№ 222
гр. ххх, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ххх, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20221630100377 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.238, във връзка с чл.239 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с
чл.422 ГПК.
Ищецът, ,,ххх“ ххх, ЕИК ххх, представлявано от ххх, със седалище
и адрес на управление град ххх, район ххх, бул.ххх № 81, вход В, етаж 8, чрез
процесуалния си представител адвокат В.Г., вписана в САК, е предявило иск
против: Р. Н. В., ЕГН **********, с адрес: 3400 ххх, БУЛ. хх № 1 и с правно
основание: чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК и цена на иска: 147.14 лв.
представляваща потребена и незаплатена за далекосъобщителна услуга.
В исковата си молба твърди, че въз основа на подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 от ГПК, срещу Р. Н. В., ЕГН ********** е образувано ч.гр.д. №
2238/2021г., по описа на РС – ххх.
В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422
от ГПК предявяват настоящия иск за установяване на съществуващо и
изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу Р.
1
Н. В., ЕГН **********, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК ххх, което дружество, от
своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна
компания”
ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил
вземания спрямо физически и юридически лица.
„С.Г.Груп” ЕАД е прехвърлило вземането на „ххх” ххх на
10.03.2020 г. посредством Анекс към договор за цесия от 01.10.2019 г.,
подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага.
„ххх“ ххх, ЕИК ххх е встъпил в правата си на кредитор въз основа
на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410
ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-
кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението
е фактурирано
под клиентския номер на абоната № 16277145001.
Между кредитора „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД, ЕИК: 8З1642181 и Р. Н. В., ЕГН ********** е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16277145001
от дата 19.05.2016. г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер
ххх, условията за чието ползване са подновени с допълнителни споразумения
от дати 07.06.2016. г., 27.05.2018. г., с което за ползвания мобилен номер са
избрани условията на тарифен план Ѕmart М+, с месечна абонаментна такса в
размер на 19.99 лв. с ДДС, добавил е Пакет 1000 МВ за 6.00 лв. с ДДС за срок
на споразумението от 24 месеца.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни
услуги с индивидуален клиентски номер 16277145001, между ответника и
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ххх са издадени
2
фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а именно:
**********/23.11.2018 г., **********/22.12.2018 г., **********/23.01.2019 г.,
**********/23.02.2019 г., за периода от 23.10.2018 г. до 22.02.2019 г.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 147.14 лв. (Сто четиридесет и седем лв. и 14 ст.), фактурирани за
последователни отчетни месеца - за месец 11/2018г., 12/2018 г., 01/2019 г. и за
месец 02/2019 г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 147.14 лв. (Сто
четиридесет и седем лв. и 14 ст.) е обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ
във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в
срок дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е
задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер №
16277145001, крайна фактура № **********/23.02.2019 г., с начислена обща
сума за плащане и с падеж 11.03.2019 г., след което абонатът е изпаднал в
забава за цялото вземане.
В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, която не е предмет на иска,
фактурирана е цената, дължима се за предходните отчетни периоди в размер
на 147.14
лв. (Сто четиридесет и седем лв. и 14 ст.) - предмет на иска.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 06.03.2019г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е
3
спазил крайния срок за ползване на абонаментите Ѕmart М+, Пакет 1000 МВ
за мобилен номер ********* до 27.05.2020 г., съгласно Договор за мобилни
услуги от дата 27.05.2018. г.
Главницата е формирана като за периода от месец 11/2018 г. до
месец 02/2019 г. ответникът не е платил месечните абонаменти такси за всяка
една от посочените по-горе услуги. Претенцията на заявителя 147.14 лв. (Сто
четиридесет и седем лв. и 14 ст.) е формирана от месечните абонаменти,
съгласно посочените по-горе и представени със заявлението договори-
всичките на основание тях. Главницата е формирана по този начин и в нея НЕ
е включена неустойка, нито обезщетение, а отделните потребени услуги.
В конкретния случай, длъжникът-ответник Р. Н. В., ЕГН
********** не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент
на подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в
настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
В случай, че ответникът не е подал отговор на Исковата молба и не
се яви в първото по делото заседание, да се постанови неприсъствено
решение по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, с което да се признае за
установено вземането по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и да им се присъдят на
ответника направените по делото разноски, представляващи адвокатски
хонорар и заплатена държавна такса.
Молят съда да постанови Решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника Р. Н. В., ЕГН **********, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца ,,ххх“ ххх, ЕИК ххх, в размер на
147.14 лв. (Сто четиридесет и седем лв. и 14 ст.) лева - представляваща
главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор,
сключен между ответника и „БТК” ЕАД, съгласно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендират разноските в заповедното и исково производство.
Ответникът, Р. Н. В., ЕГН **********, с адрес: 3400 ххх, БУЛ. хх №
1, в срока предвиден за отговор по реда на чл.131 ал.1 ГПК, не взема
становище, не прави възражения, искания, не представя доказателства, не
4
прави оспорвания. Редовно призована за насрочено съдебно заседание не се
явява и не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 2238 по описа на
Районен съд ххх за 2021 година.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по
делото и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за
установени следните обстоятелства:
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на Договор, сключен
между „Българска телекомуникационна компания ЕАД, ЕИК ххх и Р. Н. В.,
ЕГН **********, с адрес: 3400 ххх, БУЛ. хх № 1 за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16277145001 от дата
19.05.2016 г. с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер ххх,
условията за чието ползване са подновени с допълнителни споразумения от
дати 07.06.2016. г., 27.05.2018. г., с което за ползвания мобилен номер са
избрани условията на тарифен план Ѕmart М+, с месечна абонаментна такса в
размер на 19.99 лв. с ДДС, добавил е Пакет 1000 МВ за 6.00 лв. с ДДС за срок
на споразумението от 24 месеца.
Въз основа на сключен договор за предоставянето на мобилни
услуги с индивидуален клиентски номер 16277145001 между ответника и
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК ххх са издадени
фактури за периода от 23.10.2018 г. до 22.02.2019 г. на стойност 147.14 лв.
Ищецът ,,ххх“ ххх, ЕИК ххх, представлявано от ххх, със седалище и
адрес на управление град ххх, район ххх, бул.ххх № 81, вход В, етаж 8 има
правото да поиска плащане на претендираното, което, с оглед твърдението за
липса на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно
производство по чл.410 ГПК. При връчване на заповедта за изпълнение на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, и уведомяването на заявителя по реда на
чл.415 ал.1 т.2 ГПК, е предявен в срок и специалния установителен иск за
съществуване на вземането, поради което предявеният установителен иск е
допустим.
Вземането е прехвърляно с цесия, като ищецът се явява последният,
5
комуто е прехвърлено задължението, съгласно извлечение от Приложение №
1 към Договор за цесия от 16.10.2018 г., по силата на който „БТК” ЕАД е
прехвърлител, а „С.Г.Груп” ООД е собственик на вземането на Кристиан
Георгиев, което в последствие е било включено и във втория договор за цесия
от 01.10.2019 г. между „С.Г.Груп” ООД и „ххх” ххх, изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен
отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени
възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на
представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи
изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-
късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника.
Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.
При предявен иск по чл. 415, ал.1 т.2 ГПК предмет на установяване и
признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за
изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от
съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е
предявил при връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.415 ал.1 т.2
ГПК на длъжника, е с установителен характер. Установителният характер
произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща
заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати
определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 2238 по описа на Районен
съд ххх за 2021 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл.
415, ал.1 т.2 ГПК, във връзка с чл.415 ал.4 ГПК.
Целта на предявяването на иск в тази хипотеза в срок от длъжника, е да
се установи наличието на вземането, към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на
присъдено нещо. Тъй като връчването на заповедта за изпълнение е
извършено по предвидения ред чрез залепване Уведомление по реда на чл.47
ал.5 ГПК на длъжника, за което е уведомен заявителя, предявил специалния
си установителен иск в преклузивния едномесечен срок, то това
6
обстоятелство представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на
иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за
изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410
ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при
подадено възражение или връчване по реда на чл.47 ал.5 ГПК, каквато е
конкретната хипотеза – чрез уважаването на предявения установителен иск.
Освен че са указани последиците на страните, в случая на ответника, от
неспазването на сроковете, искът е основателен, с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че
съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по предявените искове – ответника е получил
съобщение по чл. 131 ГПК –л.40 и л.41 от делото чрез своята майка, не е
представил в срок отговор на исковата молба, същият е редовно призован, но
не се е явил в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са
представени доказателства в тази връзка – чл. 238, ал.1 ГПК. С определение
№ 391 от 31.03.2022 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.
7
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се
уважи като основателен, като съдът признае за установено съществуването на
вземането на ищеца, съобразно издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 589 от 21.09.2021 година по ч.гр.д.№ 2238 по
описа на Районен съд ххх за 2021 година.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за
заповедното и исково производство, съобразно приложен списък по чл. 80
ГПК.
Водим от горното, на основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Н. В., ЕГН
**********, от град ххх, ул.хх № 1, че към 20.09.2021 година СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ на ,,ххх“ ххх, ЕИК ххх, представлявано от ххх ххх ххх, със
седалище и адрес на управление град ххх, район ххх, бул.ххх № 81, вход В,
етаж 8, за следните суми:
- 147.14 лв. (Сто четиридесет и седем лв. и 14 ст.) лева - представляваща
главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор,
сключен между ответника и „БТК” ЕАД съгласно издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 589 от 21.09.2021
година по ч.гр.д.№ 2238 по описа за 2021 година на Районен съд ххх.
ОСЪЖДА Р. Н. В., ЕГН **********, от град ххх, ул.хх № 1, ДА
ЗАПЛАТИ на ,,ххх“ ххх, ЕИК ххх, представлявано от ххх ххх ххх, със
седалище и адрес на управление град ххх, район ххх, бул.ххх № 81, вход В,
етаж 8, сумата от 25.00 лева – платена държавна такса и сумата от 180.00 лева
– адвокатско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 589 от 21.09.2021 година по ч.гр.д.№
2238 по описа за 2021 година на Районен съд ххх.
ОСЪЖДА Р. Н. В., ЕГН **********, от град ххх, ул.хх № 1, ДА
ЗАПЛАТИ на ,,ххх“ ххх, ЕИК ххх, представлявано от ххх ххх ххх, със
8
седалище и адрес на управление град ххх, район ххх, бул.ххх № 81, вход В,
етаж 8, сумата от 25.00 лева – доплатена държавна такса и 180.00 лева –
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – ххх: _______________________
9