Решение по дело №175/2022 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от М.Й.К., румънски гражданин, действащ чрез процесуалния си представител адв. М.А. ***, съд. адрес:***, против решение № 222/29.06.2022 г., постановено по АНД № 302/2022 г. по описа на Районен съд В., с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0953-000220/23.03.2022 г. на началник на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-В., с коeто на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева, на основание чл.179, ал.2, във връзка с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, глоба в размер на 50,00 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се развиват подробни съображения, че решението на ВРС е неправилно, като неправилно, немотивирано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Иска се да бъде отменено атакуваното съдебно решение, както и потвърденото с него НП. Представя подробна писмена защита.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура В. дава становище, че касационната жалба е неоснователна.

По делото е установена следната фактическа обстановка: на 23.03.2022 г. около 10:20 ч. на път I-1, км. 4+400, касаторът управлявал товарен автомобил „Ивеко”, модел 35 8.1, рег.№ ВН1604АМ, собственост на Светломир Петров Симеонов от гр. В., като при заобикаляне на влекач марка „ДАФ”, модел ХФ 430ФТ, рег.№ СВ****РМ, собственост на „ОББ Интерлийз” ЕАД, с прикачено полуремарке с рег.№ СВ4732ЕА, предстоящ на образувала се колона от товарни автомобили преди Дунав мост В.-К., не оставил достатъчно странично разстояние и с дясната част блъска лявата част на втория автомобил. При настъпилото ПТП са нанесени материални щети по кабината на влекача марка „ДАФ”, модел ХФ 430ФТ, рег.№ СВ****РМ. Касаторът не спрял, за да установи какви са последиците от ПТП и не уведомил собствениците на увреденото имущество.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН № GA278442/23.03.2022 г., по който уличеният за нарушител не направил възражения.

Въз основа на установеното с акта началник на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-В. издал атакуваното пред ВРС наказателно постановление.

Съставът на ВРС потвърдил изцяло атакуваното пред него НП, като изложил подробни мотиви относно дееца, субективните и обективните елементи на процесните деяния, както и относно вида и размера на наложените административни наказания. Приел още, че в настоящия случай не са налице основания за прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното: касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Административен съд В. намира, че съставът на ВРС е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, а направения правен извод за законосъобразност на процесното постановление е правилен и обоснован.

От доказателствата по делото се установява по категоричен и безспорен начин, че на посочените в наказателното постановление дата и място касаторът е извършил описаните от органите на сектор „Пътна полиция” нарушения. Доколкото касаторът не е съгласен с установената фактическа обстановка, тъй е следвало своевременно да направи съответни доказателствени искания или поне да оспори показанията на свидетеля на АНО, като постави под съмнение приетата такава в АУАН и НП. Действително първоинстанционният съд е длъжен да прояви процесуална активност и дори служебно да събира доказателства, но само при наличие на съмнение за установените факти или при направени съответни искания от страните. От друга страна недопустимо е въвеждане на нови твърдения за първи път с касационната жалба, предвид изричната забрана за фактически установявания, въведена с разпоредбата на чл.220 от АПК. В този смисъл всяка от страните трябва да поеме отговорността за проявената процесуална пасивност на въззивния етап от съдебното производство. В частност касаторът не е оспорил своевременно установените пред ВРС факти и обстоятелства относно авторството на деянията, не е направил нови искания и не е ангажирал доказателства в тяхна подкрепа до приключване на устните състезания пред първата инстанция, поради което не може да се приеме, че съставът на ВРС не е проявил нужната активност при изясняване на изложената в акта и НП фактическа обстановка.

При това положение извършването на вменените нарушения се явява доказано, а издаденото наказателно постановление – законосъобразно и обосновано. Като го е потвърдил съставът на ВРС е постановил правилен акт, който следва да бъде оставен в сила. Неоснователни са твърденията на касатора за липса на мотиви на процесното решение. Напротив, първоинстанционният съд е изложил задълбочени и подробни съображения, които напълно се споделят от касационната инстанция. Необосновано е и твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при цифровото изписване на правното квалификация на процесните деяния в АУАН и НП. В действителност ответникът е преценил да не налага наказание за установеното нарушение по чл.123, ал.2 от ЗДвП, което е негово право и не води до накърняване правото на защита на нарушителя. Нарушенията са описани достатъчно конкретно и ясно както като фактическа обстановка, така и като правна квалификация, поради което процесуалните права на касатора не са били накърнени.

Поради изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от представителя на ответника, съдът намира искането за основателно. Същото следва да бъде определено съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК. На основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ на оспорващия следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, предвид разпоредбата на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.4 от АПК и сравнително умерената правна сложност на делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд В.

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 222/29.06.2022 г., постановено по АНД № 302/2022 г. по описа на Районен съд В., с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0953-000220/23.03.2022 г. на началник на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-В..

ОСЪЖДА М.Й.К., румънски гражданин, роден на *** г., с адрес: ***, да заплати в полза на ОДМВР-В. сумата от 100,00 (сто) лева, представляващи разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                             Членове:  1.

 

 

                                                                                     2.