Р Е Ш Е
Н И Е
№ 882
гр.
Бургас, 15.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена
Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 1824 по описа на РС - Бургас за
2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.П.П., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № НП-592 от 26.03.2019 г., издадено от зам. кмет
на Община Бургас, с което на жалбоподателката на основание чл. 183, ал. 4 , т.
8 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 50 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност
на обжалваното НП. Сочи, че АУАН е съставен в нарушение на разпоредбите на чл.
40, ал. 1 ЗАНН, като твърди, че не може да се приложи в случая нормата на чл.
40, ал. 3 ЗАНН, тъй като свидетелите при установяване на нарушението са могли
да присъстват при съставяне на АУАН. Също така поддържа, че при съставянето на
АУАН е присъствал само един свидетел, а не двама такива според законовите
изисквания. Жалбоподателката, редовно уведомена, се явява и поддържа жалбата.
Сочи, че освен посочените в жалбата допуснати нарушения при съставяне на АУАН е
налице и нарушение на чл. 42, т. 3 и т. 4 ЗАНН, а именно, че не е било описано
нарушението, мястото на извършването му както и обстоятелствата, при които е
било извършено. Представя писмени бележки.
Административнонаказващият орган Община Бургас, редовно
уведомени, представляват се от юк. Н.. Оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено
като законосъобразно и правилно. Счита нарушението за безспорно доказано. Сочи,
че при посочване на мястото на нарушението е допусната техническа грешка, тъй
като ул. „Л.“ е продължение на ул. „К.“.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 19.03.2019 г. в 10:35 часа при извършена проверка от
свидетелката Д.К.К. на длъжност инспектор към ОП „Транспорт“ при Община Бургас
в гр. Бургас се установило, че лек автомобил марка „Мерцедес”, цвят черен, с
рег. № *******, собственост на жалбоподателката е бил паркиран лично от нея в
зоната на кръстовище на ул. „Д.“ и ул. „Л.“, като паркираното МПС е
представлявало пречка за движението на МПС. Във връзка с констатираното
нарушение свидетелката К. извършила заснемане на паркирания неправилно
автомобил и съставила протокол за извършената проверка от 19.03.2019 г., след
което автомобилът бил репатриран на наказателен паркинг. Снимките и протоколът
били предадени на свидетеля Р.Ж.Е. на длъжност „специалист“ в дирекция УКОРС,
който бил разпределен на работа на наказателния паркинг. Жалбоподателката
посетили паркинга, за да вземе автомобила. Пред свидетеля Е. жалбоподателката
заявила, че тя е паркирала автомобила на посоченото място, поради което
свидетелят Е. на база на събраните доказателства – протокол и приложен към него
снимков материал, съставил на жалбоподателката АУАН. Впоследствие било издадено
и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства:
акт за установяване на административно нарушение от 19.03.2019 г., Наказателно
постановление НП-592 от 26.03.2019 г., протокол за проверка от 19.03.2019 г.,
ведно със снимков материал към него, 2 бр. заповеди на кмета на Община Бургас,
свидетелските показания на свидетелите Д.К.К. и Р.Ж.Е.. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Показанията на свидетелите
К. и Е. са обективни, последователни, логични, безпротиворечиви, допълващи се,
поради което съдът напълно ги кредитира.
По делото са събрани и писмени доказателства, които допринасят за
пълното изясняване на фактическата обстановка, приета от съда за осъществила
се. Приложеният по делото снимков материал е неразделна част от изготвения констативен
протокол от 19.03.2019 г., който е годно писмено доказателствено средство и
следователно приложените към него снимки, заснети при извършване на проверката
са приобщени към доказателствения материал по надлежен ред.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление и
АУАН са
издадени
от компетентни органи (Заповед № 416/26.02.2008 г. и Заповед №
1453/15.06.2015 г. на кмета на Община Бургас) в сроковете по чл. 34, ал.
1 и ал. 3 от ЗАНН. При
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
В тази връзка съдът намира за неоснователни изложените възражения за допуснати
съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство при
съставяне на АУАН и издаване на НП.
На първо място не е бил нарушен чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
От показанията на свидетелите К. и Е. се установява, че след като е било
констатирано нарушението от свидетелката К., същата е изготвила материалите
(протокол и снимков материал) и ги е предала на наказателния паркинг, където е
бил репатриран паркираният от жалбоподателката автомобил. Установява се, че
жалбоподателката е посетила паркинга, за да освободи автомобила по-късно през
деня по време на изпълняване на нощна смяна (от 20:00 часа до 08:00 часа на
следващия ден) от свидетеля Е. – главен специалист в УКОРС към Община Бургас. Към
момента на съставяне на АУАН свидетелката К. не е присъствала на наказателния
паркинг и по тази причина АУАН не е бил съставен в нейно присъствие. Ето защо била
е налице невъзможност АУАН да бъде съставен в присъствие на установилите
нарушението свидетели. По тази причина свидетелят Е. е съставил АУАН в
присъствието на друг свидетел – Н.Б.. В действителност в разпоредбата на чл. 40,
ал. 3 ЗАНН думата свидетел е използвана в множествено число, като е посочено,
че АУАН се съставя в присъствие на други двама свидетели. Независимо от това
настоящият състав приема, че съставянето на АУАН в присъствие на един свидетел
в настоящия случай не представлява съществено нарушение, което да опорочава
административнонаказателното производство и да води до отмяна на обжалваното
НП. В случая правото на защита на жалбоподателката не е било нарушено. АУАН е
съставен в нейно присъствие, след като е била запозната с изготвения протокол и
снимков материал за установеното нарушение по ЗДвП, както и жалбоподателката е
вписала и възражения в АУАН. Ето защо
съдът намира, че в настоящия случай съставянето на АУАН само в присъствието на
един свидетел не нарушава съществено административнонаказателната процедура във
връзка със съставяне на АУАН.
От събрания по делото доказателствен материал по категоричен начин се
установява, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна
нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, съгласно която разпоредба престоят и
паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях.
Както в АУАН, така и в НП процесното нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено са описани в пълна степен, като е посочено, че жалбоподателката е
паркирала МПС в зоната на кръстовище. Разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП предвижда
забрана за паркиране както на кръстовище, така и на по-малко от 5 метра от
него. В случая обаче жалбоподателката е била санкционирана за неправилно
паркиране в зоната на кръстовище, а не затова, че е паркирала на по-малко от 5
метра от кръстовище.
На следващо място не е основателно и възражението за допуснато съществено
нарушение в административнонаказателното производство при посочване на мястото
на нарушението. В действителност в АУАН и НП е отразено, че автомобилът е бил
паркиран в кръстовище, образувано от улиците „Д.“ и „К.“, а в съдебно следствие
при разпита на свидетелката К. се установи, че кръстовището е между улиците „Д.“
и „Л.“. Установената неточност при посочване на мястото на нарушението не е
съществена, за да се приеме, че е било нарушено правото на защита на
жалбоподателката. В показанията си свидетелката К. ***, която е била посочена в
АУАН и НП преминава в ул. „Л.“, поради което е била допусната грешка в
посочването на наименованието на втората улица, на кръстовището, между които е било
извършено процесното нарушение. Отделно от това по делото е приложен снимков
материал, от който става ясно къде точно е бил паркиран автомобилът от
жалбоподателката.
При извършена преценка на всички факти и обстоятелства по делото в тяхната
съвкупност съдът намира, че конкретният случай не е маловажен и не предполага
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно
ТР №
1 от 12.12.2007
г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9
от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
В случая с процесното нарушение се засягат важни обществени отношения,
свързани с правилата
за движение по пътищата и правата и задълженията на участниците в
движението, които имат за цел да се опазват животът и
здравето на участниците в движението по пътищата и да се
улеснява тяхното придвижване. В случая нарушението се изразява в
неправилно паркиране, което е създало пречка за движението на другите участници
и е представлявало опасност за възникване на ПТП. По тази причина съдът намира,
че процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този
вид.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 183, ал. 4,
т. 8 ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 50 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като
относима към процесния случай и на жалбоподателката е била наложена глоба именно в
предвидения размер от 50 лева. Съдът
счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление като
законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-592 от 26.03.2019
г., издадено от зам. кмет на Община Бургас, с което на Д.П.П., ЕГН **********
на основание чл. 183, ал. 4 , т. 8 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 98, ал.
1, т. 6 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС