МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №20 ОТ
21.03.2011 Г. ПО НОХД №6/2011 Г. НА НПРС
Подсъдимият Х.М.М.
е предаден на съд за това, че на 04.06.2009 г. в гр. Н., обл.
Ш. е намерил чужда движима вещ – един мобилен телефонен апарат, марка „***”, с
ИМЕЙ - № ***, на стойност 170 лв. и в продължение на една седмица не е съобщил
за вещта на собственика й – П.Х.Д.,*** или на властта – престъпление чл. 207,
ал. 1 от НК.
От
страна на пострадалия П.Х.Д., действащ със съгласието на своя родител – майката
И.К.Д. е предявен граждански иск с цена на иска от 130 лв., съставляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди. Сумата се претендира ведно със
законната лихва, считано от 04.06.2009 г. до окончателното плащане.
Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство.
По
предявеното му обвинение подсъдимият не се счита за виновен. Той не оспорва
голямата част от фактите, посочени в обвинителния акт, но счита, че деянието му
не е укоримо и общественоопасно,
поради което смята, че не следва да бъде наказван. Относно предявения
граждански иск не изразява становище, но в хода на съдебното следствие твърди,
че извършената оценка от вещото лице е неточна, предвид факта, че експертът не
е виждал вещта.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа страна следното: На 04.06.2009 г. свидетелят П.Х.Д., на 14 години, в
късния след обяд, играл със свой приятел тенис на маса в т.нар. „***” в гр. Н..
Тъй като мобилният му телефонен апарат, марка „***” няколко пъти падал на
земята от джоба му, свидетелят П.Д. го извадил и го поставил върху едно пънче,
в близост до тенис-масата. Малко след това при играещите деца пристигнали
по-големи момчета и им казали да се преместят да играят на друга маса, което
децата сторили. След известно време свидетелят П.Д. преустановил играта и
отишъл до намиращ се в близост магазин, като забравил на пънчето мобилния си
телефонен апарат. През това време във въпросната “***” се намирал и подсъдимият
Х.М.М.. Всъщност той бил едно от големите момчета, които играели тенис на маса.
Другото момче, което играело с подсъдимия бил свидетелят Г.Н.Б.. Подсъдимият М.
забелязал забравения мобилен телефонен апарат и казал на Б. за това – че някой
е забравил телефона си. После подсъдимият взел телефона, изключил го, сложил го
в джоба си, а после извадил и картата на телефона. Той не се опитал да разбере
чий е телефона и кой го е загубил, го прибрал. На следващия ден подсъдимият Х.М.
дал намерения телефонен апарат на свидетеля С.С.С., а той от своя срана дал на
подсъдимия 10 лв. След това С. ***, за да бъде разкодиран и след като това било
сторено, свидетелят С. взел карта от свидетелката В.В.С., поставил я на
телефона и започнал да го ползува. Когато свидетелят П.Д. установил, че липсва
телефонът му, той съобщил за това на родителите си, които пък уведомили
полицията и впоследствие телефонния апарат бил открит у свидетеля С., който го
предал на разследващия орган с протокол за доброволно предаване от 29.07.2010
г., а с разписка от 01.12.2010 г. телефонният апарат бил върнат на свидетеля Х.П.Д.
– баща на непълнолетния свидетел – П.Х.Д..
В хода на
делото е назначена оценителна експертиза, чието заключение сочи, че стойността
на мобилния телефонен апарат, марка „***” към 04.06.2009 г. е в размер на 170
лв., а към датата на предаването му на органите на РУ „Полиция” – гр. Н. –
29.07.2010 г., стойността на съшия апарат е в размер на 40 лв.
Гореописаните
факти се установяват по безспорен начин от всички събрани по делото
доказателства – показанията на свидетелите П.Х.Д., Х.П.Д., Г.Н.Б. /включително
и показанията на този свидетел, дадени на досъдебното
производство пред съдия от НпРС и прочетени на
съдебното следствие/, С.С.С. и В.В.С., от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – копие от гаранционна карта от
30.10.2008 г., , разпечатка на входящи и изходящи телефонни обаждания за
периода 22 и 23.07.2010 г. и 01.07. – 03.07.2009 г., писмо от М-тел – С. до
Началника на РУП от 23.07.2010 г., писмо от Г. – С. от същата дата, протокол за
доброволно предаване от 29.07.2010 г. и разписка от 01.12.2010 г., от
заключението по назначената по делото оценителна експертиза, както и от
обясненията на подсъдимия М., където той признава фактите по делото. Анализът
на доказателствения материал налага категоричния извод, че с деянието си
подсъдимият Х.М. от обективна е субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.207, ал.1 от НК. Видно е, че той е намерил чужда движима
вещ – описания по-горе мобилен телефон и в продължение на една седмица не
съобщил за това на собственика на вещта или на властта, а го предал на
свидетеля С., който го ползувал до момента на предаването на вещта на органите
на полицията. В обясненията си подсъдимият М. твърди, че намереният от него
телефон е бил в лошо състояние – с надраскан панел и дисплей и със счупен
панел, изразявайки с тези обяснения несъгласие със стойността на веща, дадена
от вещото лице, изготвил оценителната експертиза. Видно е обаче от показанията
на свидетеля П.Д., Х.Д. и Г.Б. /дадени на досъдебното
производство/, че телефонният апарат действително е бил с драскотина по дисплея
и панела, но е бил здрав и не в състоянието, в който е върнат на пострадалия –
с множество драскотини, със счупен панел, облепен с тиксо. Поради това,
обясненията на подсъдимия, че стойността на вещта, дадена от експерта, не
съответства на действителната стойност на телефона, съдът не прие за
основателни. Също така в обясненията си подсъдимият твърди, че като намерил
телефона, апаратът не работил, нямал батерия и поради това въобще не му се
налагало да го изключва. Тези обяснения на подсъдимия също се опровергават от
горепосочените свидетелски показания. Свидетелят П.Д. заявява, че веднага след
като установил липсата на апарата се опитал да му позвъни от друг телефон, но
установил, че е изключен, а свидетелят Б., в показанията си, дадени на досъдебното производство заявява, как лично възприел
действията на подсъдимия, с които той изключил телефона и извадил картата му. С
това безспорно се установява, че в момента, в който подсъдимият е намерил
телефона, той е имал възможност да се свърже с някои от номерата в него и да
установи собственика на апарата. Безспорно е също така от доказателствата,
включително и от обясненията на подсъдимия, че той не е направил опит да
потърси кой е загубил вещта, тъй като на мястото, където го намерил е имало и
други лица, но той не се поинтересувал, кой е оставил телефона.
От
субективна страна е налице пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обещственоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е
целял настъпването на общественоопасните му
последици.
Предвид
гореизложеното и като установи, че обвинението спрямо подсъдимия е доказано
напълно и по категоричен начин, съдът призна подсъдимия Х.М. за виновен в
извършването на престъпление по чл.207, ал.1 от НК.
При
определяне на наказанието, което се следва на подсъдимия, съдът отчете, че
деянието, осъществено от подсъдимия не представлява тежко престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК. От справката за съдимост на М., приложена по
делото, е видно, че той е осъждан, което е отегчаващо вината му обстоятелство.
Но съдът и констатира наличието на смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства. Дадените от него обяснения по делото, съдът приема за направени
признания по случая. Макар и подсъдимият да твърди, че не следва да понася
наказание, то е видно, че той не отрича, а признава съществените за делото
факти. Също така е видно, че вещта, предмет на престъпното посегателство е с
ниска стойност, същата е върната на собственика й. Независимо, че върната вещ е
в лошо състояние, то се установява, че телефонът е работещ, макар и счупен и
лепен, с което следва да се приеме, че част от причинената с деянието щета е
възстановена. Не без значение в случая е и обстоятелството, че подсъдимият е с
влошено материално положение – същият е безработен, не реализира доходи и не
разполага с имущество. Предвид така установените обстоятелства, съдът счете, че
следва да наложи на подсъдимия наказание глоба в минималния размер, предвиден в
закона, поради превеса на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. Ето
защо, съдът определи и наложи на М. наказание ГЛОБА В РАЗМЕР НА 100 /СТО/ ЛЕВА.
Подсъдимият
бе осъден и да заплати направените поделото разноски в размер на 40
/четиридесет/ лева.
Относно
предявеният граждански иск, съдът прие, че същият е основателен и доказан.
Безспорно от гореописаните доказателства се установява осъщественото от
подсъдимия деяние, с което несъмнено на пострадалия са били причинени
имуществени вреди. Стойността на вредите е установена от заключението по
назначената по делото оценителна експертиза – към момента на деянието
телефонният апарат е на стойност 170 лв., като е отчетен и процент овехтяване,
предвид това, че вещта не е била нова. Експертизата е установила и, че към
момента на връщането на телефона на пострадалия, вещта е на стойност 40 лв.
Следователно с връщането на апарата не са били възстановени щетите на
пострадалия в пълен размер. Ето защо, съдът прие, че гражданският иск е
основателен и доказан, поради което и Х.М. бе осъден да заплати на свидетеля П.Д.,
действащ със съгласието на своя родител И.К.Д. сумата от 130 лв. /сто и
тридесет лева/, съставляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди.
Исковата сума е претендирана, ведно със законната
лихва от деня на деянието – 04.06.2009 г. до окончателното плащане, но съдът
счете, че следва да постанови сумата да се изплати, ведно със законната лихва,
считано от 12.06.2009 г. до окончателното плащане, доколкото съставът на
престъплението по чл.207, ал.1 от НК предвижда, че деецът разполага със
седмичен срок, в който да върне вещта и поради това по отношение на гражданския
иск за вреди следва да се приеме, че забавата настъпва седмица след
деянието,като в настоящия случай това е датата 12.06.2009 г.
Подсъдимият
бе осъден да заплати и държавна такса върху размера на гражданския иска, а
именно такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
18.04.2011 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: