Р Е Ш Е Н И Е
№ 331/15.11.2017г.
гр. Перник
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия,
На дванадесети октомври Година
2017
В публичното заседание в следния състав :
Председател:Капка Павлова
при секретаря Златка Стоянова_____________ и в
присъствието на прокурора _______________________ като разгледа докладваното от
член съдията Капка Павлова, гр. дело № 598 по описа за 2017 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
По изложените в исковата и уточнителна
молба съображения Р.Б.М. моли да бъдат осъдени ответниците Народно събрание на
Република България, Върховен касационен
съд, Върховен административен съд и Административен съд
гр.Перник да й заплатят суми от по
25 900лв. всеки един от тях. Същите се претендират като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на създадени
пречки от процесуален характер при разглеждане на адм.дело № 384/2016г. и
адм.д.№393/2016г. по описа на АдмС- Перник. Твърди се, че тези вреди са
настъпили в резултат от нарушаване на правото на ЕС от ответниците и по-конкретно на чл. 340,ал.2 от
Договора за функциониране на ЕС , чл.47 от Хартата за основните права на ЕС и
чл.6,§1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи / ЕКЗПЧОС/, които закрепват
принципа на правната сигурност, на оправданите очаквания и ефективни средства
за защита вредите се изразяват под формата на безпокойство, несигурност и др.
По отношение на Народното събрание се сочи, че
нарушението се изразява в неизпълнение
на задължението като законодателен орган за въвеждане на национални мерки за
реализиране на отговорността на държавата за нарушения на общностното
право, т.е сочи се бездействие на същия. Според ищцата тази институция е
следвало през 2012г. да инициира законодателна дейност ,която да приведе
вътрешното законодателство в съответствие с европейското по отношение на ангажиране на отговорността на държавата за
нарушения на правото на ЕС. Посочва се ,че липсват въведени специални, ясни и
недвусмислени правила за реализиране на отговорността на държавата за нарушения
на общностното право в ЗОДОВ. В уточнителната
молба от 24.02.2017г. е посочено, че през 2012г. е прието изменение на
ЗОДОВ само във връзка с разпоредбите на ЕКПЧ без обаче в мотивите на
законопроекта да бъде направен анализ за съответствие с правото на ЕС. Това
означавало, че липсва дължима грижа към избирателите и довело до загуба на всякакво доверие от страна на
ищцата в този орган ,тъй като са й били създадени пречки от процесуален
характер по посочените по-горе
административни дела.
По отношение на ответниците ВКС и ВАС се твърди, че
същите не са изпълнили задълженията си уеднаквяване
на практиката на съдилищата и не са се произнесли по образувано тълкувателно
дело № 2/2015г. Освен това с уточнителната молба е
посочено, че ВАС не е изпълнил задължението си да правораздава уеднаквено, с
което да установи единни процесуални правила за нарушения, произтичащи от правото
на ЕС и така в съответствие с принципите на
равностойност и ефективност да гарантира в достатъчна степен правото на
защита, принципа на правната сигурност и на ефективното развитие на съдопроизводството.
Във връзка с иска, предявен против ВКС също се изтъква, че този орган е
последна съдебна инстанция, чиито решения не подлежат на обжалване и той има
задължение да правораздава уеднаквено, с което да установи
единни процесуални правила за нарушения, произтичащи от правото на ЕС и така в
съответствие с принципите на равностойност и ефективност да гарантира в
достатъчна степен правото на защита, принципа на правната сигурност и на
ефективното развитие на съдопроизводството.
Отговорността на Административен съд -Перник е
обоснована с действията на съда по адм.дело № 384/2016г. и адм.д.№393/2016г. Сочи
се,че не е извършена служебна преценка за допустимостта на исковете по
тези административни дела във връзка с
ангажиране на отговорността на държавата с оглед търсенето на обезщетение от частноправни субекти в резултат на нарушения на правото на
Съюза, прилаган във вътрешноправния ред. С определенията,
постановени по посочените дела АдмС-Перник нарушил
принципите на еквивалентност и ефективност, тъй като не е взел предвид всички
постановени актове на ВКС и ВАС. В уточнителната молба се посочва, че ищцата е понесла
неимуществените вреди от прекратяването на посочените
административни дела като съдът не е изпълнил задължението си да разгледа
същите по същество, както и от недостатъчното
мотивиране на съдебните актове, което е в противоречие с Тълкувателно дело №2/2014г. на ВКС и ВАС.
Препращането на исковите молби от една юрисдикция на друга довело до невъзможност ищцата да упражни правото си по чл.41,ал.3 от
Хартата на основаните права на ЕС.
При условията
на евентуалност е направено искане съдът
да определи размера на обезщетението на
принципа ex aequo et bono. Настоящият
състав счита, че това не представлява
евентуален иск, а е само вариант за определяне на
размера на претендираните обезщетения, който е
заявен при условията на алтернативност.
В законоустановения срок са постъпили отговори на
исковата молба.
С депозирания от Върховният касационен съд отговор на
първо място се оспорва допустимостта на предявения иск. Посочва се, че ищцата
не е обосновала активната си
легитимация, тъй като самото твърдение, че ВКС не е изпълнил свои задължения за
уеднаквяване на съдебната практика при реализиране на отговорността на
държавата при нарушение на правото на ЕС не
е достатъчно, за да се направи извод кои конкретни права и законни интереси
на ищцата са засегнати и какви негативни
последици, които следва да бъдат поправени е претърпяла същата. Изтъква се също
,че ищцата се позовава на общи принципи на правото на ЕС без да изведе факти
и доказателства за наличието на конкретно противоправно поведение на ВКС
,от което да са настъпили вреди ,т..е деликтът не е достатъчно
индивидуализиран. Самите вреди също не са конкретизирани, тъй като не са
посочени факти и обстоятелства, които да сочат на наличие на неимуществени вреди
за ищцата и няма причинно-следствена връзка между евентуални вреди и действия
на ВКС.
С отговора,
подаден от Административен съд –Перник също се оспорва предявеният иск.
Признава се фактът, че ищцата е подала две искови молби до Административен съд
–Перник и въз основа на тях са образувани адм. дело № 384 и адм.дело№ 393 по
описа за 2016г. По първото от тях тя е
ищец като физическо лице, а ответник е Община Радомир По второто дело ищец е ЕТ
„ Магнум Хит Р.М.”, представлявано от
управителя Р.Б.М., а ответник Министерство на земеделието и храните. И двете
дела са прекратени, тъй като съответните състави на АдмС-Перник
са счели, че исковете са подсъдни на общите съдилища. В отговора са изложени
подробни съображения в подкрепа на становищата, застъпени в определенията, с
които делата са прекратени.
Отговор на
исковата молба е подал и Върховният
административен съд. Със същия се изразява становище за недопустимост на
производството, а при условията на евентуалност - за неоснователност на
претенцията. Излагат се доводи, че в практиката на ЕС се приема, че всяка държава – членка има задължението да
гарантира спазването на правото на ЕС,
но реализацията му е предоставена на автономната преценка на всяка от тях. Развити
са съображения какъв е характера на производството според този ответник, а
именно –такова по ЗЗД, тъй като за да се
ангажира отговорността на орган на съдебна власт по реда на ЗОДОВ е
необходимо да има незаконосъобразен съдебен акт, а в случая такова твърдение
липсва. Сочи се ,че ищцата въобще не е била страна в производство пред ВАС,
където съдът де е постановил съдебен акт в нарушение на норма на ЕС. На
следващо място се твърди, че не е налице норма от правото на ЕС, предоставяща
право на субект, която да е нарушена от ВАС. Разпоредбите на ХОПЕС , според този ответник, не са норми на правото на ЕС. В
подкрепа на това становище е цитирана и практика на ЕС, според която, когато
дадено правно положение не попада в
приложното поле на правото на съюза, съдът няма компетентност да го разгледа и поради това тази страна
счита, че цитираните разпоредби на Хартата сами по себе си не биха
могли да учредят такава компетентност. Изтъква
се също, че няма разпоредба на общностното право, която да задължава ВКС и ВАС
да образуват тълкувателното дело. Посоченото в исковата молба тълкувателно дело
е образувано в изпълнение на конституционното задължение за уеднаквяване на
практиката. Освен това правото на ЕС не поставя срок за произнасянер
но пък всеки съд може да направи преюдициално запитване. Подчертава се , че при
разглеждане на тълкувателното дело са допуснати становища от широк кръг правни
субекти, което съответства на обществения
интерес.
На следващо
място се сочи, че и Съда на ЕО и Европейския съд по правата на човека в практиката
си застъпват становището ,че правото на
достъп до съд не е абсолютно право и затова то може да има
пропорционални ограничения, които преследват легитимна цел и не засягат самата
същност на това право. Изразено е становище,че от преписката, с която съда
разполага няма данни, които да позволяват да се приеме, че разглежданата в
главното производство правна уредба се прилага по различен начин по делата за
нарушения на правото на съюза , и същите дела за нарушения на националното
право и по този начин да са нарушава принципа на равностойност. Направено е
възражение,че неимуществени вреди не могат да са част
от петитума на иска за вреди от нарушение на правото на ЕС .
В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба.
Депозирани са допълнителни заявления, с които изложеното в исковата молба се
доразвива и преповтаря,. Същите съдържат и доказателствени искания.
Представителите на Народното събрание и ВКС поддържат
заявените с отговорите становища.
Депозирани са и писмени защити от ищцата и
Народното събрание на Република България.
Пернишкият
окръжен съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл.4 §3 от ДФЕС.
Този текст прогласява принципа на
лоялното сътрудничество, който задължава държавите членки да вземат
необходимите мерки – общи и специални за гарантиране на изпълнението на
задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Същото се извежда от практиката на Съда на ЕО и
по-конкретно съединени дела С-6/90 и С- 9/90 / делото Франкович /, с което се приема, че извъндоговорната
отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти е присъщ
на системата на договора за ЕС принцип и
че следва да бъде предоставена
възможност лицата да претендират
обезщетения за претърпени вреди. С решението по дело С---224/01 / делото
Кьоблер/ пък се допуска такова
обезщетение да се претендира и от национален съд, но действащ като последна
инстанция.
Предявените
искове са допустими.
Соченото нарушение на чл.47 от Хартата на основните
права на европейската общност представлява годно основание за претенция за
поправяне на вреди. С текста на чл.6,т.1
от ДЕС е прието, че „Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени
в Хартата на основните права на Европейския съюз
от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, която има
същата юридическа сила като Договорите“. Това придава обвързваща юридическа сила на този акт и го прави част
от първичното право на съюза.
Възражението,
че Народното събрание не е пасивно легитимирано да отговаря по такава претенция
е неоснователно. Налице е пасивна процесуалноправна легитимация, тъй като и за
този ответник са наведени твърдения, че с бездействието му като орган на
държавна власт са причинени вреди и това само по себе си е достатъчно тази
институция да може да бъде надлежен ответник по делото. Ето защо предявеният
против този ответник иск ще следва да бъде
разгледан, а що се касае за материалноправната му легитимация, тя е въпрос по
съществото на спора и обуславя основателността на претенцията.
Възражението,
направено в отговора на ВАС, че по този ред се обезщетяват само имуществени
вреди не намира опора в текстовете на основните документи, уреждащи правото на
ЕС. В нормата, която ищцата твърди, че е нарушена – 340 ,ал.2 / предишен
288,ал.2 / от ДЕО е предвидено, че Съюзът е длъжен да поправи вредите,
причинени от неговите институции или служители, при изпълнение на техните задължения. Това
означава, че на репарирарне подлежат всички вреди,
които са настъпили в следствие на посочените по-горе действия или поради неизпълнение на дадени конкретни задължения / бездействие/. След като по делото
се твърди, че от бездействие на двата върховни съда на РБ са настъпили вреди,
претенцията ще следва да бъде разгледана.
По
основателността на заявените претенции:
Предпоставките
за уважаването на иск с такова правно основание се извеждат от практиката на съда
на ЕО. Така в т.40 на решението по съединени дела С-6/90 и С-9/90/ Франкович и Данила Бонифаци срещу Италианската държава/ е
посочено,че първото условие е да е налице норма, която да предоставя права на
частноправните субекти. Второто условие е да бъде възможно установяването
на съдържанието на тези права и третото
– наличие на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението и
вредата, претърпяна от засегнатите лица. Тъй като става въпрос за деликт, то
следва да се добави, че основна предпоставка за
уважаване на такъв иск е
наличието на вреда.
Във връзка с
установяването на вредата като елемент от фактическия състав съдът намира
следното: В исковата и уточнителната молби са
посочва, че ищцата е претърпяла вреди под формата на безпокойство, несигурност и др. По делото не
се ангажираха доказателства дали М.
действително е изпитвала такива
негативни емоции във връзка с прекратяване на посочените дела. Въпреки
това съдът приема, че ако действително на страна в съдебно производство необосновано са създадени пречки от
административен характер, то тя безспорно ще
има негативни изживявания в тази
връзка,т.е ако се установи нарушаване на субективно материално право, то понасянето
на вреди произтича от самия факт на
нарушаването.
Следващата предпоставка
за уважаване на претенцията е наличие на материалноправна
норма, която да предоставя права на частно-правен субект. В случая се твърди, че
са нарушени чл.340, ал.2 от ДФЕС, чл.47 от Хартата и чл.6,§1 от ЕКПЧОС. Първият текст създава задължение на Съюза
да поправи вредите, причинени от неговите
институции или служители при изпълнение на техните задължения. Съгласно чл.47 от ХОПЕС всеки, чийто права и свободи, гарантирани от
правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за
защита пред съд в съответствие с предвидените в този текст условия. Всеки има
право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично вразумен срок от
независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има
възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. Текстът на чл.6,§1 от
ЕКПЧОС закрепва правото на всяко лице при определянето на неговите граждански
права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение
срещу него да има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в
разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със
закона.
Така посочените
разпоредби безспорно създават граждански права на всеки един гражданин на ЕС,
какъвто е и ищцата. Съдържанието на тези права включва възможността тя да предяви иск против институция,
за която счита, че е нарушила друго нейно
право и този иск да бъде разгледан в справедлив процес от надлежен съд в
разумен срок. В случая М. е подала две искови молби против различни органи на власт, с които предявява претенции
за поправяне на вреди. Основното твърдение в настоящия процес е, че с
прекратяването на образуваните въз основа на тези молби дела и създаването на
„административни“ пречки за разглеждането
им посочените права са нарушени.
За да бъде
преценена основателността на иска, следва да се прецени дали всеки един от ответниците е извършил нарушение на общностното право и по-конкретно на цитираните
по-горе разпоредби. За тази цел обаче е необходимо да бъде установено на първо
място, че по посочените административни дела действително са създадени „административни
пречки” за тяхното разглеждане. Като такива пречки /пречка/ в
исковата молба е посочено „стеснителното“ и „буквалистично“
тълкуване на приложението на чл.240,ал.1
от АПК, което е довело до прекратяване на производствата по делата и забавяне
на разглеждането на исковете по
същество. Като доказателства по делото са
представени определение № 155/13.09.2016, с което е прекратено адм.дело
№ 384/2016г. и определение № 158 от
16.09.2016г., с което е прекратено адм. дело № 393/2016г. и двете по описа на
АдмС- Перник. Макар същите да са със
заличени данни, предвид направеното
признание на факта, че тези дела са били образувани по повод подадени искови
молби от ищцата в настоящото производство и липсата на оспорване на това
обстоятелство от останалите ответници, съдът приема за установено, че
заведените от Р.М. конкретни дела са прекратени по изложените в тези определения мотиви. Видно от тях, различни състави на АдмС- Перник
са приели ,че предявените от същата искове са подсъдни на общите съдилища ,какъвто АдмС- Перник не е / същият е специален
такъв по силата на чл.119 ,ал.2 от Конституцията на Република България/.
яма данни по делата да са извършвани други
процесуални действия. Не са
ангажирани доказателства дали
предявените претенции са разгледани в последствие.
С оглед на
така установено от фактическа страна
окръжният съд намира, че не се установява да е имало „административни пречка”
за разглеждане на делата. Приетото от АдмС-Перник, че
исковете са подсъдни на общите съдилища само по себе си не
означава пречка за разглеждане на спора.
Напротив – ако те наистина са подсъдни на тези съдилища, то съдебните състави
са взели мерки съдопроизводството да бъде осъществено по предвидения за това
ред. Препращането на делото на компетентния съд не означава нарушаване на
принципа на чл.47 от Хартата за равен достъп до правосъдие, а е действие в съответствие със стремежа на съда страната да
получи адекватна защита на правата си от
компетентния за това съд, защото в противен случай постановеният акт би
бил недопустим. Ето защо с прекратяването на посочените дела на основание
неподсъдност на съда, пред който исковете са предявени не се нарушават
права на
ищцата.
Дори обаче да се приеме, че по делото е безспорно , че посочените две дела все още не са разгледани поради липса на окончателно разрешаване на въпроса на кой съд са подсъдни същите и по кой ред
следва да се разгледат, предявените искове
отново остават недоказани. Съображенията
за това са следните:
По отношение на иска, предявен против Административен съд – Перник: Освен
изложените по-горе съображения, че не се доказва поведение на съдии от този
съд, което да нарушава посочените
от ищцата норми на общоностното
право, следва да се посочи, че за да се
ангажира отговорността на национална
юрисдикция, същата следва да действа като последна инстанция / това се
извежда от решението по делото Кьоблер, т.45/. В
случая, макар в постановените
определения да е посочено, че не подлежат на обжалване, това следва от
характера на акта – той не прегражда пътя за защита, а само препраща делото за
разглеждане от друг съд. Освен това съществува процесуален ред, по който ако
приетото разрешение относно подсъдността не е правилно, допуснатото нарушение да бъде отстранено.
Това е повдигането на спор за подсъдност и възлагането на разрешаването на същия от смесен състав на ВКС и ВАС. Ето защо не са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността на този ответник по делото,тъй
като неговият акт не е постановен като последна
инстанция,а полежи на контрол от
горестоящ съд.
По отношение на
исковете, предявени против ВАС и ВКС: Като основание за ангажиране на тяхната отговорност е посочено
нарушаване на задължението им за
уеднаквяване на практиката на съдилищата и непроизнасянето
им по ТД № 2/2015г. Настоящият състав
намира, че тези твърдения не обосновават отговорност на тези ответници за нарушаване на правото на ЕС. Не
е посочена разпоредба, която да въвежда конкретно задължение на националните
съдилища за уеднаквяване на практиката и за постановяване на тълкувателни
решения. Общото задължение за осигуряване на
ефективни правни средства за
защита не може да послужи, за да
обоснове тези задължения. Вън от това и по отношение на тези ответници не са установи да е налице нарушаване на конкретни права на
ищцата, произтекло именно от това тяхно поведение.
По отношение на
иска, предявен против Народното събрание на Република България. Отговорността
на този ответник е обоснована с неизпълнение на
задължение за въвеждане на правила за реализиране на отговорността на
държавата за нарушения на общностното право през
2012г. /когато са приети изменения на
ЗОДОВ, свързани с нарушения на чл.6,§1
от ЕКПЧОС /.
Окръжният съд
намира, че по настоящото дело не се установи неизпълнение на задължение на
Народното събрание, което да е довело до нарушаване на права на ищцата.
Посочените от същата разпоредби на ДФЕС, ХОПЕС и ЕКПЧОС имат материалноправен характер и не установяват задължение за
приемане на нарочни процесуални правила за
разглеждане на искове за обезщетяване на точно тези вреди. Съобразно принципа
на процесуалната автономия, националната юрисдикция безспорно правораздава по националните
процесуални закони. Този принцип са явява ограничен от принципа на
еквивалентността, според който националните процедурни правила не могат да
бъдат по-неблагоприятни от предвидените за подобни производства по вътрешните
материални норми. В случая в българското право е преден ред за обезщетяване на
вреди от деликт и разглеждането на настоящата претенция е безспорното доказателство
за това. Ищцата дори не твърди, че разглеждането на делата , които е
завела е станало по процесуален ред, който е по-неблагоприятен
от друг такъв. Следователно няма нарушаване на принципа на еквивалентността. Евентуалното
наличие на противоречива съдебна практика
относно това дали тези от исковете за вреди от нарушение на правото на ЕС, които са предявени против административни органи
са подсъдни на гражданските или на
административните съдилища следва
да бъде отстранено от съдебната практика, а не по законодателен
път. Това, че страната не е доволна от начина по който се разглежда претенцията
й не обосновава отговорност за
нарушаване на правото на ЕС. Ето защо и по отношение на този ответник не са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността му на посоченото основание.
С оглед на
всичко изложено така предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива
следва да бъдат отхвърлени, тъй като не
са налице всички елементи от фактическия
състав на отговорността по чл.4 §3
от ДФЕС.
Както вече беше
посочено, съдът приема искането за произнасяне на принципа ex aequo et bono като алтернативно такова
относно размера на обезщетенията в
случай, че се счете, че претенциите са доказани по своето основание, а не като
евентуални такива. Предвид на това и с
оглед на приетото по-горе, че
исковете са недоказани по своето основание, не се произнася отделно по същото.
С оглед изхода
на делото на Народното събрание на Република
България и на Върховен касационен съд следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100лв.
Водим от
гореизложеното Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Б.М. с ЕГН ********** и адрес *** против Върховния
касационен съд на Република България с адрес гр.София 1000, бул.“Витоша“
№2 иск с правно основание чл.4 §3
от ДФЕС за заплащане на сумата 25 900лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на създадени пречки от процесуален характер при
разглеждане на адм.дело № 384/2016г. и адм.д.№393/2016г. по описа на АдмС-
Перник в резултат от нарушаване на нормите на
чл. 340,ал.2 от Договора за функциониране на ЕС, чл.47 от Хартата за основните права на ЕС и чл.6, §1 от
Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи, които закрепват принципа на правната сигурност,
на оправданите очаквания и ефективни средства за защита като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Б.М. с ЕГН ********** и адрес *** против Върховния
административен съд на Република България с адрес гр.София 1301, бул.“
Александър Стамболийски“ №18иск с правно основание чл.4 §3 от ДФЕС за заплащане на сумата 25 900лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на създадени
пречки от процесуален характер при разглеждане на адм.дело № 384/2016г. и адм.д.№393/2016г. по описа на АдмС- Перник в резултат от
нарушаване на нормите на чл. 340,ал.2 от Договора за функциониране на ЕС, чл.47 от Хартата за
основните права на ЕС и чл.6,§1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, които закрепват принципа на правната
сигурност, на оправданите очаквания и ефективни средства за защита като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Б.М. с ЕГН ********** и адрес *** против Административен
съд- Перник с адрес гр.Перник 2300, ул. „Търговка“ №37 иск с правно основание чл.4 §3 от ДФЕС за
заплащане на сумата 25 900лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищцата в резултат на създадени пречки от процесуален
характер при разглеждане на адм.дело № 384/2016г. и адм.д.№393/2016г. по описа на АдмС- Перник в резултат от нарушаване на
нормите на чл. 340,ал.2 от Договора
за функциониране на ЕС, чл.47 от Хартата
за основните права на ЕС и чл.6,§1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
които закрепват принципа на правната сигурност, на оправданите очаквания и
ефективни средства за защита като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Б.М. с ЕГН ********** и адрес *** против Народното
събрание на Република България с адрес гр.София 1169, пл.“Народно събрание“№2
иск с правно основание чл.4 §3 от ДФЕС за заплащане на сумата 25 900лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в
резултат на създадени пречки от
процесуален характер при разглеждане на адм.дело №
384/2016г. и адм.д.№393/2016г. по описа на АдмС- Перник в резултат от нарушаване на нормите на чл. 340,ал.2 от Договора за функциониране на ЕС, чл.47 от Хартата за
основните права на ЕС и чл.6,§1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
които закрепват принципа на правната сигурност, на оправданите очаквания и
ефективни средства за защита като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.Б.М.
с ЕГН ********** и адрес *** да
заплати на Народното събрание на Република България с адрес гр.София 1169,
пл.“Народно събрание“№2 сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.Б.М.
с ЕГН ********** и адрес *** да
заплати на Върховния касационен съд на Република България с адрес гр.София
1000, бул.“Витоша“ №2 сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :