Решение по дело №1728/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Г.Ж.Г., ЕГН **********, срещу решение № 49/31.07.2023 г., постановено по АНД № 406/2022 г. на РС – Карнобат, с което е потвърдено НП № ВG22042022/4000/Р8-457/13.10.2022 г., издадено от директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с което за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание – глоба в размер на 1800 лв.

В жалбата се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Според касатора районният съд не е определил релевантните факти по делото, не е установил самоличността на извършителя и неправилно е приел, че водачът е адресат на задължението за заплащане на тол такси. Сочи се, че не е изяснено мястото на нарушението. Твърди се, че докладите по чл.167а от ЗДвП не се ползват с доказателствена сила, както и че при определяне на наказанието не е спазен принципът на пропорционалност. Прави се искане за отмяна на оспореното решение, както и на обжалваното НП. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. А., която поддържа жалбата и претенцията за разноски. Представя писмено становище и списък с разноски.

Ответникът по касация – директор на национално ТОЛ управление към АПИ – София, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт Димитрова. Представен е отговор на касационната жалба. Процесуалният представител пледира неоснователност на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касатора, моли за присъждане на направените в касационното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на прокуратурата дава становище за неоснователност на касационната жалба и съответно за оставяне в сила на обжалваното решение.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства Административен съд – Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Карнобат е потвърдил НП № ВG22042022/4000/Р8-457/13.10.2022 г., издадено от директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ София, издадено въз основа на АУАН № BG 22042022/4000/Р8-475 от 22.04.2022 г., с което на Г.Ж.Г., за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 1800 лв. За да постанови решението, съдът е приел, че НП е издадено от оправомощено за това лице по смисъла на чл.189е, ал.12 от ЗДвП, а АУАН съставен от компетентен орган по смисъла на чл.167а, ал.2 ЗДвП. Според мотивите на съда вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са мястото и времето на нарушението, установено е, че за пътното превозно средство се дължи плащане на тол такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП), която не е била заплатена, за което правилно е санкциониран жалбоподателя.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен съдебен акт.

От фактическа страна е установено, че административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН № BG 22042022/4000/Р8-475 от 22.04.2022 г. от инспектор в териториална дирекция отдел ПТРР, териториална дирекция „ТД Дунавска“, съгласно който на 22.04.2022 г. в 04:23:01 ч., в направление излизане от територията на Република България, на ГКПП Русе – Дунав мост, пристига ППС с рег. № Р8036 КН, вид влекач, марка Скания Р 450, с обща технически допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона/оси 5. След извършена проверка се установява, че същото попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като на 06.04.2022 г. в 16:56:55 ч. на Карнобат, път I-6, отсечка 449+292, засечено с контролно устройство с идентификатор № 10332 (АПИ). За нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението DCC8334E66A42D29E053021F160A8341.

Според разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние – тол такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

С чл.10б, ал.3 от ЗП е въведено задължение тол таксата да се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

Съгласно чл.179, ал.3а от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица. По отношение на компетентността за съставяне на АУАН, настоящият състав намира, че същата е спазена по арг. на нормата на чл.167, ал.3б, т.2 от ЗДвП, съгласно която длъжностните лица от Агенция „Митници“ осъществяват контрол върху заплащането на таксите по чл.10, ал.1 от ЗП за съответната категория моторно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление излизане от територията на Република България, както и предоставят възможност за заплащане по банков път, чрез картово плащане или в брой на таксите по чл.10, ал.2, чл.10а, ал.2 и чл.10б, ал.5 от ЗП.

Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Според настоящата инстанция самоличността на нарушителя е безспорно установена, същият е служител на дружеството собственик на ППС и е управлявал последното в деня на извършване на нарушението, което се потвърждава от представения по делото пътен лист (л.459 от АНД № 406/2022г. на РС Карнобат).

Деянието, за което е наложено наказанието, се свежда до несъобразяване с изискването на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която според настоящата инстанция освен санкционна е и материалноправна, доколкото разписва и правилото за поведение, с което водачът следва да се съобразява. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, не е затова че не е платил, а за това че управлява ППС, за което е знаел, че не е платена тол такса и въпреки това го привел в движение и управлявал по път, за движение по който се изисква плащане на тол такса.

В аналогичен смисъл е и правилото на чл.139, ал.7 от ЗДвП, според което водачът на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. И двете разпоредби са въведени в ЗДвП с ДВ, бр.105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г. В тази връзка, касационният състав не намира за съществен процесуален порок непосочването на разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП в акта и в НП и правото на защита на лицето не е било ограничено. Не се констатира и несъблюдаване с императивните изисквания на чл.57, ал.1 от ЗАНН, доколкото санкционния акт съдържа необходимото нормативно съдържание.

По делото не са представени доказателства за приложимост на чл.13 от Наредбата, за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, приета с ПМС № 285 от 10.12.2018 г., обн., ДВ, бр. 104 от 14.12.2018 г., в сила от 14.12.2018 г., а именно че е била изпълнена процедурата при неизправност на бордовото устройство, имаща за цел да бъде установено дали бордовото устройство не предава данни поради умишлени действия на съответния ползвател или поради невключването му, или при установяване на грешно декларирани данни. В жалбата не са наведени твърдения неподаването на данни да се дължи на техническа неизправност на поддържаната от Агенция Пътна инфраструктура Електронна система за събиране на тол такси. Не се твърди устройството да не е работело, нито такъв технически проблем да е бил налице, че да подлежи на изследване. Такива твърдения не са въведени като част от предмета на доказване, поради което съдът приема, че е било обективно възможно да бъдат подавани данни за движението на ППС по платената пътна мрежа, поради което според настоящия състав е неприложима разпоредбата на чл.179, ал.3г от ЗДП.

Неоснователни са възраженията, че собственикът бил този, който следвало да бъде санкциониран, за това че не бил изпълнил задължението по чл.102, ал.2 от ЗДП да не допуска движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС. Отговорността на собственика и отговорността на водача са независими една от друга, но се реализират при ограничението на чл.179, ал.3д, изр.3 от ЗДП, според което, когато с едно и също пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП в рамките на един календарен ден е осъществено движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и при извършени нарушения по ал.3а и 3б, наказание се налага само по ал.3а.

На следващо място от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че път I-6, отсечка 449+292, където е разположено устройство № 10332, установило неплащането на тол такса, се намира в сегмент **********, за който според Решение № 101 от 20.02.2020 г. за приемане на списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, се дължи такава такса (л.332 от АНД № 406/2022 г. на РС Карнобат). Поради което касационната жалба и в тази част е неоснователна.

Настоящият състав не споделя възраженията, че докладите по чл.167а, ал.3 от ЗДвП не се ползват с доказателствена сила. По силата на цитираната норма докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Неоснователно е възражението, че съдът отнапред е кредитирал всички доказателства, представени от АПИ, като по този начин било безпредметно обжалването на санкционните актове. Посредством ангажираните в хода на съдебното производство доказателства, съдът е установил по несъмнен начин извършването на нарушението и неговия извършител, както и правилното прилагане на материалния закон при посочване на санкционната норма и определяне на съответното наказание за извършеното административно нарушение.

Неоснователни са също възраженията за нарушаване на принципа на пропорционалност поради противоречие с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО. Съобразно цитираната разпоредба от директивата, държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Според настоящия съдебен състав, българският законодател е създал достатъчно гъвкав законов механизъм, залегнал както в ЗДвП, така и в ЗП, целящ именно съблюдаването на въведеното в посоченото правило от Директивата изискване. Този режим включва не само инструментариума на административно наказателната принуда, който борави с административни наказания и санкции в твърд размер, а и уредената възможност в чл.10, ал.2 от ЗП за лицето да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В чл.26, ал.2 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета на основание чл.10, ал.6 от ЗП, е диференциран и дължимият размер на компенсаторната такса при отчитане на категорията на пътното превозно средство, съответно неговата допустима максимална маса и оси, като за касатора е съществувала възможност да заплати тази такса и да избегне ангажирането на административнонаказателната отговорност.

С оглед горните съображения, не са налице сочените в жалбата основания за отмяна на решението, същото е правилно, поради което следва да се остави в сила.

При този изход от спора неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на направените от него пред касационната инстанция разноски. В полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Предвид изложеното, Административен съд Бургас, XXVI-ти

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49/31.07.2023 г., постановено по АНД № 406/2022 г. по описа на Районен съд – Карнобат.

ОСЪЖДА Г.Ж.Г., ЕГН **********, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ 80 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: