РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Бяла, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20224510100530 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.34 от Закона за собствеността /ЗС/ – във фазата
по допускане на делбата.
Ищецът О. Б. Х. твърди, че с ответниците Л. Й. Л. и И. В. П. са
съсобственици при права ½ ид.ч. за ищеца и по ¼ ид.ч. за всеки от
ответниците на следните недвижими имоти:
1. УПИ VIII-23 в квартал 4 по регулационния план на село Пейчиново,
община Бяла, област Русе, представляващ незастроено дворно място с площ
от 1225 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ VII-25, УПИ IV - 27, УПИ
IХ-24, УПИ Х-22, а по скица представляващ поземлен имот с идентификатор
55720.501.405, находящ се в село П., община Б., област Р., ул. „К.“ с площ от
1280 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 23, квартал: 4, при съседи: 55720.501.40,
55720.501.38, 55720.501.39, 55720.501.475, 55720.501.404;
2. УПИ IХ-24 в квартал 4 по регулационния план на село Пейчиново,
община Бяла, област Русе, представляващ дворно място цялото с площ от 685
кв.м., заедно с построения в него навес с оградни стени с РЗП 45 кв.м., при
граници и съседи: улица, УПИ VII-25, УПИ VIII-23, УПИ X - 22, а по скица
представляващ поземлен имот с идентификатор 55720.501.38, находящ се в
село П., община Б., област Р., ул. „Д.“ с площ от 687 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 24, квартал: 4, при съседи: 55720.501.478, 55720.501.39,
55720.501.405, 55720.501.40, ведно с построената в него сграда с
идентификатор 55720.501.38.1, със застроена площ от 73 кв.м., брой етажи: 1,
1
предназначение: постройка на допълващо застрояване;
3. ЛОЗЕ с площ от 1,999 кв.м., трета категория, в местността „Кору
Баир“, съставляващ поземлен имот № 021035, парцел № 35, масив № 21 по
картата на възстановена собственост на землището на село Пейчиново,
община Бяла, област Русе, ЕКАТТЕ-55720, при граници и съседи: № 021036,
№ 021055, № 021056, № 021034, № 120042, а по скица представляващ
поземлен имот с идентификатор 55720.21.35, находящ се в село Пейчиново,
община Бяла, област Русе, местност „Кору Баир“, с площ от 1999 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: лозе, категория на земята: 3, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 021035, при съседи: 55720.21.36, 55720.21.64,
55720.21.34, 55720.21.56, 55720.21.55;
4. НИВА с площ от 14,999 дка, пета категория, в местност „Корията“,
съставляваща поземлен имот № 043010, парцел № 10, масив № 43 по картата
на възстановена собственост на землището на село Пейчиново, община Бяла,
област Русе, ЕКАТТЕ 55720, при граници и съседи: имот № 120053, №
043055, № 043056, № 043026, а по скица представляващ поземлен имот с
идентификатор 55720.43.10, находящ се в село Пейчиново, община Бяла,
област Русе, местност „Корията“, с площ от 15000 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 5, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 043010, при съседи: 55720.43.48, 55720.43.9, 55720.43.27, 55720.43.26,
55720.43.45, 55720.43.55;
5. НИВА с площ от 6,799 дка, четвърта категория, в местност „Старите
лозя“, съставляваща поземлен имот № 084004, парцел № 4, масив № 84 по
картата на възстановена собственост на землището на село Пейчиново,
община Бяла, област Русе, ЕКАТТЕ 55720, при граници и съседи: имот №
084006, № 084005, № 084002, № 120019, а по скица представляващ поземлен
имот с идентификатор 55720.84.4, находящ се в село Пейчиново, община
Бяла, област Русе, местност „Старите лозя“, с площ от 6800 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 084004, при съседи: 55720.85.19, 55720.84.3, 55720.84.2, 55720.84.5,
55720.84.6;
6. НИВА с площ от 6,999 дка, четвърта категория, в местност
„Тетрелика“, съставляваща поземлен имот № 106010, парцел № 10, масив №
106 по картата на възстановена собственост на землището на село Пейчиново,
община Бяла, област Русе, ЕКАТТЕ 55720, при граници и съседи: имот №
120063, № 106011, № 106018, № 106034, № 106035, а по скица представляващ
поземлен имот с идентификатор 55720.106.10, находящ се в село Пейчиново,
община Бяла, област Русе, местност „Тетрелика“, с площ от 7000 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 106010, при съседи: 55720.107.72, 55720.106.9,
55720.106.35, 55720.106.34, 55720.106.18, 55720.106.11.
