№ 100
гр. Варна, 20.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000078 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба на
Ж. Ц. Ж., чрез адв.П. К. от САК, срещу решение №200/08.11.2024г., постановено по гр.дело
№209/2023г. по описа на ОС-Разград, с което съдът е осъдил застрахователното дружество
ДЗИ Общо застраховане ЕАД за заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 300 000 лева, но отхвърля иска за разликата до 400 000 лева, частичен иск от общо
600 000 лева. Решението се обжалва именно в неговата отхвърлителна част – за сумата от
100 000 лева, ведно със законните лихви върху главницата, считано от 16.12.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като съдът е присъдил занижен размер на обезщетение за
неимуществените вреди, понесени от ищеца в резултат на телесните му увреждания. Твърди
се, че присъденото не съответства на съдебната практика при компенсиране на вреди от този
тип и не може да репарира същите в пълен обем. Съдът е приложил формално критериите за
преценка справедливия размер на обезщетението като не е съобразил конкретните
обективно съществуващи факти, а именно броя и вида на уврежданията, продължителността
на възстановяване, неудобствата и ограниченията; влошеното качество на живот; възрастта
на пострадалия, интензивните болки, които пострадалият е търпял и продължава да търпи
както и отражението върху психиката му. Въззивникът акцентира на обстоятелството, че
повече от две години след инцидента продължава да търпи ежедневно болки и страдания,
свързани с получените увреждания; че не може да води адекватен за възрастта му
пълноценен живот като зависи от помощта на близките си за най-елементарните жизнени
потребности. Към датата на ПТП Ж. е бил активен, работоспособен и се е грижил за
семейството си /на 43 години/, а в резултат на получените множество средни и леки телесни
повреди, оставили трайни последици върху физиката и психиката му, е променен изцяло
начина му на живот до степен, че ищецът е лишен от възможността за води самостоятелен
живот. Твърди се, че определеното от съда обезщетение не съответства на преживените и
търпени болки и страдания; че не са отчетени множеството медицински и рехабилитационни
процедури, които също са болезнени и продължаващи във времето. Съдът не е отчел, че
получените увреждания в поясния отдел водят до трайно затруднение в движението на
долните крайници /наложило и оперативно лечение/. Подчертава се драстичната промяна в
живота на ищеца като последица от получените множество травми и отключеното
1
посттравматично стресово разстройство. При ПТП ищецът е получил многофрагментно
счупване на трети поясен прешлен с фрагменти в мозъчния канал, със засягане на нервните
коренчета; контузия и луксация на каудаеквина /втори и трети прешлен – конска опашка/;
счупване -изкълчване на първа метакарпо фалангеална става на ръката; травматична дискова
херния; травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначен стълб; травма
на главата със загуба на съзнание, продължаващ психически стрес. Въззивникът сочи, че
съгласно медицинската експертиза прогнозите за възстановяване не са оптимистични, а
проведения скорошен преглед -на 23.05.2024г. е установил болки в кръста, двете подбедрици
/повече вдясно и глезените/ като болките имат невропатичен характер. Посочено е, че
понастоящем ищецът продължава да е с пареза на долните крайници като може да измине
сам с бастун едва 20 метра. Въззивникът е посочил изчерпателно доказателствените средства
по делото и черпените от тях сведения за обстоятелствата, явяващи се обективни критерии
по смисъла на ППВС 4/1968г. и чл.52 ЗЗД. /експертизи и свидетелски показания/ В
съвкупност въззивникът твърди, че съдът не е извършил пълен анализ на събраните
доказателства по делото и не е извършил задълбочена оценъчна дейност при определяне
размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, в резултат на което е занижил справедливия му
размер. Пълномощникът на страната, чрез когото е подадена жалбата, претендира
определяне на възнаграждение за въззивното производство съгласно чл.38 от ЗАдв.
В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, за неоснователност на въззивната жалба. Страната излага, че не
съществува обстоятелство, свързано със здравния статус на ищеца, което да е било
неглижирано от съда и да не е послужило за определяне на паричното обезщетение по чл.52
ЗЗД. Липсват посочени от въззивника конкретни обстоятелства, които да не са били взети
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Претендира се отхвърляне на
жалбата като неоснователна ведно с присъждане на сторените по делото разноски за
ю.к.възнаграждение.
Предмет на въззивното производство е и постъпила въззивна жалба на ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, срещу осъдителната част от решението единствено за разликата над
110 000 лева до уважения размер от 300 000 лева. Застрахователят счита определеното от
ОС-Разград обезщетение за прекомерно и несъответстващо на конкретните търпени от
ищеца вреди. Според ответника, съдът не е отчел в достатъчна степен благоприятните
прогнози спрямо ищеца, посочени от медицинската експертиза; не е отчел, че спрямо
периода след ПТП, е налице огромна положителна промяна на пострадалия като не е
изключено /при редовно непрекъсната рехабилитация/ подобряване на състоянието на
крайниците. Считат, че обезщетение, което отговаря на чл.52 ЗЗД се явява сумата от 110 000
лева.
С допълнителна уточняваща молба въззивникът ЗАД поддържа жалбата за разликата
над 150 000 лева до присъдените 300 000 лева, ведно със законните лихви върху главницата
от уведомяването му до окончателното изплащане.
С депозиран своевременно отговор на въззивната жалба насрещната страна,
представлявана от адв.П.К., оспорва същата. Считат, че по делото са налице доказателства,
които сочат единствено на увеличаване размера на обезщетението, а не до неговото
редуциране, тъй като се касае за доживотна увреда на ищеца както и тежки психологически
последици от увреждането. Претендира се адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 ЗАдв.
ведно с начислен ДДС.
При преценка редовността на жалбите съдът намира, че и двете са подадени от
легитимираните страни, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, в
преклузивните срокове, при интерес от обжалването.
С жалбите не се правят доказателствени искания нито се правят обосновани
оплаквания за допуснати процесуални нарушения. Не са налага даване указания на страните
за ангажиране на доказателствени искания нито се налага преразпит на свидетел или вещо
лице.
2
Въз основа на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ сезиращи две въззивни жалби:
ВЖ вх.№1123/17.02.2025г. на АС, подадена от Ж. Ц. Ж. чрез адв.П. К. от САК
срещу решение по гр.дело №209/2023г. на ОС-Разград в отхвърлената част от иска срещу
ДЗИ Общо застраховане ЕАД, за сумата от 100 000 лева /над уважените 300 000 лева до
претендирани 400 000 лева/, от частичен иск от общо 600 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на ищеца при ПТП на **********г. в
гр.****, ведно със законните лихви от уведомяване на застрахователя на 16.12.22г. до
окончателното изплащане на задължението;
ВЖ вх.№1124/17.02.2025г. на ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД чрез ю.к.В. Й.
срещу осъдителната част от решението по гр.дело №209/2023г. по описа на ОС-Разград, за
разликата над 150 000 лева до 300 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, търпени
от Ж. Ц.Ж., в резултат на ПТП на ********г.
Решението на РОС не се обжалва и е влязло в законна сила за присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева както и за присъдените
имуществени вреди. Решението не се обжалва и относно началния период на присъдените
законни лихви върху главницата.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 05.03.2025г. от 14.00 часа, за която
дата и час да се призоват страните като с оглед краткия срок за призоваване – на посочени
служебни ел.пощи /по телефон/ и чрез ЕПЕП, на основание чл.50 и чл.51 ГПК.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело
на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала
ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл.80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на
крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за
представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването
им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
ПРЕПИС от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, както и препис от подадените писмени отговори.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3