Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.Момчилград,
04.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд в публично заседание на 29.05.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като изслуша докладваното от съдията гр.д.№ 37/ 2019г.по описа на съда,
и за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането /чл.226 ал.1 КЗ отм./.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена
от Р.М.К., Б.М.К.- ОСМАН, Б.М.К., и Л.М.К.,
чрез адв.Е.У. ***, в качеството на братя и
сестри на починалата С.М.О.с ЕГН- **********,
с която са предявени против „Застрахователно компания „****“- АД- София
обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за сумата от 20 000 лева /по 5 000
лева за всеки един от ишците/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на
тяхната сестра С.М.О.с ЕГН- **********, починала на 12.02.2014г. след
претърпяно ПТП на същата дата, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на
следващата се законна лихва върху претендираната
сума, считано от датата на увреждането- 12.02.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В
исковата молба се твърди, че на 12.02.2014г. на пътя от гр.Монтана към с.Добри
дол, лицето Е.Х., управлявайки л.а. „****“, с рег. № ****, е нарушил правилата
за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на С.М.О.. Към момента на настъпване
на застрахователното събитие, за л.а. „****“, с рег. № *-***е била налице
валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите по ЗП, с валидност до 25.01.2015г.,
сключена със отв. ЗК“****“АД.
Ищците, в качеството си на близки на починалото
лице С.М.О./братя и сестри/, претендират, че са претърпели неимуществени вреди, изразяващи
се в преживените болки и страдания, в следствие нейната загуба. Твърдят, че неимуществените вреди са в пряка и
непосредствена последица от възникването на ПТП. Сочат, че по предявената към
застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение на
13.11.2018г. им било отказано плащане. Ето защо претендират ответникът да заплати
на всеки един от тях сумата в размер на 5 000лв, представляващи застрахователно
обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие
неимуществени вреди, изразяващи се в психични болки и страдания, в резултат на
внезапната загуба на сестра им, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането– 12.02.2014год. до окончателното изплащане на сумите. Претендират
и деловодни разноски.
Ответникът
– ЗК „****“, оспорва предявените искове, както по основание,
така и по размер, като се възразява срещу твърденията на ищците в исковата
молба. Оспорва за ищците да е възникнало материално притезание
– право на обезвреда за неимуществени вреди, в
резултат от загуба на близък, тъй като те не са били наследници на починалото
лице по права линия като счита, че не са налице твърдения доказващи изключение
от общото правило, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди в случай на
смърт само на най-близките на починалото лице. Ответникът оспорва настъпването
на риск, покрит по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите, сключена
за процесното МПС, както оспорва и твърдението на ищците, че имат качеството на трети лица, с
право на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпване на
произшествие от 12.02.2014г. и поради настъпил за тях граждански деликт.
Също така ответникът прави
възражения относно твърденията за механизма на настъпване на ПТП на
12.02.2014г., както и че претендираните от ищците
вреди са в причинно-следствена връзка с действията на водача на застрахования
автомобил. Направено е и възражение за съпричиняване, в изключителна степен, на вредоносния
резултат от страна на починалото лице, поради неспазване разпоредбата на
чл.137А от ЗДвП. На основание чл.197 от КЗ /отм./, сега
чл.378 от КЗ, ответникът прави възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на предявените искови
претенции.
Ответникът оспорва претенцията за
неимуществени вреди на ищците и по размер,тъй като счита същите за прекомерно
завишени. Оспорва претенцията
за присъждане на лихва от датата на ПТП – 12.02.2014г., като неоснователна, тъй
като счита, че следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.84 ал.2 от ЗЗД.На самостоятелно основание е направено и възражение за погасителна давност по
отношение на претенциите за лихви,считано от датата на настъпване на
произшествието, до датата на предявяване на прекия иск срещу застрахователя, на
основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД. Оспорва и
искането за присъждане на деловодни разноски, тъй като ищците били освободени от
заплащането на такси и разноски, а така също и възразява срещу това да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение, а ако бъде присъдено,оспорва размера му, ако
той надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004год на ВАС, при
приложение на чл.38 ал.2 от ЗАдв. От своя страна
прави искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски,както и юрисконсултстко възнаграждение.
Третото лице-помагач /ЗК „****-
клон БЪЛГАРИЯ КЧТ“/ също оспорва предявените искове против ответната страна, на
чиято страна е привлечено да помага, както по основание, така и по размер, като
прави възражения срещу обстоятелствата на
които се основават.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ / чл.226 ал.1 КЗ отм.- към момента на възникване на събитието/ за сумата от 20 000 лева, и с
правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането– 12.02.2014г.
до окончателното изплащане на сумата. Исковете
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По
делото са приети писмените доказателства, представени с исковата молба и
отговорите, както и са разпитани свидетели.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
От копия на
Удостоверение с изх. № 2/25.03.2014г. за
съпруг/а и родствени връзки, изд. от км.с.Долно Къпиново, общ. Кирково; Удостоверение
с изх. № **/16.04.2015г. за идентичност на лице с различни имена на
общ.Кирково; Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. №
1233/03.09.2018г. от общ.Кирково, и др. е видно, че ищците са близки роднини
/братя и сестри/ на С.М.О., с ЕГН- **********, починала на 12.02.2014г., поради и което исковете се явяват ДОПУСТИМИ,
т.к. са предявени от лица, имащи правен интерес от това.
По делото е
представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от който се
установява, че полицейски служители /описаните в КП/, са посетили ПТП на 12.02.2014г.
около 23,00 часа на 3-то класен път 112, км 1+650 /пътя от гр.Монтана към
с.Добри дол/, с участието на две МПС, както следва; 1/ л.а. „****“, с рег. № ****,
управляван от лицето Е.М.Х.; и 2/ т.а. „***“ с рег. № ****, управляван от
лицето С.Д.Л.; В КП, че причините за ПТП е несъобразена със пътните условия
скорост, като са причинени материални щети и са пострадали няколко лица /с
телесни увреждания и 3- ма са загинали, в т.ч. и С.М.О.. От този КП е видно, че към момента на настъпване
на застрахователното събитие, за л.а. „****“, с рег. № *-***е била налице
валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите по ЗП, с валидност до 25.01.2015г.,
сключена със отв. ЗК“****“АД /както и със отв.“****“ за 13.03.2014г./.
Със Писмо с изх. № 12530/13.11.2018г. на ЗК „****“,
е отказано на ищците, представлявани от адв.Е.К.,
изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилата смърт на тяхната сестра
С.М.О.;
1/ От Н.А. за покупко-продажба на недвижим имот №
422, т.3, рег. № 2756, дело № 380/2002г. по описа на Нотариус Х. К. ***
действие РС Хасково, е видно, че ищцата Б.К. е закупила описаният в този акт
имот; 2/ От Н.А. за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 36,т.5, рег. № 995, дело № 309/2014г.
по описа на СВ Тополовград, е видно, че ищецът Р.К. е признат за собственик на
описаният в акта имот; 3/ От Н.А. за покупко-продажба на недвижим имот № 12,
т.2, рег. № 788, дело № 133/2015 г. по описа на Нотариус Е.А.с район на
действие РС Гълъбово, е видно, че ищецът Б.К. е закупил посоченият в акт имот;
4/ В насока, че посочените ищци имат имоти в тези населени места са Удостоверение
за данъчна оценка с изх. № Д0005224/31.08.2018г. от общ. Хасково; Удостоверение
за данъчна оценка с изх. № **********/08.01.2019г. от общ.Гълъбово; Удостоверение
за данъчна оценка от общ. Тополовград;
Ищцата Б.К.- О.е представила Служебна бележка с
изх. № 296/31.08.2018г. от АЗ /Бюро по труда- Хасково/, от която е видно, че
същата е безработна; Ищите и 4-мата, са представили Декларация
за материално и гражданско състояние във вр. с искане
по чл.83 ал.2 ГПК-4 броя; ищцата Л.К. е
представила експертно решение- от което е видно, че е инвалидизирана,
като с разпореждане № ********** от НОИ и е определена инвалидна пенсия.
От справка- извлечение от „Гаранционен фонд“ за
сключена застраховка „ГО“ на МПС- .а. „****“, с рег. № **** / собственост на лицето
Е.М.Х./ има 2 бр. застраховки, валидни
към 12.02.2014г., както следва; с ЗК „****“ и
ЗК „****- България“- с описани в тях номера на застрахователните полици;
Като доказателство са приложени част от Протокол
за оглед на местопроизшествие от 13.02.2014г.
за настъпило ПТП в района на село Добри дол, обл.Монтана,
както и фотоалбум /в който се вижда товарен автомобил с рег. № ****/ .Направени
са искания за прилагане на писмени доказателства- а именно ДП № 101/ 2014г. на
РУ- МВР гр.Лом, но същото не е изпратено, т.к. е било прието за послужване на
СГС, ГО 1-18 състав, и не било върнато, поради и което съдът с оглед
разпоредбата на чл.154 от ГПК прие, че делото може да продължи и да се реши и
без това доказателство- а и спор в тази насока не е имало между страните.
В качеството на свидетели са разпитани двете
дъщери на починалата С.М.О./лицата Сание О.и А.О./, които сочат, отношенията
между ищците /техни лели и вуйчовци/ и починалата им майка били много добри. Те
доста често се виждали и чували. Събирали се у баба им, ходили си на гости по
празници и всякакви поводи. След като майка им починала те скърбели когато ги
срещали. По празници заедно отивали на гроба ѝ и скърбели. Въпреки, че
минали повече от 5 години от смъртта на майка им, те нямали впечатление лелите
и вуйчовци да са я забравили или по-малко да тъжат за нея, нищо не се е
променило.Те не били вече същите хора, било им е тъжно и мъчно. Те живеели в с.Фотиново, двамата им вуйчовци
живеели в чужбина от доста време, повече от 10 години са били в Холандия.
Едната им леля живеела при баба им, а другата- в гр.Хасково. Не са живели в
една къща с майка им повече от 20 години. Те лично не са имали наблюдения майка
им да е била в изявен конфликт с някой от братята и сестрите си. Те не са имали
и конфликт и тях- сестрите, с баща им, или с бабата и дядото. Никога е нямало
спорове. Нямало е периоди в които да не са общували, чували се всяка седмица,
проблеми са нямали, когато имали възможност се виждали, на седмица, на месец,
според обстоятелствата. Майка им е ходела в чужбина при вуйчовците им веднъж,
два пъти. Последно около месец преди да почине била там. Със сестрите си
виждала и по повод и без повод, баба им се намирала на разстояние 10-15 минути
от тях, а леля им в Хасково- на час и половина, два часа. Когато лелите ги
срещали тях се разстройвали и им ставало тежко. Вуйчовците им се прибирали по
празници и по други поводи и са била заедно с тях. Най-малката им леля е била
болна и тяхната майка постоянно й оказвала помощ, купувала ѝ дрехи, помагала й е финансово по всевъзможен
начин- леля им никога не е работила, не била семейна, и живеела при баба им.
Св. Ф.Ю.А., в показанията си
заявява, че вече не помни нищо от ПТП-то настъпило 2014г. Бил е там, но толкова
години минали и забравил.
Св. М.Р.М.– заявява, че познава
ищците, били далечни роднини. Отношенията между Севдие и всеки от ищците били
много близки. От шест години насам и в момента тъжали за Севдие, защото я загубили млада и още не
можели да преживеят нейната смърт. И Р. и Б. и Б. имат собствени семейства, а Л.
е била инвалид май. Р. ***, Б.- в чужбина, а Л.- май е била при Б.. Б. живеел
от 6-7 години в чужбина, обаче всяка година си идвал в България и се виждали.
Преди да настъпи инцидента мислел поне два пъти месечно се срещали според него.
Не знаел да е имало спорове между тях, уважавали се като рода и нямали проблеми. Към момента ищците
един път годишно посещавали децата, ходели им на гости.
Съдът в хода на съдебното
производство прие, че са налице предпоставките на чл.158 от ГПК, и е определил срок до следващо с.з. за събиране на
писмени доказателства /допуснатите- описаното по-горе ДП №101/2014г. на РУМВР-
Лом/, и с оглед на които ще бъдат изготвени и съответните експертизи /автотехническа и съдебно-медицинска/. Поради
обстоятелството, че тези доказателства не са представени, то и е прието делото
да се реши без тях, т.к. спор по фактите по настъпилото ПТП между страните
липсва.
От изложеното по-горе е видно, че 12.02.2014г. /преди полунощ/- на 3-то класен път 112, км 1+650 /пътя от
гр.Монтана към с.Добри дол/, е настъпило ПТП, с участието на две МПС, както
следва; 1/ л.а. „****“, с рег. № ****, управляван от лицето Е.Х.; и 2/ т.а. „***“
с рег. № ****, управляван от лицето С.Д.Л.; Установи се, че причините за
настъпилото ПТП е несъобразена със пътните условия скорост, като са причинени
материални щети и са пострадали няколко лица /с телесни увреждания и 3- ма са
загинали, в т.ч. и С.М.О.. Към момента на настъпване на
застрахователното събитие, за л.а. „****“, с рег. № *-***е била налице валидна
застраховка „ГО“ на автомобилистите по ЗП, с валидност до 25.01.2015г.,
сключена със отв. ЗК“****“АД /както и със отв.“****“-прекратена на 01.04.2014г./.
По делото са събрани доказателства, от които е
видно, че е образувано ДП № 101/2014г. на РУМВР- Лом, но не е установено срещу
кое лице и за какво деяние- и това е така поради непредставяне в срок на
изисканите писмени доказателства. Към
момента на осъществяване на процесното ПТП превозното
средство е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със срок
на действие до 25.01.2015 г. със отв.“****“ и срок на
действие- до 01.04.2014г. /третото лице- помагач „**** БЪЛГАРИЯ“. Установи се по делото, че вследствие
това ПТП от 12.02.2014г. е починала С.М.О./както и други лица/.
По така установената фактическа
обстановка между страните няма спор, и съдът я приема за установена. В същото време по делото се установи,
че ищците /и четиримата/, са братя и сестри на пострадалото лице, и за това
обстоятелство няма спор.
По
делото се установи, че ищците, като братя и сестри на пострадалото лице, не са
обитавали едно и също жилище, нещо повече, същите имат жилища в различни населени
места, в различни области като само една от ищците живее в една и същата община
с сестра си /и това е ищцата Л.К.,***, а самата пострадала е живеела в
с.Фотиново/ . Освен това се установи, че двамата братя- ищци от 1—тина години
са живеели в друга държава /Холандия/, а едната ищца- Б. ***.
По делото със показанията на свидетелите се установи, че между ищците и
починалото лице е имало добри взаимоотношения, често се срещали и общували и не
са имали никакви конфликти. Ищците са приели новината за смъртта на своята
сестра тежко, и досега са били натъжени и скърбяли. По отношение на едната сестра /Л./ починалата
Севдие е оказвала съответна помощ, т.к.
същата е била инвалид. Всички ищци и тяхната починала сестра събирали в дома на техните родители, ходили си на
гости по празници и всякакви поводи. След като сестра им починала, те скърбели
когато са срещали децата й. По празници заедно отивали на гроба ѝ
скърбели за това.
Не са извършени съответните експертизи
/съдебно-техническа и съдебно-медицинска/ поради непредставяне на материалите
по досъдебното производство. По делото е налице отправено от ищците искане до
ЗК „****“ за изплащане на обезщетение за настъпилото застрахователни събитие
/на 20.07.2018г.- което се установява с писмо от 13.11.2018г., с което е
отказано изплащането на такова по щета с № 0000- 1000- 01-14- 7196/.
При
така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Страните не спорят, че на 12.02.2014г. /преди полунощ/- на 3-то класен път 112, км 1+650 /пътя от
гр.Монтана към с.Добри дол/, е настъпило ПТП с участието на две МПС, както
следва; 1/ л.а. „****“, с рег. № ****, управляван от лицето Е.Х.; и 2/ т.а. „***“
с рег. № ****, управляван от лицето С.Д.Л., ; Установи се, че причините за
настъпилото ПТП е несъобразена със пътните условия скорост, като са причинени
материални щети и са пострадали няколко лица /с телесни увреждания и 3- ма са
загинали, в т.ч. и С.М.О.. Не се спори и за факта, че към момента
на настъпване на застрахователното събитие /ПТП/, за л.а. „****“, с рег. № *-***е
била налице валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите по ЗП, с валидност до
25.01.2015г., сключена със отв. ЗК“****“АД /както и
със отв.“****“-прекратена на 01.04.2014г./.
Основният
спорен въпрос се свежда до наличието на останалите предпоставки за
реализиране отговорността на застрахователя и най-вече за наличието на
трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и пострадалото лице, която
е тяхна сестра, както и за естеството и интензитета на причинените вреди.
Така
предявеният пряк иск е поставен в зависимост, както от правото на пострадалото
лице срещу деликвента, така и от правото на
застрахования деликвент по силата на застрахователния
договор. Следователно, прекият иск възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловен от него,
както и от наличието на притезателно право в полза на
пострадалия (респ., неговите наследници), което черпи своето основание от
правото на застрахования. Деликтната отговорност на
застрахованото лице обуславя отговорността на застрахователя съобразно договора
за задължителна застраховка „гражданска отговорност” за репарация на
претърпените от ищците неимуществени вреди. По силата на
застрахователния договор ответното дружество, в качеството си на застраховател,
се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Нормата
на чл. 429 ал.1 от КЗ предвижда, че с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк
и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а нормата на
чл.432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахования е
отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Предпоставките за упражняването на правото да се иска обезщетение се
извличат пряко от закона: валиден застрахователен договор; застрахователно
събитие; противоправно поведение; вреда; причинна
връзка между вредите и противоправното поведение;
вина. Към тях се въвеждат и специфични процесуални предпоставки. Съгласно
чл.380 от КЗ следва да има отправена писмена претенция до застрахователя по
„Гражданската отговорност”; да е изтекъл срока за окончателно произнасяне от
страна на застрахователя, визиран в срока по чл.496 ал.1 от КЗ– 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя. В същия смисъл е
правната уредба по отменения Кодекс за застраховането, с изключение на
въведеното изискване по чл. 380 вр. чл. 496 ал.1 от КЗ.
В настоящият случай застрахователното събитие е осъществено при действието на
отменения Кодекс за застраховане и исковите претенции са квалифицирани по
смисъла на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./,
поради което в този случай не важат изискванията за предварително отправяне на
писмена претенция до застрахователя и изтичането на 3-месечния срок.
Налице
е сключен договор за застраховка, покриващ риска „Гражданско отговорност“,
сключен между деликвента /собственика на МПС- описано
по-горе/ и ответното дружество, но липсват всички останали релевантни
предпоставки - противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици и вина. Съдът в настоящият случай е приел, че налице
условията по чл.158 от ГПК и не е събрал доказателства във връзка с воденото
досъдебно производство, поради непредставянето им в съответно определеният
срок.
Ето
защо в настоящото производство при условията на пълно и главно доказване ищците
следва да докажат наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД, за да е налице
основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество. В
настоящият процес тези предпоставки, както се посочи по-горе, не се установиха.
За образувано досъдебно производство се събраха доказателства, но същите са
косвени т.к. не е установено срещу кое лица и за какво деяние същото е
образувано и въпреки определените срокове за събирането на такива
доказателства, това не е сторено. Макар и да не се спори между страните по
делото съдът не приема да са налице данни по делото за виновност от страна на
някое конкретно лице, а в тази връзка и не са налице доказателства самото
деяние да е противоправно, и респ. да са нарушени
конкретни правила за движение, следователно, не се установи със влязла в сила
присъда някое конкретно лице да е извършило престъпление по смисъла на
наказателния закон.
Противоправността
и вината не са доказани и в настоящото производство, т.к. не са събрани
доказателства в тази насока /поради непредставянето на изискани писмени
доказателства не са извършени и съответни експертизи, с чиято помощ може да се
установят същите/.
На следващо място, по отношение на останалите предпоставки по
основателността на иска, съдът намира, че следва да се прецени наличието на
трайна и дълбока емоционална връзка, което е въведено като изискване с
тълкувателен акт.
В
закона няма изрично или лимитативно посочване на кръга от правоимащите
лица, което от своя страна е наложило този въпрос да бъде изяснен по пътя на
тълкуването– с ППВС № 4 от 1961г., № 5 от 1969г. и № 2 от 1984г. Допълване на
вече даденото тълкуване е извършено с ТР № 1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на
ВКС. Във връзка с активната процесуална легитимация следва да се има
предвид, че ищците не попадат в кръга на лицата, посочени в ПП №4/1961г. на ВС
и ПП №5/1969г. на ВС. Ищците ангажират отговорността на застрахователя като
твърдят, че са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на тяхната сестра, с която е била създадена трайна и дълбоко
емоционална връзка и търпели от нейната смърт продължителни болки и страдания,
които искат да бъдат обезщетени. За да
бъде реализирано правото да получат обезщетение, ищците следва да докажат, че
действително са претърпели неимуществени вреди, които да бъдат обезщетени
съгласно чл. 52 ЗЗД. Съгласно мотивите на ТР № 1 от 21.06.2018г.
: „От гледна точка на чл. 52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица,
извън най-близкия семеен и родствен кръг да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките”. При извеждане правото на тези лица да получат
обезщетение тълкувателният орган изрично е акцентирал, че това се допуска „като
изключение – само за случаите... поради особена близост”.
За
установяването на тази „особена близост“ с оглед смъртта на починалото лице
съдът може да изхожда единствено от свидетелските показания по делото,
доколкото писмените доказателства могат да установяват останалите предпоставки от
фактическия състав за възникване отговорността на застрахователя. Разгледани
поотделно, както и в тяхната взаимовръзка, показанията на свидетелите очертават
наличието на обикновени, житейски взаимоотношения от роднинско естество между
ищците и пострадалото лице. Показанията на свидетелите / в т.ч. и на дъщерите
на пострадалото лице- сестра на ищците/ се кредитират само частично, доколкото
те описват отношенията между ищците и тяхната починалата сестра за много добри.
На няколко пъти се споменава, че ищците били много натъжени след смъртта на сестра си, скърбели за това,
били тъжни когато са се виждали децата. При това се изтъква наличието на не
каква да е натъженост и наскърбеност,
а на такава, която въпреки отминалите повече от 5 години от смъртта на сестра
им не е намаляла. Предвид това съдът приема, че става дума за естествена тъга
от смъртта на близък родственик, която е разбираема от човешка гледна точка, но
не сочи по никакъв начин на изключителна близост между тях и починалото лице.
От изложеното в хода на разпита на свидетелите може да се приеме, че
наистина е съществувала близост между ищците и починалото лице, която е
разбираема с оглед на факта, че те са братя и сестри. Съдът поради това приема,
че между тях е имало традиционни отношения, като нормални, обичайни,
традиционни за всяко българско семейство. Но това все още не означава
изключителната близост на ищците и тяхната починала сестра, тъй като
използваният различен описателен подход в показанията на свидетелите акцентира
върху различен интензитет на лични отношения между роднини от категорията на
брата и сестри. Във връзка с оказваната помощ на едната ищца от страна на
починалата може да се приеме, че това тяхното подпомагане е имало по-скоро обикновен,
битов характер, но не и изключителен. Няма данни по делото близостта между ищците
и починалото лице /респ. нейното семейство/ да е била толкова силна, че да е
продължила и след трагичния инцидент, за което свидетелства и показанията на
свидетелите- които посочват няколкократни срещи през годините, а не за
ежедневни.
Показанията на свидетелите- дъщери на пострадалото лице, и другият
свидетел, не са толкова описателни, но отразяват личните им впечатления на
очевидци и се свеждат до отбелязването на отделни обстоятелства. Разбира се,
техните наблюдения са преки, тъй като са близки роднини с ищците, и в тях се
говори добри отношения между тях, за липса на спорове и конфликти, за ходене на
гости и др. В същото време тези показания не водят до извод, че отношенията
между ищците и починалата са били по-дълбоки от традиционните за всяко семейство.
Напротив, очевидно е, че става дума за отношения, при които всеки един от братя
и сестрите е имал спрямо другия такова поведение, което се приема за общоприето
и нормално, съобразно преобладаващите представи в българското общество. Относно
ефекта от смъртта на пострадалата свидетелите посочват, че ищците наистина са
били натъжени, и наскърбени след смъртта, а и по-късно, което е нормална
реакция в подобни ситуации.
Разгледани
в тяхната съвкупност всички горепосочени доказателства не позволяват да се
приеме, че е налице онази трайно и дълбока емоционална връзка между ищците и
починалата, която да представлява достатъчно основание за уважаване на
обективно съединените искове и осъждането на ответника да заплати претендираното застрахователно обезщетение. В конкретния
случай ищците, в качеството им на братя и сестри на починалото лице, не са
изключени от кръга на лицата, които имат право да бъдат обезщетени справедливо,
но само при доказана особено близка връзка с починалия. Безспорно, отношенията
между ищците и починалата са близки и между тях съществува емоционална връзка.
От доказателството по делото може да се приеме, че новината за смъртта на
сестра им е довела до страдание у ищците. Но от събраните по делото
доказателства се установява, че макар ищците и тяхната починала сестра да са
били в близки отношения, все пак същите не излизат извън общоприетата близост
между братя и сестри и обичайните роднински отношения на тази
плоскост. Поради това не може да се приеме за доказано, че между тях
е изградена изключително близка и емоционална връзка, различна от общоприетата.
Не се установи ищците и починалата да са разчитали на взаимна грижа, помощ и
подкрепа, надхвърляща обема на обичайните отношения между такъв вид близки
роднини. Не се доказа по достатъчно категоричен и безпротиворечив
начин ищците и починалото лице да са имали оправдани очаквания за взаимна грижа
и помощ, на силна емоционална подкрепа и доверие в степен, достатъчна, за да се
приеме, че е налице изключението по смисъла на ТР № 1 от 21.06.2018 г.,
ОСНГТК.
Ето
защо съдът намира, че липсва доказаност в
производството както на релевантни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника, а именно противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици и вина,
така и на доказаност на особено
близка връзка с починалото в този смисъл, който е вложен от органа по
тълкуването, поради което обективно предявените искове са
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
По
отношение на направено възражение за изтекла давност; Същото е неоснователно,
и това е така, защото за застрахователни
събития, възникнали при действието на отменения КЗ е приложим § 31 от ПЗР на КЗ, според който са
приложими чл. 378 ал.
1-6
и 9
и чл. 379
от действащия КЗ, където е предвидено 5 годишна давност, считана от
датата на настъпване на застрахователното събитие.
Застрахователното събитие е настъпило на 12.04.2014г., и към 22.02.2019г., когато е подадена
исковата молба предвидената в чл. 110 от ЗЗД петгодишна давност
не е изтекла.
Тъй като не се доказва наличието на основната предпоставка за уважаване на
иска – изключително близки отношения между ищците и покойната, които да
обуславят основателност на претенцията за неимуществени вреди– съдът намира, че
не следва да обсъжда останалите възражения на ответното дружество.
По
разноските:
С
определение № 62 от 24.01.2019г. по настоящото дело ищците са освободени от
заплащане на държавна такса, и от заплащането на разноски по делото. В съдебно
заседание страните са направили искане за присъждане на разноски. Ответникът /
ЗК „****“ е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който претендира
възнаграждение за юрисконсулт по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК, и заплатена д.т. 15
лева- за частна жалба, както и с отделна молба иска връщане на депозит от 600
лева- за експертизи. Съдът намира, че съгласно чл.78 ал.8 от ГПК във вр. чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.25 ал.2 вр.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на
ответното дружество следва да се определи възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт в размер на 300 лв., тъй като делото се
отличава с фактическа и правна сложност.
По отношения на внесеният и неизползван депозит от 600 лева следва да се
постанови връщането на същият на ответното дружеството, т.к. по делото не са
назначени и извършени допуснатите експертизи.
Или, следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 300 лева, които ищците
солидарно следва да заплатят на ответното дружеството.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от 1.Р.М.К. с ЕГН- **********; 2.Б.М.К.- О.с ЕГН- **********; 3.Б.М.К. с
ЕГН- **********; 3.Л.М.К. с ЕГН- **********, чрез адв.Е.У.
***, против Застрахователна
компания „****“ АД- София, район „Лозенец“, бул.****, ЕИК- ******, обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ /чл.226 ал. 1 КЗ отм./ за сумата
от 20 000 лева /по 5 000 лева- за всеки от ищците/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
настъпилата смърт на С.М.О.с ЕГН- **********, починала на 12.04.2014г. след
претърпяно ПТП на 12.04.2014г., и с правно основание чл. 86 ЗЗД- за заплащане
на следващата се законна лихва върху претендираната
сума, считано от датата на увреждането- 12.04.2014г. до окончателното изплащане
на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА 1.Р.М.К. с ЕГН- **********; 2.Б.М.К.- О.с ЕГН- **********; 3.Б.М.К. с ЕГН-
**********; 3.Л.М.К. с ЕГН- **********, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на Застрахователна
компания „****“ АД- София, сумата от 300 лева- юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Кърджалийския окръжен
съд в двуседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: