Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 404
гр.
Горна О., 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 844 по описа на ГОРС за
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
от Я.С.Д. срещу „Енерго - Про Продажби” АД за осъждане на ответника да му възстанови
неоснователно заплатената сума от 19 лева, начислена във фактура № ТП
**********/22.06.2020 г., платена на 25.06.2020 г. такса за възстановяване на
ел. захранване на обект на потребление, находящ се в гр. Д. О., ул. ***, с аб.
№ ********** и кл. № **********, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
Исковата претенция се основава на следните фактически
твърдения: Ищецът сочи да е
потребител на ел. енергия по договор с ответното дружество, с адрес на
потребление гр. Д. О., ул. *** **, с аб. № ********** и кл. № **********.
Твърди, че плащането на таксата за възстановяване е било без основание, тъй
като клаузата регламентираща дължимостта ѝ се явява нищожна поради
противоречие със закона- чл. 122-124 ЗЕ, където не е предвидено като условие за
възобновяване на снабдяването заплащането на такса, а и неравноправна по см. на
чл. 143 от ЗЗП като ограничаваща правата на потребителя, позволявайки на
ответното дружество да изисква предварително заплащане на суми и едностранно да
определя техния размер. Намира основанието, поради което е била начислена за
нищожно. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Намира, че сумата не е
платена без основание. Твърди, че прекъсването на захранването на потребителя е
резултат на негово виновно неизпълнение на договорните му задължения, за което
е бил предупреден. Твърди, че е прекъснато ел.захранването в обекта на абоната,
тъй като не е платено негово задължение по фактура със срок на плащане
01.6.2020г. Това просрочие е продължило повече от 10 дни и съгласно чл. 123
Закона за енергетиката и чл. 20 от ОУ, ответното дружество има право да поиска
от „Електроразпределение Север“ АД да прекъсне или ограничи преноса на
ел.енергия, ако битов клиент е в просрочие с 10 дни в изпълнение задължението
си за плащане на текущите си задължения. В тази връзка се сочи, че
възстановяване се извършва след заплащане на цена съгласно ценоразпис,
включваща всички направени разходи по прекъсване и възстановяване на
продажбата, изискващо технически изпращане на екип от служители на адреса на
потребление. Тези разходи се сочи, че не се реализират от ответника, а от ЕРП.
Твърди, че таксата е предвидена в ценоразпис, който е публичен и всеки абонат е
запознат със съдържанието му. Клаузата се сочи да въвежда реализиране на
гражданска отговорност по повод виновно неизпълнение на договорно задължение и
затова не съдържа уговорка във вреда на потребителя, нито пък ограничава
правата му по ЗЕ. Иска се от съда да отхвърли иска и да присъди сторените по
делото разноски.
По
съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
За успешното провеждане на иска в тежест на
ищеца е да докаже релевантните за възникване на вземането си предпоставки, а
именно: съществуващо вземане към ответника в търсения размер, че е заплатил процесната сума като такса за
възстановяване на ел. захранването. Провеждане на това доказване възлага на
ответника доказателствена тежест по установяване наличие на валидно основание,
на което сумата се дължи.
Между
страните не се спори, че Я.С.Д. е потребител на ел. енергия с обект на потребление,
находящ се в гр. Д. О., ул. *** ***, с
аб. № ********** и кл. № **********. Следователно е страна
по договор за доставка на ел. енергия, обвързан от ОУ на ДПЕЕ.
За безспорни между страните
са приети фактите, че страните са в договорни отношения по повод доставка на
електроенергия за посочения обект, както и че процесната сума от 19 лв. за
възстановяване на ел. захранването в обекта е заплатена по сметка на ответника
на 24.6.2020 г.
При така
установените безспорни факти, единственият спорен между страните въпрос е
правен - има ли основание ответното дружество да начислява такса за възстановяване
на ел. захранване прекъснато по вина на потребителя.
Съгласно чл.
37, ал.1 ОУ за продажба на ел.енергия от ответното дружество, одобрени с
решение ОУ- 06/21.07.2014г. на ДКЕВР
обнародвани и влезли в сила на потребителите, ответното дружество изисква от „Енерго-про
Мрежи“ АД /Елекстроразпределение Север/ възстановяване на преноса на ел.
енергия след отпадане на основанията за прекъсването, като продажбата се
възстановява, след като клиентът заплати на дружеството цена съгласно
ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и
възстановяване на продажбата на ел. енергия. В ценоразпис на услуги предлагани
от дружество „Електроразпределение север“ АД в сила от 16.12.2019г. е
предвидено, че за услугата за възстановяване снабдяването на клиент, прекъснат
за неплатена ел. енергия от средство за търговско мерене/електромер, дължимата
цена е в размер на 19 лева. Плащането ѝ е условие за извършване на
услугата.
Хипотезите, в които операторите
на електропреносните и електроразпределителните мрежи имат право да прекъсват
подаването на ел. енергия, са изрично регламентирани в нормите на чл. 122 - 124
ЗЕ. Действително, както е заложено и в ОУ на дружеството, чл. 123 ЗЕ предвижда,
че това е възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение на задължения по
договора за продажба на електрическа енергия, включително това за своевременно
заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа
енергия. Съгласно чл. 124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването
и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването им. Т.е липсва законова регламентация относно дължимост от
страна на потребителя на допълнителни такси и възстановяване на разходи, които
предприятието е направило или би направило по повод изпълнение на това му
законово и договорно задължение за възстановяване на ел. захранването.
Единственото условие поставено от закона е да са отпаднали причините наложили
това прекъсване. Така че, дори и принципно
предприятието да реализира разходи по тази дейност, то предварителното им
заплащане от страна на потребителя не може да служи като основание за отказ от
изпълнение на вмененото му от закона задължение да възстанови електроподаването.
Наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика налага при
уреждане на такъв вид спорни отношения по повод реализиране договорната
отговорност на потребителя за вреди, да има, както доказано виновно
неизпълнение на договорно задължение на конкретния потребител, така и
доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат
заплатени. В случая тези разходи са едностранно определени от предприятието и
то презумптивно само по размер. Извън това, безспорно е, че фактически
дейността по възстановяване се осъществява от „Електроразпределение
север“ АД, което прави изначално неопределени по вид разходите, които
ответникът реализира за тази дейност. В заключение,
съдът приема, че клаузата на чл. 37, ал.1 ОУ е неравноправна по смисъла
на чл. 143, т. 2 и т.18 ЗЗП, защото ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон и предоставя възможност на доставчика
едностранно да определя дължимост на обезщетение за претърпени вреди, поради
включване и изключване на снабдяването. И доколкото клаузата не е уговорена
индивидуално, тя се явява и нищожна на основание чл.146 ЗЗП / в този
смисъл решение № 125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I ТО/.
С
оглед нищожността на клаузата, платената от ищеца сума като цена на услуга за
възстановяване на ел.захранването се явява дадена без основание. Следователно
подлежи на връщане. Исковата претенция следва да бъде уважена.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. В настоящото производство са в общ размер на 350 лева, от които 300 лева
адв. възнаграждение и 50 лева платена ДТ. Със становище от 29.10.2020 г.
ответникът е въвел възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира същото
за основателно. Предмет на делото е недължимостта на сумата от 19 лв. Съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималния размер на
адвокатските възнаграждения/ в сила от 31.07.2020 г./ сумата, която следва да
се определи произтича от материалния интерес, т. е. при искове до 1000 лв. е в
размер на 300 лв. Както правилно е посочил процесуалния представител на ответника
освен изключително ниската стойност на иска, следва да се отчетат обстоятелствата,
че е налице ясно и категорично установена практика по тези съдебни производства,
което обосновава липса на фактическа и правна сложност в исковото производство,
развило се само със събиране на писмени доказателства, в едно заседание. В тази
връзка са посочените решения С-427/2016г. и С-428/2016 г. на СЕО, в които се приема,
че съдът следва да провери, дали с оглед на конкретните условия за прилагането
на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения действително
отговаря на легитимни цели и дали така приложените ограничения се свеждат до
това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението именно на тези
легитимни цели. В случая целта на правния спор от 19 лв. не оправдава наличието
на толкова висок размер на адвокатско възнаграждение – 16 пъти по-високо от
претендираната сума. В този смисъл е формирана практика на ВТОС – определение №
255/30.10.2020 г. по в.ч.гр. д. № 698/2020 г.
Така, с оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да се
възложат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, след възражение за
прекомерност в размер на 100 лв., както и 50 лв. за заплатената държавна такса.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Я.С.Д., ЕГН **********, на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата от 19 лв., представляваща недължимо
изискана и заплатена на 25.06.2020 г. такса за възстановяване преноса на ел.
енергия за
обект на потребление, находящ се в гр. Д.
О., ул. *** № ***, с аб. № ********** и кл. № **********, за което е издадена
фактура № **********/22.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 09.07.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и на основание чл. 78, ал.5, вр. ал.
1 ГПК да заплати сумата от общо 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: