Решение по дело №15053/2019 на Софийски градски съд

 

РЕШЕНИЕ

 

гр. София,

№ ................./.................г.,

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ „Б” ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в  откритото заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

         ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА      

                                                                                  ИВА НЕШЕВА

 

при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия ИВА НЕШЕВА  въз. гр.  д.  № 15053 по описа за 2019  год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 15.01.2015 г., постановено по гр. д. № 60199/2010 г. на Софийски районен съд, II ГО, 73 състав, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено уволнението на М.Л.И., ЕГН **********, извършено със заповед № 1364 от 08.08.2017 г. на управителя на „С.С.“ ООД за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ М.Л.И. е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „охранител“ при „С.С.“ ООД; „С.С.“ ООД е осъдено да заплати на М.Л.И. на основание чл. 128, т. 2 КТ сумите, както следва: сума от 1 530 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. Май 2018 г. - м. Юли 2018 г.; на основание чл. 150, вр. чл. 262 КТ, сумата от 29,95 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден и нощен труд за м. Май 2018 г., както и на основание чл. 224, ал. 1 КТ, сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 17 работни дни за 2018 г., като са отхвърлени: искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 3 060 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 20.08.2018 г. до 20.02.2019 г., както и искът с правно основание чл. 150, вр. чл. 262 КТ за разликата над уважения размер от 29,95 лв. до пълния предявен размер от 550 лв., или за размера от 520,05 лв. и за м. Март 2018 г. и м. Април 2018 г.  

Решението, в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на положен извънреден труд, е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство М.Л.И., като във въззивната му жалба са наведени оплаквания за неправилност. Според въззивника СРС не е разгледал претенцията за неизплатено трудово възнаграждение за месец април. Счита, че от писмените и гласни доказателства се установява, че за процесния период е положен извънреден труд, който не е бил заплатен. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

От името на въззиваемата страна „С.С.“ ООД е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Григоров, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба и се моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, като се претендират и разноски за въззивното производство. Пълномощното в кориците на делото в полза на адв. Гриров е ограничено изрично до осъществяване на процесуално представителство пред първоинстанционния съд и след дадени указания от въззивния съд действията по подаване на отговор на въззивната жалба не са били потвърдени от дружеството, поради което и депозираният отговор на въззивната жалба и наведените в него доводи за неоснователност на въззивната жалба не следва да бъдат вземани предвид от съда на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.

 

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Първоинстанционният съд е бил сезиран със следните предявени от Красимир Игнатов Симов срещу „С.С.“ ЕООД кумулативно обективно съединени искове:

1)      по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 1364 от 08.08.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“;

2)      по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „охранител“;

3)      по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 3 060 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 20.08.2018 г. до 20.02.2019 г.;

4)      по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 1 530 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. Май 2018 г. - м. юни 2018 г.;

5)      с правно основание чл. 150, вр. чл. 262 КТ за заплащане на сумата от 550 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за м. Март 2018 г., м. април 2018 г. и м. май 2018 г.,

6)      по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г.

За да постанови обжалвания съдебен акт СРС е приел, че уволнението е незаконно, доколкото към момента на издаване на заповед № 1364 от 08.08.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ трудовото правоотношение е било вече прекратено на основание чл. 327, ал.1, т. 2 КТ поради забавено плащане на трудовите и осигурителни вноски на работника, както и че работникът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Предвид прекратяването на трудовото правоотношение на друго основание СРС е счел, че не се дължи обезщетение за оставане без работа. Според мотивите на първоинстанционния съд по делото се установява, че е положен труд за периода 05-07.2018 г., както и че И. не е използвал полагащия му се отпуск преди прекратяване на правоотношението и предвид липсата на доказателство за плащане от страна на работодателя на дължимите суми, е уважил исковите претенции по чл 128, т. 2 КТ. По отношение на иска по чл. 150, вр. с чл. 262 КТ СРС е приел, че начисляването на допълнително възнаграждение за положен труд на официален празник и извънреден труд, видно от представения по делото фиш за заплата за май 2018 г., представлява признание на неизгоден за работодателя факт и е уважил иска единствено до размера, посочен във фиша. Поради липса на доказателства искът е отхвърлен за горницата над 29,95 лева до пълния предявен размер.

Първоинстанционото решение като необжалвано е влязло в сила по отношение на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ; чл. 128, т. КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, както и в частта, в която е уважен искът по чл. 150, вр. с чл. 262 КТ.

Предмет на въззивна проверка е решението единствено в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за 2018 г.

Не се спори по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че между ищеца М.Л.И. и ответника „С.С.“ ООД е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен на 31.08.2017 г. трудов договор с първоначално уговорено трудово възнаграждение в размер от 460 лева, а с допълнително споразумение от 17.07.2018 г. възнаграждението е увеличено на 510 лева.  И. е изпълнявал длъжността „портиер“.

По делото са приети писмени доказателства – отчетни форми за месеци март, април и май 2018 г. Същите съдържат попълнени дати, смени и имена на служителите. От представените отчетни форми се извеждат  данни за отработените дни и смените на всеки един от служителите, включително и на ищеца. От същите се установява, че за периода 01.03.2018 г. -31.05.2018 г. ищецът е работел на 12-часови смени по утвърден в отчетните форми график. В представените документи не е отчетено за периода да е положен допълнителен извънреден труд. Представени са фишове за заплати за периода 05-07.2018 г.

От показанията на свидетеля Тодор Стоилов, който е работел заедно с ищеца, се установява, че трудовото възнаграждение е било заплащано на части, авансово и не са били разписвани документи. Противно на твърдението на въззивника свидетелят не дава информация за положен от И. извънреден труд за месеците март, април и май 2018 г.

От приетите по делото доказателства не се установява за процесния период да е полаган извънреден труд от ищеца на твърдените от него дати, напротив на част от датите, а именно: 05.04.2018 г.; 26.04.2018 г.; 29.04.2018 г. И. е бил включен в графика за работа, а по отношение на останалите дати / 14.03.2018 г.; 20.04.2018 г.; 27.04.2018 г. и 28.04.2018 г./ не е отразено да е осъществявал труд. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването на правнорелевантния факт за полагане на извънреден труд принадлежи именно на ищеца, както правилно е указано от първоинстанционния съд в доклада по делото, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. От ангажираните по делото доказателства не се установява за периода март и април да е полаган извънреден труд извън посочените във фиша за работна заплата за месец май 2018 г., който е бил взет предвид от Софийския районен съд и в която част съдебното решение е влязло в сила като необжалвано. Страната е следвало да ангажира доказателства за конкретни дни и часове, в които е положен извънреден труд, а такива не бяха ангажирани. Поради изложеното и с оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК поради недоказване на елементи от фактическия състав на основанието, на което се претендира вземането, искът е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд в обжалваната част, за разликата над 29,95 лв. до пълния предявен размер от 550 лева.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното първоинстанционно решение като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед неоснователността на въззивната жалба на ответника, право на разноски съгласно чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК има въззиваемата страна. Предвид изложеното по-горе за нередовността на депозирания отговор на въззивната жалба и предвид правилото на чл. 101, ал. 3 ГПК съдът приема, че въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, нито е сторила такива.

Съдът намира, че въззивната жалба има характер на молба за допълване на решението на Софийския районен съд в частта, в която се излагат доводи, че съдът не се е произнесъл по иска по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на неплатено трудово възнаграждение за месец април 2018 г. С оглед правилото на чл. 250 ГПК първоинстанционният съд следва да се произнесе по молбата, поради което делото следва да бъде върнато на СРС за произнасяне по молбата.

Воден от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

Р Е Ш И :

 ПОТВЪРЖДАВА Решение № 177077 от 26.07.2019 г., постановено по гр.д. № 64691/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 79 състав, в обжалваната част, в която искът заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за м. март и април 2018 г.с правно основание чл. 150, вр. чл. 262 КТ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 29,95 лв. до пълния предявен размер от 550 лв., или за размера от 520,05 лв.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд, 79 състав за произнасяне по молбата по чл. 250 ГПК, обективирана във въззивната жалба.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                                             2.