Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. С., 23.08.2018 г.
В И
М Е Т
О Н
А Н
А Р О
Д А
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното
заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: И. ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №
305 по описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 121 от 18.01.2018 г.,
постановено по гр. д. № 196/2016 г. на Сливнишкия районен съд, ЕТ „И.– П. М.”,
гр. С., е осъден да заплати на В.Н.В., на основание чл. 200, ал. 1 от КТ,
сумата 75 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие на трудова злополука, настъпила на 02.11.2015 г., ведно със
законната лихва от момента на увреждането – 02.11.2015 г., до окончателното
изплащане на сумата, като искът за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата на тази сума до пълния предявен размер от 210000
лева; както и сумата 2604,40 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, вследствие на трудовата злополука, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като искът е
отхвърлен за разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 3304,40
лева.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното
производство в частта, с които искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 75000 лева
до пълния предявен размер от 210000 лева, както и в частта, с която искът за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 2604,40 лева до пълня предявен размер от 3304,40 лева. В
жалбата се излага възражение срещу извода на районния съд, че ищецът е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Сочи се м
тази връзка, че неправилното натоварване на инертни материали и наднатоварването на товарния автомобил са нарушения, които са допуснати не от ищеца,
а от друг водач. Излага се и довод, че при разтоварването на товарния автомобил
същият е бил спрял и не е участвал в движението, поради което водачът не е бил
длъжен да е с поставен обезопасителен колан, а
отделно от това, от доказателствата по делото не е изяснено дали коланът е бил
поставен и изправен. Навежда се довод, че от посочените в експертното
заключение причини за преобръщането на товарния автомобил следва, че ищецът не
е могъл и не е бил длъжен да предвиди безопасното протичане на разтоварваното,
респ. настъпването на вредоносния резултат, и няма никакво виновно поведение,
тъй като той не е бил запознат с претоварването, разпределението и вплътняването на товара. Излага се оплакване, че неправилно
районният съд е приел като недоказани претърпените от ищеца неимуществени вреди
за затруднен говор и контакт, както имуществени вреди за заплатена сума за
избор на екип. Искането е за отмяна на
решението в обжалваните му части и постановяване на друго от въззивния съд, с което се уважат изцяло предявените искове
за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.
Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното производство в частта му, с която
същият е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 75000 лева. Излага се възражение, че
приетият от районния съд размер на обезщетението от 185000 лева /от който е
приспаднал 60% съпричиняване от страна на ищеца/ е
твърде завишен и не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и
т. 11 от ППВС №4/1986 г. Иска се въззивният съд да
определи по-нисък и справедлив размер на
обезщетението.
Всяка от страните оспорва жалбата на другата страна.
Третото лице – помагач на страната на ответника З. „Б.В.И.Г.”
АД, не заявява становище по жалбите пред въззивния
съд.
За да се произнесе, въззивният
съд взе предвид следното:
В.Н.В. е предявил срещу ЕТ „И.– П. М.” иск за
заплащане на сумата 210000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука – болки и страдания,
причинени от настъпилите увреждания в черепно-мозъчната област, в областта на
гръбнака и кръста, трайно обездвижване на лявата страна и трайно затруднение в
говора, както и иск за заплащане на сумата 3404,40 лева, представляваща
обезщетение за настъпилите в резултат на
трудовата злополука имуществени вреди, описани по вид и стойност, ведно със
законната лихва върху сумите от датата на увреждането до окончателното им
изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че работи при ответника
по трудов договор на длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече
тона. На 02.11.2015 г. около 7,30 ч. по време на работа претърпял трудова
злополука – при изсипване на инертна маса управляваният от него товарен
автомобил се преобърнал на дясната си страна, при което ищецът ударил главата
си в дясната колона на кабината, в следствие на което настъпили тежки
увреждания, описани в исковата молба. Твърди, че след злополуката и момента на
подаване на исковата молба е в изключително тежко здравословно състояние, на
легло, с опасност за живота, с огромни черепно-мозъчни хематоми, силно
главоболие и невъзможност да се движи, със затруднения в говора, обездвижване
на лявата ръка и крак, болки в цялото тяло. Твърди, че за нуждите на
извършената му операция и лечение заплатил сумата 2500 лева за медицински
материали, за избор на екип за операцията заплатил сумата 700 лева, за
извършените прегледи заплатил потребителски такси от 58 лева и 46,40 лева.
С отговора на исковата молба ответникът
оспорва размера на претендираното обезщетение,
считайки същото за силно завишено. Сочи, че е налице хипотезата на чл. 201, ал.
2 от КТ – ищецът е допуснал груба небрежност, което е довело до настъпване на
трудовата злополука. В тази връзка се твърди, че ищецът не е спазил
задълженията си съгласно утвърдената от работодателя „Инструкция за безопасна
работа на автомобили при транспорт на насипни товари – насипна земна маса или
инертни материали”, което е отразено в протокола за разследване на трудовата
злополука. Отправено е искане съдът да установи допринасянето на трудовата
злополука от страна на пострадалия и да намали отговорността на работодателя.
С определение на районния съд от 25.01.2017 г. като трето
лице-помагач на страната на ответника е конституирано З. „Б.в.И.Г.”. Третото лице заявява становище за
неоснователност на исковет
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото и се установява от представените
писмени доказателства, че към 02.11.2015 . ищецът е работел при ответника на
длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил” въз основа на трудов договор,
сключен на 26.09.2012 г.
Представена е длъжностна характеристика за
длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил”, в която са посочени основните
области на дейност /сред които са превоз на материали и товарене и разтоварване
на товарите/ и конкретните длъжностни задължения.
Представена е „Инструкция за безопасна работа с
автомобили при транспорт на насипни товари – скална и земна маса или инертни
материали”, утвърдена от работодателя на 30.06.2012 г., ведно със списък на
запознатите с нея работници, в който е отразено, че ищецът е запознат на
26.09.2012 г., за което се е подписал. В раздел ІІІ.2 от представената
Инструкция – „Изисквания за безопасност при разтоварване на автомобила в крайна
точка” е посочено: „При разтоварване на насипището
или пътното платно трябва да знаете физическите качества на масата, която
транспортирате.Тава ще ви предпази от преобръщане на автомобила в определени
грешни манипулации; Забранява се разтоварването на товара, ако площадката не е
заравнена така, че да представлява опасност от преобръщане на автосамосвала; Не се движете успоредно на линията на насипището/платното; Спирайте за разтоварване на безопасно
разстояние, указано от ръководителя на обекта..”
Представена е извадка от Дневник за инструктаж, в
който е отразено, че на ищеца е проведен периодичен инструктаж на 02.09.2014
г., 14.04.2015 г., 13.01.2015 г. и 15.08.2015 г.
С декларация вх. № 5101-22-37/05.11.2015 г. за
трудова злополука, приложение към чл.3, ал.1 от Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки, ответникът е декларирал пред
НОИ настъпила на 02.11.2015 г. на Околовръстно шосе – северна дъга, злополука с
работника В.Н.В.. Посочено е, че при разтоварване на инертни материали с
товарен автомобил „Скания” с рег. № СО6484ВМ,
автомобилът се обръща на дясно, шофьорът изпада от седалката и си удря главата
отдясно на кабината. С разпореждане № 104/23.12.2015 г. на НОИ – ТО „С. град,
на основание чл.60, ал.1 КСО, декларираната от осигурителя злополука вх. №
5101-22-37/05.11.2015 г. е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО.
Видно от протокол № 18/23.11.2015 г. на НОИ – ТП С.област
за резултатите от извършено разследване на злополуката на 02.11.2015 г.,
комисията е установила като вероятни причини за настъпване на злополуката
неправилно /неравномерно/ натоварване на инертните материали в коша на
автомобила, несъобразяване с терена при разтоварване и предварително сваляне на
предпазния колан от пострадалия.
С експертно решение на ТЕЛК от 26.04.2017 г. на
ищеца е призната трайно намалена работоспособност 94 на сто в резултат на
трудовата злополука, за срок от три години от 31.05.2016 г., с водеща диагноза
„счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб
и таза”. Посочено е в решението, че ищецът се нуждае от постоянна чужда помощ
за битово обслужване.
Според заключението на автотехническата
експертиза, на 01.11.2015 г. в 16,32 ч. в завода на „О.К” АД край гр. С., товарен автомобил „Скания” с рег. № СО6484ВМ с водач В. П. е натоварен с
фракция и автомобилът е придвижен от мястото на натоварване до гр. С. от същия
водач. На 02.11.2015 г. в 06,15 ч. натовареният автомобил с водач В.В. *** за землището на с. В. , където трябва да достави товара. Около
07,30 ч. на строителната площадка на новостроящата се северна скоростна тангента
на гр. С.водачът В.В. по указание на длъжностното
лице на строителната организация, предприема действия по разтоварване на
товарния автомобил. При повдигане на каросерията за разтоварване на фракцията
на самосвала, същият се обръща на дясната си страна и поляга на десния си борд.
Според заключението, причината за преобръщането на товарния автомобил има
комплексен характер и се изразява в следното: Площадката, на която е разтоварен
камиона, е била с низходящ наклон към десния борд, същата не е била валирана и
уплътнена в достатъчна степен. Посочено е в заключението, че наклонът на
площадката, който е възприел водачът на товарния автомобил преди захождането за
разтоварване, не е еднакъв на наклона по време на самото разтоварване, поради
допълнителното уплътняване на терена от десните колелета на автомобила;
Товарният автомобил е бил наднатоварен с
Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза, извършено на база
представената по делото медицинска документация и след личен преглед на ищеца, вследствие на трудовата
злополука пострадалият е получил следните телесни увреждания: Тежка открита
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия, охлузване и разкъсно-контузна рана в теменната област на главата с
подлежащо многофрагментно счупване на теменните
черепни кости и контузия на главен мозък – двустранно теменно и в мозъчен паренхим с кръвоизлив и над тенториума;
Гръбначно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на тялото на трети поясен прешлен. Проведено е медикаментозно и хирургично
лечение, по спешност е предприета оперативна намеса за „реимплантация на
скалп”. Като трайна последица от черепно-мозъчната травма е настъпила централна
левостранна хемипареза
/спастично намаляване силата и обема на движение на левите крайници/, както и
симптоми на челен психоорганичен синдром, водещи до
затруднен контакт. По повод травмата на гръбначния стълб е извършена имобилизация с лумбостат за 40
дни. По повод травмата на поясната област на
гръбначния стълб е предприето консервативно лечение с обезболяващи и имобилизация с лумбостат за 40
дни. Впоследстве е извършена операция – вертебопластика с костен цимент и микродисектомия.
След операцията не е регистриран допълнителен неврологичен дефицит, болковата симптомтика постепенно
е редуцирана, пострадалият е раздвижен и изписан от болничното заведение с
препоръки за щадящ от физически натоварвания двигателен режим и лечение, вкл. с
носене на лумбален колан. Така описаните травми са в
пряка причинно следствена връзка с настъпилата злополука. Черепно-мозъчната
травма е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Левостранната химипареза води до
реализиране на медико-биологичния признак трайно затруднение на движението на
левия горен и левия долен крайник. Изявената церебрастенна
симптоматика води до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Счупването на поясния прешлен е довело до реализиране
на критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на
снагата. Според вещото лице, при подобна травма при липса на усложнения,
ограничението на движенията е налице за около 1 година, като е възможно и
по-продължителна изява на болков синдром, каквато е
констатирана при прегледа на пострадалия. От получените увреждания пострадалият
е търпял болки и страдания със силен интензитет в началото, а постепенно с
времето отшумяват. С времето и от прилаганото лечение се очаква изявената
симптоматика от причинените травми да се редуцира, но не и да изчезне напълно.
Към настоящия момент, независимо от лечението, от уврежданията на поясната област е възможно да има периодични изяви на
обостряне на болки, както и усилване при натоварване и/или при резки промени в метереологичните условия.
При
разпита му в съдебно заседание вещото лице сочи, че при пострадалия е налице благоприятно протичащ с намаляване на
значимостта на последиците от уврежданията резултат, като може да се очаква
подобрение, но абсолютно пълно възстановяване е невъзможно. Пострадалият е
функционално възстановен, може да се движи, но с намалена сила.
Представени
са фактура № 30000010418/12.11.2015 г. за заплатена от ищеца сума от 58 лева за
потребителски такси в УМБАЛ „Царица Йоанна“ ; фактура № 3932/22.01.2016 г. за
заплатена на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ сума от 25000 лева за медицински
материали; касов бон от 22.01.2016 г. за заплатена на същото болнично заведение
сума от 700 лева за избор на екип; фактура № **********/29.01.2016 г. за
заплатени 46 лева потребителска такса.
Според
показанията на св. Н. В., след инцидента и
понастоящем ищецът не можел да се обслужва сам – не можел да става от
кревата без чужда помощ, като основните ежедневни грижи за полагала съжителствата с него на съпружески
начала Т. С.. Непосредствено след инцидента същият не познавал никого и не
знаел къде се намира, впоследствие дошъл в съзнание. Операцията на прешлена му
била направена, за да може да седи.
Съгласно
показанията на св. Т. С., ищецът не
можел да се обслужва сам – не може сам да стане, движи се в къщи с помощта на
бастун и с нейна помощ. В резултат на инцидента получил постравматична
епилепсия.
Според
показанията на св. Т. П./работел като
шофьор в друга фирма/, в момента на инцидента той е бил непосредствено след автомобила
на ищеца, карайки натоварен камион на същия обект – северната тангента на
околовръстното шосе на С.. Обектът бил на наклон на дясната страна. На обекта
имало отговорник, който нареждал кога да се изсипва материала и държал
камионите на разстояние. След като отговорникът му казал да изсипва, ищецът
започнал да изсипва, след което камионът залитнал надясно и се захлупил. Наклонът бил успоредно на камиона на ищеца по
време на изсипването, а товарът бил повече от дясната страна на камиона. След
като извадили ищеца от кабината, повикали Спешна помощ. Според свидетеля,
предпазният колан бил на седалката. Според свидетеля, на обекта има отговорник, който чака камионите и
при пристигането им, определя къде да се изсипе. Свидетелят сочи, че в
16-годишната си практика като шофьор на тежкотоварен автомобил никога не е
изсипвал на наклон. Ако има наклон и отговорникът му нареди да изсипва, той
отказва да изсипе, докато се намери подходящо равно място.
Според
показанията на св. С. М., в момента на инцидента карал камион за разтоварване
на същия обект и се намирал непосредствено след камиона на горния свидетел.
Теренът бил наклонен на дясно и камионът на ищеца бил спрял успоредно на
наклона. На обекта имало човек, който казвал на шофьорите къде точно да
изсипват. Свидетелят сочи, че тъй като по принцип идеално равно място няма,
преди да изсипе материала, преценява
колко е голям наклонът и дали е опасен, като в последния случай отказва да
разтоварва.
Според
показанията на св. Б. Г./работел като багерист при ответника към момента на злополуката/,
разпределението на товара в коша на автомобила е задължение на шофьора, като
товарът трябва да се натовари равномерно отпред и отзад. На шофьорите
първоначално се провеждал инструктаж, после само се подписвали.
Съгласно
показанията на св. Н. С./работещ като шофьор при ответника/, преди повече от 5
години управителят е запознал работниците с Инструкцията за безопасна работа
при транспорт на насипни материали. Шофьорът отговаря за натоварването на камиона
и разпределението на товара.
С оглед на така
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявен
е иск по чл.200, ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди в резултат на трудова злополука.
За да възникне имуществена отговорност на работодателя
за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или
служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно
доказване следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда,
водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания и 3) причинно-следствена
връзка между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените болки и
страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е
настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ е обективна и безвиновна,
с гаранционно-обезпечителен характер. Релевантно за обезщетяването и то относно
размера, но не до степен изключване на отговорността на работодателя, е евентуалното
съпричиняване от страна на работника при проявена
груба небрежност от негова страна. Ответникът носи тежестта да докаже
възражението си за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия.
По делото е безспорно установено, че в изпълнение на
работата на длъжността „шофьор на товарен автомобил” ищецът е претърпял трудова
злополука по смисъла на чл. 55 от КСО, довела до временна неработоспособност,
призната до 30.05.2016 г., както и до трайно намалена работоспособност 94 на
сто, за срок от три години /от 31.05.2016 г./, приета с експертно решение на
органите на медицинската експертиза.
Спорът между
страните се съсредоточава върху
обстоятелството относно справедливия размер на имуществената отговорност на
работодателя, респ. дали пострадалият с поведението си е допринесъл за
настъпване на трудовата злополука, допускайки груба небрежност по смисъла на
чл. 201, ал. 2 от КТ.
Съгласно препращащата норма на чл.212 КТ,
намира приложение правилото за деликтната
отговорност, установено в чл.51, ал.2 ЗЗД - на обезщетяване подлежат всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По размера на обезщетението на неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които при телесните увреждания могат да бъдат: естеството
на увреждането и неговата трайност, механизма на причиняването му и конкретните
обстоятелства, при които е настъпило, периода на възстановяване, здравословното
състояние на увредения и евентуалното влошаване на здравето му, продължителността
на лечението, причинените негативни емоционални преживявания, битови неудобства
и други, които са пряка последица от увреждането, както и социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпването на увреждането. Когато
увреждането се изразява в нанасяне на няколко телесни повреди, броят и видът им
е от значение за приложение на принципа на чл. 52 от ЗЗД, тъй като съответните обстоятелства
са относими към тежестта на увреждащото действие.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-медицинска експертиза, извършена след анализ на представените
по делото медицински документи, е установено, че в резултат на злополуката ищецът
е получил тежка открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в множество
фрактури на костите на черепа и контузия на мозъка, както и гръбначно-мозъчна
травма, изразяваща се в счупване на тялото на трети поясен
прешлен. Във връзка с така получените травми ищецът е бил двукратно подложен на
оперативна интервенция. Черепно-мозъчната травма е довела до левостранна хемипареза, водеща до
трайно затруднение на движенията на левия горен и левия долен крайник, както и апатико-абуличен синдром, а счупването на поясния прешен е довел до трайно
затруднение на движенията на снагата. Броят и видът на получените травматични
увреждания и дългият период на лечение се установява и от представените по
делото медицински документи. С оглед естеството на така получените телесни
увреждания ищецът безспорно е търпял болки и страдания със силен интензитет
непосредствено след инцидента, които не са отшумели в продължителен период след
това, което се установява от медицинската документация и от констатациите на
експерта въз основа на извършен личен преглед на пострадалия. Предвид
естеството на травмите, засягащи двигателните функции на долен и горен крайник,
както и на снагата, ищецът безспорно е търпял и търпи и понастоящем значителни
битови неудобства, свързани с невъзможност да се движи сам и да се обслужва,
което се е отразило върху живота му в социално-битов, психологически и емоционален аспект, установено от гласните
доказателства по делото. Необходимостта от постоянна чужда помощ за битово
обслужване на ищеца е констатирана от компетентните органи при извършеното освидетелстване
и е отразена в експертното решение.Към момента на злополуката ищецът е бил на
Относно
иска за обезщетение на имуществени вреди.
Установено
е от представените писмени доказателства, че ищецът е направил разходи в претендирания размер от 3404,40 лв., от които 2500 лв. за
заплатени от него медицински материали и консумативи за оперативно лечение,
общо 104,40 лв. за заплатени потребителски такси за престой в болнично
заведение, и 700 лв. такса за избор на екип за операция. Всички тези разходи
са причинна връзка с настъпилото в
резултат на трудовата злополука увреждане на ищеца с оглед неговото естество, тъй като са направени във връзка с
оперативното лечение, поради което подлежат на обезщетяване от работодателя.
Заплащането на такса за избор на медицински екип за операция, независимо от
факта, че не е задължителна, за да се извърши съответната медицинска услуга, е
разход, който е направен от ищеца във връзка настъпилата трудова злополука и е
пряка последица от това, поради което подлежи на обезщетяване от работодателя.
По
направеното то ответник възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване отговорността поради това, че
ищецът е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Небрежността
като понятие в гражданското право е модел на поведение, свързан с неполагането
на дължимата грижа. Работникът действа при груба небрежност само в случаите,
когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка. Грубата небрежност
се различава от обикновената небрежност по степен
и представлява по-засилена форма на небрежност,
изразяваща се в неполагане на грижа,
но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил
и най-небрежният човек при подобни условия. Съпричиняване при
трудовата злополука има винаги, когато
работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата
за безопасност. Не всяко съпричиняване
обаче е основание за намаляване на
дължимото от работодателя обезщетение. Грубата небрежност по смисъла на
чл. 201, ал. 2 от КТ се изразява в липса на елементарно старание и внимание от страна на работника. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира
и в резултат на кои негови действия
е настъпила вредата. От субективна страна с
небрежност действа този, който е предвиждал настъпването на неблагоприятния
резултат, но лекомислено се е надявал, че този резултат няма да настъпи, или че
ще успее да го предотврати.
Механизмът
на настъпване на трудовата злополука и причините за настъпването й са изяснени
от приетото като неоспорено заключение на автотехническата
експертиза. При повдигане на каросерията за разтоварване на фракцията на управлявания
от ищеца камион, същият се е преобърнал на дясно, което шофьорът е
изпаднал от седалката. Според заключението, причината за преобръщането на товарния автомобил
има комплексен характер и се изразява
в следното: Площадката, на която е разтоварен
камиона, е била с низходящ наклон към десния борд,
същата не е била валирана и уплътнена в достатъчна степен; Товарният автомобил е бил наднатоварен с
При така установения механизъм на злополуката се налага
извод, че пострадалият е допринесъл на настъпването й, като е допуснал груба
небрежност, изразяваща се в неспазване на основно правило относно
разтоварването на товара от управлявания от него камион, а именно забраната да
се разтоварва, ако площадката не е заравнена, така, че да представлява опасност
от преобръщане на самосвала, установена в раздел ІІІ.2 на утвърдената от
работодателя Инструкция за безопасна работа с автомобили при транспорт на
насипни товари – скална и земна маса или инертни материали. Пострадалият е бил
запознат с посочената Инструкция в момента на постъпването му на работа, а след
това на същия са били провеждани периодични инструктажи относно правилата за
безопасност на труда. Пострадалият като работещ при извършване на товаро-разтоварни работи, е бил длъжен да изпълнява точно
дадените инструкции за безопасното извършване на тези работи, съгласно чл. 4,
ал. 3, т. 1 от Наредба № 12/2005 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи. Въпреки това, същият е предприел действия по разтоварване при
незаравнена площадка, а именно при низходящ наклон, като към момента на
повдигане на каросерията управляваният от него автомобил е бил успоредно на
наклона. Това поведение е израз на липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основно правило от инструкцията за безопасност – забрана за
разтоварване при неравен терен. Същият е съзнавал опасността от преобръщане на
камиона, още повече при установения факт на претоварване и неравномерно
натоварване на товара. Независимо, че
последните две обстоятелства не са във връзка с поведението на ищеца
/тъй като той не е участвал при натоварването на камиона – същият е бил
натоварен предния ден и са издадени превозни документи на името на друг шофьор/,
преди да приеме разтоварването му, той е бил длъжен да се съобрази с
особеностите на товара, каквото задължение му е вменено с посочената Инструкция
/раздел ІІІ, т. 2/. В тази връзка следва да се отбележи, че претоварването на
автомобила, респ. неправилното /неравномерно/ натоварване на товара, като
обстоятелства, които не могат да се вменят във вина на пострадалия, но
съставляващи част от комплекса от причини, довели до трудовата злополука, са относими към преценката на степента на приноса за
настъпване на вредите, но не могат да изключат съпричиняването
от страна пострадалия с допусната груба небрежност, изразяваща се в неспазване
на основно правило при извършване на самото разтоварване. Отчитайки каузалния принос на поведението
на пострадалия за настъпването на трудовата злополука, преценен в съотношение
на конкретните факти и обстоятелства, при които същата е настъпила, съдът
намира, че степента на допринасяне от страна на пострадалия за настъпилите
увреждания от трудовата злополука с неговата груба небрежност е 25 %. За да
определи този размер на съпричиняването, съдът взе
предвид, че поведението на пострадалия, изразяващо се в нарушаване на ясно
въведената забрана да предприемане на разтоварване при неравен терен, не е
единствената причина за настъпването на злополуката. Установено е, че товарният
автомобил, при разтоварването на който е настъпила инцидентът, е бил натоварен
с материал над допустимата маса и неравномерно разпределен в коша на
автомобила, което, в съвкпупност с предприетото
разтоварване при наклонен терен, е допринесло за злополуката. Няма
доказателства по делото пострадалият да е участвал пряко, нито да е наблюдавал
товаренето на автомобила, поради което наднатоварването,
респ. и неравномерното натоварване не може да му се вмени във вина. Отделно от
това, по делото няма доказателства пострадалият да е бил инструктиран относно
допустимия размер на товара, респ. относно товароносимостта
на автомобила.
На следващо място, при преценката на степента на съпричиняване на вредите от пострадалия, следва да се
отчете и установените от свидетелските показания факти относно установената
организация на разтоварване на строителната площадка /т. нар. „насипище”/, на която е настъпила злополуката. Свидетелите
/също шофьори на товарни автомобили, присъствали на инцидента/ еднозначно
сочат, че на обекта е имало отговорник, който е посрещал камионите и е посочвал къде точно да изсипят
материала, както е било и в процесния случай преди
настъпването на злополуката. Това обстоятелство сочи, че пострадалият ищец при
извършване на разтоварната дейност сее съобразил с
указанията на отговорника на обекта относно това в кой момент и къде да
пристъпи към изсипване на материала, което следва да се вземе предвид при
преценката на приноса му в настъпване на вредните последици, с оглед степента
на проявление на вината му във формата на груба небрежност – доколко
пострадалият е разчитал на своята собствена увереност, че такива последици няма
да настъпят, и доколко на други обективни фактори. Наличието на дадено указание
от лице, извършващо действия по организиране на процеса на разтоварване, за
пристъпване към разтоварване, обаче само
по себе си не дерогира задължението на работника за
извършване на собствена преценка относно състоянието на терена и съблюдаване на
забраната да не разтоварва на неравен терен.
Относно възражението на ответника за неползване от страна
на пострадалия на предпазен колан в момента на разтоварването и настъпването на
злополуката като форма на проявена от него груба небрежност, следва да се
посочи, че от събраните по делото доказателства не е установено по категоричен
начин той да е бил без поставен предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил
оборудван, за да се обсъжда въобще въпросът дали такова поведение на
пострадалия обективно е допринесло за настъпване на трудовата злополука. Само
за пълнота на изложението следва да се отбележи, че непоставянето на предпазен
колан /какъвто всеки водач е длъжен да използва съгласно ЗДвП, включително и
при разтоварни дейности, при които също, както и при движение, е налице
боравене с уредите на управление на автомобила/, е нарушение на закона, но то
не може да се квалифицира като груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Не на последно място, от доказателствата по делото не е изяснено дали при
поставен обезопасителен колан от страна на
пострадалия в момента на настъпване на злополуката биха настъпили установените
телесни увреждания, т.е. не е установена причинно-следствената връзка между
евентуалното неизпълнение на задължението на ищеца за поставяне на предпазен
колан по чл. 137а от ЗДвП и настъпването
на вредите.
С оглед на горното, съдът намира, че отговорността на
работодателя за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди в размер
на 100 000 лева следва да бъде намалена с 25 %, при което искът за
неимуществени вреди се явява основателен за сумата от 75 000 лева. Предвид
обстоятелството, че решението на първоинстанционния
съд не е обжалвано в частта му относно уважения размер на имуществените вреди,
приетото съпричиняване не следва да се взема предвид
при преценката за размера на обезщетението за имуществени вреди.
Предвид гореизложеното и предвид съвпадане на крайния
извод на настоящата инстанция с този на първоинстанционния
съд относно размера на иска за неимуществени вреди, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено в тази му част. Същото следва да бъде отменено в частта, с
която е искът за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над
сумата 2604,40 лв. до пълния предявен размер от 3404,40 лв. /или 700 лв., представляваща разход за
заплатена такса за избор на екип/, и вместо него постановено друго, с което
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 700 лв., представляваща
заплатена цена за избор на екип.
С оглед
основателността на главните искове в горепосочените размери, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено и в частта относно уважените акцесорни искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането.
С оглед
изхода на делото пред настоящата инстанция, ЕТ „И.- П. М.“ следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя В.Н.В. сумата 41 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от жалбата му.
По изложените съображения, Софийски
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 121 от 18.01.2018 г., постановено по
гр.д. № 196/2016 г. на Сливнишкия районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от В.Н.В. срещу ЕТ „И.– П.
М.”, гр. С., иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в резултата трудова злополука, настъпила на 02.11.2015
г., за разликата над присъдения размер от 2604,40 лв. до пълния предявен размер
от 3304,40 лв. /или 700 лв./, И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 200, ал. 1 от КТ, ЕТ „И.–
П. М.”, гр. С., да заплати на В.Н.В. сумата 700 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени
в резултат на трудова злополука, настъпила на 02.11.2015 г., за заплатена от
ищеца цена за избор на медицински екип, ведно със законната лихва от настъпване
на злополуката до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 121 от 18.01.2018 г. по гр.д. № 196/2016 г. на Сливнишкия районен съд, В ЧАСТТА, с която ЕТ „И.– П. М.”, гр. С.,
е осъден на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, да заплати на В.Н.В. сумата 75 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила
на 02.11.2015 г., като и В ЧАСТТА, с
която ЕТ „И.– П. М.”, гр. С. е осъден да заплати на В.Н.В. сумата 2604,40 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди в резултат на трудовата злополука, ведно със законната
лихва върху сумите от настъпване на злополуката на 02.11.2015 г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЕТ „И.– П. М.“, гр. С., да заплати на В.Н.В. сумата
41 лв. за разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.