РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Пловдив, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Всилева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501537 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от И. А. А. с ЕГН:********** от гр.***** чрез адв.З. В.
против решение №3941/21.10.2019 г. на ПРС – 12гр.с. по гр.д.№464/2019 г., с което е
отхвърлен предявеният от него иск за сумата от 988лв., предявен като частичен от 9880 лв.,
представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неизпълнение на
съдебното решение по гр. дело 893/2013г на РС Асеновград за период от 26.04.2016 г. до
09.01.2019 г. – разочарование и неудовлетворение, загуба на доверие в държавните
институции, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата
молба-10.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и против допълнително
решение за поправка на очевидна фактическа грешка №600/19.02.2020 г. по същото дело, с
което е осъден да заплати разноските на ответника по делото.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението и се иска неговата отмяна и да се постанови друго, с което исковете да се уважат.
Претендира за разноски.
Въззиваемият Република България, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството П. А. чрез ст.юрк.Ц. Т., е подал отговор на ВЖ, с който взема
становище за неоснователност на ВЖ, иска се потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно. Претендира за разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Иск с пр.осн. чл.49 във вр. с 45, ал.1 от ЗЗД.
В жалбата се изложени оплаквания, че оплаквания, че неправилно съдът е приел, че
1
ищецът разполага с друг способ за защита, че претенцията му няма отношение към
понесените от него вреди в причинна връзка с неправомерното бездействие на държавата да
извърши това, за което е била осъдена с друго решение.
С отговора на ВЖ са изложени доводите, е решението на РС е правилно и
законосъбразно, че наведените възражения от страна на ищеца за липса на възможност за
защита на неговите права по друг начин освен чрез търсене на обезщетение за
неимуществени вреди са неоснователни. Правилен е изводът на съда, че ищецът е
разполагал с други способи за защита на правата си по съдебно решение № 213/28.10.2015 г.
по гр.д. № 1730/2015 г. на ВКС, както и че ищецът не е предприел действия по привеждане
в изпълнение на постановения в негова полза съдебен акт. Счиза , че е правилен извода на
съда , че настъпването на вредите не е пряко обусловено от поведението на ответника,
независимо, черешение №213/28.10.2015 г. на ВКС да не е изпълнено, тъй като не са налице
кумулативните предпоставки на чл. 45 ЗЗД.
По направените доводи и оплаквания, съдът намира следното:
В исковата молба се твърди, че с вл.сила решение №213/28.10.2015 г. по гр.д.
№1730/2015 г. ВКС, 1 ГО е осъдил на осн.чл.109ЗС Република България, представялавана от
МРРБ, да преустанови бездейсвието си по отношение на разрушителното въвздействие на
р.Т. върху собствения на И. А.ПИ *****,501,301, находящ се в с.***** като изправи
коритототй и го укрепи, изгради подпорна стена на брега под имота.Решението на ВКС не
било изпълнено въпреки, че ищецът чрез своя пълномощник изпратил писмо от 13.1.2016 г.
с издадения му ИЛ до МРРБ; МРРБ отговорило, че изправянето и укрепването на брега
следва да бъде извършено от община-****; с писмо от 22.04.2016 г. областният управител
уведомява, че със заповед А-1056/28.04.2014 г. е открита процедура по възлагане на
обществена поръчка за изработване на проект за подпорна стена на реката; ищецът не бил
уведомяван до къде е стигнала обществената поръчка за изпълнение на съд.решение, което
не било изпълнено и понастоящем. Поради изложеното ищецът претендира за обезщетение
на претърпените от него неимуществени вреди от неизпъленние на съдебното решение,
изразяващи се в огорчение, разочарования, разрушаване на доверието му в правотата
държава Иска се осъжда на ответника да заплати обезщетение за причинените
неимуществени вреди в размер на 9880 лв., предявен като частичен за 988 лв.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира от правна и фактическа
страна следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Съгл.чл.45 ЗЗД - всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Задължението за обезвреда възниква от сложният фактически състав на
непозволеното увреждане, при който следва да се докаже факта на виновно противоправно
поведение, авторът му, настъпила вреда и причинната връзка между тях, което бе
установено по делото.
Съгл.чл.49 ЗЗД – този, който е възложил на друго лице накаква работа, отговара за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнените на тази работа.
Видно от отговора на ИМ, въззивникът не оспорва, че с цит. решение на ВКС
държавата е осъдена да преустанови бездействието си по отношение на върху
разрушителното въздействие на р.Т. върху ПИ на ищеца; оспорва, че МРРБ не е предприело
действия по изпълнение на съд.решение; счита искът за неоснователен, тъй като ищецът не
е предприел съответнине изпълнителни действия, предвидени по ГПК .
От разпитаните по делото свидетели П. Д. Т. – вуйна на ищеца и И. Д. Б. – без
родство, се установява следното:
От показанията на П. Т. се установява, че реката е подкопала основите на коритото и
2
разрушавала постройката в имота на И., който бил много огорчен, че губи част от имота си,
а резултат от съд.решение нямало, вдигнал кръвно и имал притеснения.
Свидетелят И. Б. установи че реката е подкопала основите на коритото и е паднала
стената на сградата, която е откъм реката; след като И. спечелил делото нищо не било
направено нито от Общината, нито от Държавата, поради което И. станал видимо угрижен,
притеснен, огорчен, което му се отразило на здравословното състояние – имал високо
кръвно, нервност и главоболие.
РС е отхвърлил иска с мотива, че липсва причинно-следствена връзка между
натъпилите вреди и поведението на държавата, защото ищецът е могъл да заведе
изпълнително дело за принудително изпълнение на съдебното решение.
От събраните гласни доказателства се установява, че понастоящем съдебното
решение не е изпълнено. Не се доказа,обаче, че във връзка с изпълнението на съд.решение
не са предприети никакви действия, тъй като от прието по делото писмо на областния
управител на гр.**** се установява, че със заповед А-1056/28.04.2014 г. е открита процедура
по възлагане на обществена поръчка за изработване на проект за подпорна стена на реката.
Не се установи ищецтъ да е предявил издаддения в негова полза изпълнителен лист на
финансовия орган на МРРБ, съгласно разпоредбата на чл.519,ал.2 ГПК, където е казано още,
че ако няма предвидени средства за изпълнение на съдебното решение, първостепениния
разпоредител с бюджетни средствапредприема необходимите мерки , за да се придвидят в
най-късно в следващия бюджет.А съгласно чл.527,ал.1 ГПК, когато действието не може да
се извърши от друго лице, а зависи изключително от волата на длъжника, съдебнията
изпълнител по искане на взикателя принуждава длъжника даизвърши действието като му
налага глоба. Ако и след това длъжникът не извърши действите, съдебният изпълнител му
налага последователно нови глоби. Не се спори, че ищецът не е предприел мерки по
принудително изпълнение на решението. От горното следва, че не е налице причинна
връзка между твърдяното бездействие и настъпилите вреди, поради което не са налице
всички изискуеми от закона предпоставки на непозволеното увреждане – искът е недоказан
и неоснователен.
Ето защо искът за писъждане на обезщетение за неимуществени вреди се явяват
неоснователен и недоказан– като е отхвърлил иска РС е постановил правилно решение,
което следва да се потвърди..
Като е стигнал до същите изводи ПРС е постановил правилно решение, което следва
При този изход на делото, на въззиваемият следва да се присъдят направените от него
разноски за въззивното производство в размер на 150лв. за юрк.възнаграждение.
С оглед цената на обжалвания иск, на осн. чл.280, ал.2 ГПК, решението не подлежи на
касационно обжалване.
По тези съображения,
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3941/21.10.2019 г. на ПРС – 12гр.с. по гр.д.№464/2019
г.
ОСЪЖДА И. А. А. с ЕГН:********** от гр.***** да заплати на Република
България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството
сумата 150лв.- разноски във въвззивното производство за юрисконсулско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4