Р Е Ш Е Н И Е
№ 2053
гр. Русе, 06.12.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4920 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация Русе” ЕАД против К.Й.Т., в която се твърди, че тя е
купувач на доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия за имот в гр. Русе,
****, с абонатен № ****. За периода от 24.11.2018г. до 21.02.2019г. в този имот
дружеството доставило и на ответницата била разпределена топлинна енергия на
обща стойност 517,27 лв. по 6 броя фактури, която енергия не била заплатена.
Поради неизпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия
в предвидените в Общите условия срокове - до 27.05.2019г., на ответницата били
начислени и 9,86лв., представляващи обезщетение за забава. За събиране на тези задължения,
ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано
ч.гр.д. №****/2019г. по описа на Районен съд – Русе и издадена Заповед за изпълнение
срещу ответницата за дължимите суми, лихви и разноски. С оглед дадените от съда
указания в заповедното производство за предявяване на иск за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение, ищецът претендира в настоящото
производство да бъде признато за установено, че К.Й.Т. *** ЕАД сумата от 517,27
лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 24.11.2018
г. до 21.02.2019 г. по 6 броя фактури, лихва за забава в размер на 9,86лв.,
законовата лихва върху главницата от 28.05.2019г. до окончателното изплащане.
Претендират се и направените в двете производства разноски.
В срока по чл.131 ГПК, особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал. 6 ГПК,
изразява становище за недоказаност на предявения иск. Счита, че по делото не е
доказано, че на ответницата е доставено и потребено посоченото в исковата молба
и претендирано за заплащане количество топлинна енергия. Не са налице
доказателства и за изправността на монтираните в имота измервателни устройства.
Не били представени доказателства, че към процесния период имотът на
ответницата е топлоснабден. Също така по делото липсвало и уведомление,
доказващо по безспорен начин, че ответницата е уведомена надлежно за
съществуване на вземането на Топлофикация,за да се приеме, че претендираната
сума е станала изискуема.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Представените по
делото договор за доставка на топлинна енергия за обект бл. „***“ от
21.10.1998г. и договори за топлинно счетоводство, установяват, че описаният в
исковата молба имот, представляващ апартамент в гр. Русе, **** е присъединен
чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество под
абонатен № ****, с титуляр ответницата. Последната видно от представените
протоколи от общи събрания на собствениците в ЕС на бл. „***“ е участвала лично
като собственик на самостоятелен обект при вземането на различни решения от
етажната собственост по повод отношенията с „Топлофикация – Русе“. Няма данни
по делото за последваща промяна в собствеността на имота на ответницата или в
титуляра на партидата за заплащане на топлинна енергия за посочения имот, за
което обстоятелство да е уведомено и топлопреносното дружество.
За периода от 24.11.2018 г. до 21.02.2019 г. ищцовото
дружество е издало 6 броя фактури за дължимата стойност на доставената и
разпределена топлинна енергия за процесния имот, на обща стойност 517,27лв.
Видно от данните във фактурите, включително и изравнителната сметка за целия
отоплителен сезон, за да бъдат начислени претендираните за заплащане суми е
извършван реален отчет на измервателни уреди в имота на ответницата.
В полза на „Топлофикация
Русе“ ЕАД, срещу К.Й.Т. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК от 29.05.2019г. по ч.гр.д.№****/2019г. по описа на РС-Русе
за сумите : 517,27лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия
за периода от 24.11.2018 г. до 21.02.2019 г. по 6 броя фактури, лихва за забава
в размер на 9,86 лв., дължима за периода от падежа на всяка от фактурите до 27.05.2019г.,
законовата лихва върху главницата от 28.05.2019г. до окончателното изплащане,
както и 77лв. разноски. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47,
ал.5 ГПК.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след
дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Представените по
делото писмени доказателства безспорно установяват, че между ищцовото дружество
и ответницата са възникнали облигационни отношения по повод доставката на
топлинна енергия за посочения в исковата молба обект – жилище в гр. Русе, с
абонатен № ****. По делото няма данни това правоотношение да е прекратено по
инициатива на някоя от страните, с оглед на което следва да се приеме, че за
процесния период то е продължило да съществува и ответницата се явява абонат на
дружеството и потребител на топлинна енергия за посочения имот и дължи нейното
заплащане по аргумент от чл. 73 от ОУ на договора между страните. Допълнителен
аргумент за това е и обстоятелството, че постоянния и настоящ адрес на
ответницата съвпада с адреса на процесния имот. Реалното ползване от ответницата
на доставената за процесния имот топлоенергия (т.е. обитаването лично от нея на
жилището) не е предпоставка за дължимостта от нейна страна стойността на
същата. Претендираното за заплащане количество топлинна енергия се установява
от представените по делото писмени доказателства – фактури, в които са посочени
данни от реален отчет на измервателни уреди, както и количества разпредели от
отдадената от сградната инсталация енергия, които изчисления са извършени от
трето за делото лице – дружеството топлинен счетоводител. Начислените от
ищцовото дружество суми по процесните фактури са именно въз основа на представените
данни от топлинния счетоводител и за установяване на различна фактическа
обстановка (прим. изключени уреди, неработещи измервателни устройства в имота
на ответница), то в тежест на потребителя е да установи тези обстоятелства,
включително и да окаже необходимото съдействие за това на вещо лице. Липсата на
достъп до процесния имот към настоящия момент обезсмисля и назначаването на
вещо лице по делото, тъй като същото би могло да даде заключение за потребената
от абоната топлинна енергия по вече предоставените данни от топлинния
счетоводител, които ищцовото дружество е съобразило, но не да установи и
основателността на възражения на особения представител относно реалното
ползване на претендираната за плащане енергия. Също така, след приключването на
отоплителния сезон, за част от който е претендирано заплащане, предполага
оспорване от ответника – потребител не само на изчисления в процесните фактури,
а и в изравнителната справка, което не е направено.
На следващо място,
изискуемостта на претендираните с исковата молба суми настъпва по силата на чл.
47, ал.1 от ОУ на ищцовото дружество, или 45 дни след периода на доставката,
без да е необходимо потребителят да бъде изрично уведомяван за дължимостта им.
Поради това направените от ответната страна възражения в този смисъл се явяват
неоснователни.
По изложените
съображения предявените искове за заплащане на главница и обезщетения за забава
следва да бъдат изцяло уважени.
При този изход на
спора и на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва
да се присъдят направените в настоящото производство разноски в общ размер на 379,50лв.
(включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозити за особен
представител) и за заповедното в размер на 77лв.
Така мотивиран и на
осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Й.Т.
ЕГН********** *** дължи на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе,
ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор
Севдалин Желев Желев сумите: 517,27лв. -
главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 24.11.2018г.
до 21.02.2019г. по 6 броя фактури за имот в гр. Русе на горепосочения адрес, с
аб. №****, лихва за забава в размер на 9,86лв.,
дължима за периода от падежа на всяка от фактурите до 27.05.2019г., законовата лихва върху главницата от 28.05.2019г.до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №****/29.05.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2019г. по описа
на РС-Русе.
ОСЪЖДА К.Й.Т. ЕГН********** *** да заплати на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ
Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор Севдалин Желев
Желев сумата от 379,50лв. разноски
за настоящото производство и сумата от 77лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2019г. по описа на РС –
Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: