№ 506
гр. Търговище, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимира Ив. К.
при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. К. Гражданско дело №
20233530100509 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове: главен - за обезщетение за
неимуществени вреди –претърпени болки страдания, негативни емоции и неудобство от
вида на нараненото лице, в размер на 3000 лв., с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл.45
ЗЗД и чл.52 ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-25.04.2023г. до
окончателното изплащане, и акцесорен - за обезщетение за забава в размер на 630 лв.,
считано от 01.04.2021г. до 25.04.223г., с правно основание чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че притежава къща в с. С., общ. Търговище,
разположена на ъгъл между улиците „Васил Левски” № 5 и ул. „Христо Ботев”. И двете
улици са силно разбити, с дълбоки дупки и улеи, без пътни настилки, тротоари и бордюри.
На 31.03.2021 г. около 18 часа се прибирал в дома си и пресичайки ул. „Васил
Левски”, срещу входната врата, попаднал в голяма и дълбока дупка, загубил равновесие и
паднал на улицата. При падането по очи наранил лицето си и коленете, като силно
пострадало лявото му коляно. В областта на лицето получил рани около носа, окото и
брадата. Същите били силно болезнени, трудно зараснали, а натъртването в областта на
брадата затрудни за дълго време нормалното му хранене. Имал и продължителни болки в
главата. Най-силната болка, съпътстваща го и до днес била от нараняването в лявото коляно
Същата болка не му позволява да се движи и стои прав повече от около половин час.
Решил да не предявява претенции срещу Общината, като институция поддържаща
пътищата и улиците на нейна територия, като даже след инцидента ищецът със свои
материали и труд запълнил част от по-големите дупки на улицата срещу дома му.
Но преди Великден 2023 г. отново хлътнал в дупка, паднал, но този път последиците
1
били леки.
Претърпените болки и страдания след попадане в дупки на пътя, който ответната
община следва да поддържа, на посочените две дати, го мотивират да търси правата си.
Задължението по поддържане на улиците и тротоара в състояние да може да бъдат
използвани по предназначение не е било изпълнено за 31.03.2021г. и непосредствено преди
Великден 2023г. Ответникът-Община Търговище като юридическо лице отговаря за
натоварени от нея лица, за причинените от тях вреди при и ли по повод изпълнение на
възложената им работа.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –претърпени
болки страдания, негативни емоции и неудобство от вида на нараненото лице, вследствие на
попадането му в дупка на общински път в с. С., на 31.03.2021г., на осн. чл.49 ЗЗД вр. чл.45 и
чл.52 ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-25.04.2023г. до
окончателното изплащане, и сумата от 630 лв., представляваща обезщетение за забава,
считано от 01.04.2021г. до подаване на исковата молба-25.04.223г., с правно основание
чл.86 ЗЗД. Редовно призован ищецът се яви лично в открито заседание и с упълномощен
процесуален представител – адв. А. Н., която поддържа предявените искове по основание и
размер и моли да бъдат уважени.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по
реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, съгласно който счита иска за допустим, но
неоснователен. Възраженията на ответника се свеждат до следното:
-Не са приложени никакви доказателства, относно настъпило увреждане на ищеца.
Приложени са единствено амбулаторни листи, в които е отразено в анамнеза това, което
ищецът е съобщил на личния си лекар, но това по никакъв начин не доказва как е настъпило
това състояние и от какво са породени тези негови оплаквания.
- В Дневника за водене на получени сигнали от граждани към Общински съвет по
сигурност при Община Търговище, няма получени сигнали за неремонтирана улица,
касаещи улиците „Васил Левски” и „Христо Ботев“ в с. С., общ. Търговище.
-Възражение за съпричиняване от ищеца, тъй като не е спазил правилата за
движение по ЗДв.П. При пресичане на пътното платно пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки /чл.113 ал.1 от ЗДв.П/ и са длъжни да се движат по
тротоара на пътното платно /чл.108 ал.1 от ЗДв.П/. Ищецът не е предприел обичайните в
такива случаи мерки за своята безопасност.
-Възражение, че е прекомерно завишен размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Размерът на обезщетението следва да се намали доколкото е налице
съпричиняване т.е. налице е причинно-следствена връзка между поведението на ищеца и
настъпилия вредоносен резултат, не се изследва вина.
Редовно призован ответникът в открито заседание се представлява от упълномощен
процесуален представител – ст.юрк. Д. К., която поддържа писмения отговор и моли иска да
2
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а в условие на евентуалност, ако се приеме,
че е доказан по основание, то да се присъди в размер не повече от 500 лв. обезщетение за
неимуществените вреди.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Безспорни са обстоятелствата, че ищецът З. С. С. към дата 31.03.2021 г. /ден -
Сряда/ е пенсионер, на възраст навършени 70 г. и 4 мес.; има постоянен адрес в
************************************ и къща, в която живее в с. С., общ. Търговище,
разположена на ъгъл между улиците ******************** и ул. „Христо Ботев“.
От гласните доказателства се установи следното: З. ежедневно пътува до гр.
Търговище и обратно, но през повечето време си живее в с. С.. В деня на инцидента
31.03.2021г. З. се прибирал с маршрутката в с. С.. Тогава с маршрутката се прибирали в с.
С. и двамата свидетели, които както се изясни са помежду си братя /макар че не е изрично
записано в протокола/. Маршрутката спряла на центъра на селото. След като слязъл от
маршрутката на спирката, З. тръгнал да върви към дома си, а след него вървели двамата
свидетели, с когото се познават отдавна. Св. К.К. е съсед на ищеца, както в гр. Търговище,
така и в с. С.. Вървейки по улицата З. се препънал и паднал неволно, защото крака му
пропаднал в дупка на пътя, който път е пред къщата му. Това е станало вечерта, някъде
около 17.45-18.00ч. По това време вече на денонощието на 31.03.2021г. било тъмно навън.
На улицата имало осветление, но слабо и нямало добра видимост. Цялата улица е на дупки и
е много трудно ходеното по нея. Кракът на З. пропаднал в дупка, защото улицата е пълна с
такива, от край до край. А З. не може да заобикаля от друго място, защото маршрутът му от
спирката до къщата му е от там. Двамата свидетели видели лично и непосредствено как З.
паднал по лице - напред, забързали се и отишли до него, той се опитал сам да се изправи, но
те му помогнали и го повдигнали. Видели, че много сериозно се е охлузил лицето от
дясната страна, по носа и брадичката и много жестоко си е ударил коляното. Бил уплашен
от падането. Въпреки, че няма наведени от ответника в писмения отговор твърдения за
ищеца да е употребил алкохол преди инцидента, св. К.К., който познава от дълги години З.,
знае, че той е работил с дърводелски машини, които са опасни и през деня категорично не
употребява алкохол, отговори със сигурност, че тогава З. не е бил употребил алкохол.
След като вдигнали З., свидетелите извикали сина му С. , който излязъл от къщата, отишъл
при тях, качил баща ни колата и го закарал в болницата.
И според двамата свидетели единствената причина, поради която З. е паднал е са
дупките по улицата и липсата на асфалт. Св. К.К. каза: „Пътят е в много лошо
състояние, пред тях е все едно след атентат - има дупки, подронен е асфалта, половината
платно стърчи с около 20 см. от останалата част на пътя. Той се беше уплашил много, но
каза, че му е пропаднал крака в дупка и е загубил баланс. Не е имало вода, дупките са
толкова много, че няма къде да стъпи…Пътят е в много лошо състояние, подронен е и е
неравен, има много дупки една до друга. Чувал съм и за други случаи с хора от селото, които
са падали там, както и деца с велосипеди.“ Св. Светослав Костадинов каза: З. падна
3
неволно, заради самото състояние на улицата, която е в окаяно състояние. Заради релефа си,
улицата е много стръмна. С годините, водата е отнесла горния слой от асфалта, отдолу се
показва дренажа, който е от едър камък и е назъбен. Ходенето по тази улица е много трудно,
има дупки отдавна. Кракът му пропадна в дупка, защото улицата е пълна с такива. Улицата е
без тротоари, необособена е. З. не може да заобиколи от друго място, тъй като това му е
маршрута. Цялата улица, от край до край, е в това състояние. Имало е и други случаи, при
които са били пострадали хора на това място, имало е оплаквания….Споделяли са и други
съседи, че е имало оплаквания относно лошото състояние на улицата. Редовно е имало
оплаквания до кмета на село С., аз лично не съм подавал сигнали, но съм споделял на кмета
устно, когато сме се виждали….. На улицата, половината пътно платно го няма, камъните са
назъбени, няма тротоари, няма пешеходна пътека, няма нищо обозначено за пешеходен
преход. Къщата на З. се намира на кръстовище, на две улици –ул. „Христо Ботев“ и ул.
„Васил Левски.“ Настилката на улицата е чакъл, на мястото където трябва да има тротоар,
има трева.“
От показанията на същите двама свидетели се установи, че доста дълго време З.
куцал, виждали са го и той им е казвал, че много го боли коляното. Около шест месеца
реално е бил трудно подвижен, трудно се изкачвал по стъпалата. З. не можел да стои прав
дълго време, защото болките му в крака са били големи. Отнело му доста време – половин
година, за да се възстанови от удара в коляното. И сега все още продължава да изпитва
болки в крака. След падането си наранил, натъртил брадата на лицето, поради което в
известен период от време трудно се хранел, трудно дъвчел, защото при всяко движение
изпитвал болки.
Установеното от гласните доказателства, а именно за получените травми на
31.03.2021г. и лечение в продължение на около 6 месеца се подкрепя и от писмените
доказателства, а именно амбулаторни листи, издадени от личния лекар на ищеца Д-р Х. за
прегледи в периода от 01.04.2021г. до 10.09.2021г. с диагнози: повърхностна травма на
носа; множествени повърхностни травми на главата; статус пост контузия на коляното, като
основните оплаквания са били от болка и оток на лявата колянна става при продължително
ходене.
От писменото заключение по съдебна медицинска експертиза, след проверка и
анализ на медицинската документация по делото и такава от Спешно отделение,
потвърдено в открито заседание от вещото лице, се установи несъмнено и категорично, че
при падането ищецът е получил: Дълбоки охлузвания по гърба на носа, под дясното око и
по брадичката; Отоци и кръвонасядания около получените травми; Дълбоко охлузване по
предната повърхност на лявата колянна става със затруднени движения и оток около
охлузването. Така установените увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи
предмети и добре отговарят да са получени при падане по лице върху терена. Установените
увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
В открито заседание вещото лице Д-р Г. разясни , че възстановяването зависи и от
4
възрастта и конкретно при ищеца с оглед възрастта му възстановителният процес протича
по-бавно за около 30 дни като ще има и накуцваща походка в този период, а може и
възстановяването да отнеме по-дълго време. Болките и страданията отшумяват за около 25
дни при съответно проведено лечение с аналгетици, правене на превръзки и промивки. На
въпрос, зададен от ответната страна как определя тази телесна повреда лека или средна и ако
е лека тя от по-леките ли е или е към средните, вещото лице обясни, че вследствие падането
З. е получил лека телесна повреда, която обаче не е от най-леките, а по-скоро върви към
средна телесна повреда. Най-лека телесна повреда е само болка и страдание, например след
плесница.
По отношение размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва е
използван лихвен калкулатор като за периода от увреждането до предявяване на иска
законната лихва е 635.27 лв. Но ищецът претендира в размер на 630 лв.
Възраженията на ответника, направени в писмения отговор, са недоказани в
настоящия процес. Настъпилото увреждане на ищеца се доказа по безспорен начин от
гласните доказателства и съдебната медицинска експертиза, които кореспондират с
писмените доказателства, като със заключението на СМЕ се доказа и причинно–
следствената връзка. Досежно обстоятелството, че в Дневника за водене на получени
сигнали от граждани към Общинския съвет по сигурност към Община Търговище няма
получени сигнали за неремонтирана улица, касаеща улиците „Васил Левски“ и „Христо
Ботев“ в с. С., общ. Търговище, съдът счита, че същото е ирелевантно за настоящия спор.
Нито ищецът, нито който и да е гражданин е правно-нормативно задължен да подава такива
сигнали. Неподаването от граждани или неполучаването, респ. вписването или невписването
на такива сигнали в нарочен Дневник не е обуславящо правото на ищеца за вреди в
конкретния казус. Абсолютно не се доказа съпричиняване от ищеца, а именно неспазване на
правилата за движение. При пресичане на пътното платно пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки /чл.113 ал.1 ЗДв.П/ и са длъжни да се движат по
тротоара на пътното платно /чл.108 ал.1 от ЗДв.П/. Да, но ако ги има пешеходните пътеки и
тротоара! А, както се доказа от свидетелските показания по конкретната улица, по която се е
движил към къщата си ищецът няма никаква пешеходна пътека, няма никакъв тротоар, а и
дори хипотетично да е имало тротоар той не е могъл да достигне до него, защото още преди
това кракът му е попаднал в една от множеството дупки на улицата или както каза св. Св.
К.К.: „..пред тях е все едно след атентат - има дупки, подронен е асфалта, половината платно
стърчи с около 20 см. от останалата част на пътя.“ Не е налице съпричиняване досежно
поведението на ищеца, защото както се установи от гласните доказателства не е бил под
въздействие на алкохол към момента на инцидента. Противното, нито се твърди от
ответника в писмения отговор, нито се доказа. Изясни се, след служебна справка с
календара, че 31.03.2021г. е било делничен ден /Сряда/, както и че маршрутът на ищеца от
спирката на маршрутката в центъра на с. С. до дома му, му е напълно познат защото
ежедневно се движи по него. Фактите, че ищецът е пенсионер, прибирал се е от гр.
Търговище, където също има жилище в къщата си в с. С., и че падането се е случило в
5
около 17.45ч. до 18.00 ч. когато е било тъмно навън, поради слабото улично осветление, не
могат да се третират неблагоприятно и в тежест на ищеца. Възрастта, както и частта от
денонощието, в която е настъпило увреждането не могат да поставят лицето в
дискриминация спрямо други лица при същите обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи: Предявеният иск е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на непозволено увреждане, с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 ЗЗД и
чл.52 от ЗЗД. Претенцията на ищеца произтича от неизпълнение на задължение на
ответника за текущ ремонт и поддържане на общинските пътища, а именно за изправяне на
неравностите, запълване на дупки и асфалтиране, вследствие на което кракът на ищеца е
попаднал в дупка, той е изгубил баланс, паднал е напред-по лице, и от това претърпял
силни и продължителни болки и страдания.
В конкретния случай отговорността на ответника е обективна – за чужди деликти
при възлагане на работа. Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа.
Няма спор между страните и категорично се доказа по делото, че увреждането на
ищеца е настъпило на неотремонтиран и неподдържан общински път – улица в с. С., общ.
Търговище.
Изграждането, ремонт, поддържане и управление на безопасността на пътната
инфраструктура са предмет на регламентация на Закона за пътищата /ЗП-обн. ДВ бр. 26 от
29.03.2000 г. Съгласно чл. 3 ал.1 ЗП, Пътищата са републикански и местни и ал.3 -
Местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които
осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища
или с улиците. Общинските пътища са публична общинска собственост, съгласно чл.8 ал.3
от ЗП. На осн. чл.19 ал.1 т.2 ЗП, общинските пътища се управляват от кметовете на
съответните общини. По силата на чл.29 ЗП, общините поддържат общинските пътища
съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на
околната среда. На основание чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. Изграждането, реконструкцията,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се финансират преди всичко със средства
от бюджетите на общините, с безвъзмездно предоставени средства и със заеми от
международни финансови институции /чл. 43 ал.1 ЗП/. В § 1 т.13 и т.14 от ДР на ЗП са
дадени дефиниции на „Ремонт на пътищата“ и „Поддържане на пътищата“. Съгласно §1
т.13 от ДР на ЗП, "Ремонт на пътищата" е дейност по възстановяването или подобряването
на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в
съответствие с изискванията на движението. Съща така съгласно § 1 т.14 от ДР на ЗП
„Поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на
пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
6
техническата отчетност на пътищата.
По силата на ЗП Общината отговаря пред гражданите за ремонта и поддържането
на общинските пътища. Текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални
повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация
на пътя. /чл.47 ал.2 от ППЗП/ Поддържането включва полагането на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за
защита на неговите съоръжения и принадлежности. /чл.47 ал.1 от ППЗП/. Също така и в
чл.48 т.2 б. а/ и б. б/ от ППЗП е изрично посочено, че организирането на дейностите по
поддържане на пътищата са задължение на съответните общини за: общинските пътища;
тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания.
Ирелевантно е за отговорността на общината пред гражданите как изпълнява
законовото си задължение да осъществи текущ ремонт и поддържане на общинските
пътища - дали чрез специален отдел от общинската администрация , дали чрез общинско
предприятие или под друга форма – външна фирма. Причинени вреди на пострадалия от
лице при или по повод изпълнението на работата му, възложена от отговорния по чл. 49 от
ЗЗД, т.е. трябва да бъдат установени: деяние /действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността е гаранционно-
обезпечителна, т.е. не произтича от вината на възложилия работата, поради което въпросът
за презумптивната виновност, съответно за опровергаването й, са ирелевантни за изхода на
спора. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД следва да се ангажира включително и при виновно
поведение, изразяващо се в бездействие от страна на длъжностно лице, на което е
възложено изпълнението на определена работа. Лицето, което е възложило работата, може
да се освободи от отговорност, ако докаже, че прекият причинител на вредата не е действал
виновно или тя не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената
работа.
При причинени вреди на пострадалия от лице при или по повод изпълнението на
работата му, възложена от отговорния по чл. 49 от ЗЗД, трябва да бъдат установени: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка.
Отговорността е гаранционно-обезпечителна, т.е. не произтича от вината на възложилия
работата, поради което въпросът за презумптивната виновност, съответно за
опровергаването й, са ирелевантни за изхода на спора /напр.Решение № 558 от 17.06.2010 г.
на САС по гр. д. № 256/2010 г., ГО, 8-ми с-в/. Безспорно и категорично се установи най-
вече от гласните доказателства, събрани чрез показанията на двамата разпитани свидетели,
които имат лични, преки и непосредствени впечатления от обстановката на общинската
улица „Васил Левски“, /където е къщата на ищеца/ в с. С., общ. Търговище на 31.03.2021г.
/Сряда/ вечерта в около 17.45-50 ч. до 18.00 ч., че пътното платно е изпълнено с дупки, така
че като почти неизбежно е да се попадне в дупка на пътя; асфалтът на места липсва;
стърчат камъни от дренажа, уличното осветление е слабо; няма, нито тротоар, нито
7
пешеходна пътека. Несъмнено налице е деяние под формата на бездействие. Същото е
противоправно, в нарушение на чл.31 от ЗП; чл.47 и чл. 48 т.1 б.а/ и б/ от ППЗП.
С ППВС № 4 от 23.12.1968 г. са дадени указания на съдилищата при определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт да вземат предвид
обстоятелствата, при които е извършено увреждането. Изяснено е, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдилищата следва
да изтъкват, обосновавайки присъдения размер на обезщетенията за неимуществени вреди,
като посочват и значението им за определения размер. На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, като размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за
справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Удовлетворяването
на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на
обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането. Същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във
всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства,
релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори
еднакви /по вид или в количествено измерение/ при съпоставка на отделни случаи, но
изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В горепосочения смисъл е и
застъпеното в множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /
решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 111/01.07.2011
г. по т. д. № 676/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г.
на ВКС, I т. о., решение № 223 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2016 г., III г. о., ГК,
решение № 100 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2016 г., IV г. о. и др. /.
Безспорно се установи при съвкупната преценка на представените от ищеца
писмени и гласни доказателства, заключението на съдебната медицинска експертиза, че
той е претърпял сериозни неимуществени вреди, болки и страдания, представляващи лека
и по-скоро граничеща със средна телесна повреда, както и те са в пряка причинно-
следствена връзка единствено с бездействието на ответната страна. Ищецът макар и
пенсионер - на 70 години към момента на злополуката не се е оплаквал за здравословното
8
си състояние; самостоятелно се е придвижвал; активен и мобилен – почти всеки ден и
пътувал от с. С. до гр. Търговище и обратно. След падането ищецът много се уплашил;
претърпял изключително силни болки особено в левия крак и най-вече в коляното и по-
леки болки в брадичката на лицето и на носа; чувствал се некомфортно, неудобно,
доколкото синът му е бил ангажиран да го превози до болницата, а св. К.К. му отварял
вратата в блока в гр. Търговище, където също са съседи. И макар, че се е възстановил за
около шест месеца-половин година, той и сега според свидетелите, продължава да изпитва
болки и да се придвижва по-трудно, да изкачва по-трудно стъпала от преди злополуката.
Съобразявайки изложеното и с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът счита,
че претендираното от ищеца обезщетение в размер на 3000 лв. е напълно справедливо за
неговите неимуществени вреди предвид болките и страданията, които е претърпял. Няма
съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредите. Обезщетението е дължимо със
законната лихва, считано от деня на увреждането т.е. от 31.03.2021г., на осн. чл.84 ал.3 ГПК
и то е в размер на 635.27 лв. към завеждане на исковата молба. Но доколкото ищецът е
претендирал 630 лв., считано от 01.04.2021г. съдът следва да присъди този размер, както и
законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане.
Ищецът е представил писмени доказателства за заплатена държавна такса по делото
в размер на общо 172.67 лв. /л.20/ ; 202.97 лв. – разноски за депозит за СМЕ /л.45/; 600
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, в брой /л.11 и л.49/; или общо заплатени
975.64 лв. С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски в пълен размер, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Търговище, пл. „Свобода“, представлявана от кмета – д-р Д.И.Д., ДА
ЗАПЛАТИ на З. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
************************************, чрез пълномощник адв. А. Н. от АК-Кюстендил,
съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх.А, ет.1, кантора 6, сумата от 3000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, на
осн. чл.52 ЗЗД във вр. чл. 49 ЗЗД и във вр. чл.31 ЗП; сумата в размер на 630 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 01.04.2021г.
до завеждане на исковата молба, на осн. чл. 84 ал.3 ЗЗД и ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяването на иска – 25.04.2023г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 975.64 лв., представляваща направените
разноски по делото, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд – Търговище.
9
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10