Сочи, че своите идеални части придобил по наследяване по закон от
майка си Б.Л.П., починала на **** г., а останалите идеални части ответниците
придобили по наследяване от наследодателя си Й.Л. П., починал на ***** г.,
съпруг на ответницата П. и баща на ответника Л. Уточнява, че М.Й.Л. – син
на починалия Й.П., се е отказал от наследството на същия. Твърди, че
2
праводателите на страните са брат и сестра, като собствеността върху
имотите същите придобили по наследство от своите родители - майка им
М.Т.Н., починала през *** г. и баща им Л.П.Н., починал през **** г.
Ответниците признават наличието на съсобственост между тях и
ищеца по отношение на земеделските земи, а именно: поземлени имоти с
идентификатори 55720.21.35, 55720.43.10, 55720.84.4, 55720.106.10. Твърдят
обаче да са единствени собственици на поземлен имот с идентификатор
55720.501.405 и поземлен имот с идентификатор 55720.501.38 и отричат
наличието на собственически права на ищеца върху тези два имота. Сочат, че
са наследници на Й.Л.П. - съпруг на ответницата П. и баща на ответника Л..
Също твърдят, че праводателите на страните са деца на починалата през 1969
г. М.Т.П./Н. Твърдят, че последната е придобила собствеността върху
имотите по давност, тъй като е владяла същите от 40-години на миналия век
до смъртта си през 1969 г., след което самостоятелно владение върху имотите
е установено единствено от Й.Л.П., владял същите до смъртта си през 2020 г.,
което владение е продължено от ответниците. Твърдят още, че след смъртта
на М., праводателката на ищеца - Б.П., се е отказала от наследството на
своята майка, като отказът е вписан в особената книга на съда на 03.07.1985 г.
Твърдят, че М.Т.П./Н. към датата на смъртта си е била в брак с Л.П.Н.
Ответниците оспорват констатациите на нотаруса по представения от ищеца
нотариален акт за собственост № 71, том 17, рег.№ 10721, нот.дело № 1322 от
2008 г. и твърдят, че в нотариалното производство не е взет предвид
направения от праводателката на ищеца отказ от наследство.
Във връзка със заетата от ответниците процесуална позиция ищецът на
свой ред навежда възражение, че направеният от Б.П. отказ от наследството
на М.Н. е недействителен поради извършени след смъртта на последната
конклуденти действия по приемане на наследството на починалата чрез
извършване на разпореждане на имоти от наследствената маса.
В съдебно заседание страните се представлява от упълномощени
адвокати. В хода на устните състезания процесуалният представител на
ищеца моли за допускане на имотите до делба при посочените в исковата
молба права. Процесуалният представител на ответниците моли за
отхвърляне на исковата претенция по отношение на двата урегулирани
поземлени имота, с доводи, че Б.П. не е позната в селото, че с извършения
отказ от наследство са прекъснати нейните вещноправни отношения с тези
два имота, че имотът е владян само от ответниците, за което е налице и
извънсъдебно признание от ищеца.
Съдът, след съобразяване на твърденията, доводите и
възраженията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът е сезират с конститутивни искове с правно основание в чл.34,
ал.1 от ЗС, имащи за свой предмет и крайна цел прекратяването на
съсобствеността между съделителите – страни в производството. Във фазата
по допускане на съдебната делба съгласно чл.344, ал.1 от ГПК съдът решава
въпросите между кои лица за кои имоти и при какви квоти ще се извърши
делбата. Разглеждането им е предпоставено от извод за съсобственост между
страните на въведеното от тях основание - в случая, с оглед твърденията на
ищеца – по наследяване, като за два от имотите ответниците навеждат
насрещно възражение с правно основание чл.79 от ЗС – за придобиване на
3
имоти чрез давностно владение.
Страните не спорят, че Б.Л.П. и Й.Л. П. са брат и сестра и деца на
М.Т.П./Н. и Л.П.Н.; че М. Т.П./Н. е починала през *** г., а Л.П.Н. е починал
през *** г.; че ищецът О. Б. Х. е син на Б. Л. П.; че ответницата И. В. П. е
съпруга на Й.Л.П.; че ответникът Л. Й. Л. е син на Й.Л.П. Тези обстоятелства
се установяват и от ангажираните по делото писмени доказателства. Така
видно от удостоверение за наследници изх.№ ***** на Кметство село
Пейчиново, М.Т.Н. е починала на **** г. като семейна и след смъртта си е
оставила като наследници по закон своят съпруг Л.П.Н. и децата си Б.Л. П. и
Й.Л.П. От изготвена от Национална база данни „Население“ справка се
установява, че сключеният през 1938 г. брак между Л. и М. е прекратен със
смъртта на съпругата, както и че Л. е починал на **** г. като вдовец,
оставяйки като наследници по закон своите деца Б.Л.П. и Й.Л.П.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт
за смърт № **** и удостоверение за наследници изх.№ ****. на Община
Разград, Б.Л.П. е починала на *** г. като разведена, като след смъртта си е
оставила като единствен наследник по закон сина си О. Б. Х. /ищец по
делото/. Така по правилото на чл.5, ал.1 от Закона за наследството и предвид
липсата на преживял съпруг, ищецът е придобил наследството, останало след
смъртта на Б.П.
От удостоверение за наследници изх.№ ****на Община Велико
Търново се установява, че Й.Л. П. е починал на **** г. като женен, като след
смъртта си е оставил като наследници по закон своята съпруга И. В. П.
/ответник по делото/ и синовете си М.Й. Л. и Л. Й. Л. /ответник по делото/,
като по правилата на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН тези лица са призовани да го
наследят, съответно разполагат с правото да се откажат от наследството му.
Видно от съдебно удостоверение изх.№ 4861/05.08.2022 г. призованият към
наследяване М. се е отказал от наследството, останало след смъртта на
починалия му баща, който отказ е вписан в особената книга на Районен съд –
Велико Търново. Така призованият към наследяване М. отпада от
наследствения кръг и по арг. от чл.53 от ЗН не придобива никакви права
върху откритото наследство, като неговата част уголемява дяловете на
останалите наследници - ответниците по делото, като всеки от тях е придобил
по 1/2 ид.ч. от наследството на починалия Йордан Петков.
Страните не спорят наличието на съсобственост помежду им по
отношение на земеделски земи с идентификатори 55720.21.35, 55720.43.10,
55720.84.4 и 55720.106.10, находящи се в землището на село Пейчиново, за
което са ангажирани писмени доказателства - нотариален акт за собственост
върху земеделска земя по обстоятелствена проверка /акт № 72, том 17, рег.№
10722, н.дело № 1323 от 2008 г. на нотариус с рег.№ 385 по описа на
Нотариалната камара/. Видно от същия праводателите на страните - Б.Л.П. и
Й.Л. П. са признати за собственици при равни права на земеделска земя в
землището на село Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе, както следва: имот №
021035, представляващ лозе с площ от 1,999 дка; имот № 043010,
представляващ нива с площ 14,999 дка; имот № 084004, представляващ нива с
площ 6,777 дка; имот № 106010, представляващ нива с площ 6,999 дка. От
представените по делото скици на поземлен имот № 15-385016-11.04.2022 г.,
№ 15-385013-11.04.2022 г., № 15-385015-11.04.2022 г. и № 15-385014-
11.04.2022 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Русе,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
4
Заповед РД-18-1697/10.10.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, се
установява, е на имот № 106010 е даден идентификатор 55720.106.10, като
имотът се намира в местност „Тетрелика“, в землището на село Пейчиново и
е с площ 7000 кв.м., четвърта категория на земята, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи:
55720.107.72, 55720.106.9, 55720.106.35, 55720.106.34, 55720.106.18,
55720.106.11; на имот № 021035 е даден идентификатор 55720.21.35, като
имотът се намира в местността „Кору Баир“ в землището на село Пейчиново
и е с площ от 1999 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: лозе, трета категория на земята, при съседи:
55720.21.36, 55720.21.64, 55720.21.34, 55720.21.56, 55720.21.55; на имот №
084004 е даден идентификатор 55720.84.4, като имотът се намира в местност
„Старите лозя“ в землището на село Пейчиново и е с площ от 6800 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, четвърта категория на земята, при съседи: 55720.85.19,
55720.84.3, 55720.84.2, 55720.84.5, 55720.84.6; на имот № 043010 е даден
идентификатор 55720.43.10, като имотът се намира в местност „Корията“ в
землището на село Пейчиново и е с площ от 15000 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
пета категория на земята, при съседи: 55720.43.48, 55720.43.9, 55720.43.27,
55720.43.26, 55720.43.45, 55720.43. Нотариалният акт, издаден по реда на
чл.587 от ГПК, притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и
за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик
на имота, до доказване на противното с влязло сила решение. При това
положение, по правилата на Закона за наследството, след смъртта на Б.П. и
Й.П., собствеността е придобита от страните при права ½ ид.ч. за ищеца и по
¼ ид.ч. за всеки от ответниците.
Спорът между страните се концентрира по отношение на двата
урегулирани поземлени имота - поземлен имот с идентификатор
55720.501.405 и поземлен имот с идентификатор 55720.501.38. С исковата
молба е ангажиран нотариален акт за собственост върху недвижими имоти по
обстоятелствена проверка /акт № 71, том 17, рег.№ 10721, н.дело № 1322 от
2008 г. на нотариус рег.№ 385 на Нотариалната камара/, с който Б.Л.П. и
Й.Л.П. са признати за собственици по наследство и давностно владение при
равни права върху УПИ VIII-23 в квартал 4 по регулационния план на село
Пейчиново, община Бяла, област Русе, представляващ незастроено дворно
място с площ от 1225 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ VII-25, УПИ
IV - 27, УПИ IХ-24, УПИ Х-22, както и върху УПИ IХ-24 в квартал 4 по
регулационния план на село Пейчиново, община Бяла, област Русе,
представляващ дворно място цялото с площ от 685 кв.м., заедно с построения
в него навес с оградни стени с разгърната застроена площ 45 кв.м., при
граници и съседи: улица, УПИ VII-25, УПИ VIII-23, УПИ X - 22. Видно от
представената по делото скица на поземлен имот № 15-390748-11.04.2022 г.
на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Русе, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
42/15.06.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, на УПИ IХ-24 е даден
идентификатор 55720.501.38, като имотът се намира на ул.“Д.“ в село П. и е с
площ 687 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 m), при съседи: 55720.501.478,
55720.501.39, 55720.501.405, 55720.501.40, като в имота попада едноетажна
сграда с идентификатор 55720.501.38.1, с площ 73 кв.м. и предназнаение:
5
постройка на допълващо застрояване. От скица на поземлен имот № 15-
390746-11.04.2022 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър –
гр.Русе, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-42/15.06.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, се
установява, че на УПИ VIII-23 е даден идентификатор 55720.501.405, като
имотът се намира на ул.“К.“ в село П. и е с площ от 1280 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 m/, при съседи: 55720.501.40, 55720.501.38,
55720.501.39, 55720.501.475, 55720.501.404, като в имота няма сгради.
Съобразявайки границите и съседите на имотите, се налага изводът, че двата
имота граничат един с друг.
Правният извод на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост на Б.Л.П. по отношение на тези два имота е оспорено от страна
на ответниците с твърдение, че в нотариалното производство не е взет
предвид направения от П. отказ от наследство. За установяване на своите
твърдения ответниците ангажират удостоверение № 44 от 03.07.1985 г. на
Районен съд - Бяла, в уверение на това, че Б.Л.П. се е отказала от
наследството на майка си М.Т. Н., който отказ е вписан в съда. Чрез
възражение ищецът твърди нищожност на отказа от наследство с твърдение,
че преди същия Б.П. е приела наследството чрез конклудентни действия,
разпореждайки се с имоти от наследствената маса. Възражението на ищеца
обаче остана недоказано в процеса, доколкото изисканите по делото писмени
доказателства - препис от нотариално дело № 285/2022 г. на нотариус рег.№
232 на Нотариалната камара, не установяват такъв факт. Същото касае
производство по чл.587 от ГПК за снабдяване с нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, инициирано от ответниците по делото, като от
ангажираните от тях пред нотариуса писмени доказателства се установява, че
се касае за имот в гр.Б., придобит от Л.П.Н. чрез покупко-продажба през 1962
г., т.е. по време на брака му с М.Т.Н., към който през 1967 г. по регулация са
придадени допълнителни квадратни метри и по отношение на който имот
след смъртта на М.Н., на 08.07.1985 г. /т.е. след извършения от Б. П. отказ от
наследство/ е извършена доброволна делба между Л.П.Н. и сина му Й. Л. П.
Не е налице спор между страните по делото, че спорните два имота са
били собственост на М.Т.Н. След смъртта на същата през 1969 г., призовани
да я наследят са преживелият ú съпруг Л.Н. и децата ú Й.П. и Б. П., но с оглед
направения от последната отказ от наследство, собствеността върху имотите
е преминала по наследство към преживелия съпруг на починалата и нейния
син при права по ½ ид.ч. Ответниците твърдят, че след смъртта на М.
владение върху имотите е установено от сина ú Й., като считат че същия е
придобил по давност собствеността върху същите.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А.Г.И. и К.Ф.К.,
жители на село П., където се намират спорните два имота. Така в показанията
си пред съда свидетелят И., на 73- годишна възраст, заявява, че от както се
помни имотът на улица „Д.“, където живее и свидетелят, се е ползвал от Л.Н.
- бащата на Й. Л., където „дядо Л.“ живял до смъртта си в стара къща.
Заявява, че след смъртта на Л. вече никой не живее в имота, като старата
къща я няма, но има друга сграда, както и че след смъртта на Л. за имота
започнал да се грижи Й. - през 2019-2020 г. заедно със сина си Л. направили
основен ремонт на покрива на постройката, ремонтирали и оградата на имота.
6
Сочи още, че след смъртта на Л., Й. използвал двора за отглеждане на
чубрица, царевица, люцерна. Заявява знание, че Й. има сестра, но не бил
виждал същата в имота от младежките ú години.
В разпита си пред съда свидетеля К. - служил във „Водоснабдяване и
канализация“ от 2006 г., заявява че всеки месец проверява и отчита водомера
в имота. Споделя спомени, че в имота е живеел „дядо Л.“ - бащата на Й. Сочи,
че Й. е посещавал имотите, като преди пет-шест години го помолил да
извърши ремонт на чешмата, че е виждал Й. да обработва двора, а сина на Й. -
Л. да прави някакви дребни ремонти по сградата, както и че в предната част
на двора, до която има видимост при отчитането на водомера, е виждал засети
картофи и царевица. Заявява, че в имота е виждал само Й., съпругата му и
синът му Л., както и бащата на Й. - Л. Не знае дали Л. има други деца освен Й.
Придобивната давност е въведена в българското законодателство като
основание за придобиване на вещни права с оглед виждането на
законодателя, че ако едно лице през определен период от време фактически
упражнява правомощията, свързани с притежание на вещно право, като
собственика бездейства и не защитава правата си, то фактическото състояние
следва да бъде приравнено на юридическото. Правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на десет години, а ако владението е добросъвестно - с
непрекъснато владение в продължение на пет години /чл.79 от Закона за
собствеността/. Легална дефиниция на понятието „владение” се съдържа в
разпоредбата на чл.68 от ЗС, където е посочено, че владението е упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя. Ето защо владението е фактическо състояние. То е факт, а
не право и предпоставя кумулативното наличие на два елемента: обективен -
упражняване на фактическа власт върху вещ и субективен - намерение за
своене на вещта. Собствеността дава на собственика право да упражнява
фактическа власт върху вещта, т.е. да я владее, независимо от намерението
му. Същото е положението и при съсобствениците, като всеки от тях има
правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ като се
съобразява с правата на останалите. Следва да бъде отбелязано, че независимо
от правопораждащия факт, от които произтича съсобствеността, е налице
съвладение като правомощие, т.е. упражняването на фактическата власт
отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху
чуждите идеални части съсобственикът няма право на владение като
правомощие и част от съдържанието на вещното право. И доколкото може да
се владее не само изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от вещ,
съсобственикът може да бъде владелец или държател на чуждите идеални
части в зависимост от намерението си.
По начало упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. За да придобие
по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение, като тези действия трябва да са от
такъв характер, че по явен и недвусмислен начин да показват отричане
владението на останалите съсобственици. Завладяването на частите на
останалите съсобственици и промяната в намерението /че е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои/ по начало трябва да се манифестират
пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
7
установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Законодателят
е установил презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго /чл.69 от Закона за собствеността/. Тази
презумпция обаче е приложима на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването /Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по
тълк.дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/. В настоящия случай след смъртта на
Мирона Недева между Йордан Петков и баща му Лазар Недев е възникнала
съсобственост по пътя на наследяването. Тъй като се предполага, че
сънаследник, който държи цялата съсобствена с останалите наследници вещ,
владее своята наследствена част от вещта, а за останалата се предполага, че я
държи за тях, упражнявайки фактическата власт върху цялата вещ,
презумпцията на чл.69 от ЗС не намира приложение, като намерението да се
свои целия имот, както и противопоставянето на това намерение и неговото
довеждане до знанието на останалите съсобственици, следва да се установи
по безспорен начин. В настоящия случай липсват доказателства праводателят
на ответниците да е извършил действия, с които да е демонстрирал и
обективирал спрямо баща си Лазар, негов сънаследник, намерение да владее
неговите идеални части за себе си. Напротив установен по делото факт е, че
Л.Н. е живял в процесните имоти и е ползвал същите до смъртта си. След
смъртта му през 1994 г. притежаваните от него ½ ид.ч. от имотите са
наследени от децата му Й.П. и Б.П. при равни права. Така Й.П. е станал
собственик на ¾ ид.ч. от тези имоти, а Б.П. на ¼ ид.ч. от същите. По делото
липсват доказателства Й.П. да е демонстрирал и обективирал спрямо сестра
си Б.П. намерение да владее нейните идеални части за себе си, а
презумпцията на чл.69 от ЗС отново не намира приложения, тъй като и
съсобствеността между Й. и Б.П. е възникнала по пътя на наследяването.
Обстоятелството, че свидетелите не са виждали Б.П. в имотите не означава,
че Й.П. е станал владелец и на нейните идеални части, той като намерението
да се свои целия имот, както и противопоставянето на това намерение и
неговото довеждане до знанието на останалите съсобственици, следва да се
установи по безспорен начин, каквито доказателства не са ангажирани по
делото. Обстоятелството, че имотите са поддържани и използвани само от
единия от съсобствениците също не доказва превръщането на държането на
чуждите идеални части във владение, а създава облигационни отношения
между съсобствениците, попадащи в уредбата на чл.30, ал.3 и чл.31 от Закона
за собствеността, каквито претенции е предявил ищецът спрямо ответниците,
видно от ангажираната по делото покана от 15.07.2022 г.
Така след смъртта на праводателите на страните по делото - Б.Л.П. и
Й.Л.П., притежаваните от последните идеални части от двата урегулирани
поземлени имота са наследени, както следва: ¼ ид.ч. от ищеца и по 3/8 ид.ч.
за всеки от ответниците.
Гореизложеното дава основание съдът да приеме, че удостовереното с
констативния нотариален акт за собственост върху недвижими имоти по
обстоятелствена проверка - акт № 71, том 17, рег.№ 10721, н.дело № 1322 от
2008 г., правно основание не се е осъществило по отношение на ¼ ид.ч. от
имотите, а оттам и че праводателят на ищеца не се легитимира като носител
на признатото с акта право на собственост по отношение на горницата над ¼
ид.ч. до признатите му ½ ид.ч. /2/4 ид.ч./, което предпоставя отмяната на
издадения нотариален акт в тази му част на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
8
Така, след извършването на съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира че процесните имоти следва да бъдат допуснати
до съдебна делба между страните по делото при квоти в съсобствеността ½
ид.ч. за ищеца и по ¼ ид.ч. за всеки от ответниците по отношение на
недвижими имоти с идентификатори 55720.21.35, 55720.43.10, 55720.84.4 и
55720.106.10, и при квоти в съсобствеността ¼ ид.ч. за ищеца и по 3/8 ид.ч. за
всеки от ответниците по отношение на недвижими имоти с идентификатори
55720.501.405 и 55720.501.38.
Съгласно чл.355 от ГПК и при липса на присъединени за разглеждане
искове в производството, не следва да бъде разпределяна отговорността за
разноски, нито да бъде възлагано заплащането на държавни такси, защото те
се определят от стойността на дяловете, определени с решението във фазата
по извършване на делбата.
На основание чл.258, ал.1 от ГПК настоящото решение подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между О. Б. Х. с ЕГН
********** и адрес: гр.Р., ул.“Б.Л. № ***, ап.***, Л. Й. Л. с ЕГН **********
и адрес: гр.В.Т., ул.“А.м.“ № ***, вх.***, ет.***, ап.*** и И. В. П. с ЕГН
********** и адрес: гр.В.Т., ул.“А.м.“ № ***, вх.***, ет.***, ап.***, на
следните недвижими имоти:
1. УПИ VIII-23 в квартал 4 по регулационния план на село Пейчиново,
община Бяла, област Русе, представляващ незастроено дворно място с площ
от 1225 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ VII-25, УПИ IV - 27, УПИ
IХ-24, УПИ Х-22, а по скица представляващ поземлен имот с идентификатор
55720.501.405, находящ се в село П., община Б., област Р., ул. „К.“ с площ от
1280 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 23, квартал: 4, при съседи: 55720.501.40,
55720.501.38, 55720.501.39, 55720.501.475, 55720.501.404, при квоти: ¼ ид.ч.
/една четвърт идеални части/ за О. Б. Х., 3/8 ид.ч. /три осми идеални части/ за
Л. Й. Л. и 3/8 ид.ч. /три осми идеални части/ за И. В. П..
2. УПИ IХ-24 в квартал 4 по регулационния план на село Пейчиново,
община Бяла, област Русе, представляващ дворно място цялото с площ от 685
кв.м., заедно с построения в него навес с оградни стени с РЗП 45 кв.м., при
граници и съседи: улица, УПИ VII-25, УПИ VIII-23, УПИ X - 22, а по скица
представляващ поземлен имот с идентификатор 55720.501.38, находящ се в
село П., община Б., област Р., ул. „Д.“ с площ от 687 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 24, квартал: 4, при съседи: 55720.501.478, 55720.501.39,
55720.501.405, 55720.501.40, ведно с построената в него сграда с
идентификатор 55720.501.38.1, със застроена площ от 73 кв.м., брой етажи: 1,
9
предназначение: постройка на допълващо застрояване, при квоти: ¼ ид.ч.
/една четвърт идеални части/ за О. Б. Х., 3/8 ид.ч. /три осми идеални части/ за
Л. Й. Л. и 3/8 ид.ч. /три осми идеални части/ за И. В. П..
3. ЛОЗЕ с площ от 1,999 кв.м., трета категория, в местността „Кору
Баир“, съставляващ поземлен имот № 021035, парцел № 35, масив № 21 по
картата на възстановена собственост на землището на село Пейчиново,
община Бяла, област Русе, ЕКАТТЕ-55720, при граници и съседи: № 021036,
№ 021055, № 021056, № 021034, № 120042, а по скица представляващ
поземлен имот с идентификатор 55720.21.35, находящ се в село Пейчиново,
община Бяла, област Русе, местност „Кору Баир“, с площ от 1999 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: лозе, категория на земята: 3, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 021035, при съседи: 55720.21.36, 55720.21.64,
55720.21.34, 55720.21.56, 55720.21.55, при квоти: ½ ид.ч. /една втора
идеални части/ за О. Б. Х., ¼ ид.ч. /една четвърт идеални части/ за Л. Й. Л. и
¼ ид.ч. /една четвърт идеални части/ за И. В. П..
4. НИВА с площ от 14,999 дка, пета категория, в местност „Корията“,
съставляваща поземлен имот № 043010, парцел № 10, масив № 43 по картата
на възстановена собственост на землището на село Пейчиново, община Бяла,
област Русе, ЕКАТТЕ 55720, при граници и съседи: имот № 120053, №
043055, № 043056, № 043026, а по скица представляващ поземлен имот с
идентификатор 55720.43.10, находящ се в село Пейчиново, община Бяла,
област Русе, местност „Корията“, с площ от 15000 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 5, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 043010, при съседи: 55720.43.48, 55720.43.9, 55720.43.27, 55720.43.26,
55720.43.45, 55720.43.55, при квоти: ½ ид.ч. /една втора идеални части/ за О.
Б. Х., ¼ ид.ч. /една четвърт идеални части/ за Л. Й. Л. и ¼ ид.ч. /една четвърт
идеални части/ за И. В. П..
5. НИВА с площ от 6,799 дка, четвърта категория, в местност „Старите
лозя“, съставляваща поземлен имот № 084004, парцел № 4, масив № 84 по
картата на възстановена собственост на землището на село Пейчиново,
община Бяла, област Русе, ЕКАТТЕ 55720, при граници и съседи: имот №
084006, № 084005, № 084002, № 120019, а по скица представляващ поземлен
имот с идентификатор 55720.84.4, находящ се в село Пейчиново, община
Бяла, област Русе, местност „Старите лозя“, с площ от 6800 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 084004, при съседи: 55720.85.19, 55720.84.3, 55720.84.2, 55720.84.5,
55720.84.6, при квоти: ½ ид.ч. /една втора идеални части/ за О. Б. Х., ¼ ид.ч.
/една четвърт идеални части/ за Л. Й. Л. и ¼ ид.ч. /една четвърт идеални
части/ за И. В. П..
6. НИВА с площ от 6,999 дка, четвърта категория, в местност
„Тетрелика“, съставляваща поземлен имот № 106010, парцел № 10, масив №
106 по картата на възстановена собственост на землището на село Пейчиново,
община Бяла, област Русе, ЕКАТТЕ 55720, при граници и съседи: имот №
120063, № 106011, № 106018, № 106034, № 106035, а по скица представляващ
поземлен имот с идентификатор 55720.106.10, находящ се в село Пейчиново,
10
община Бяла, област Русе, местност „Тетрелика“, с площ от 7000 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 106010, при съседи: 55720.107.72, 55720.106.9,
55720.106.35, 55720.106.34, 55720.106.18, 55720.106.11, при квоти: ½ ид.ч.
/една втора идеални части/ за О. Б. Х., ¼ ид.ч. /една четвърт идеални части/ за
Л. Й. Л. и ¼ ид.ч. /една четвърт идеални части/ за И. В. П..
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху недвижими имоти по
обстоятелствена проверка - акт № 71, том 17, рег.№ 10721, н.дело № 1322 от
2008 г. на нотариус Сашенка Констатинова, рег.№ 385 в регистъра на
Нотариалната камара, в частта на признатото с акта право на собственост на
Б.Л.П. с ЕГН ********** по отношение на горницата над ¼ ид.ч. до
признатите ú ½ ид.ч. върху следните недвижими имоти: 1.УПИ VIII-23 в
квартал 4 по регулационния план на село П., община Б., област Р.,
представляващ незастроено дворно място с площ от 1225 кв.м., при граници и
съседи: улица, УПИ VII-25, УПИ IV - 27, УПИ IХ-24, УПИ Х-22; 2. УПИ IХ-
24 в квартал 4 по регулационния план на село П., община Б., област Р.,
представляващ дворно място цялото с площ от 685 кв.м., заедно с построения
в него навес с оградни стени с РЗП 45 кв.м., при граници и съседи: улица,
УПИ VII-25, УПИ VIII-23, УПИ X - 22.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: /п/_______________________
11