№ 12871
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110171389 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
М. Г. М. е предявил отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК срещу „Е М“
ЕООД, с който се иска да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 1330, 70 лв., цедирана на ответното дружество като вземане по договор за кредит от
11.04.2003 г. от „Об...“ АД.
Ищецът твърди, че при справка за кредитна задлъжнялост от м. септември 2024 г. при
Б.Н.Б. установил, че в нарочния регистър на БНБ е вписано негово задължение в полза на „Е
М“ ЕООД в размер на 1330, 70 лв. След проведен разговор с представители на ответното
дружество на ищеа било изпратено Удостоверение за непогасено/и задължение/я с посочена
процесната сума като дължима по сключен с „О...“ АД договор за кредит, като банката е
цедирала вземането на ответното дружество на 15.12.2021 г. Поддържа, че не е сключвал
такъв договор с „О...“ АД и не е бил уведомен за извършената цесия, поради което не дължи
процесната сума. Освен това същата е погасена по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск. Твърди, че ищецът е бил уведомен лично за извършената цесия на
25.01.2022 г. Сочи, че за процесната сума не е бил издаден изпълнителен лист и не са били
предприемани изпълнителни действия, поради което ищецът не разполага с правен интерес
да води делото. Излага доводи за съществуване на процесния договор за кредит, като
посочва, че е задължено да предоставя информация до БНБ за всички задължения на свои
клиенти. Признава, че вземането е погасено по давност, но смята, че това не води до
погасяване на самото вземане, а единствено на възможността то да бъде принудително
изпълнено. Моли производството по делото да бъде прекратено, а при условията на
евентуалност искът да бъде уважен предвид признанието на ответника за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
ответникът следва да докаже, че съществуването на валидно облигационно правоотношение
1
по процесния договор за кредит, вземането по който му е било прехвърлено с договор за
цесия, като ищецът е бил уведомен надлежно за извършената цесия.
Възражението за изтичане на погасителна давност като правопогасяващо възражение
подлежи на разглеждане само и единствено ако е налице валидно възникнало материално
право. По давност могат да бъдат погасени само съществуващите задължения. По давност
могат да бъдат погасени само съществуващите задължения. Предвид изричното оспорване
от страна на ищеца в исковата молба, че процесното вземане не е възникнало, тъй като не е
сключван договор за кредит с „Об...“ АД, в тежест на ответника с обявения за окончателен
доклад по делото е указано, че следва да докаже съществуването на валидно облигационно
отношение по договор за кредит. Доказване в тази насока не беше проведено по делото.
Ответникът не представи каквито и да е доказателства за съществуването на договор за
кредит между ищеца и „Об...“ АД. Нещо повече, с определението за насрочване съдът
задължи ответника по реда на чл. 190 ГПК най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание да представи такъв договор, но това не беше сторено. С определението за
насрочване съдът е указал на ответника, че непредставянето на договора ще бъде ценено по
реда на чл. 161 ГПК. Предвид липсата на каквито и да е доказателства за съществуването на
договор за кредит, съдът приема за установено по делото, че такъв договор не е бил
подписван, съответно няма възникнали вземания в полза ответното дружество срещу ищеца
по договор за кредит, поради което предявеният отрицателен установителен иск подлежи на
уважаване на това основание – че липсва облигационно правоотношение по договор за
кредит с „О...“ АД, вземанията по което да са били цедирани в полза на ответника, като
съдът намира, че не е необходимо да разглежда евентуално наведеното основание за изтекла
погасителна давност.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовата страна
следва да бъдат присъдени направените от нея разноски в размер на 54 лв. платена държавна
такса съгласно приложения към исковата молба списък на разноските.
В полза на адв. И. следва на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 400 лв.
Съдът намира, че на процесуалния представител на ищеца се дължи този размер на
възнаграждението за осъщественото безплатно процесуално представителство по следните
съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48
прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-
428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
2
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния представител
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв. възнаграждение.
При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази наличните обективни
фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените
действия от процесуалния представител. Производството по делото се е развило в
минимални рамки и не се отличава с никаква фактическа и правна сложност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Г. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, бул. „С.“ № .., вх. Б, ет. 5, ап.., срещу „Е М” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Р...” №... сграда „М..“, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. Г. М., ЕГН **********, не дължи на „Е М”
ЕООД, ЕИК .., сумата от 1330, 70 лв., цедирана на ответното дружество като вземане по
договор за кредит от 11.04.2003 г. от „Об...“ АД.
ОСЪЖДА „Е М” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Р...” №... сграда „М..“, да заплати на М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „С.“
№ .., вх. Б, ет. 5, ап.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 54 лв. разноски в
производството.
ОСЪЖДА „Е М” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Р...” №... сграда „М..“, да заплати на адв. В. Б. И., ПАК, с личен номер ..., с адрес: гр.
София, пл. „Р...“ №..., ет. 1, ап. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца
М. Г. М..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3