Р Е
Ш Е Н
И Е №260117
гр. Кюстендил, 21.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на двадесет и четвърти септември
през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
с участието на секретаря Любка Н.
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.гр.д. № 439
по описа на КнОС за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от Н.Н.И., ЕГН **********, Р.М.И., ЕГН **********, Р.М.И., ЕГН ********** ***, действащи чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. М.К. – САК, със служебен адрес *** насочена срещу решение № 321 от 10.05.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Дупница по гр.д.№2398 по описа на съда за 2018 г.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е отхвърлил като неоснователни предявените от Н.Н.И., ЕГН: **********, Р.М.И., ЕГН: ********** и Р.М.И., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, срещу „М.В.БЛ“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес: гр. Д., ж.к. „Д.“ бл.**, вх. **, ап. ** искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки един от ищците сума в размер на по 2835 лева., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/4 ид.ч. /или по 1/12 ид.ч. за всеки от ищците/ на помещение-магазин, с площ от около 27 кв.м., разположено на партерния етаж на сграда с адрес: гр. Б., ул. „П.Т.“ № ** /на ъгъла с ул. „Т. А.“/ в периода от 15.03.2017 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното им плащане.
Осъдил е, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.Н.И., ЕГН: **********, Р.М.И., ЕГН: ********** и Р.М.И., ЕГН: **********, тримата с адрес: *** да заплатят на „М.В.БЛ“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес: гр. Д., ж.к. „Д.“ бл. **, вх. **, ап. **, представлявано от управителя В.П.Г., сума в размер на 1000.00 лева, представляваща сторените от ответното дружество разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението на районния съд се приема за неправилно, доколкото при постановяването му е нарушен материалния закон, допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е направило съдебния акт необоснован. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове. Претендират се разноски. Сочи се, че по делото безспорно е доказано правото на собственост на ищците върху процесния имот, както и че същият е отдаден под наем на ответното дружество. Оспорва се извода на районния съд, че ищците по делото не са доказали наличието на елементите от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД. Оспорва се извода на съда, че ищците не са се легитимирали като собственици на процесния недвижим имот, както и другата предпоставка, а именно наличие на обогатяване в патримониума на ответното дружество. Сочи се, че е налице валиден договор за наем с един от съсобствениците на процесния недвижим имот – магазин. Оспорва се и извода на съда, че ищците можело да защитят накърнените си права по реда на чл.30, ал.3 ЗС. Счита се, че съдът в нарушение на материалния закон – чл.92 от ЗС е приел, че ищците не са доказали правото си на собственост, доколкото е приел, че същите не били установили правото си на собственост и върху прилежащата на земята сграда. Сочи се, че по делото не са установени обстоятелства, оборващи презумцията на чл.92 ЗС. Приема се, че когато сделката не обвързва съсобствениците по чл.32 ЗС, те могат да търсят обезщетение за това, че са лишени от възможността да ползват своя дял от общия имот. Твърди се, че щом сделката, въз основа на която третото лице е допуснато да ползва вещта е възмездна, отговорността не е по чл.31, ал.2 ЗС, а по чл.30, ал.3 ЗС, когато тя е противопоставима на другите съсобственици или те са я приели, съответно по чл.59, ал.1 ЗЗД, когато сделката е непротивопоставима на съсобственика и той не я е приел. Твърди се, че доколкото „В.“ ЕООД не притежава повече от половината от собствеността върху имота, то не може да го отдава под наем на трето лице, без съгласието на другите съсобственици. Сочи се и нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционният съд, каквото е некредитирането на показанията на свидетелите П.И. и М.И., оставянето без уважение искането на ищците за назначаване на повторна експертиза, изпълнима от три вещи лица, както и изключването от доказателствения материал на дадени писмени документи.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „******“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Н.А., чрез който се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Подробно се излагат доводи, обосноваващи правилността на обжалвания съдебен акт. По същество се иска решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно.
В изпълнение на закона, настоящият състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима, подадена е в срок, от процесуално легитимна страна срещу подлежащ на обжалване акт.
С оглед извършената от съда служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, съдът, след преценка на събраните от първа и въззивната инстанции доказателства счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която исковете са отхвърлени като неоснователни до размер от по 780, 11 лева и вместо това се уважат за всеки от ищците до този размер, а в частта, в която исковете са отхвърлени за разликата над 780, 11 лева до предявените им размери от по 2 835 лева решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 235 ГПК приема за установено следното:
Производството пред Районен съд – Дупница е образувано по подадена от Н.Н.И.,, Р.М.И. и Р.М.И. против „М.В.БЛ“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „Д.“ бл.**, вх. **, ап. ** искова молба, с която са предявени искове с
- 2 -
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки един от ищците сума в размер на по 2835.00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/4 ид.ч. /или по 1/12 ид.ч. за всеки от ищците/ на помещение-магазин, с площ от около 27 кв.м., разположено на партерния етаж на сграда с адрес: гр. Б., ул. „П.Т.“ № ** /на ъгъла с ул. „Т.А.“/ в периода от 15.03.2017 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иск до окончателното плащане. Претендират разноски.
Ищците излагат следните обстоятелства, на които основават исковата си претенция. Твърдят, че като законни наследници на М.Л.И., са собственици на общо 1/6 идеална част /или по 1/18 ид.ч. за всеки от тях/ от двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ от 79 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 04279.613.439 по КККР на гр. Б., с административен адрес: гр. Б., ул. „П.Т.“ № **, бивш парцел VІ-2673 от кв. 106 по плана, одобрен със заповед № 323/05.09.1994 г., целият с площ от 234 кв.м.
Поясняват, че през 1936 г. Л.М.И., А.М. И. и И.М. И. придобили, чрез покупко-продажба, оформена с нотариален акт том І, № 142, рег. 1527, дело № 166/1936г., правото на собственост върху парцел І, пл. № 3498, кв. 111 по плана на град Горна Джумая, при съседи: от две страни улици: „Х.Д.“ и „Г.П.“, който имот е идентичен на поземлен имот с идентификатор 04279.613.439 по КККР на гр. Б.. Върху съсобствения си имот, тримата построили двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 79 кв.м. и станали собственици всеки на по 1/3 ид.ч. от същата. След смъртта си, Л.М.И. оставил като свои наследници по закон: Р.Й.И.-съпруга /починала на 30.03.2000г./, К.Л.М.-дъщеря и М.Л.И.-син.
Ищците твърдят, че 1/6 ид. ч. от сградата е собственост на: Е.С.М. /наследник на К.Л.М.-сестра на наследодателя на ищците М.Л.И./, а останалите 4/6 идеални части са собственост на наследниците на А.М. И. /брат на Л.М.И./, които притежават 2/6 ид. ч. или 1/3 идеална част и „*******“ ЕООД, ЕИК: ********, което притежава също 2/6 ид. ч. или 1/3 ид.ч., придобити от наследника на И.М. И. /другият брат на Л.М.И./.
Твърдят, че през годините между съсобствениците-наследниците на Л., А.и И. И., било постигнато съгласие кой кои помещения от сградата да ползва. Така помещението, обособено за магазин, с площ от около 27 кв.м., разположено на партерния етаж на сградата на ул. „П.Т.“ № ** /на ъгъла с ул. „Т. А.“/, било определено за ползване от наследниците на Л.И. и И.И., а впоследствие-от наследниците на Л.И. и „В.“ ЕООД, катое „В.“ ЕООД ще ползва 1/2 ид.ч., М.Л.И. ще ползва 1/4 ид.ч., а Е.С.М. ще ползва 1/4 ид.ч. от имота.
На 21.11.2012 г. бил сключен договор за наем на помещението, между „В.“ ЕООД, М.Л.И. и Е.С.М., от една страна, като наемодатели, и „А.т.“ ЕООД, от друга страна, като наемател, по силата на който, и съгласно уговорката за размера на идеалните части, които ще ползват съсобствениците, е постигнато съгласие наследодателят на ищците М.Л.И. да получава 1/4 от наемната цена, или сумата от 500.00 лева. „А.т.“ ЕООД ползвало магазина до края на месец декември 2016 г., като от м. януари 2017 г. освободило помещението.
Ищците твърдят, че от 15.03.2017 г. помещението се ползва от ответното дружество за търговски цели /продажба на мобилни телефони и аксесоари за тях/, без да има сключен договор за наем с тях, като приемат, че ползва собствените им идеални части от магазина без основание и по този начин се е обогатило неоснователно за тяхна сметка.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът оспорва твърдението на ищците, че са собственици на процесния недвижим имот-магазин, както и че имат право на ползване върху същия. Евентуално оспорва правото им на собственост върху 1/4 ид.ч. от помещението, както и твърдението им, че е налице реално разпределение на ползването на имота между съсобствениците.
Ответното дружество твърди, че ищците ползват самостоятелно други два магазина, съсобствени на страните, находящи се в гр. Б., на ул. „П.Т.“ № 11, а именно: магазин за детски дрехи, със застроена площ около 15 кв.м., който ищците са отдали под наем на ЕТ „Р.И.-П.И.“ и магазин за дрехи „D SHE“, със застроена площ от около 20 кв.м., находящ се на първия етаж от двуетажната сграда, който ищците са отдали под наем на „И.С.“ ЕООД. Твърдят, че липсва решение на съсобствениците ищците да отдават под наем посочените недвижими имоти. Сочи, че ако се прибави и ползването на 1/4 от процесния магазин, тяхното право на ползване надхвърля значително правото им на собственост на 1/6 ид.ч. от имотите. Твърди също така, че ползва процесното помещение на основание договор за наем, както и че като наемател е извършил подобрения, повишаващи качеството на магазина. Освен това сочи, че претендираното обезщетение е с прекомерно завишен размер.
В открито съдебно заседание, проведено на 10.01.2019 г., процесуалният представител на ответното дружество уточнява, че същото ползва процесното помещение на основание договор за наем, сключен с „В.“ ЕООД, което е собственик на 1/3 ид.ч. от сградата, в която се намира магазина.
Във връзка с твърденията на страните по делото и с оглед представените доказателства е установено и не се спори, че видно от нотариален акт том І, № 142, рег. 1527, дело № 166/1936 г., Л.М.И., А.М. И. и И.М. И. са придобили, чрез покупко-продажба правото на собственост върху парцел І, пл. № 3498, кв. 111 по плана на град Горна Джумая, с площ от 224.118 кв.м., при съседи: от две страни улици, Х.Д.и Г.П..
По делото е представено удостоверение изх. № 112/11.03.2019 г., издадено от Община Б., Дирекция „Устройство на територията“, от което се установява, че имотът описан в нотариален акт том І, № 142, рег. 1527, дело № 166/1936 г. като имот парцел І, пл. № 349, кв. 111 по плана на гр. Горна Джумая, одобрен със Заповед № 671/08.03.1922 г., представлява УПИ VІ-2673, кв. 105 по плана на ЦГЧ, Б., одобрен със Заповед № 323/05.09.1994 г., Допълване на КП одобрен със Заповед № 1058/08.10.2003 г., а по кадастралната карта на гр. Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. е с идентификатор 04279.613.439.
От удостоверение за наследници изх. № 1159/10.05.2018 г., издадено от Община Б. е видно, че ищците са наследници по закон /съпруга и деца/ на М.Л. И., починал на 22.01.2014 г., който от своя страна е наследник по закон - син на Л.М.И., починал на 10.04.1979 г.
Видно от приетите като доказателство по делото Нотариален акт за замяна на недвижим имот с движима вещ № 151, том І, рег. № 2828, дело № 137 от 2008 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152, том І, рег. № 2809, дело № 138 от 2008 г., и двата по описа на нотариус К.М., Л. - 3 -
И.И. и Д.С.Х. са прехвърлили на „В.“ ЕООД собствеността върху 1/3 идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 04279.613.439.1, със застроена площ от 79 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 04279.613.439 по КККР на гр. Б., с административен адрес: гр. Б., ул. „П.Т.“ № 11.
По делото е приет като доказателство протокол от общо събрание на съсобствениците на недвижим имот, находящ се в гр. Б., на ул. „П.Т.“ № **, проведено на 01.10.2012 г., в който е отразено, че на ОС са присъствали следните съсобственици: „В.“ ЕООД, притежаващо 1/2 ид.ч. от правото на ползване, М.Л.И., притежаващ 1/4 ид.ч. от правото на ползване и Е.С.М., притежаваща 1/4 ид.ч. от правото на ползване, като е взето решение да се сключи договор за наем на магазин с площ от 27 кв.м., находящ се в гр. Б., на ул. „П.Т.“ № **, с „А.т.“ ЕООД, гр. София, като „В.Р“ ЕООД ще получава 1/2 от наемната цена, М.Л. И. ще получава 1/4 от наемната цена, а Е.С.М. ще получава 1/4 от наемната цена.
Представен е и договор за наем на недвижим имот от 21.11.2012 г., сключен между „В.“ ЕООД, М.Л.И. и Е.С.М., като наемодатели от една страна и „А.т.“ ЕООД, гр. София, като наемател от друга страна, съгласно който наемодателите предоставят на наемателя за временно и възмездно ползване свой собствен недвижим имот, а именно: магазин с площ от 25 кв.м., находящ се в гр. Б., на ул. „П.Т.“ № 11, срещу месечна наемна цена в размер на 2000.00 лева.
„А.т.“ ЕООД с предизвестие изх. № 270 от 01.11.2016 г. е уведомило Н.Н.И., Р.М.И. и Р.М.И., наследници на М.Л.И., Е.С.М. и „В.“ ЕООД, че сключеният договор за наем ще бъде прекратен, считано от 01.01.2017 г. От приемо-предавателен протокол от 04.01.2017 г. е видно, че „А.т.“ ЕООД е освободило наетия магазин.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за наем от 15.03.2017 г. с нотариална заверка на подписа, сключен между „В.“ ЕООД, като наемодател и ответното дружество „М.В.БЛ“ ЕООД, като наемател, наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване обект-магазин за търговска дейност, с площ от 25 кв.м., находяща се на адрес гр. Б., на ул. „П.Т.“ № 11, срещу месечна наемна цена в размер на 500.00 лева.
В първоинстанционното производство е назначена и изслушана съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че средната наемна пазарна цена на магазин с площ от 23.00 кв.м., находящ се в еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 04279.613.439.1 по КККР на гр. Б. е 565.80 лева.
В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.К.И.-съпруга на ищеца Р.И., М.Р.И.-син на ищеца Р.И., И.И.Р., М.Н. В. и Валери Николов Поповски-управител на „В.“ ЕООД.
В показанията си свидетелите П.И. и М.И. дават показания, че ищците са собственици на 1/3 от сградата, в която се намира процесния магазин, както и че имало уговорка между съсобствениците ищците да получават 1/4 от месечния наем за процесния магазин. Сочат обстоятелства касаещи горепосочения договор за наем, който е бил прекратен, както и причините са прекратяването му, които не касаят правния спор.
Свидетелката Р. сочи, че ползва под наем магазинче в сградата, в която се намира процесния магазин, като е сключила договор за наем с Н.И. и за 9 кв.м. площ плаща 200.00 лева месечен наем.
Свидетелят В. твърди, че е извършвали СМР в процесния магазин по договор, сключен с управителя на ответното дружество, който заплатил и всички извършени СМР.
Свидетелят В.П.сочи,, че управляваното от него дружество е закупило 1/3 ид.ч. от сградата, в която се намира магазина и парцела от Л.И., която го уведомила, че съсобствениците са се договорили устно как да се ползват отделни помещения от сградата, като твърди, че уговорката била той да ползва целия процесен магазин, а другите съсобственици да ползват други помещения в сградата.
Във въззивното производство са приети като доказателства по делото: Протокол от ОС на собствениците на имот, находящ се в гр. Б., ул. „П.Т.“ №11, проведено на 06.08.2012 г.; пълномощно рег. № 9698/21.05.2021 г. на Нотариус И.Д., пълномощно от 05.07.2012 г. и пълномощно от 01.07.2012 г.
От приетото пълномощно от 05.07.2012 г. се установява, че К.А.И. е упълномощил дъщеря си А.К.И. да го представлява пред ОС на съсобствениците на процесния недвижим имот за уреждане на отношенията между съсобствениците в наемните отношения.
От пълномощно с дата 01.07.2012 г. е видно, че М.А.Р. е преупълномощила А.К.И. да води преговори и сключва споразумения с „А.т.“ ЕООД или друга фирма за уреждане на наемните отношения, както и с правото да участва при уреждане отношенията с другите съсобственици.
Н. Андонова Събева от своя страна е упълномощила също А.К.Илчева с горните права, видно от пълномощно рег. № 9698/21.05.2021 г. на Нотариус И.Д..
Видно от протокол от ОС на съсобствениците на процесния недвижим имот от 06.08.2012 г. съсобственици са взели решение да се предоговорят отношенията между съсобствениците В.П., М.И. и Е.М..
По делото пред въззивната инстанция е представен и Нотариален акт за право на собственост – констативен № 187, том III, рег. № 6867 дело № 531 от 2019 г. на Нотариус И.К., по силата на който Н.И., Р.И. и Р.И. са признати за собственици общо на 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, включващ поземления имот и изградената върху същия сграда.
Във въззивното производство е назначена разширена съдебно- техническа и оценителна експертиза, която е изготвила основно и допълнително заключение, оспорени от страните. От основното заключение се установява, че стойността на месечния пазарен наем на процесния имот е 1 045 лева, а за исковия период от 15.03.2017 г. до 31.07.2018 г. – 17 242 лева.От допълнителното заключение на вещите лица, съобразено с направените при оспорване на основното заключение уточнения на поставените задачи се установява, че стойността на месечния пазарен наем на процесния имот е 851 лева, а за исковия период от 15.03.2017 г. до 31.07.2018 г. – 14 042 лева. Заключенията са оспорени и от двете страни, като въззивниците подържат твърдение, че неправилно като аналози са ползвани договори за наем, които не касаят исковия период, като се твърди и че като цяло вещите лица изчислили неправилно в смисъл на занижена пазарната наемна цена на процесния магазин при неправилно приложение на сравнителния метод . В писмените бележки е направено изчисление на средна пазарна наемна цена според разбирането на въззивниците, като са направени аритметични изчисления при ползване на данни по представени договори за наем на
- 4 -
общински имоти. При тези изчисления се твърди, че месечния пазарен наем е в размер на 2 062, 50 лева, а за исковия период 34 031, 25 лева /всички суми са без ДДС/
Във въззивното производство са назначени две съдебно-почеркови експертизи. По първоначалната експертиза е изготвено заключение от в.л. А.А., а по повторната, заключение е изготвено от в. л. С.А.. Заключенията и по двете експертизи са идентични, а именно, че подписът положен след упълномощител в пълномощното рег. № 9698/21.05.2021 г. на Нотариус И.Д.е на Н. А.; подписът, положен след упълномощител в пълномощно с нотариална заверка на подписа от името на М.Л.И., рег. № 9040, находящо се на л.73 от първонистанционното дело е изпълнен от М.Л.И.; подписът положен след „подпис“ в пълномощно от 05.07.2012 г. е на К.А.И. и подписът, положен след „Подпис“ в пълномощно от 01.07.2012 г. е на М.А.Р.. Заключението по назначената повторна експертиза не е оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
С оглед въведените във въззивната жалба оплаквания и доколкото районният съд е приел, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, позовавайки се на разпоредбата на чл.30, ал.3 ГПК, считайки я за приложима в случая, въззивният съдебен състав не споделя този довод на първоинстанционния съд.
Съсобственик /в настоящия случай съсобственици/, притежаващи общо повече от половината ид. ч. от имота, на които наемният договор е непротивопоставим, тъй като е сключен от другия съсобственик, който не притежава повече от половината от съсобствеността, разполагат с две алтернативни претенции. Те могат да искат от другия съсобственик средния пазарен наем за своята част чрез кумулативно съединени искове по чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС /виж ТР № 7-2012- ОСГК/, а срещу наемателя в имота имат претенция за средния пазарен наем за припадащата им се част на основание чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползване. Тези две претенции защитават един и същи стопански интерес и се намират в съотношение на неистинска солидарност, тъй като двама длъжници дължат едно и също нещо, но едва когато единият от тях плати, се погасява съответно задължението на другия длъжник, за да не възникне неоснователно обогатяване чрез получаване два пъти на едно и също нещо. Двете алтернативни претенции преди плащането са относителни облигационни права без рефлексно действие /относителните права имат действие спрямо трети лица само в уредените от закона случаи/, поради което наличието на правата срещу другия съсобственик по чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС не погасяват правото срещу наемателя по чл. 59 ЗЗД. Значение има единствено плащането по едното от двете правоотношения, защото едва тогава ще е налице получена полза, която да се отчете при определянето на обедняването по иска за неоснователно обогатяване.
Освен, че наличието на искове по чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 31, ал. 2
ЗС срещу единия съсобственик не погасяват правото по чл. 59 ЗЗД срещу
наемателя, още повече е неоснователно и възражението за недопустимост на иска
по чл. 59 ЗЗД при тази хипотеза. Искът по чл. 59 ЗЗД е единственият иск, с
който разполагат ищците срещу наемателя, а исковете им срещу другия
съсобственик са без значение за определянето на отношението на субсидиарност по
чл. 59 ЗЗД /от значение са исковете между едни и същи правни субекти- виж т. 11
от ППВС № 1-79, Решение № 156 от 7.11.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 1223/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията А. Цонев и Решение
№179/23.07.2015 г. по гр. д. №3104/2014 г. на ВКС, ГК, IVг.о./.
В случая предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД е допустим и подлежи на разглеждане за преценка на неговата основателност с оглед въведените от страните в производството доводи.
Съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика /ППВС 1/1979 г./, както и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 55 от 28.02.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г. на III г. о., решение № 446/12 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1263/2011 г. на IV г. о. и др./ вземането за обезщетение по чл. 59 ЗЗД възниква от деня на имущественото разместване, а основание за пораждане на вземането е невъзможността на собственика лично да ползва имота си като основно правомощие на правото на собственост, респективно да извлича граждански плодове от него. Чрез иска по чл. 59 ЗЗД се търси обезщетение за неоснователно обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се без основание от неговата вещ, като по делото следва да е установено, че ответникът ползва имота без правно основание и отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/държател са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, който би се получил за спорния период. Съдебната практика приема, че обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато на същото са спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Такъв е случаят, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да са налице следните предпоставки: имотът да е собственост на ищеца, ответникът да го е ползвал без правно основание и да се е обогатил от това ползване, а ищецът да е обеднял от същото, да е налице причинна връзка между обедняване и обогатяване. Ответникът следва да докаже наличието на правно основание, на което е ползвал имота през процесния период, а ищецът следва да докаже наличието на всички останали материалноправни предпоставки.
В настоящия случай от доказателствата по делото и в частност Нотариален акт за право на собственост – констативен № 187, том III, рег. № 6867 нот. д. № 531 от 2019 г. на Нотариус Искра Кутева безспорно се установява, че ищците са собственици общо на 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот и изградената върху същия сграда.
Във връзка с наведеното оспорване от страна на ответника на легитимиращото действие на констативния нотариален акт, съдът счита, че същото не е постигнато.
Тълкувателно решение No 11 от 21.03.2013 г. по тълкувателно дело No 11/2012 г., ВКС, ОСГК установява, че нотариалният акт, с който се признава правото на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, а само с легитимиращо действие. За да отпадне легитимиращото действие на акта, съгласно цитираното ТР, тежестта за оспорване на признатото с акта право на собственост се носи от оспорващата страна и не намира приложение редът по чл. 193 ГПК. Необходимо е да се докаже, че титулярът на констативния нотариален акт не е бил или е престанал да бъде собственик. Независимо по какъв начин ще бъде осъществено оспорването, при всички положения, при оспорване, тежестта се носи от страната, която оспорва констатираното от нотариуса в производството по чл. 587 от ГПК. В настоящия случай ответникът не е съумял да обори легитимиращото действие на констативния нотариален акт, признаващ правото на собственост на ищците върху процесния недвижим имот и изградената в същия сграда.
- 5 -
Установява се, че собствениците на имота, са разпределили помежду си ползването на помещенията в процесната сграда. Процесният магазин с площ, съгласно експертните заключения, възлизаща на 23 кв.м., намиращ се на ъгъла на улица „П.Т.“ и улица „Т. А.“ е разпределен за ползване на наследниците на Л.М.И.– М.И. /наследодател на ищците/, Е.С.М. и дружеството „В.“ ЕООД. Ползването на помещението е разпределено при квоти ½ за „В.“ ЕООД и по ¼ ид.ч. за М.И. и Е.С.М.. Частта на М. И. е наследена от въззивниците след неговата смърт. Съдът в тази връзка приема, че от представения по делото Протокол от ОС на съсобствениците от 01.10.2012 г., чиято автентичност е потвърдена от двете съдебно – почеркови експертизи, приети пред въззивната инстанция, се установява именно разпределението на процесния имот при посочените по-горе квоти.
По делото не е спорно, че процесното помещение, се ползва като магазин от ответното дружество „М.В.БЛ“ ЕООД, по силата на сключен между него и дружеството „В.“ ЕООД договор за наем от 15.03.2017 г. Не е спорно също така, че въззивниците не са страна по договора за наем, не са давали съгласието си да бъде отдадено под наем процесното помещение.
При така установените факти съдът приема, че за да са налице предпоставките на иска по чл.59 ЗЗД е нужно да бъде установено обедняване и обогатяване, причинени от един юридически факт, както и липсата на правно основание за разместването на блага. Доколкото по делото е изяснено, че ищците не са получавали дължимата им се припадаща част от наема, получаван от съсобственика „В.“ ЕООД, то искът по чл.59 ЗЗД срещу наемателя за средния пазарен наем за припадащата им се част е основателен и следва да се уважи в размера, определен по приетата по допълнителното заключение на тройната съдебно – оценителна експертиза.
Неоснователно е възражението за неправилно определяне на размера
на средната пазарна наемна цена на процесния имот. При лишаване от ползване,
кредиторът има право на вземане равняващо се на средната пазарна наемна цена за
ползвания имот. Този размер, както и в случая се определя от вещо лице,
притежаващо нужните специални знания, като заключението се дава под страх от
наказателна отговорност. В случая назначените вещи лица притежават необходимите
специални знания. Заключението е мотивирано и всичките обстоятелства, имащи
значение за формиране на пазарната наемна цена, обсъдени от комплексната
експертиза, са били отчетени, съобразно ползвания метод за определяне на
пазарната наемна цена.
Заключението на вещите лица установява, че средният месечен наем
за процесния имот е в размер на 851 лева, а за исковия период от 15.03.2017 г.
до 31.07.2018 г. – 14 042 лева. На ищците, с оглед припадащите им се част, се
дължи сума в общ размер на 2340.33 лева, като доколкото всеки от тях има самостоятелно притежавани
права в съсобствеността, респективно всеки е предявил самостоятелен иск то за
всеки от ищците исковете следва да се уважат до размер от по 780.11 лева.За
разликата над уважения размер до предявения размер от по 2 835 за всеки
един от ищците, исковете ще бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид това обжалваното решение се явява неправилно в частта, в
която исковете са отхвърлени до размер на по 780, 11 лева и следва да бъде отменено, като вместо това исковете бъдат уважени. В
частта, в която исковете са отхвърлени за горепосочената разлика решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл.86 ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забава,
тъй като е налице неизпълнено парично задължение, като бъде осъден да заплати
обезщетение в размер на законната лихва върху всяко от присъдените обезщетения,
считано от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2018 г. до
окончателното изплащане на вземанията.
По разноските:
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 ГПК на
въззивниците следва да се присъдят сторените от тях разноски за двете
инстанции, определени по компенсация, с оглед уважената част на исковете и
възлизащи на сумата от 362.45 лева за първоинстанционното производство и 706.63
лева за въззивното производство.
На въззиваемото дружество на основание чл.78, ал.3 се дължат
сторените от същото разноски, определени по компенсация и възлизащи на сумата
от 845.87 лева за първоинстанционното производство и сумата от 252.16 лева за
въззивното производство.
По обжалваемостта:
По аргумент от разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като всеки от исковете е с цена под 5 000 лева.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 321 от 10.05.2019 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 2398 по описа на съда за 2018 г, в ЧАСТТА, в която са отхвърлени като неоснователни предявените от Н.Н.И., ЕГН: **********, Р.М.И., ЕГН: ********** и Р.М.И., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, срещу „М.В.БЛ“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес: гр. Д., ж.к. „Д.“ бл. вх. **, ап. ** искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки един от ищците суми до размер от по 780, 11 лева, които суми, представляват обезщетение за лишаване от ползване на общо 1/4 ид.ч. /или по 1/12 ид.ч. за всеки от ищците/ на помещение-магазин, с площ от около 27 кв.м., разположено на партерния етаж на сграда с адрес: гр. Б., ул. „П.Т.“ № ** /на ъгъла с ул. „Т. А.“/ за периода от 15.03.2017 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното им плащане, както и в частта, в която Н.Н.И., Р.М.И., и Р.М.И. са осъдени да заплатят общо на „М.В.БЛ“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес: гр. Д., ж.к. „Д.“ бл. **, вх. **, ап. **, Г., сума в размер на разликата над 845, 47 лева до присъдения размер от 1 000 лева, представляваща сторените от ответника разноски в първоинстанционното производство. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „М.В.БЛ“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес: гр. Д. ж.к. „Д.“ бл. **, вх. **, ап. ** да заплати на Н.Н.И., ЕГН: **********, Р.М.И., ЕГН: ********** и Р.М.И., ЕГН: **********, тримата с адрес: *** основание чл. 59 от ЗЗД суми в размер на по 780.11 лева за всеки от ищците, представляващи обезщетения за лишаване от ползване на общо1/4 ид.ч. /или по 1/12 ид.ч. за всеки от ищците/ на помещение-магазин, с площ от около 27 кв.м., разположено на партерния етаж на сграда с адрес: гр. Б., ул. „П.Т.“ № ** /на ъгъла с ул. „Т. А.“/ за периода от 15.03.2017 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка от присъдените суми, считано от датата на предявяване на иска – 01.08.2018 г. до окончателното им заплащане.
- 6 -
ПОТВЪРЖДАВА решение № 321 от 10.05.2019 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 2398 по описа на съда за 2018 г, в ЧАСТТА, в която са отхвърлени като неоснователни предявените от Н.Н.И., ЕГН: **********, Р.М.И., ЕГН: ********** и Р.М.И., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, срещу „М.В.БЛ“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес: гр. Д., ж.к. „Д.“ бл.**, вх.**, ап. ** искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки един от ищците суми за разликата над уважения размер от по 780, 11 лева до предявените размер от по 2 835 лева, които суми, представляват обезщетение за лишаване от ползване на общо 1/4 ид.ч. /или по 1/12 ид.ч. за всеки от ищците/ на помещение-магазин, с площ от около 27 кв.м., разположено на партерния етаж на сграда с адрес: гр. Б., ул. „П.Т.“ № ** /на ъгъла с ул. „Т. А.“/ за периода от 15.03.2017 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното им плащане, както и в частта, в която Н.Н.И., Р.М.И., и Р.М.И. са осъдени да заплатят общо на „М.В.БЛ“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес: гр. Д., ж.к. „Д.“ бл. **, вх. **, ап.**, сума в размер до 845, 47 лева разноски по водене на делотов първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, М.В.БЛ“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес: гр. Д., ж.к. „Д.“ бл. **, вх. **, ап. **, да заплати на Н.Н.И., ЕГН: **********, Р.М.И., ЕГН: ********** и Р.М.И., ЕГН: **********, тримата с адрес: *** сума в размер на общо 362.45 лева, представляваща разноски по водене на делото впървоинстанционното производство и на общо 706.63 лева, която сума представлява разноски по водене на делото във въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, Н.Н.И., ЕГН: **********, Р.М.И., ЕГН: ********** и Р.М.И., ЕГН: **********, тримата с адрес: *** да заплатят на М.В.БЛ“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес: гр. Д., ж.к. „Д.“ бл.**, вх. **, ап. ** сумата от 252.16 лева, представляваща разноски по водене на делото във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: