№ 10
гр. Варна, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500519 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, гр. София чрез
надлежен процесуален представител, против решение № 115/24.09.24г.,
постановено по гр. д. № 44/24г. на ОС-Търговище, с което е отхвърлен иска й
по чл. 153, ал.1 от ЗОНПИ против ответницата А. Д. А. от гр. Търговище за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, на обща
стойност от 177 342.02 лв., както следва: недвижим имот в гр. Т., ул. „*“, № *,
вх. *, ет. *, ап. *, представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище –
апартамент № 22, с идентификатор 73626.506.172.3.75, със застроена площ от
43.22 кв. м, състоящ се от стая, дневна с кухненска ниша и санитарни
помещения, при описани граници на апартамента, заедно с избено помещение
№ 22, заедно със 106/10 000 идеални части от общите части на сградата с
идентификатор 73626.506.172.3 и от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор 73626.506.172, придобит с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 131/2017 г., том VІ, рег. № 8440, дело №
827/2017 г., вписан в СВ-Търговище, вх. рег. № 2529/28.06.2017г., акт № 173,
том VІІ, дело 138/2017г., с посочена от ищеца пазарна стойност 60 000 лв.; лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „УП“, рег. № *, придобит с договор за
покупко-продажба на МПС на 24.03.2017г., с посочена от ищеца пазарна
стойност 7 500 лв.; 50 дружествени дяла от капитала на „Стойкови-Груп“
ЕООД, ЕИК *********, с номинална стойност 100 лв.; сума в размер на 14
841.76 лв., представляваща вноски на каса по посочена разплащателна сметка
1
в „П. и. б.“ АД, открита на 19.01.2012 г., с титуляр ответницата, налични в края
на проверявания период; сума в размер на 60 900.26 лв., представляваща
вноски на каса по посочена банкова сметка в „О. б. б.“ АД, открита на
11.04.2012г., с титуляр ответницата, налични в края на проверявания период и
сума в размер на 34 000 лв., представляваща допълнителни парични вноски от
собственика А. Д. А. в предприятието на „Стойкови-Лес“ ЕООД,
невъзстановени към края на проверявания период. С обжалваното решение
Комисията е осъдена да заплати на ответника А. Д. А. направените по делото
разноски в размер на 14 692.42лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Във въззивната
жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. Оспорва се решаващият мотив на съда, че от
събраните по делото доказателства не е установено наличието на „значително
несъответствие“ по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Посочено е, че в случая
стойността на придобитото през проверявания период имущество надвишава
нетния доход със 150 000 лв. през проверявания период и при наличието на
всички останали предпоставки на материалния закон, предявеният иск е
основателен. Изложено е становище относно съдържанието на законовите
понятия „доходи, приходи и източници на финансиране“, „обичайни и
извънредни разходи“, „нетни доходи“, „имущество“ и „значително
несъответствие“. Посочено е, че при изготвените два варианта на експертизата
по делото, разликата се явява в посочените суми като „доходи, приходи и
източници на финансиране“. Във варианта, поискан от ищеца, доходите са в
размер на общо 152 091.93 лв., а във втория вариант, поискан от ответника –
доходите са в размер на 1 633 397.84 лв., тъй като са били включени и доходи
от дивиденти в размер на 1 478 015.12лв., получени от „Стойкови-лес“ ЕООД
(за периода от 2014г. до 2021г.) и в размер на 3 290.79 лв., получени от
„Стойкови-груп“ ЕООД за 2021г. Същевременно обаче, според вещото лице,
посочените суми не са били разпределени през годините като дивиденти, а са
били декларирани само като печалби, т.е. били са в касата на дружеството, но
не са били „изписвани“. По делото е било установено, че фактически за
периода от 13.07.22г. до 11.12.22г. ответницата е получила дивиденти въз
основа на решения, взети след края на проверявания период (29.04.22г.), в
размер на общо 840 000 лв., върху които е заплатила данък на 18.10.22г. и на
27.10.22г. Поради това и тези суми не следва да се включват като доходи на
ответницата през проверявания период. В тази връзка се изтъква, че съдът не е
обсъдил като доказателства по делото посочените протоколи от Общото
събрание на „Стойкови лес“ ЕООД с взети решения за изплащане на
дивиденти, както и доказателствата, свързани с изплащането на данък върху
получените дивиденти, което представлява съществено процесуално
нарушение, довело до неправилност на съдебното решение. Кредитирайки
заключението на СИЕ по вариант 1, установените законни доходи, приходи
или източници на финансиране на ответницата за целия проверяван период,
възлизат на 152 091.93 лв.; обичайните и извънредни разходи – в размер на
2
330 896.18 лв. и нетният доход при това положение е в отрицателен размер от
минус 178 804.25лв., а придобитото имущество е на стойност от 159 400.02 лв.
Така несъответствието между нетния доход и имуществото е в размер на общо
338 204.27 лв. и поради това са налице всички предпоставки за уважаване на
предявените искове. Претендира се отмяна на решението и уважаване на иска
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество,
ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна А. Д. А. чрез адв. Д. П. от адвокатско
дружество „П. и В.“, гр. Търговище. Същата е оспорила въззивната жалба
като неоснователна и се претендира решението да бъде потвърдено. Излага се,
че решението е постановено при изключително подробен анализ на всички
събрани по делото доказателства и е подробно мотивирано и обосновано.
Изложено е, че по делото е установено, че през проверявания период
ответницата като едноличен собственик на капитала на „Стойкови-лес“ ЕООД
е подавала годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и е декларирала
положителен финансов резултат – за 2014г. – 22 373.24 лв.; за 2015г. – 195
754.45 лв.; за 2016г. – 343 670.43 лв.; за 2017г – 299 645.55 лв.; за 2018г – 377
402.95 лв., за 2019г. – 299 082.09 лв., за 2020г. – 173 743.92 лв., за 2021г. – 17
000 лв. и за 2022г. – 1 023 309.57 лв. През 2021г. е била разпределена печалба
от дружеството в размер на 50 000 лв., а през 2022г. – в размер на 840 000 лв.
Нетният доход на ответницата за периода от 2014г. до 2021г. е в размер на
общо 1 302 501.66 лв. Същевременно печалбата на „Стойкови-Груп“ ЕООД
през 2021г. е била в размер на 3 848.87 лв. Това означава, че голяма част от
парите на дружествата са се водили „на каса“ и са били във владение и
получени от собственика за лично и фирмено разпореждане. Поради това,
всички изразходвани от ответницата средства имат законен произход от
търговската й дейност и същите са били декларирани и със заплатени
дължими данъци. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на
разноските за настоящата инстанция.
Изразените във въззивната жалба и в подадения отговор становища, се
поддържат пред въззивния съд чрез процесуалните представители на страните.
В указания от съда срок са депозирани писмени бележки от представителя на
въззивника, в които отново се поддържа, че са налице всички предпоставки на
приложимия материален закон за уважаване на предявения иск. Изхождайки
от същността на понятията, въведени със ЗОНПИ, се поддържа, че сумите,
които реално не са били разпределени през годините като дивидент, не могат
да бъдат включени като доход на проверяваното лице за проверявания период.
Това е така, защото плащанията на данъка върху дивидентите е станало на
18.10.22г. и на 27.10.22г., а самите дивиденти са изплащани в брой в периода
13.07.22г. – 11.12.22г., т.е. след края на периода на проверката, който е
29.04.22г. И поради липсата на доказателства, че тези парични средства са
били налични в касата на дружеството, Комисията поддържа, че те не могат да
бъдат отчетени като доходи на ответницата за процесния период. Поради
3
изложеното се претендира отмяна на решението и уважаване на предявения
иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
За да се произнесе настоящият съд прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по подадената на
28.02.24г. искова молба, с която Комисията е предявила против ответницата
А. Д. А., на осн. чл. 153, ал. 2 от ЗОНПИ иск за отнемане на имущество на
обща стойност от 177 342.02 лв., съставляващо описаните по-горе: недвижим
имот в гр. Т., ул. „*“, № *, вх. *, ет. *, жилище – апартамент № 22; лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „УП“, рег. № *; 50 дружествени дяла от
капитала на „Стойкови-Груп“ ЕООД; сума в размер на 14 841.76 лв.,
представляваща вноски на каса по посочена разплащателна сметка в „П. и. б.“
АД; сума в размер на 60 900.26 лв., представляваща вноски на каса по
посочена банкова сметка в „О. б. б.“ АД; сума в размер на 34 000 лв.,
представляваща допълнителни парични вноски от собственика А. Д. А. в
предприятието на „Стойкови-Лес“ ЕООД, невъзстановени към края на
проверявания период. Комисията е твърдяла, че посоченото имущество е
незаконно придобито през периода на извършената против ответницата
проверка от 29.04.2012г. до 29.04.2022г. В исковата молба Комисията е
посочила, че е образувала проверката въз основа на постъпило уведомление с
вх. рег. № УВ-531/27.04.22г. от ОП-Търговище за привличането на А. като
обвиняема по ДП № 40/21г. по описа на ОСлО про ОП-Търговище, пр.
преписка № 429/20г., за извършено престъпление по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 3, вр.
ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С решение № 25/29.04.22г. по АНД №
62/2022г. на ОС-Търговище А. е била призната за виновна в извършването на
престъплението, за което същата е била обвинена – че за периода от 14.02.19г.
до 16.11.20г. при условие на продължавано престъпление, чрез посредственото
извършителство на посочено физическо лице, избегнала установяването на
данъчни задължения в особено големи размери по см. на чл. 93, т. 14 от НК –
21 544.69 лв. на данъчен субект „Стойкови-Лес“ ЕООД, гр. Търговище –
корпоративен данък по ЗКПО и ДДС по ЗДДС. Престъплението попада в
обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗОНПИ. С Протокол № ТД04ВА/УВ-
5240/29.04.2022г. е била образувана проверка за установяване на значително
несъответствие в имуществото на А. през проверявания период, а с решение
№ 1214/15.11.23г. на Комисията е било образувано производство за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество. С решение №
208/26.02.24г. на Комисията е прието да се внесе искане в съда за отнемане на
незаконно придобито имущество от ответницата. Цитираните в исковата
молба уведомление до КОНПИ, протокол за образуване на проверката и
решенията на Комисията за образуване на производство и за внА.не на
искането в съда, са представени към исковата молба. Доказателства за
постановеното решение по АНД № 62/22 на ОС-Търговище са представени
пред въззивната инстанция.
За да обоснове основателността на предявения иск, Комисията е
4
твърдяла, че по справки в НБД „Население“ е било установено, че
проверяваната А. е била разведена с решение от 29.12.1988г. и има
пълнолетни две деца – Св., роден на *г. и Д., родена на *г. Освен това на
07.07.14г. ответницата е регистрирала в ТР учреденото от нея „Стойкови-Лес“
ЕООД (с капитал от 100 лв., разделен на 10 дяла по 10 лв.), а на 10.11.20г. и
„Стойкови-Груп“ ЕООД (с капитал от 100 лв., разделен на 50 дяла по 2 лв.).
Към началото на проверявания период ответницата е притежавала: 25 230.99
лв. - парични средства по посочена банкова сметка в „ПИБ“ АД, 6 492.35 лв. -
парични средства по посочена банкова сметка в „Б. Д.“ АД; 50 200.25 лв. -
парични средства по посочен спестовен влог в „Б. Д.“ АД и 545 евро (с левова
равностойност от 1 065.93 лв.) - парични средства по посочена банкова сметка
в „У. Б.“ АД. Установеното имущество, което е придобито през проверявания
период и налично в неговия край, се състои от описания недвижим имот в
гр. Т., ул. „*“, № *, вх. *, ет. *, жилище – апартамент № 22; лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „УП“, рег. № *; 50 дружествени дяла от капитала
на „Стойкови-Груп“ ЕООД; сума в размер на 14 841.76 лв., представляваща
вноски на каса по посочена разплащателна сметка в „П. и. б.“ АД; сума в
размер на 60 900.26 лв., представляваща вноски на каса по посочена банкова
сметка в „О. б. б.“ АД. Като налично имущество е посочена от Комисията и
невъзстановената на А. сума в размер на 34 000 лв., представляваща
извършени допълнителни парични вноски от същата в предприятието на
„Стойкови-Лес“ ЕООД. Посочена е и информацията относно придобиваните
от последното търговско дружество недвижими имоти и ППС за периода от
датата на неговото учредяване и до края на проверявания период. Представена
е и информацията, извлечена от получената данъчна информация за
подадените ГДД от дружеството по ЗКПО за финансовите години от 2014г. до
2022г. В исковата молба е отбелязан и резултатът от извършената ревизия на
търговското дружество, за които са били съставени Ревизионен акт № Р-
03002520007264-091-001/10.06.21г. съставен въз основа на Ревизионен доклад
№ Р-03002520007264-092-001/21.05.21г. – че е било избегнато установяването
на корпоративен данък за 2019г. в размер на 1 414.20 лв., а за времето от
14.02.19г. до 16.11.20г. е било избегнато внА.нето на ДДС в общ размер на
21 622.49 лв. (копия на цитираните ревизионен доклад и ревизионен акт са
представени с исковата молба). Съобразно информация от ТД на НАП-Варна,
офис Търговище от 03.01.24г., е било установено изплащането на сума на
ответницата А. по код 814 „Доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в
полза на ФЛ по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ“ в размер на 840 000 лв., върху които е
бил удържан данък от 420 000 лв. Плащанията на данъка за дивидента са били
осъществени на 18.10.22г. и 27.10.22г. От представени от ответницата А.
протоколи от заседания от ОС на „Стойкови-Лес“ ЕООД се установило, че
дивидентите са били изплатени в брой в периода от 13.07.22г. до 11.12.22г. –
след края на проверявания период. Поради това Комисията не е отразила така
получените парични средства в приходната част на изготвения икономически
анализ. Отделно от горното е било установено, че в отчетите за паричните
5
потоци на „Стойкови-Лес“ ЕООД са били отбелязани постъпления от
допълнителни вноски от собственика: през 2014г. в размер на 5 000 лв., през
2017г. – в размер на 9 000 лв. и през 2019г. – в размер на 20 000 лв. Поради
това общият размер на извършените от А. допълнителни парични вноски за
нуждите на посоченото търговско дружество от 34 000 лв., които не са били
възстановени в края на проверявания период, се считат като част от
имуществото на проверяваното лице. В периода от 2014г. до 2021г.
дружеството е формирало неразпределена печалба в размер на общо 1 487 000
лв., като през 2012г. е била разпределена печалба в размер на 50 000 лв. (от
тях 45 000 лв., изплатени като дивидент на А. след изплащане на данъка от
5 000 лв.), а през 2022г. – в размер на 840 000 лв. Обобщено е, че посоченото
дружество е разполагало с достатъчно средства за заплащане на задълженията
си по договорите за лизинг и покупка на ППС и недвижими имоти.
Въз основа на извършен икономически анализ по години от
проверявания период, Комисията е посочила, че за целия проверяван период
ответницата е имала доходи, приходи или източници на финансиране общо в
размер на 152 091.93 лв., обичайните и извънредните разходи са възлизали в
общ размер на 330 352.25 лв. (установен недостиг на средства в размер на
178 260.32 лв.), но е придобила имущество на обща стойност от 153 942.02 лв.,
изразяващо се в: придобити дружествени дялове в размер на 200 лв.;
придобити недвижими имоти в размер на 35 000 лв.; придобито МПС в размер
на 9 000 лв.; допълнителни парични вноски в размер на 34 000 лв. и налични
средства по банкови сметки в размер на 75 742.02 лв. Поради това се е
поддържало, че установеното несъответствие между нетния доход и
имуществото е в размер на общо 332 202.34 лв. (сбора от стойността на
посоченото имущество и отрицателния размер на нетния доход), което е
значително по смисъла на приложимия към момента на подаване на исковата
молба закон. Основавайки са на разпоредбите на посочения нормативен акт,
Комисията е поддържала, че е налице обосновано предположение, че
имуществото на ответницата е незаконно придобито и поради това е
отправена претенция за отнемане в полза на държавата на: апартамент № 22 в
гр. Т., ул. „*“, № *, вх. *, ет. *; лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„УП“, рег. № *; 50 дружествени дяла от капитала на „Стойкови-Груп“ ЕООД,
ЕИК *********, с номинална стойност 100 лв.; сума в размер на 14 841.76 лв.,
представляваща вноски на каса по посочена разплащателна сметка в „П. и. б.“
АД, открита на 19.01.2012 г., с титуляр ответницата, налични в края на
проверявания период; сума в размер на 60 900.26 лв., представляваща вноски
на каса по посочена банкова сметка в „О. б. б.“ АД, открита на 11.04.2012г., с
титуляр ответницата, налични в края на проверявания период и сума в размер
на 34 000 лв., представляваща допълнителни парични вноски от собственика
А. Д. А. в предприятието на „Стойкови-Лес“ ЕООД, невъзстановени към края
на проверявания период.
В депозирания в срок отговор на исковата молба, ответницата чрез
процесуален представител е оспорила основателността на предявения иск.
6
Наведени са същите възражения като тези, посочени и в отговора на
въззивната жалба – че през всичките години на проверявания период
ответницата като едноличен собственик на капитала на „Стойкови-Лес“ ЕООД
е подавала ГДД по чл. 92 от ЗКПО, декларирайки положителен финансов
резултат: за 2014г. – 22 373.24 лв.; за 2015г. – 195 754.45 лв.; за 2016г. – 343
670.43 лв.; за 2017г. – 299 645.55 лв.; за 2018г. – 377 402.95 лв., за 2019г. – 299
082.09 лв., за 2020г. – 173 743.92 лв., за 2021г. – 17 000 лв. и за 2022г. – 1 023
309.57 лв. През 2021г. е била разпределена печалба от дружеството в размер
на 50 000 лв., а през 2022г. – в размер на 840 000 лв. Нетният доход на
ответницата за периода от 2014г. до 2021г. е в размер на общо 1 302 501.66 лв.
Същевременно печалбата на „Стойкови-Груп“ ЕООД през 2021г. е била в
размер на 3 848.87 лв. Това означавало, че голяма част от парите на
дружествата са се водили „на каса“ и са били във владение и получени от
собственика за лично и фирмено разпореждане. Поради това, всички
изразходвани от ответницата средства имат законен произход от търговската й
дейност. Отделно от това е била оспорена посочената от ищеца пазарна цена
от 35 000 лв. на придобития от ответницата апартамент, тъй като уговорената
цена е била в размер на 9 900 лв., която е отчитала и обстоятелството, че
продавачът по този договор си е запазил правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване на продавания имот. По същия начин е била оспорена
и посочената от Комисията пазарна цена на закупения лек автомобил,
поддържайки, че посочената в договора цена от 5 000 лв. е действителната
такава. Относно наличните парични средства в евро е посочено, че същите са
били придобити от ответницата чрез положен в Кр. И. труд за периода от
2002г. до 2007г. Отправеното искане е било да се отхвърли предявеният иск
като неоснователен.
Съдебното производство се явява допустимо с оглед представените
писмени доказателства за надлежно сезиране на Комисията от прокуратурата
за привличането на ответницата А. като обвиняем в извършването на
престъпление, посочено в списъка по чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗОНПИ; за
постановяването на надлежни актове за образуване на проверка за
установяване на незаконно придобито имущество, за образуване на
производство за отнемане на незаконно придобито имущество и за внА.не на
искане за отнемане на такова имущество от ответницата.
Съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, „значително
несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.
По приложението на ЗОНПИ е налице постановено ТР № 4/18.05.23г., по
т. д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, съгласно което не представляват „имущество“
по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне
размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на
ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на
7
средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи на отнемане в
полза на държавата паричната равностойност на получените суми с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено
преобразуването им в друго имущество. За да приеме горното задължително
тълкуване на закона, ВКС е съобразил, че незаконно придобито и подлежащо
на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на
проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му -
което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него
лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде
установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако
такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се
предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е
незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на
проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то се намира в
свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на
отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато
отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е
противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“.
Относно преминалите през банковите сметки на проверяваното лице и
членовете на семейството му парични средства ВКС е посочил, че
постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от
съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези
вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото
имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи
/самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в
наличност/. Ако те са налице в края на изследвания период, формират
несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови
предпоставки. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното
несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен
източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се
достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането.
Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на
проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни
източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като
краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него,
независимо от техния размер.
В мотивите на цитираното ТР ВКС приема още, че стoйнocттa нa т. нap.
„знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo зaĸoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo
8
пpeвишaвaнe c нaй-мaлĸo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo /нe нa cбopa
нa paзxoдитe/ нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд.
Едва, когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви
са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът
на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.
От така възприетото от ВКС разбиране на понятието „имущество“ по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, следва, че евентуален „нетен доход“
(съдържателно определено като понятие в § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ) в
отрицателен размер, не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“
към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен
знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и
извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от
установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е
доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на
проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което
да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ.
В Решение № 50130 от 03.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021 г., IV
г. о., е прието, че „в случаи като настоящия, когато стойността на самото
имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, не надвишава 150 000 лв.,
то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от
ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т.
8 от ДР на ЗОНПИ“.
Изхождайки от гореизложеното, настоящият състав на съда, за да се
произнесе по основателността на предявения иск по делото, следва най-
напред да установи вида и стойността на придобитото от ответника
имущество в рамките на проверявания период, което все още е налично в
нейния патримониум към края на периода или е отчуждено по
непротивопоставим на държавата начин (оценени съгласно чл. 148 от
ЗОНПИ), а при трансформация на имущество – стойността на наличното
трансформирано имущество. Преминалите през банковите сметки парични
средства, които не са налични в края на проверявания период, не са част от
имуществото.
При това положение, ако при горното изследване се установи, че
придобитото от ответницата имущество през целия проверяван период е на
обща стойност под 150 000 лв., то не е нужно да се изследват доходите,
приходите или източниците на финансиране на ответницата, както обичайните
и извънредни разходи, за да се установява нетния й доход, тъй като
несъответствието като величина няма да е значително по см. на § 1, т. 3 от ДР
на ЗОНПИ.
Съгласно нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗОНПИ незаконно придобитото
имущество се оценява по действителната му стойност към момента на
неговото придобиване или отчуждаване, като относно недвижимите имоти и
превозните средства – по тяхната пазарна стойност. Това не важи за оценката
9
на имуществото, което Комисията е приела за действителна цена по
извършени сделки.
С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме като придобито от
ответницата следното имущество в рамките на проверявания период:
-с НА № 131/28.06.2017 г., том VІ, рег. № 8440, дело № 827/2017 г. на
нотариус с № 496, вписан в СВ-Търговище, вх. рег. № 2529/28.06.2017г., акт
№ 173, том VІІ, дело 138/2017г., А. А. е закупила от П. А. недвижим имот в гр.
Т., ул. „*“, № *, вх. *, ет. *, ап. *, представляващ самостоятелен обект в сграда
– жилище – апартамент № 22, с идентификатор 73626.506.172.3.75, със
застроена площ от 43.22 кв. м., при описани граници на апартамента, заедно с
избено помещение № 22, заедно със 106/10 000 идеални части от общите части
на сградата с идентификатор 73626.506.172.3 и от правото на строеж върху
поземлен имот с идентификатор 73626.506.172, придобит с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот. Уговорената покупна цена е в размер на
9 900 лв. при данъчна оценка от 18 568.60 лв. Продавачът си е запазил
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота – т. VІ, л. 1300-
1301. Според заключението на СТЕ, изслушано пред първоинстанционния
съд, пазарната стойност на апартамента към датата на неговото придобиване е
била 34 120 лв., а стойността на запазеното от продавача пожизнено право на
ползване – в размер на 21 461 лв. Това означава, че пазарната стойност на
имота към датата на покупката и при отчитане на запазеното право на
ползване от продавача, е била в размер на 12 659 лв. Настоящият състав на
съда кредитира изцяло заключението на вещото лице, независимо от
предприетото му оспорване от представителя на Комисията, тъй като самият
ищец в исковата си молба е посочил като пазарна цена на апартамента към
датата на неговото придобиване сума в размер на 35 000 лв., но без да отчете
запазеното право на ползване върху имота от продавача по договора (л. 6 от
първоинстанционното дело);
- с договор с нотариална заверка на подписите от 24.03.17г. ответницата
А. е закупила от посочено търговско дружество лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „УП“, рама № *, двигател № *, за сумата от 5 000 лв. (т.
VІ, л. 1304). Според заключението на САТЕ, изслушано пред
първоинстанционния съд, пазарната стойност на автомобила към датата на
закупуването му е била 15 338 лв.;
- 50 дружествени дяла от капитала на „Стойкови-Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, с номинална стойност 100 лв.;
- 10 дружествени дяла от капитала на „Стойкови-Лес“ ЕООД, ЕИК
*********, с номинална стойност 100 лв.;
- сума в размер на 14 841.76 лв., представляваща налична сума по
разплащателна сметка № BG* в „П. и. б.“ АД, открита на 19.01.2012 г., с
титуляр ответницата, налични в края на проверявания период;
- сума в размер на 60 900.26 лв., представляваща вноски на каса по
10
банкова сметка № BG*в „О. б. б.“ АД, открита на 11.04.2012г., с титуляр
ответницата, налични в края на проверявания период.
Настоящият състав на съда намира, че не съставлява част от
имуществото на ответницата вземането й от „Стойкови-Лес“ ЕООД за сумата
от общо 34 000 лв., представляваща извършени от нея допълнителни парични
вноски в предприятието на дружеството, които не са й били възстановени към
края на проверявания период. Както е прието и в решение № 50004/08.04.24г.
по гр. д. № 3649/20г. на ВКС, ІV г. о., по своята правна същност допълнителни
парични вноски в търговското дружество, направени по реда на чл. 134 от ТЗ,
са особен вид заем, кредитиране на дружеството, което се отразява като
задължение на дружеството в баланса му, но не и в капитала му ( в този
смисъл е приетото и в определение № 50258/08.06.23г. по гр. д. № 2831/22г.,
ІV г. о. на ВКС, за да не допусне до касационно обжалване решението по в. гр.
д. № 408/21г. на ВАпС). Поради това и допълнителните парични вноски,
направени по реда на чл. 134 от ТЗ, се различават от посоченото в нормата на
чл. 145 от ЗОНПИ имущество, което подлежи на отнемане – прехвърлено или
внесено като непарична или парична вноска в капитала на юридическо лице.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че общата стойност на
придобитото от ответницата имущество през проверявания период възлиза на
103 939.02 лв. След като стойността на придобитото имущество е по-малка от
150 000 лв., то не е необходимо да се извършва изследване на останалите
компоненти, определящи „нетен доход“ на ответницата през проверявания
период (включително и дали в доходите на ответницата следва да се включат
разпределените след края на проверявания период дивиденти от печалбата на
„Стойкови-Лес“ ЕООД, които печалби са били в касата на дружеството, както
е посочило вещото лице в с.з. от 09.09.24г.), за да се установи дали е налице
„значително несъответствие“, защото, както се посочи и по-горе – евентуална
отрицателна величина на нетния доход не е имущество и не следва да се
„добавя“ към стойността на придобитото имущество.
Само на това основание предявеният против ответницата иск се явява
изцяло неоснователен и първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
По разноските за въззивната инстанция.
На осн. чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ поради отхвърляне на исковете на
Комисията, същата следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна
такса за въззивното производство в размер на 2% върху обжалваемия интерес,
който възлиза на 177 342.02 лв. Поради това и дължимата ДТ за въззивното
производство е в размер на 3 546.84 лв.
В отговора на въззивната жалба е отправено искане за присъждане на
разноските по настоящото дело. Видно от представените доказателства –
договор за правна защита и съдействие от 21.10.24г., в който е уговорено
заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 11 743.68 лв. без ДДС
по банков път; издадена на 21.10.24г. фактура за дължимо адвокатско
11
възнаграждение от 14 092.42 лв. с ДДС, както и преводно нареждане от
22.10.24г. за заплатена от въззиваемата по банков път сума в полза на
адвокатското дружество в размер на 14 092.42 лв., че направените разноски за
настоящото производство от А. А., се състоят в заплатеното адвокатско
възнаграждение. Срещу размера на така заплатеното възнаграждение, от
насрещната страна е релевирано своевременно възражение за неговата
прекомерност. Процесуалният представител на въззиваемата поддържа, че
заплатеното адвокатско възнаграждение съответства на минимално
определените с Наредба № 1 на ВАдв.С размери, съобразно цената на иска.
Съгласно решение по дело С-438/22г. на СЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи национална правна уредба, определяща по
задължителен начин минимални размери на адвокатските възнаграждения,
като вместо това следва да разреши въпроса за дължимите възнаграждения
след като направи цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства,
включително вид, характер на спора, материален интерес, вид и количество на
свършената работа, фактическа и правна сложност на делото, предприети
действия и др. Поради това и съдът не е обвързан от Наредба № 1 на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но определеният
размер следва да е справедлив и обоснован, изхождайки от посочените по-
горе обективни критерии. Защитаваният материален интерес на въззиваемата
А. е в размер на 177 342.02 лв. Производството по делото пред настоящата
инстанция не се отличава с фактическа и правна сложност и предметът е бил
съсредоточен върху тълкуването на приложимия материален закон, за което
обаче е налице задължителна на ВКС тълкувателна практика. Предприетата от
процесуалния представител на въззиваемата защита пред настоящата
инстанция се състои в депозирането на отговор на въззивната жалба, който е
поддържан в едно открито с.з. пред настоящия съд. Нови доказателства по
делото не са били събирани и същото е разгледано при изяснена фактическа
обстановка и при поддържането на идентични спрямо изразените пред
първата инстанция правни тези от всяка от насрещните страни. Имайки
предвид горните обективни критерии, настоящият състав на съда намира, че
за осъществената адвокатска защита в полза на А. се дължи възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 2 500 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 115/24.09.24г., постановено по гр. д. №
44/24г. на ОС-Търговище.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр. София, да заплати в полза на Апелативен съд-Варна, по
бюджета на съдебната власт - сумата в размер на 3 546.84 (три хиляди
петстотин четиридесет и шест лева и осемдесет и четири ст.) лв.,
12
представляващи дължима ДТ за въззивното производство, на осн. чл. 157, ал. 2
от ЗОНПИ.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр. София, да заплати в полза на А. Д. А., ЕГН ********** от гр.
Т., ул. „* *“, № *, ет. *, ап. * сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева ,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, представляващи разноски пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване,
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13