Определение по дело №705/2021 на Софийски градски съд

О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е   Н   И  Е

 

№……………/15.07.2022г.

гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

при секретаря Павлинка Славова, като разгледа т. д. № 705 по опис за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ.

На 08.06.2022 г. в Търговския регистър по партидата на „Д.“ ЕООД /в открито производство по несъстоятелност/ е обявен списък на допълнително приети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ.

Срещу списъка в срок по чл. 690 ТЗ е подадено възражения и е проведено производство по чл. 692, ал. 3 ТЗ, в рамките на което са събрани писмени доказателства. Въз основа на събраните доказателства съдът намира следното:

Кредиторът „Г.“ ООД твърди, че вземането на кредитора „К.Л.“ ЕООД, включено в списъка на допълнително предявените и приети вземания не съществува, тъй като отношенията са между свързани лица и събраните доказателства не ги установяват по безспорен начин.

Кредиторът с оспореното вземане „К.Л.“ ЕООД счита възражението за неоснователно по съображенията подробно изложени в откритото съдебно заседание.

Длъжникът „Д.“ ЕООД счита възражението за неоснователно по съображенията изложени в откритото съдебно заседание

Синдикът сита възражението за неоснователно по съображенията изложени подробно в становището му от 20.06.22г.

Съдът като обсъди доводите на страните намира възражението за неоснователно

На първо място следва да се посочи, че няма спор между страните, че „К.Л.“ ЕООД и „Д.“ ЕООД са свързани лица, тъй като управител и на двете дружества е Х. П., а последният е и техен едноличен собственик на капитала, тъй като капитала на „К.Л.“ ЕООД се притежава от „А. Х.“ ЕООД, чийто едноличен собственик е Х. П.. Търговския закон обаче не забранява отношенията между свързани лица, нито включването на вземания породени от такива отношения в списъците на приети вземания по чл. 692 ТЗ.

Твърденията във възражението, че доказателствата представени с молбата за предявяване на вземането не установяват неговото съществуване, съдът квалифицира като такива за прогласяване на нищожността на договора за заем като симулативен.

Възраженията за симулативност на отношенията съдът намира за неоснователно.

Симулативността предполага сключване на договора при изначално нежелание на страните да се обвържат с правата и задълженията по него, тъй като преследват друга цел, обикновено да създадат привидност на отношенията (пълна симулация) или желаят настъпване на други правни последици, които прикриват със симулативната сделка (частична симулация, при разкриването на която се прилагат последиците на прикритата сделка). Обикновено разкриването на симулацията може да се извърши както с преки доказателства (обратно писмо, в което се признава липсата на изявления насочени към пораждане на договорните отношения, които са привидни), така и с косвени, които в своята съвкупност да водят до единствен възможен извод за симулация пълна или частична на отношенията.

Доказателства за установяване на симулацията не са събрани. Такива изводи не могат да се направят и при тълкуване на представените с молбата на кредитора с оспореното вземане документи. От тях се установява, че между длъжника и „УниКредит Булбанк“ АД (трето за производството лице) са сключени два  договора за револвиращ банков кредит от 03.12.2018г и от 08.04.2019г ( с анекси към него от 08.04.2019г, 07.05.2020, 08.07.2020 и 07.08.2020), по силата на които банката се задължава да предостави на „Д.“ ЕООД револвиращ кредит в размер на 65 000,00 лева, съответно 119 000,00 за текущи разплащания, а последният поема задължение да ги ползва целево и да ги върне заедно с дължимите се за това договорни лихви. Крайния срок за погасяване е предвидено да бъде 03.01.2020 г съответно 08.08.2021г.

Със сключения между „Д.“ ЕООД и „К. Л.“ ЕООД договор за заем от 05.01.2021 г е уговорено, последният да предостави на първия заем в размер на 119 000,00 лева, за да послужи за погасяване на задълженията му по договорите за банков кредит от 03.12.2018 г и 08.04.2019г, сключени с „УниКредит Булбанк“ АД.

Предвид реалния характер на договор за заем, освен постигане на съгласие, следва да се установи и предаване на заемната сума. Предаването може да бъде направено както на заемателя, така и на трето лице. В случая от банковата референция от 29.04.2022г се установява, че в изпълнение на уговореното в договора за заем от 05.01.2021г, заемните средства са предоставени директно на банката за погасяване на кредитните задължения на длъжника по договори за кредит от 03.12.2018 г и 08.04.2019 г. Следователно заемът е и реално предоставен, а с изтичане на календарната 2021г задължението за неговото връщане става изискуемо.

Следователно по делото се установява, че „К. Л.“ ЕООД е кредитор на „Д.“ ЕООД за връщане на заемната сума по договора за заем от 05.01.2021 г на сумата от 119 000,00 лева, което следва да се приеме за удовлетворяване с ред по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, с оглед на което възражението на кредитора „Г.“ ООД следва да се отхвърли като неоснователно.

При тези мотиви, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „Г.“ ООД срещу списъка от 08.06.2022г.

ОДОБРЯВА допълнителния списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Д.“ЕООД, предявени в срока по чл. 688, ал.3 ТЗ, обявен в Търговския регистър на 08.06.2022г.

Да се извърши обявяване в Агенцията по вписванията на определението за одобряване на списъка, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ, като на АВ се изпрати заверен препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: