РЕШЕНИЕ
№ / 8.07.2020г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На първи
юли, две хиляди и двадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
АТАНАС ХРИСТОВ
Секретар:
Д.Г.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
ВГрД № 111 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.17 ЗЗДН и чл.257 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Н.Д.У., подадена от упълномощен адвокат, против решение от
20.05.2020г., постановено по гр.д. № 527/2020г. по описа на РС Разград, с което
са му наложени мерки за защита от домашно насилие по отношение на Д.Л.П.,
изразяващи се във въздържане от извършване на прояви на домашно насилие и
забрана да приближава на разстояние по-малко от 50 метра ищцата, жилището, в
което тя живее, местоработата и местата за социален отдих на същата, за срок от
осем месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение. Жалбоподателят
счита решението за неправилно, необосновано и постановено при допускане на
процесуални нарушения. Моли съда да го отмени, като отхвърли предявената молба
за защита от домашно насилие.
В срока по чл.17 ал.4 ЗЗДН е
постъпил писмен отговор от Д.Л.П., подаден чрез пълномощник, в който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Д.Л.П. е подала въззивна жалба чрез пълномощник против посоченото по-горе
решение в частта, с която не е уважено искането й за налагане на мярка за
защита от домашно насилие, изразяваща се в задължаване на ответника да посещава
специализирана програма съгласно чл.5 ал.1 т.5 ЗЗДН, както и в частта, с която
наложените мерки са определени за срок от осем месеца, вместо за поисканите от
нея осемнадесет месеца. Счита, че в обжалваните части решението е неправилно и
моли съда да го измени, като уважи в цялост нейната молба.
По жалбата на Д.П. не е
постъпил писмен отговор от Н.Д.У..
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната
фактическа обстановка: Страните са сключили граждански брак на 8.10.2012г.,
който е прекратен с влязло в сила на 16.06.2020г. съдебно решение за развод по
бр.д. № 2052/2019г. на РС Разград.
Към м.април, 2020г. двамата
вече били във фактическа раздяла. Ищцата живеела в с.Ушинци, в дома на св.Таня С.,
а ответникът – в друга къща в същото село.
На 4.04.2020г. автомобилите на Д.П.
и св.С. били паркирани пред къщата, в която двете живеели. Същият ден
ответникът паркирал неговата кола пред техните автомобили по начин,
непозволяващ им да ги ползват. Двете подали сигнал по телефона и на място дошъл
полицейски екип, който констатирал нарушение на правилата за движение по
пътищата. Служителите извикали свои колеги, между които и св.Стефан Бойков, за
преценка относно необходимостта от репатриране на автомобила на ответника.
Св.Бойков преценил, че такава необходимост е налице и разпоредил преместването,
след което напуснал мястото. Впоследствие ответникът дошъл до дома на св.С. и
започнал да крещи на Д.П., че ще разбие колата й и че ще строши нея самата. Ищцата
се притеснила, наложило се да пие лекарства.
Обстоятелствата, настъпили на
4.04.2020г., се установяват от разпита на свидетелите Т. С. и С. Б., декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН на ищцата. Въпреки близките отношения между св.С. и ищцата, съдът
кредитира нейните показания като безпротиворечиви и отразяващи непосредствено
възприетите събития, настъпили пред дома, в който живеят тя и ищцата.
Показанията кореспондират с останалите събрани доказателства – показанията на
св.Бойков и декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН. Съдът приема за необорена нейната доказателствена сила съгласно чл.13
ал.3 ЗЗДН, доколкото ответникът не е събрал доказателства в процеса, които да
опровергаят нейното съдържание.
На 10.04.2020г. Д.П. посетила
психиатър, който издал амбулаторен лист, съдържащ информация, че при проведения
преглед е установил, че П. е вътрешно напрегната и тревожна, емоционално дистимна, със снижена инициативност. Предписани са
лекарства.
На същата дата 10.04.2020г. П.
провела консултация при психолог, за което е съставен протокол с описание на
случаите, разказани от ищцата. Психологът й е дал съвет да обърне внимание на
подкрепата, която получава от своята дъщеря и от приятелката си.
Ответникът е изложил твърдения,
че конфликтите между него и ищцата са предизвикани от поведението на
последната. Така тя приела авточаст на висока стойност, предназначена за
неговия автомобил, и отказала да му я предаде. Самият ответник, обаче, заявява,
че не е разговарял с ищцата по този въпрос, а с куриерската служба, което
означава, че приемането на автомобилната част от ищцата не може да бъде
възприето като предизвикателство за описаните по-горе негови действия на
4.04.2020г. Ответникът твърди още, че П. му изпратила имейл със заплашително
съдържание, приложен към делото. Ищцата е оспорила това доказателство и в
тежест на ответника е било да докаже авторството на писмото като написано от
ищцата, което не е сторил.
От протокол за предупреждение
от 7.08.2019г. се установява, че по повод предходен конфликт между страните
органите на МВР вече са отправяли предупреждение към Н.Д.У. да не извършва акт
на физическо, психическо, емоционално насилие и опит за такова, да не
ограничава личния живот, свобода и правата на Д.П., да не отправя закани, да не
нарушава обществения ред.
При така установената
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Обжалваното решение
следва да бъде потвърдено в цялост.
Събраният доказателствен
материал дава на окръжния съд основание за извод, че на 4.04.2020г. е
осъществена проява на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН, изразяваща
се в принудително ограничаване на личния живот и свобода на Д.П. посредством
препятстването й да се придвижва посредством използването на своя автомобил и извършено
психическо насилие посредством отправените закани към личността й и към нейния
автомобил. В тази част въззивният съд споделя изцяло направените от районния
съд изводи за осъществен акт на домашно насилие.
При преценката за видовете
мерки, които следва да се наложат и тяхната продължителност въззивният съд
отчита обстоятелството, че ответникът вече е бил предупреждаван да се въздържа
от физическо и психическо насилие над ищцата с полицейски протокол за
предупреждение от 7.08.2019г. От друга страна мерки по ЗЗДН се налагат за първи
път. При това положение срокът от осем месеца за мярката по чл.5 т.3 ЗЗДН,
който се явява около, но под средния размер, е адекватен на отчетените
обстоятелства.
Въззивната жалба на ищцата срещу
решението в частта, с която първостепенният съд е отказал да наложи мярка за
защита по чл.5 ал.1 т.5 ЗЗДН, е неоснователна. Аргументът на ищцата, че по този
начин ответникът ще бъде консултиран за отговорността, която носи по
българските закони, е неотносим. Подобна мярка не
може да има за цел юридически консултации относно правата и задълженията на
едно лице по българското законодателство. Ако лицето не е наясно с националните
закони, може да прибегне до консултация с юрист. Що се отнася до твърдението,
че с налагането на тази мярка ответникът ще бъде консултиран как да овладява
гнева си, въззивният съд споделя становището на районния съд, че с оглед
насложилите се отношения между бившите съпрузи посещението на програма само от
единия не би подобрило тяхната комуникация във връзка с разрешаването на свързаните
с имуществените им отношения въпроси, останали за разрешаване след прекратяване
на брака им.
Страните претендират присъждане
на направените от всеки от тях деловодни разноски. С оглед отхвърлянето на
двете жалби, разноски не се следват в полза на никой от тях.
Съгл. чл.11 ал.2 ЗЗДН Н.Д.У.
следва да внесе ДТ за въззивно обжалване в размер 12,50лв. в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ОС Разград
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от
20.05.2020г., постановено по гр.д. № 527/2020г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА Н.Д.У. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Разград държавна такса в
размер на 12,50лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР