№ 386
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско
дело № 20225001000648 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.274 от ГПК.
С определение №738/22.07.2022г., постановено по т.д. №361/2022г. по
описа на окръжен съд П., е прекратено производството по делото.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство – „Б.Д.“ АД. Жалбоподателят
счита, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Изложени
са подробни съображения, свеждащи се до несъгласие с изводите на
първостепенния съд за липса на международна компетентност по така
повдигнатия правен спор. Позовава се на клаузите от Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
ЗКСД, съгласно които за неупоменати в договора и ОУ въпроси се прилагат
разпоредбите на ЗКИ, наредбите за прилагането му и др. относими
нормативни актове. На следващо място се твърди, че, според характера на
договора за студентски кредит, същият е пряко обвързан с българското
законодателство и в частност със ЗКСД и с подписването му страните са
приели приложението на ЗКСД. Специфичният предмет на процесния
договор се определя и от факта, че се касае за предоставяне на услуга,
обвързана с дейността на учебно заведение на територията на Р Б., в което
ответникът е записан като студент и в този смисъл, със сключването му
страните са приели за приложимо българското право. Позовава се на чл.16.1,
1
б.Г от Общите условия към договора, съгласно който ответникът се е
задължил да уведоми кредитора за промяна на местоживеенето си, което не е
сторено. Изразено е несъгласие с изводите на окръжния съд, че ответникът е с
местопребиваване във В., при което е приложил нормите на чл.18 ал.2 от
Регламент /ЕС/ №1215/2012 на ЕП на Съвета. Наведени са доводи за
неприложимост на посочения Регламент, тъй като краят на преходния период
според Споразумение за оттегляне на О.к. В. и С.И. от Европейския съюз и
Европейската общност за атомна енергия е 31.12.2020г., а исковата молба е
предявена на 22.06.2022г. По тези съображения жалбоподателят счита, че
приложение намира чл.4 от КМЧП относно международната компетентност
на българския съд и чл.16 от КМЧП. Наведени са доводи, че дори и
разгледан по правилата на Регламент /ЕС/ №1215/2012, то отново според
подлежи на разглеждане от българския съд, като в тази насока
жалбоподателят се позовава на т.14 от Преамбюла на Регламента. Иска се
отмяна на обжалваното определение, като се претендират и сторените по
делото разноски.
Като се запозна с приложените към делото доказателства,
Апелативният съд намира частната жалба за допустима – като подадена в
срок и от легитимирана страна, а по същество – основателна по следните
съображения:
Производството по т.д. №361/2022г. по описа на окръжен съд П. е
образувано по предявена искова молба от „Б.Д.“ АД срещу К.К.К.. Ищецът
черпи права от сключен между страните Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти, сключен на 15.11.2013г. Заявена е
осъдителна искова претенция за сумата от 46 264,26лв. главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до
окончателното плащане; сумата 5 612,96лв. възнаградителна лихва и сумата
460лв. лихвена надбавка за забава.
За да прекрати производството по делото първоинстанционният съд се е
позовал на липсата на международна компетентност на българския съд.
Този извод е направен от факта, че ответник по делото е физическо
лице - К.К.К., родено на 24.10.1994г. с гражданство - Б.. Към момента на
подписването на договора за целеви потребителски кредит за финансиране на
2
студенти и докторанти по реда на ЗКСД – 15.11.2013г., постоянният му адрес
е бил във В., а като настоящ адрес е посочен адрес в гр. П., който адрес е
посочен и в исковата молба. Констатирано е, че: съгласно представени
уверения, издадени от М.у. - П., във връзка с обучението в който е отпуснат
кредитът, последният записан семестър от ответника е зимният семестър на
учебната 2015/2016г.; съгласно писмото на М.у. - П. К. е прекъснал
обучението си през летния семестър на 2015/2016г. и през учебната
2017/2017г., като е отстранен от университета през 2018г.; съгласно
представена с исковата молба нотариална покана, адресирана до адреса,
посочен и в исковата молба - гр. П., ул. „И.Р.“ №*, ет.*, ап.*, адресатът не е
намерен на адреса, на който е бил търсен четири пъти през месеците януари –
март 2021г.; съгласно писмо вх. №18454/11.07.2022г. на ОД на МВР - П.,
сектор „М.“ липсват данни за регистрация и разрешено пребиваване на
лицето К.К.К., роден на 24.10.1994г., гражданин на Б.. При тези данни е
направен обоснован извод, че ответникът няма местопребиваване на
територията на Република Б., в подкрепа на което е и фактът, че изявлението
на банката за предсрочна изискуемост на кредита е отправено до К.К.К. на
адрес - В., Н., И.С., връчено на адресата на 19.01.2021г., според приложено
удостоверение за доставка, при което е направен извод, че ответникът е с
местопребиваване във В..
Правилно първоинстанционният съд е квалифицирал спора като
потребителски, но неправилно дефиницията е отнесена към определението,
дадено в чл.17 от Регламент /ЕС/ №1215/2012 на ЕП и на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, който Регламент е неприложим в настоящия
случай. Следва да се посочи, че както в националното ни законодателство
/напр. пар.13 т.1 от ДР ЗЗП, възпроизвеждащ чл.2 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори/, така и в редица наднационални актове /вкл. чл.17 ал.1 от
Регламент /ЕС/ №1215/2012; Конвенция относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски
дела от 2007г. и др./, се съдържа определение на понятието „потребител“,
като е вложен идентичен смисъл - физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
3
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Ищецът черпи права от договора за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
ЗКСД от 15.11.2013г., по силата на който кредиторът /ищецът „Б.Д.“ АД/ е
отпуснал на кредитополучателя – ответник, кредит за заплащане на такси за
обучение, а съгласно чл.1 от ЗКСД, Законът урежда условията и реда за
кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа.
Предметът на договора, както и законът, при спазване на който е подписан
договорът, сочат на качеството на кредитополучателя – ответник на
потребител, доколкото същият ползва финансова услуга, която не е
предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.
Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.17 ал.5 от ЗКСД, съгласно
която за договора за кредит по този закон се прилагат и чл.143 – 148 от ЗЗП.
Данните по делото /гореизброените документи/ сочат, че ответникът е с
местоживеене В.. Според правната теория, а и дефиниции, съдържащи се в
нормативни национални /напр. чл. 48, ал. 7 от КМЧП/ и наднационални
актове „местоживеене“; „местожителство“ е мястото, където лицето
фактически живее, дори без значение дали е извършена и административна
регистрация. Ищецът е юридическо лице, регистрирано в република Б..
Следователно спорът е с международен елемент, тъй като касае частноправни
отношения по смисъла на чл.1 ал.2 от КМЧП и действително първият въпрос
е международната компетентност на българския съд, съответно – дали
приложение ще намерят разпоредбите на КМЧП, както се твърди от
жалбоподателя или ще следва да се приложи уредбата, установена в
международен договор, в друг международен акт в сила за Република Б. или в
друг закон.
За да отрече компетентността на българския съд, първоинстанционният
съд се е позовавал на разпоредбата на чл.18 ал.2 от Регламент /ЕС/ №
1215/2012 /признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански
и търговски дела другата страна по потребителски договор може да предяви
иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има
местопребиваване потребителят/, който в случая не е приложим. Аргументи
окръжният съд е извел и от разпоредбите на чл. 67, пар. 1, б. а и чл. 69, пар. 2
от Споразумението за оттегляне на О.к. В. и С.И. от Европейския съюз и
Европейската общност за атомна енергия /Споразумението/, които норми са
4
неправилно тълкувани.
Неприложимостта на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 произтича именно от
разпоредбата на чл. 67, пар. 1, б. а от Споразумението. Със Споразумението
за оттегляне се установяват условията за оттеглянето на О.к. от Европейския
съюз. С него се гарантира, че оттеглянето ще се осъществи по организиран
начин и се осигурява правна сигурност по време на преходния период и след
като Договорите и законодателството на Европейския съюз престанат да се
прилагат по отношение на О.к.. Съгласно чл.67 ал.1 б.а „Компетентност,
признаване и изпълнение на съдебни решения и свързано с това
сътрудничество между централните органи“ от Дял VI „Текущо съдебно
сътрудничество по гражданскоправни и търговскоправни въпроси“ от
Споразумението, в О.к., а така също и в държавите членки в ситуации,
засягащи О.к., по отношение на съдебни производства, образувани преди
края на преходния период , и по отношение на производства или искове,
които са свързани с такива съдебни производства, се прилагат разпоредбите
относно компетентността от Регламент (ЕС) № 1215/2012. Съгласно чл.126 от
Споразумението „Преходен период“, определеният преходен период започва
да тече от датата на влизане в сила на Споразумението и приключва на
31.12.2020г. Исковата молба в случая е предявена на 22.06.2022г. – т.е. – след
изтичане на преходния период или съдебното производство не е образувано
преди края на преходния период, респективно Регламент /ЕС/ № 1215/2012 е
неприложим. След 01.01.2021г. О.к. е трета държава и с оглед разпоредбата
на чл.3 ал.1 от КМЧП подлежи на преценка дали създадените частно правни
отношения с международен елемент не са регламентирани с уредба,
установена в международен договор, в друг международен акт в сила за
Република Б. или в друг закон.
Съгласно „Известие до заинтересованите страни – оттегляне на О.к. от
Съюза и правила на ЕС в областта на гражданското правосъдие и
международното частно право“ от Европейска Комисия, Генерална дирекция
„Правосъдие и потребители“, за производства, образувани след края на
преходния период, съдилищата в държавите – членки на ЕС, определят
международната си компетентност по въпроси, попадащи в приложното поле
на инструментите на ЕС по граждански и търговски дела въз основа на тези
инструменти на ЕС, включително семейното право; Ако това е предвидено в
5
съответния инструмент /за пример е даден чл.6, пар.1 от Регламент (ЕС) №
1215/2012/, съд на държава членка може да прилага националните си правила
за международна компетентност. Именно в дадения за пример чл.6 от
Регламент (ЕС) № 1215/2012 инструмент, като изключение от националната
компетентност е предвидена потребителската защита /чл.18/.
Понастоящем по отношение на Република Б., в качеството на членка на
ЕС, е приложима Конвенцията относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела от 2007г.
/Конвенция Л./. Тази Конвенция /съгласно Преамбюла/ съобразява
Конвенцията от Л. от 16.09.1988г. относно компетентността и изпълнението
на съдебни решения по граждански и търговски дела, която разширява
прилагането на правилата на Б.ката конвенция от 1968г. за определени
държави членки на Европейската асоциация за търговия. Съобразена е и
Б.ката конвенция от 27.09.1968г. относно компетентността и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела, изменена с конвенции за
присъединяване при последователните разширявания на ЕС. На 09.10.1978г. е
подписана Конвенция за присъединяването на К.Д., И. и О.к. В. и С.И. към
Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебни решения
по граждански и търговски дела и към Протокола за нейното тълкуване от
Съда на Европейските общности. В Преамбюла е посочено, че
високодоговарящите се страни по договора за създаване на Европейската
икономическа общност, като отчитат, че К.Д., И. и О.к. В. и С.И., като стават
членове на Общността, се ангажират да се присъединят към Конвенцията
относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански
и търговски дела и към Протокола за тълкуването на тази конвенция от Съда,
и за тази цел се ангажират да започнат преговори с първоначалните държави-
членки на Общността с цел внасянето на необходимите изменения в тях.
Съгласно чл.1 от Конвенцията от 09.10.1978г., К.Д., И. и О.к. В. и С.И., се
присъединяват към Конвенцията относно компетентността и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в Б. на 27
септември 1968г. и към Протокола за нейното тълкуване от Съда, подписан на
3 юни 1971г. в Л.. Т.е. О.к. В. се присъединява към Б.ската Конвенция от 27
септември 1968г. в различно качество, не като страна членка на ЕС, а на
самостоятелно основание. Република Б. е присъединена към Б.ската
конвенция от 27.09.1968г. преди членството си в ЕС.
6
В чл.13 от Б.ската конвенция от 27 септември 1968г. също се съдържа
определение за понятието „потребител“ – лице, сключило договор, за цел,
която може да се смята за попадаща извън неговата професионална дейност.
Съгласно чл.14 ал.2 от същата Конвенция, другата страна по договора може
да заведе дело срещу потребител само в съдилищата на договарящата
държава по местожителството на потребителя. Това е приложимата
разпоредба /макар и аналогична на разпоредбата на чл.18 ал.2 от Регламент
/ЕС/ № 1215/2012/, за определяне на съда, който е компетентен да разгледа
спора по предявения иск. Б.ската конвенция от 27 септември 1968г. /подобно
на Регламент /ЕС/ № 1215/2012/ обаче не регламентира изключителна
компетентност по отношение на потребителската защита и служебно
прогласяване на липсата на компетентност. Съгласно чл.20 ал.1 от Б.ската
конвенция от 27 септември 1968г., когато срещу ответник с местожителство в
една договаряща държава бъде предявен иск в съд на друга договаряща
държава и той не се яви , съдът служебно прогласява, че не е компетентен,
освен ако компетентността му произтича от разпоредбите на тази конвенция
/за разлика от чл.19, който предвижда изключителна компетентност и
служебно прогласяване по спорове по чл.16, между които не са
потребителските спорове/. По смисъла на чл.20 ал.1 от Б.ската конвенция,
българският съд не може да се обяви служебно за некомпетентен, преди да
връчи препис от исковата молба и приложенията на ответника и да изчака
отговора му/явяването по делото. Данните от първоинстанционното
производство сочат, че по същото не е предприета процедура по връчване на
препис от исковата молба, при което обжалваното определение се явява
преждевременно постановено и в този смисъл - неправилно.
Ето защо частната жалба следва да се уважи, макар че не се споделят
доводите, наведени в същата. Прекратителното определение следва да бъде
отменено и делото върнато на окръжния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по проверка редовността на исковата молба и
връчване на препис от нея и приложенията на ответника.
Частният жалбоподател претендира разноски за настоящето
производство, но същите не следва да бъдат присъждане с настоящия
въззивен акт, тъй като същият не се явява приключващ делото съдебен акт по
смисъла на чл.81 от ГПК, като разноските следва да бъдат съобразени при
7
постановяване на крайния съдебен акт.
Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №738/22.07.2022г., постановено по т.д.
№361/2022г. по описа на окръжен съд П., с което е прекратено
производството по делото.
Връща делото на окръжен съд П. за продъжаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8