцовото дружество от една страна, като застраховател, и Р. Я. И. от гр. П. от
друга страна, като застрахован. Видно е, че в полицата лекият автомобил на
застрахованото лице е отразен като марка "***", модел „***“, с рег. № ***. Видно е, че срокът на
действие на застрахователния договор е от 11. 01. 2019 год. до 10. 01. 2020
год. Безспорно по делото е, а и видно от приложените констативен протокол за
ПТП с пострадали лица рег. № ***/ ***год. и акт за установяване на
административно нарушение № *** от *** год., съставени от
служители от *** „***“ при ОД на МВР гр. П., че на *** год. в гр. П., при движение по ул. „***“ водачът
на лек автомобил с рег. № *** З.И.И. е изгубила
контрол над автомобила и се е блъснала последователно в паркираните
л. а. марка „***“, модел „***“, с рег. №
***, собственост на Р. Б. Г., и
л. а. марка „***“, модел „***“, с рег. №
***, като им е нанесла имуществени вреди. Както в констативния протокол, така и в съставения акт
за установяване на административно нарушение е изрично посочено, че при
настъпването на процесното ПТП ответницата е била неправоспособна /не е
притежавала свидетелство за управление на МПС/. Тук е мястото да се отбележи,
че протоколът
за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва не
само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление /срв. решение № 85- 2009- II
т.
о., решение № 24- 2011- I
т.
о., решение № 98- 2012- II т. о. и много други/. Безспорно по
делото е, че във връзка с настъпилото ПТП е била образувана щета № ***/ 2019 год. по описа на „***“ АД.
Безспорно по делото е, че щетата на увредения автомобил марка
„***“, модел „***“, с рег. №
*** е била определена в размер на сумата от 1 354, 04 лв. и е била
заплатена от ищеца с преводно нареждане на *** год. на собственика на увредения
автомобил Р. Б. Г. . От заключението на вещото лице В.И. се установява, че
реалната стойност на щетите на увредения лек автомобил „***“ към датата на
процесното ПТП при възстановяване в специализиран сервиз с нови части възлиза
на сумата от 2 284, 42 лв., което значително надвишава определената от
застрахователя стойност по образуваната щета.
При тези обстоятелства следва
да се приеме, че са налице всички предпоставки на чл. 500 ал. 2 от КЗ и
предявеният от „***“ АД гр. *** против З.И.И. *** регресен иск за сумата от общо 1 369, 04
лв. следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 418, 38
лв. и направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 944, 38
лв.
По така изложените
съображения П.ският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата З.И.И. ***, ЕГН **********,
че същата дължи на ищеца „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Д. Х. Д. и Ж. М. Д. , сумата
от общо 1 369, 04 лв., от която 1 354, 04 лв. представляващи изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ***/ 2019 год. и 15, 00 лв.
представляващи ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /17. 01. 2020 год./ до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З.И.И. ***, ЕГН **********, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д. Х. Д. и Ж. М. Д. , сумата от 418, 38 лв., представляваща деловодни
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА З.И.И. ***, ЕГН **********, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д. Х. Д. и Ж. М. Д. , сумата от 944, 38 лв., представляваща деловодни
разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: