РЕШЕНИЕ
№ 2478
гр. Бургас, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20232120101761 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от И. Н. Д., С. Н. Б. и М. Н. К.
против Община Б** иск за делба на съсобствен недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор ***** по кадастралната карта на гр. Б**, с адрес на имота: гр. Б**, кв. **,
вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с
площ от 756 кв.м., стар номер ***, кв. **, парцел ***, при граници на имота: поземлени
имоти с идентификатори ******, *****, ***** и *****, при следните квоти: по 689/6048
ид.ч. за С. Н. Б. и М. Н. К., 4134/6048 ид.ч. за И. Н. Д. и 536/6048 ид.ч. за Община Б**.
Ищците твърдят, че на 10.06.1970 г. наследодателите им Н. Н. А. и К. Т. А. са придобили
чрез покупко-продажба дворно място с площ от 450 кв.м., представляващо имот № ** по
плана на с. Д***, ведно с изградената в имота къща. Впоследствие имотът е бил включен
чрез регулационни мероприятия в УПИ ***-*** в кв. ** по плана на кв. Д***, целият с площ
от 758 кв.м., а понастоящем е част от ПИ с идентификатор ***** по кадастралната карта на
гр. Б***. Твърдят също така, че от 1990 г. имотът е ограден от наследодателите на ищците и
е застроен изцяло с къща, второстепенна постройка, навес за животни с оградено за тях
място и гараж, а дворът е с циментови пътеки и две входни врати откъм ул. *** и една
бивша входна врата откъм ул. ****. Заявено е, че С. Н. Б. и М. Н. К. са се отказали от
оставеното от майка им К. Т. А. наследство, след което И. Д. е станала собственик на 6/8
ид.ч. от имота, който е бил собственост на наследодателите им, а останалите две ищци
притежават по 1/8 ид.ч. от него. През 2020 г. ищците узнали, че Община Б** оспорва
правото им на собственост върху процесния имот, като е твърдяла, че той е общинска
собственост на осн. пар. 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, а впоследствие е поискала от тях да
предприемат действия за промяна на кадастъра за имота, т.е. е признала правото им на
1
собственост. Ищците считат, че дори общината да твърди конкурентни права върху имота
им, следва да се приеме, че те са придобили имота по силата на добросъвестно давностно
владение, тъй като наследодателите им, а впоследствие и самите ищци са владели имота
явно, необезпокоявано и непрекъснато от датата на придобиването му през 1970 г. до
настоящия момент, съответно към м. юни 2001 г., т.е. преди влизане в сила на пар. 1 от ЗР
на ЗС, необходимият срок за придобиване на имота по давност е бил изтекъл. Поради това
ищците считат, че към настоящия момент те са собственици на 689 кв.м. от процесния имот
на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност – закупените 450 кв.м. и оградените
с ограда през 1990 г. 239 кв.м. от имота, като Община Б*** многократно е признавала
правата им в различни удостоверителни документи, сочейки, че няма претенции за частта от
имота над притежаваната от нея част от имота, придаваема по регулация. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ищците, който поддържа иска. Ангажирани
са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗС, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от Община Б****, в който се
твърди, че целият процесен недвижим имот е собственост на Община Б***, тъй като със
Заповед № РД 11-87/25.03.2016 г. на Областен управител на Област Б*** в полза на
общината са деактувани 388 кв.м. от имота по силата на пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, а
останалата част от имота попада в улица и герен, които са публична общинска собственост
по силата на закона. Заявено е, че съгласно регулационен план на с. Д**** от 1932 г. по-
голямата част от настоящия поземлен имот с идентификатор ***** попада в парцел *** –
общински, в кв. **, като теренът, в който попада процесният имот, е бил изключен от
регулацията на с. Д**** с Постановление № 216/08.11.1961 г. на МС, като съгласно
геодезически и регулационен план на с. Д****, одобрен със Заповед № 546/14.02.1966 г.,
голямата част от процесния имот попада в имот пл. № ** и е извън регулацията на селото.
Впоследствие имотът отново е бил включен в регулация, като съгласно КЗРП на с. Д****,
одобрен със Заповед № 1194/20.09.1990 г., който се явява действащ ПУП-ПРЗ, настоящият
поземлен имот с идентификатор ***** попада в УПИ ***-*** в кв. ** по ПУП-ПРЗ. Според
ответника, придобитите от наследодателя на ищците 450 кв.м. от имот с пл. № ** попадат в
УПИ ***-***, УПИ ***-**, УПИ XIV-*** и в „герен“, а не само в УПИ ***-*** в кв. ** по
ПУП-ПРЗ, като всички тези имоти са общинска собственост. Оспорена е претенцията на
ищците за изтекла в тяхна полза придобивна давност, като се твърди, че процесният имот е
част от бивш държавен имот с площ от 1480 кв.м., актуван с АДС № 1917/7603/31.03.1954 г.
и не е можело да бъде придобит по давност, а след 1996 г. е станал общинска собственост и
на осн. пар. 42 от ЗИД на ЗОС за него е съставен Акт за общинска собственост №
10010/19.07.2022 г. Моли се искът за делба да бъде отхвърлен и на ответника да бъдат
присъдени направените разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа
отговора, ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимите законови разпоредби, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от представените по делото удостоверения за наследници, ищците са
наследници по закон (дъщери) на Н. Н. А. починал на **** г., и на К. Т. А., починала на
**** г.
Представени са и две удостоверения от 23.12.2004 г., издадени от РС-Бургас,
съгласно които С. Н. Б. и М. Н. К. са се отказали от оставеното им от К. Т. А. наследство,
т.е. към момента И. Н. Д. е единствен наследник по закон на К. Т. А..
По делото е представен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ***,
т. **, дело № 826/1970 г. от 07.04.1970 г., издаден по обстоятелствена проверка, с който С.
2
Д. С. е признат за собственик по давностно владение на дворно място, находящо се в с.
Д***, извън регулацията, представляващо имот пл. № ** с площ от 450 кв.м., при граници:
улица, улица, имот на В. Г. и имот на Ж. Д., както и на построената в същото дворно място
полумасивна къща.
Представен е и Нотариален акт за собственост на недвижим имот - покупко-
продажба № ***, т. **, дело № 1589/10.06.1970 г., с който Н. Н. А. е закупил от С. Д С
следния недвижим имот: дворно място с площ от 450 кв.м., представляващо имот № ** по
плана на с. Д***, както и построената в дворното място паянтова къща. Видно е, че при
сключването на този договор правото на собственост на продавач е било установено с
горепосочения констативен нотариален акт № **, т. **, дело № 826/1970 г.
По делото е приложен Акт за държавна собственост на недвижими имоти №
1917/7603/31.03.1954 г., издаден на осн. чл. 6 от ЗС и чл. 21 от ПДИ, с който е обявен и зает
за държавен следният недвижим имот, бивша собственост на МНСДТ – Д*** (бивш
общински имот): дворно място, находящо се в с. Д***, Б***, представляващо парцел **, кв.
**, състоящо се от 1 480 кв.м. В АДС е вписано също така, че имотът е бил взет под наем от
Н. Ж. К. и зает от него през 1938 г.
С Акт № 10010/19.07.2022 г., издаден от кмета на Община Б**, за частна общинска
собственост е актуван УПИ ***-*** в кв. ** по ПУП-ПРЗ на кв. Д****, отреден „за
жилищно строителство“, целият с площ от 757 кв.м., съответен на ПИ с идентификатор
***** по КККР на гр. Б***, както и на част от бивш парцел *** в бивш кв. ** по недействащ
план от 1932 г.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е
извършило геодезично заснемане на процесния имот по съществуващите огради и на
съществуващите в него постройки, при което е установило, че ограденият с мрежа на
бетонови и метални колове имот е с площ от 685 кв.м. и в него има две масивни жилищни
сгради, една полумасивна стопанска сграда, две паянтови постройки (едната от които е
гараж) и две дървени бараки. В експертизата също така е посочено, че е налице разлика в
площта и в границите на процесния имот по геодезичната снимка и по кадастралната карта,
като 676 кв.м. се припокриват, разликата от 88 кв.м. е предимно придаваема от улиците, а 9
кв.м. от оградения имот са извън имота по кадастралната карта. Според вещото лице,
нанесеният имот в кадастралната карта преди изменението й със Заповед № 18-
5472/30.05.2022 г. е идентичен с имота по геодезичната снимка в рамките на допустимата
точност, като е ползван кадастъра към последния кадастрален план.
По искане на ответника е допусната и допълнителна съдебно-техническа експертиза,
съгласно която към 1970 г. бивш имот пл. № *** по кадастралния план от 1966 г. е бил с
площ от 771 кв.м. Съгласно следващия план от 1990 г. част от бивш имот пл. № **, а именно
431 кв.м. от него, попада в нов УПИ ***-*** в кв. **, като територията от този нов УПИ,
която е извън площта на бившия имот пл. № **, е общинска собственост и попада в улици
от юг и запад.
По делото са разпитани свидетелите Е. Д. и Д. Д..
Св. Е. Д. заявява, че познава ищците и техните наследодатели, както и имота им, тъй
като от 1980 г. са съседи. Твърди, че имотът на ищците са намира на ъгъла на ул. *** и ул.
****, като същият е ограден с телена ограда с циментови колове. Според свидетелката,
между 1980 г. и 1990 г. наследодателят на ищците е издърпал оградата напред, но след
прилагане на регулацията имотът им е останал по-навътре от тротоара. Твърди, че в имота
на ищците има къща, гараж, както и постройки, в които са отглеждали животни. Според
свидетелката в момента имотът има две огради – както старата ограда от времето на
закупуване на имота, така и новата ограда, поставена през 80-те години.
Св. Д. Д. заявява, че живее на ул. ***** от 1971 г. и познава ищците и техните
3
родители. Твърди, че процесният имот е ограден с телена мрежа с циментови колове, като тя
го помни в този вид от дете. Твърди също така, че в имота има къща, гараж и стари
постройки за животни, както и вътрешна ограда, която е била поставена, за да не влизат
животните в зеленчуковата градина. Според свидетелката, откакто тя живее там процесният
имот се ползва от семейството на ищците и техните наследодатели.
При така събраните доказателства, съдът намира, че страните по делото са
съсобственици на процесния имот и делба на същия следва да бъде допусната по следните
съображения:
От представените по делото два нотариални акта от 1970 г. е видно, че на 10.06.1970
г. наследодателят на ищците е закупил дворно място с площ от 450 кв.м., представляващо
имот № *** по плана на с. Д***, като преди това (на 07.04.1970 г.) праводателят му С. С. е
бил признат за собственик на този недвижим имот по давностно владение - чрез
обстоятелствена проверка.
Същевременно от допълнителната съдебно-техническа експертиза се установи, че
към 1970 г. бивш имот пл. № ** по кадастралния план на с. Д*** от 1966 г. е бил с площ от
771 кв.м., като той е попадал в УПИ *** в кв. ** по регулационния план от 1932 г. (целият с
площ от 1 480 кв.м.), който е бил общинска собственост, а през 1954 г. е бил одържавен
(съгласно представения АДС).
При горните данни за собствеността на бивш имот пл. № ** съдът намира, че С. С. не
е могъл да придобие собствеността върху имот пл. № ** по давност, тъй като този имот е
бил социалистическа собственост (съгласно чл. 2 от ЗС в първоначалната му редакция), а в
действалата през периода 1951 г.- 1990 г. редакция на чл. 86 от ЗС е била предвидена
забрана за придобиване по давност на вещи – социалистическа собственост. Поради това и
макар да не е нищожен, сключеният между С. С. и Н. А. договор за покупко-продажба на
имот пл. № ** няма вещно-прехвърлително действие, тъй като продавачът на имота не е бил
негов собственик, съответно не е могъл да прехвърли валидно на купувача правото на
собственост. Този договор обаче е годен да обоснове добросъвестно владение върху имота
от страна на неговия купувач, тъй като съгласно чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗС владелецът е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик,
без да знае, че праводателят му не е собственик, като добросъвестността се предполага до
доказване на противното, а в случая нито се твърди, нито се доказа при закупуването на
имота Н. А. да е знаел, че праводателят му не е собственик на имота.
От ангажираните по делото свидетелски показания се установи, че наследодателите
на ищците, а след тяхната смърт и самите ищци са владели и към момента владеят явно и
необезпокоявано закупеният през 1970 г. от Н. А. недвижим имот с площ от 450 кв.м..
Поради това съдът намира, че като добросъвестни владелци те са придобили правото на
собственост върху този имот (представляващ идеална част от бивш имот с пл. № **) с
изтичане на петгодишна придобивна давност, която е започнала да тече на 01.06.1996 г. (с
изменението на чл. 86 от ЗС, предвиждащо, че давност не тече само по отношение на
публичните държавни и общински имоти), съответно е изтекла на 01.06.2001 г. – преди
влизане в сила на пар. 1, ал. 1 от Закона за допълнение на ЗС (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от
01.06.2006 г.), предвиждаща, че давността за придобиване на имоти – частна държавна или
общинска собственост спира да тече.
Установи се също така от гласните доказателства, че през 80-те години на миналия
век Н. А. е преместил оградата на имота напред, т.е. е разширил владяната от него и
съпругата му площ, като след това границите на имота не са променяни и към момента
4
ограденият имот е с площ от 685 кв.м. С оглед на това съдът намира, че за разликата над
закупените 450 кв.м. до реално владяната площ от 685 кв.м. в полза на наследодателите на
ищците и на самите ищци към момента е изтекла 10-годишна придобивна давност, тъй като
по отношение на тази част от имота те са били недобросъвестни владелци.
От основното заключение на вещото лице е видно, че към момента ограденият и
владян от ищците имот е с площ от 685 кв.м., като 676 кв.м. от тях попадат в процесния
поземлен имот с идентификатор *****, а 9 кв.м. са извън него. С оглед на това и при
липсата на други данни за правото на собственост съдът намира, че ищците са собственици
на 676/756 ид.ч. от процесния имот, а останалите 80/756 ид.ч. са собственост на Община
Б**.
Що се отнася до горепосочените 9 кв.м., съдът не дължи произнасяне, тъй като те са
извън имота, който е предмет на делбата, а именно поземлен имот с идентификатор *****.
По отношение на притежаваните от всяка от ищците идеални части от процесния
имот, съдът намира следното:
По делото се установи, че наследодателите на ищците са владели заедно закупената
от Н. А. идеална част от процесния имот, както и завладяната впоследствие допълнителна
част от него, като придобивните давности (кратка и дълга) са изтекли по време на брака им,
поради което следва да се приеме, че имотът е придобит от тях в режим на СИО. След
смъртта на Н. А. тази СИО е прекратена, като ½ ид.ч. от имота е преминала в наследство на
четирите наследници на Н. А. (съпругата му К. А. и трите му дъщери – ищците по делото)
при равни квоти – по 1/4, т.е. всяка от тях е получила по 1/8 ид.ч. от имота, а останалата 1/2
ид.ч. е останала в собственост на преживялата му съпруга К. А..
След смъртта на К. А. ищците М. К. и С. Б. са направили откази от оставеното от нея
наследство, в резултат на което ищцата И. Д. е останала единствен неин наследник и е
придобила по наследство притежаваните от К. А. общо 5/8 ид.ч. от имота (1/2 – лична
собственост и 1/8 - по наследство от Н. А.).
С оглед на горното съдът намира, че към момента И. Д. притежава общо 6/8 от
676/756 ид.ч. от процесния имот (1/8 – по наследство от Н. А. и 5/8 – по наследство от К.
А.), а С. Б. и М. К. притежават по 1/8 от 676/756 ид.ч. от процесния имот (по наследство от
Н. А.).
Приравнявайки под общ знаменател притежаваните от всички съделители идеални
части, съдът намира, че към момента правото на собственост върху процесния поземлен
имот с идентификатор ***** е разпределено между страните както следва:
4056/6048 ид.ч. (6/8 от 676/756 ид.ч.) – за И. Д.,
676/6048 ид.ч. (1/8 от 676/756 ид.ч.) – за С. Б.,
676/6048 ид.ч. (1/8 от 676/756 ид.ч.) – за М. К., и
640/6048 ид.ч. – за Община Б***,
като делба на имота следва да бъде допусна именно при тези квоти.
5
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между И. Н. Д., ЕГН **********, от
гр. Б***, ул. ***, С. Н. Б., ЕГН **********, от гр. Б***, ул. ***, М. Н. К., ЕГН **********,
от гр. Б***, ул. **** и Община Б***, ЕИК *****, с адрес гр. Б***, ул. **** по отношение на
съсобствения им недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор *****
(*********) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б***, с адрес на имота:
гр. Б**, кв. **, с площ от 756 (седемстотин петдесет и шест) кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), номер
по предходен план: ***, квартал ***, парцел ***, съседи на имота: поземлени имоти с
идентификатори ******, *****, ***** и *****, при следните квоти:
4056/6048 ид.ч. – за И. Н. Д.,
676/6048 ид.ч. – за С. Н. Б.,
676/6048 ид.ч. – за М. Н. К.,
640/6048 ид.ч. – за Община Б***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6