Р Е Ш Е Н И Е  №  260037

 

гр. Сливен, 16.09.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 425 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е по повод жалба от „С.К.М.“***, представлявано от управителя К.В.М., против НП № F509944 от 15.11.2019 год., издадено от Заместник - директор на ТД на НАП - Бургас, с което на търговеца, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя и от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено, като претендира и направените разноски по делото.

В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да се потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение срещу размера на поисканите разноски от ответната страна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 26.09.2019 год. бил съставен АУАН № F509944 от същата дата на жалбоподателя за това, че при извършена насрещна проверка, отразена в Протокол № 0625869/19.09.2019 год. на „С. - П.” ЕООД било установено, че за периода 02.09.2019 год. - 06.09.2019 год. Дружеството „С. - П.” ЕООД е заплатило чрез управителя си В.П.счетоводна услуга в размер на 40,00 лева, като плащането било извършено в брой в счетоводния офис на „С.К.М.”***. В акта било отразено, че на 24.09.2019 год. във връзка с горната проверка се извършила проверка в счетоводен офис, находящ се в гр. Сливен, стопанисван от фирма „С.К.М.” ЕООД, като в хода на проверката било установено, че в обекта има функциониращо фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП с индивидуален № DY515368 и фискална памет № 36673841, както и че била направена разпечатка на КЛЕН за периода 01.09.2019 год. - 24.09.2019 год., видно от която за този период нямало регистрирани продажби. В акта било отразено, че в писмена декларация представляващият декларирал, че няма кочан с ръчни касови бележки и за проверявания период не е издавал такива. В акта било посочено, че от предоставения паспорт на ФУ било установено, че за проверявания период същото не е било на ремонт или профилактика от сервизната фирма. За извършената проверка и направените констатации бил съставен ПИП № 0625866/24.09.2019 год. В акта било отразено, че фискална касова бележка се издава задължително за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 год. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, както и че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането и се предоставя на клиента едновременно с получаването на плащането. В акта било отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ. Актът бил връчен на представляващия дружеството на 26.09.2019 год. (л. 18 от делото).

На 26.09.2019 год. било подадено възражение вх. № 12561 по описа на ТД на НАП - Бургас, Офис - Сливен, в което жалбоподателят твърди, че е издал фактура на дружеството „С. - П.” ЕООД на 05.07.2019 год. за месеците 06, 07 и 08, като заедно с това е издал и касов бон за тези месеци и до няколко дни си вземал и парите, както и че сумите, получени в началото на м. 09, са по фискални бонове, които вече били издадени с дата 05.08.2019 год. Към възражението било приложено копие от фактура № 1837/05.07.2019 год. и фискален бон от 05.08.2019 год. (л. 15 – 16 от делото).

Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП № F509944/15.11.2019 год., издадено от Заместник-директор на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ. В НП било посочено, че срещу АУАН е подадено възражение, което се счита за неоснователно, тъй като обстоятелствата, които се сочат в него не изключват административнонаказателната отговорност на нарушителя. НП било връчено на представляващия на 09.03.2020 год. (л. 13 - 14 от делото).

От приложеното по делото писмо от „С. - П.” ЕООД се установява, че със същото е представена служебна счетоводна справка, от която било видно осчетоводяване на плащането в брой на 04.09.2019 год. на сумата от 60,00 лева, която била частично плащане (доплащане) по фактура № 1837/05.07.2019 год. издадена от „С.К.М.“ ЕООД за извършена счетоводна услуга през месеците 06, 07 и 08. 2019 год. В писмото е посочено още, че за извършеното плащане била представена фактура № 1837/05.07.2019 год., придружена с фискален бон от ФУ, издаден на 05.08.2019 год., като към писмото са приложени заверени копия от същите (л. 76 – 78 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Процесуалният представител на жалбоподателя пледира, че се е установило кога е извършено плащането и че за това плащане има издаден касов бон и фактура.

Съдът намира възраженията за основателни.

Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 04.09.2019 год. „С. - П.” ЕООД е извършило плащане на сумата от 60,00 лева, която била частично плащане (доплащане) по фактура № 1837/05.07.2019 год. издадена от „С.К.М.“ ЕООД за извършена счетоводна услуга през месеците 06, 07 и 08. 2019 год., както и че има издадената фактура и издаден на 05.08.2019 год. фискален бон от ФУ.

В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на наказателното постановление. При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение от жалбоподателя, наложеното наказание е неоснователно и трябва да бъде отменено.

Ето защо, доколкото извършеното нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС не е доказано по безспорен и категоричен начин, съдът намира, че следва да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно и необосновано.

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението е в размер на 300,00 лева, при интерес до 1000,00 лева. В настоящия случай се претендират разноски в размер на 300,00 лева, поради което съдът намира, че възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна срещу размера на разноските е неоснователно. Ето защо съдът следва да присъди разноските в пълен размер от 300,00 лева, съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 6 от делото).

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № F509944 от 15.11.2019 год., издадено от Заместник - директор на ТД на НАП - Бургас, с което на „С.К.М.“***, представлявано от управителя К.В.М. е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „С.К.М.“*** с ЕИК по БУЛСТАТ *****, представлявано от управителя К.В.М. разноски в размер на 300,00 (триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: