№ 32
гр. Ловеч, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20224300500553 по описа за 2022 година
Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Подадена е жалба №5307/14.11.2022 г. от С. А. М. против съдебно решение №
200/02.11.2022 г. по гр.д. №189/2021 г. на Районен съд – гр. Т., което мил да бъде отменено
като неоснователно. Посочва, че районния съд е тълкувал невярно и превратно
доказателствата по делото. Изтъква се, че не е искал ново разпределение , тъй като не е
имало дотогава разпределение на ползването на имота в гр. Т.. Посочва, че съдът не прочел
внимателно исковата молба и затова е направил неверни изводи по делото. Обсъжда
денивелацията на имота и последиците от нея, което обаче приема, че не представлява
разпределение на правото на ползване. Описва изградената бетонна стена в имота и
твърди,че съдът не се ориентирал по фактите в казуса. Изтъква, че имота е бил деклариран и
са платени данъци за него от ответниците, но такива действия би могъл да извърши всеки.
Заявява,че се установява собственост върху застроения гараж в полза на ответниците и е
следвало районния съд да се произнесе в такъв смисъл. Твърди,че съдът се е доверил на
твърденията на ответниците и не обсъдил подробно представените писмени доказателства.
Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да бъде уважено искане за
разпределение право на ползване по вариант първи от заключението на вещото лице.
Представен е отговор вх. № 5500/23.11.2022 г. на В. И. и Й. М.. Заявява,че
атакуваното съдебно решение е правилно и моли да бъде потвърдено. Посочва, че
1
съсобствениците са разпределили правото на ползване върху имота след 1968 г. и между тях
не е имало спорове. Акцентира, че настоящето разпределение на правото на ползване
отговаря на правата на страните и съсобствениците с дял 2/3 ид.части категорично желаят то
да продължи по този начин. Посочва, че има данни ,че освен СТ.М. има и други
съсобственици на имота, но макар и да отчитат като грешка ,че не са изискали
установяването им, са целели да не създават проблеми на свидетелите по нот. Акт
№179/2021г.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован ,не се явява лично и се
представлява от адв. Ц.. Заявява,че поддържа жалбата по отношение на разпределение на
ползуването на дворното място и моли да бъде одобрен вариант 1 от заключението на
съдебно-техническата експертиза. Моли да бъде уважено искането за отмяна и произнасяне
по същество от въззивната инстанция.
Въззиваемите,редовно призовани, във въззивно заседание не се явяват, а се
представляват от адв. Н.. Заявява,че жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде
отхвърлена.
От представените доказателства по гражданско дело № 189/2021 г. на Т.ски районен
съд , ,от обясненията на представителите на въззивника и въззиваемия и писмените им
бележки, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за
установени следните фактически обстоятелства:
С. А. М. се легитимира като собственик на 1/3 ид. Чат от поземлен имот с
идентификатор 73198.512.268 по КККР на гр. Т., с адрес на имота: гр. Т., ул. "*****" № 21 и
ул."Х.Б." № 168, целия с площ 446 квадратни метра, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен
план: 1396, квартал: 54а, при съседи: ПИ 73198.512.274, ПИ 73198.512.271, ПИ
73198.512.267, ПИ 73198.512.129, ПИ 73198.512.260 и ПИ 73198.512.122-нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 26, том
І, рег.№ 532, дело 0 25 от 10.02.2021 г. по описа на нотариус Д.К. с район на действие РС-Т.,
Скица на поземлен имот № 15-200617-25.02.2021 г. с идентификатор 73198.512.268 на
СГКК-Ловеч.
Въпреки действието на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 11/2012 г., ОСГК в съдебно заседание от 24.01.2023г. ответниците-въззивници за
заявили, че нямат спор относно правото на собственост. Изложили са ,че правилно са
посочени квотите на съсобствениците, не твърдят, че има и други съсобственици и считат,
че следва да бъде разпределено правото на ползване на процесния имот.
Въззиваемите са съсобственици на 2/3 ид. Части по силата на покупко-продажба ,
наследяване и дарение от процесния имот- нотариален акт за покупко-продажба на покрит
недвижим имот № 29, том І, дело № 58/20.02.1968 г. на Т.ски народен съдия, Схема № 15-
333313- 30.03.2021г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.512.268.2.1 на
СГКК-Ловеч, Нотариален акт за учредяване на суперфиция № 168, т. І, нот.дело № 280 от
2
30.05.1968 г. на ТРС. Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 63, том ІІ, дело №
615803.06.1993 г. на ТРС, Удостоверение за идентичност на поземлен имот № Уд-ТСУ-
КР431/08.10.2020 г. на Община Т. Писмо № Ж-РД-171/29.09.2016 г. на Община Т., Преписка
от СГКК по заявление вх. № 94-1011/20.01.2012 г.
Въззивната инстанция се сезирана за произнасяне на основание чл.32,ал.2 от ЗС с
искане за разпределение право на ползуване на съсобствена вещ - поземлен имот с
идентификатор 73198.512.268 по КККР на гр. Т., с адрес на имота: гр. Т., ул. "*****" № 21 и
ул."Х.Б." № 168, целия с площ 446 квадратни метра,. В цитираната правна норма е
предвидено, че общата вещ се използва и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, като в случай,че не
може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата
вещ, въпросът за ползването и се решава от съда, по искане на който и да е от
съсобствениците За предявяването на иска за съдебна администрация е достатъчно да се
наведе довод,че мнозинство е невъзможно да се сформира. Трайно установена е съдебната
практика, че искът по чл. 32,ал.2 от ЗС представлява съдебна администрация на гражданско
правоотношение между съсобственици по повод служене с общи вещи. С Тълкувателно
решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК е прието за допустимо
е да се иска разпределение ползването на съсобствена вещ по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС от
съсобственик, притежаващ сам повече от половината от общата вещ, както и че в
производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32,ал.2 от ЗС съдът
е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в
съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни права - Решение № 405
от 6.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 889/2008 г., I г. о Решение № 1031 от 1.10.2008 г. на ВКС
по гр. д. № 4106/2007 г.,. Решение № 71 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2010 г. В
пределите на съдебната администрация съдът преценява доколко възприетия вариант за
разпределение на правото на ползване е в интерес на всички от страните по
целесъобразност, като отчита вида на имота, правата им, съществуващо застрояване или не,
фактическото състояние,волята на страните доколко съответства на интересите на
съсобствениците на имота и техническите правила и норми.
Съдът възприема като обосновано заключението по съдебно-техническата експертиза
№680/10.02.2022 г. и намира, че следва да се съобразят вариантите за разпределение на
правото на ползване по него. Тази експертиза е професионално изготвена,компетентно
мотивирана и обоснована , предвид конкретните права на страните. Въззивният съд счита,
че при съпоставка на двата варианта следва да бъде възприет като законосъобразен втория
вариант. В този вариант са отразени квотите на страните, трайно установеното фактическото
състояние на имота, изградените огради, подпорна стена и волята на съсобствениците с 2/3
ид.части от собствеността на имота и решението не е вредно за общата вещ. Съдът не
възприема възраженията на въззивника по въззивната жалба, тъй като той е съсобственик с
1/3 ид. Част от имота,а от друга страна излага теза, който не е обоснована с доказателствата
по делото .
3
Следователно всеки един от съсобствениците ще ползва част от процесния имот,
която се намира най-близко до жилището,което обитава,има улеснен достъп до своята част
и разполага с максимална възможност да я стопанства за своите нужди. Възможността да се
ползва и обща част от имота- колорирана в жълто по втори вариант на заключение
№680/10.02.2022 г. на съдебно-техническата експертиза осигурява достъп на всички
съсобственици от двете улици- ул. “****“ и ул. „Х.Б.“ в гр Т.. От друга страна при този
вариант общата площ позволява обслужването на фасадите на двете сгради при ремонти. С.
М. ще ползва западната част на имота с вход от двете улици и площ от 114 кв.м., а В. В., М.
П. и Й. К. ще ползват източната част на имота с вход от двете улици и площ 224
кв.м.Площта на бетонната пътека, която свърза сградата на ответниците и гаража в имота на
ул. „Т.ски полк“ е 57 кв.м.
При тези мотиви въззивният съд счита,че съдебно решение № 200/02.11.2022 г. по
гр.д. №189/2021 г. на Районен съд – гр. Т. е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от процеса въззивникът следва да заплати на въззиваемите В. И. и Й.
К. съдебно-деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на сумата 600 лева –
адвокатско възнаграждение по пълномощно и договор за правна защита и съдействие
№41739.
Воден от горе изтъкнатите мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно, съдебно решение №
200/02.11.2022 г. по гр.д. №189/2021 г. на Районен съд – гр. Т. .
ОСЪЖДА С. А. М. ЕГН ********** от гр.София, ж.к. „С.Т.“№347А да заплати на В.
И. В., ЕГН ********** от гр.Т., общ.Т., обл.Ловеч, ул.“Х.Б.“№168 и Й. М. К., ЕГН ******
от гр.Т., общ.Т., обл.Ловеч, ул.“Х.Б.“№168 - съдебно-деловодни разноски за въззивна
инстанция в размер на сумата 600 /шестстотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС в на основание чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4