М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 5840 по описа за 2018 година
на
ПРС
Районна прокуратура
гр.Пловдив е повдигнала обвинение на Т. М. П. ***, ЕГН ********** и предала на
съд за това, че на 06.08.2017г. в гр.Пловдив като непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си, в съучастие като извършител с Б.Е.П., ЕГН: ********** като
извършител, е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „Леново 1000 А“ с ИМЕЙ
№ ****, ведно със СИМ – карта с мобилен номер ***на стойност 95,00 лв., парична
сума от 10 лв., кутия бонбони „Сушард“ на стойност
3,60 лв., кутия вафли „Боровец“ на
стойност 3,20 лв., кутия сухи пасти на стойност 2,60 лв., 1 бр. питка на
стойност 0,90 лв., 3 бр. банани с тегло 0,540 кг. на стойност 1,30 лв. и 1 бр.
портокал с тегло 0,230 кг. на стойност 0,53 лв. – всичко на обща стойност
117,13 лв. /сто и седемнадесет лева и
тринадесет стотинки/ от владението на Р.П.Б., с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила - престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК и
на Б.Е.П. ***, ЕГН **********
за това, че на 06.08.2017г. в гр.Пловдив като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си, в
съучастие като извършител с Т. М. П. ***, ЕГН ********** като извършител е отнел чужди движими вещи –
мобилен телефон „Леново 1000 А“ с ИМЕЙ № ****, ведно със СИМ – карта с мобилен
номер***на стойност 95,00 лв., парична сума от 10 лв., кутия бонбони „Сушард“ на стойност 3,60 лв., кутия вафли „Боровец“ на стойност 3,20 лв., кутия сухи пасти на
стойност 2,60 лв., 1 бр. питка на стойност 0,90 лв., 3 бр. банани с тегло 0,540
кг. на стойност 1,30 лв. и 1 бр. портокал с тегло 0,230 кг. на стойност 0,53
лв. – всичко на обща стойност 117,13 лв.
/сто и седемнадесет лева и тринадесет стотинки/ от владението на Р.П.Б.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила -
престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
По делото няма конституиран
граждански ищец. Пострадалото лице Р.П.Б. е конституирано като частен
обвинител, с особен представител адв.Н.П..
Представителят на Районна
прокуратура гр.Пловдив поддържа изцяло така повдигнатите обвинения, които счита
за доказани по безспорен и категоричен начин и предложи на бъдат признати и двамата подсъдими
за виновни за извършени престъпления така какво са предадени на съд.
Представителят на прокуратурата предложи на подсъдимите да бъдат наложени
наказания лишаване от свобода, в размер на една година, като по отношение
подсъдимия Б.П. изпълнението на наказанието да се отложи с изпитателен срок от
три години.
Подсъдимият Т. М. П. се
явява и лично участва в наказателното производство. Не се признава за виновен
по предявеното му обвинение и не дава обяснения. Подсъдимият лично и чрез
служебния си защитник адв.М.А. пледира за
признаването му за невинен и оправдаване изцяло по предявеното му обвинение.
При последната си дума подсъдимият Т.П. поиска оправдателна присъда.
Подсъдимият Б. Е. П. се
явява и лично участва в наказателното производство. Не се признава за виновен
по предявеното му обвинение и не дава обяснения. Подсъдимият лично и чрез
служебния си защитник адв.С.М. пледира за
признаването му за невинен и оправдаване изцяло по предявеното му обвинение. При последната си дума подсъдимият Б.П. поиска оправдателна присъда.
Частния обвинител Р.Б., чрез своя особен
представител адв.Н.П. пледира доказаност
от обективна и субективна страна на престъпленията за които са предадени на съд
подсъдимите П. и П., като по отношение на наказанията счита че следва да бъдат
наложени и на двамата подсъдими наказание лишаване от свобода, и да не се
прилага института на условното осъждане.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателство поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
Подсъдимият Т. М. П. е
роден на *** ***, б., български гражданин, с основно образование, безработен, неженен,
осъждан, ЕГН **********.
От приетата по делото
справка съдимост / лист 18 – 20, лист 40 – 41
от наказателното / съдът намира
за установено по отношение на подсъдимия Т.П. че същия е осъждан два пъти, с влезли в сила
съдебни актове, както следва: 1. С протоколно определение № 849 от
16.10.2017г., в сила от 16.10.2017г., по НОХД № 5722/2017г. по описа на ПРС, 4
н.с. е одобрено споразумение за решаване на делото по което се е признал за
виновен за извършено в периода 10.07.2016г. до 04.01.2017г. в гр.Пловдив
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5, вр. ч.194,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр.
чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК му е определено и
наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено
за срок от три години.
2. С определение № 881 от
15.10.2018г., в сила от 15.10.2018г. по НОХД № 5065/2018г. по описа на ПРС, 09
н.с. е одобрено споразумение за решаване на делото по което се е признал за
виновен за извършено на 04.12.2017г. в гр.Пловдив престъпление по чл.195, ал.1,
т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца, което да изтърпи при
първоначален строг режим. Със същото определение е признат за виновен и за
извършено на 04.09.2017г. и на 05.12.2017г. в гр.Пловдив престъпление по
чл.198, ал.1, пр.2-ро, вр. чл.26, ал.1 от НК и при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода
в размер на две години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг
режим.
На основание чл.23, ал.1 от НК
му е определено едно общо най-тежко наказание от две години и шест месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Посочени осъждания на подсъдимия
П. не са определящи за правната квалификация на деянието предмет на разглеждане
по настоящето дело.
Подсъдимият Б.Е.П. е роден
на *** ***, б., български гражданин, ученик, с основно образование, неженен,
неосъждан, ЕГН: **********.
От приетата по делото справка съдимост
/ лист 7 от наказателното/ съдът намира като установено, че подсъдимият Б.П. е
неосъждан, както и че не е бил освобождаван от наказателна отговорност и да му
е налагано административно наказание Глоба по реда на чл.78а от НК.
Към инкриминираната дата – 06.08.2017 година подсъдимите Т. М. П. и Б.Е.П.
били настанени в Кризисен център за деца /КЦД/ в гр.Пловдив, с
адрес гр.Пловдив, ***.
В същия център бил настанен и четиринадесетгодишният
свидетел Р.П.Б.,
който в последствие е настанен в гр.Велинград, в Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания 2 Велинград.
Отношенията между свидетел Р.Б.
и подсъдимите П. и П. не били добри.
На
06.08.2017 година около
13,45 часа свидетел Р.Б.
трябвало да отиде до ЖП гара
Пловдив, за да получи багаж,
който баща му – свидетелят П.Б. бил изпратил по
познат ж.п.машинист. Свидетелят Р.Б. поискал разрешение от дежурната възпитателка
М.В.К. да
напусне дома и след като получил
такова,
отишъл на ЖП гарата и получил една чанта, с вещи в нея. В чантата,
бащата на свидетел Б. сложил карта за пътуване с намаление на БДЖ на името на свидетел
Р.Б. , мобилен телефон марка „Леново А1000“ с ИМЕЙ №: ****, ведно със СИМ карта
с мобилен № ****, сумата от 10 лв. и
хранителни продукти: кутия
бонбони „Сушард“, кутия вафли „Боровец“,
кутия сухи пасти, 1 бр. питка, 3 банана с тегло 0,540 кг. и 1 портокал с тегло
0,230 кг.
След като получил вещите,
свидетел Р. Б. си тръгнал
от Централна
ЖП гара Пловдив, като пътят му минавал
през подлеза на ЖП гарата. Там
той видял двамата подсъдими
Т.П. и Б.П., с които не бил в добри
отношение, защото непрекъснато
го псували, обиждали и биели. Като ги видял свидетел Р.Б. се уплашил, защото знаел, че пак
ще го тормозят.
Сложил в джоба на панталона
си телефона, парите и картата за БДЖ, а чантата държал в ръцете си. Тъй като подсъдимите го подгонили, вместо
към Кризисния център свидетел Б. отишъл
в чакалнята на гарата. Подсъдимите П. и П. го последвали в чакалнята на гарата, където започнали разправия със свидетел Б.. В разправията, подсъдимият П. нападнал свидетел Б.
който паднал на земята. През това време подсъдимият П. стоял до двамата и се смеел, и словестно подстрекавал подсъдимия П.. За прекратяване на
спора и упражненото спрямо свидетел Б. насилие се намесил свидетел П.П. / лист 97 от ДП/, като хванал през кръста подсъдимия П.
и го издърпал настрани от свидетел Б..
Свидетел П. се опитал да вразуми подсъдимите и да
им каже, че какъвто и да
е проблемът не трябва да се
решава с бой, при което подсъдимият П. му отвърнал, че не е никакъв,
за да му
каже какво да прави.
Притеснен от поведението
на подсъдимите, както и от това че свидетел Б. плачел и заеквал, свидетел П.П. позвъннал на телефон 112 и потърсил полицейска помощ. Пристигналите на място полицейски
служители С.Г. и П.С. установили
свидетел Б. и двамата подсъдими, след което ги отвели в регионалното жандармерийско
управлението гр.Пловдив, което е в близост до централна ж.п. гара Пловдив. В
управлението била установена самоличността на свидетел Б. и двамата подсъдими,
както и тяхното местопребиваване. От
полицейските служители била извършена проверка относно тримата и установено, че
същите не са обявени за издирване. За да няма спорове между подсъдимите и
свидетел Б., полицейските служители изпратили да си ходи в кризисния център
първо свидетел Б., а след 15-20 минути и двамата подсъдими.
След излизане от
полицейското управление подсъдимите П. и П. настигнали свидетел Б., преди той да се прибере в кризисния център.
Подсъдимите решила да отнемат носените от свидетел Б. вещи,
като го изтикат
на безлюдно място. Подсъдимите П. и П. започнали да
го бутат и удрят, като уж
му търсели сметка защо е извикал
полиция. Двамата го държали за фланелката да
не избяга и с бой и заплахи го
накарали да се качи на близко намиращото се тепе / не
установено по име/ където нямало
никой. Там го пребъркали
и взели от джоба му телефона
и парите, както и чантата с продуктите. Заплашили свидетел
Б., че ако се
оплаче ще кажат, че друг
го е бил и му е взел телефона,
а после ще му счупят главата.
Докато разглеждали телефона свидетелят Б. се опитал да избяга, като се затичал към близко находящо се заведение. Малко преди да достигне заведението, двамата подсъдими настигнали свидетел Б. и започнали да го
бият, но от заведението излязла жена и двамата подсъдими
избягали с вещите на пострадалия. Свидетелят Б. се измил в заведението, а после отишъл отново
на до
регионалното управление на жандармерията до Централ ЖП гара Пловдив, където намерил свидетелите
Г. С., и в тяхно и Н.П. също полицейски служител се оплакал какво му
се е случило. Бил много разстроен и имал явни следи
от побой. Полицейските служители се обадили
в кризисния център и повикали екип на СМПомощ.
Свидетел Р.Б. бил откаран
до УМБАЛ „Свети Георги“ АД Пловдив, където му е били направени прегледи и
оказана необходимата медицинска помощ. За наблюдение свидетел Б. бил настанен в
болничното заведение три дни
Привлечени като обвиняеми
по образуваното досъдебно производство Т.П. и Б.П. заявяват разбиране на
обвинението, не представят становище относно вината, не дават обяснения.
След приключване на
досъдебното производство, на основание внесен в РС Пловдив обвинителен акт е
образувано настоящето наказателно производство.
От заключението на вещото
лице по назначената в ДП стоково-оценъчната експертиза и допълнителна такава /
лист 100 от ДП и лист 103-104 от ДП / се установи, че стойността на процесните вещи, изчислени съобразно средните пазарни цени към инкриминирания
момент и след приспадане на съответния процент овехтяване е както следва: на
мобилен телефон марка „Леново А 1000/ - 95 лв.; вафли „Боровец“ /кутия 0,700
кг./ била 3,20 лв.; кутия бонбони „Сушард“ била 3,60
лв.; на кутия сухи пасти /12 бр. в кутия/ била 2,60 лв.; на 1 бр. питка била
0,90 лв.; на банани /3 бр. х 0,180 гр. – 0,540 кг./ била 1,30 лв.; 1 бр.
портокал /1 бр. х 0,230 кг./ била 0,53 лв.
Съдът възприе и кредитира
в присъдата си заключението на вещото лице П.К. като изготвено обективно, с
необходимите професионални знания и опит в съответната област. Същото не се
оспори от страните.
За
да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа
обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали – от показанията на свидетелите Р.П.Б.,
П.М.Б., М.В.К., С.И.Г., П.С.С., А.Н.Б., от
показанията на свидетел П.П. /лист 97 от ДП/, прочетени
на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствения материал, както
и от писмените доказателства, събрани на предварителното производство,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал: заключение на стоково оценъчна и
допълнителна стоково оценъчна експертиза / лист 100 от ДП и лист 103-104 от ДП
/, справки от РЦ 112 Кърджали, справки съдимост на подсъдимите Т.П. и Б.П., Епикриза и
копие от амбулаторен журнал – /лист 11 и лист 119 от ДП/, характеристични
справки / лист 17 – 19 и 53 – 54 от ДП/.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и
със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи
осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство,
неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.
Противоречието между
приетите по делото гласни доказателства съдът не установи, поради което и не
намира правно основание за тяхната критика. Съдът приема описаната фактическа
обстановка въз основа на показанията на свидетелите Р.П.Б., П.М.Б., М.В.К., С.И.Г.,
П.С.С., А.Н.Б. и П.П.. Показанията
на разпитаните свидетели са безпротиворечиви, логични
и убедителни относно съществените елементи от състава на престъплението като се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. От особено значение са
показанията на посочените свидетели, доколкото всички те непосредствено и пряко
са възприели фактическата обстановка, която изложиха непредубедено пред съда.
Същите се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства.
Подсъдимите Т.П. и Б.П. не
дадоха обяснения по обвинението, ползвайки това свое процесуално право.
На основание приетите по делото
доказателства съдът намира, че обвинението се доказва по категоричен и
безспорен начин от свидетелските показания на свидетел Р.Б., пострадал от
престъплението, както и от показанията на свидетелите П.Б., М.К., С.Г. и П.С..
Безспорно се установи от посочените по-горе доказателства, че отнемането на вещите
изпратени от бащата на Р.Б. и намиращи се във владение на Р.Б. е осъществено от
двамата подсъдими – П. и П., които след отнемането им са осъществили своята трайна
фактическа власт върху тези вещи и са се разпоредили с тях. Безспорно доказано
в този смисъл се явява присвоителното намерение у
подсъдимите. От обективна страна подсъдимите П. и П. са отнели чужди движими
вещи, намиращи се у свидетел Б. от владението му, без съгласието му и с намерение
противозаконно да ги присвоят. Вещите са
се намирали във фактическа власт на свидетел Б., т.е до извършване на
изпълнителното деяние, вещите са се намирали във фактическата власт на друго
лице, различно от подсъдимите. Изпълнителното деяние - отнемане на вещите от
владението на собственика е осъществено с действията на подсъдимите по
прекратяване на фактическата власт върху вещите – храни, телефон със сим карта, пари, която до момента се е упражнявала от свидетел
Р.Б. и е установена негова фактическа власт върху тях. Престъпният резултат -
промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството, е настъпила
вследствие на деянието посредством използваната сила. Подсъдимите са успели да
установят своя фактическа власт върху откраднатото имущество и с това са
настъпили предвидените от закона и исканите от подсъдимите общественоопасни
последици. Подсъдимите П. и П. са действали с намерение противозаконно да
присвоят вещите във владение на свидетел Б.. Присвоителното
намерение се обективира в желанието за разпореждане с
вещите, като всъщност и неосъществяването на това присвоително
намерение е без значение за съставомерността на деянието. До приключване на съдебното
следствие стойността на отнетите вещи не е възстановена на пострадалия. Грабежът представлява сложно присвоително престъпление, чиито съставки са: а)
упражняване на сила или заплашване с оглед отнемането на вещ от чуждо владение
и б) самото отнемане на тази вещ с намерение за присвояване, обосновано
по-горе. Следователно изпълнителното деяние започва с началото на принудата,
упражнена с цел отнемане на вещта и завършва с фазата на това отнемане. Целта е
чуждата движима вещ да бъде
противозаконно присвоена, като се употреби за това сила или заплашване.
Грабежът е съставно престъпление и обхваща престъпните състави на кражбата и
принудата. Като елемент на престъплението грабеж, принудата върху личността на
владелеца е средство за отнемане на чуждата вещ. Тя трябва да бъде извършена,
за да стане възможно отнемане на вещта. Между нея и отнемането трябва да има
пряка причинна връзка. От това следва, че грабежът започва от началото на принудата
и завършва с установяване на фактическото владение върху движимата вещ. За да е налице грабеж, трябва когато
упражнява принудата, деецът да съзнава, че посредством нея улеснява последващото отнемане на чуждата вещ, както е в този
случай. При грабежа насилието като средство за изпълнение на отнемането може да
представлява както физическо въздействие върху личността на владеещия
имуществото, така и употреба на сила, насочена към прекъсване на фактическото
държане на имуществото от владеещото го лице. Именно такава употреба на сила в
случая е налице, защото за прекратяване на съществуващото владение е било
необходимо принудителното преодоляване на връзката на пострадалия с тези вещи.
Употребата на сила като обективен признак на престъплението грабеж означава
физическо въздействие на дееца, насочено към преодоляване на реална или възможна съпротива на друго лице.
Настоящата съдебна инстанция
намира, че при така очертаната фактическа обстановка подсъдимият Т. М. П. е осъществил
от обективна и субективна страна деяние
по чл.198, ал.1, вр.
с чл.63, ал.1, т.3, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК тъй
като на 06.08.2017г. в гр.Пловдив като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си, в
съучастие като извършител с Б.Е.П., ЕГН: ********** като извършител, е отнел
чужди движими вещи – мобилен телефон „Леново 1000 А“ с ИМЕЙ № ****, ведно със
СИМ – карта с мобилен номер ***на стойност 95,00 лв., парична сума от 10 лв.,
кутия бонбони „Сушард“ на стойност 3,60 лв., кутия
вафли „Боровец“ на стойност 3,20 лв.,
кутия сухи пасти на стойност 2,60 лв., 1 бр. питка на стойност 0,90 лв., 3 бр.
банани с тегло 0,540 кг. на стойност 1,30 лв. и 1 бр. портокал с тегло 0,230
кг. на стойност 0,53 лв. – всичко на обща стойност 117,13 лв. /сто и седемнадесет лева и тринадесет
стотинки/ от владението на Р.П.Б., с намерение противозаконно да ги присвои,
като е употребил за това сила.
От своя страна подсъдимият Б.Е.П.
е осъществил от обективна и субективна страна деяние по чл.198, ал.1, вр. с чл.63, ал.1,
т.3, вр. с чл.20, ал.2, вр.
с ал.1 от НК тъй като на 06.08.2017г. в
гр.Пловдив като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с
Т. М. П., ЕГН: ********** като извършител, е отнел чужди движими вещи – мобилен
телефон „Леново 1000 А“ с ИМЕЙ № ****, ведно със СИМ – карта с мобилен номер ***на
стойност 95,00 лв., парична сума от 10 лв., кутия бонбони „Сушард“
на стойност 3,60 лв., кутия вафли „Боровец“
на стойност 3,20 лв., кутия сухи пасти на стойност 2,60 лв., 1 бр. питка
на стойност 0,90 лв., 3 бр. банани с тегло 0,540 кг. на стойност 1,30 лв. и 1
бр. портокал с тегло 0,230 кг. на стойност 0,53 лв. – всичко на обща стойност
117,13 лв. /сто и седемнадесет лева и
тринадесет стотинки/ от владението на Р.П.Б., с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила.
Престъпленията са извършени
от двамата подсъдими при наличието на пряк умисъл с целени и настъпили
обществено опасни последици, тъй като и Т.П. и Б.П. пряко са съзнавали
обществено опасния им характер, предвиждали са обществено опасните последици от
тях и са искали тяхното настъпване.
При определянето вида и
размера на наказанието, което следва да бъде наложено на всеки от подсъдимите,
съобразявайки се с целите на специалната и генералната превенции за поправянето
и превъзпитаването на дееца, както и за предупредителното въздействие върху
останалите членове на обществото, настоящата инстанция намира, че на Т.П. и Б.П.
следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, чийто размер да бъде
определен, при условията на чл.54 от НК. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства на двамата подсъдими се младата им възраст, чистото им съдебно
минало към датата на деянието. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се
установяват. Поради това и най-справедливо би било на Т. М. П. и Б.Е.П. да се
определи наказание лишаване от свобада в размер на една
година за всеки от тях, което в най-пълна мяра би постигнала изискванията,
както на специалната, така и на генералната превенции. С оглед изпълнението на
така определените наказания съдът взе предвид че след инкриминираната дата
подсъдимият П. е осъждан като му са наложени наказания лишаване от свобода,
като определеното му общо, най – тежко наказание от две години и шест месеца
търпи при първоначален строг режим. Поради изложеното съдът определи
наказанието една година лишаване от свобода подсъдимият П. да изтърпи при
първоначален общ режим. По отношение на подсъдимия П. съдът намира, че са
налице основанията и приложи института за условното осъждане, като на основание
чл.66, ал.1 от НП определи изпълнението на наказанието една година лишаване от
свобода на подсъдимия П. да се отложи с изпитателен срок от три години.
С оглед изхода на делото
съдът възложи на подсъдимите да заплатят направените разноски по делото,
включително и тези от досъдебното производство.
С оглед изхода на делото
съдът постанови ВД – оптичен диск / лист 115 от ДП/ да се унищожи като вещ без
стойност.
Причините извършването на
деянието – незачитане на установения в страната правов ред и неприкосновеността
на чуждата собственост.
По изложените съображения
Съдът постанови и присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /П/
Вярно с оригинала!
В.И.