Решение по дело №2969/2022 на Административен съд - Пловдив

1РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 279

 

гр. Пловдив, 10.02.2023 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

         ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

                             ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА касационно АНД № 2969 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Община Раковски, Булстат *********, с адрес гр. Раковски, пл. “България” № 1, представлявана от П. Г. – Кмет, чрез адвокат М.Л., против Решение № 1868/02.10.2022 г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 1958/2022 г. по описа на същия съд, което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 6/15.03.2022 г. на Директора на  Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ гр. Пловдив, с което на Община Раковски, на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се решението на ПРС и НП да бъдат отменени.

3. Ответникът по касационната жалба – РИОСВ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. С процесното наказателно постановление, както вече бе казано, на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, на Община Раковски, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 лева, за това, че на 24.09.2021 г., при проверка, извършена на обект „Индустриална зона Раковски - пречиствателно съоръжение за отпадъчни води /ПСОВ/“ с. Стряма, община Раковски. Проверката е била във връзка с изпълнение на План за контролната дейност на РИОСВ - Пловдив за 2021 год. При нея е констатирано, че съществуващите пречиствателни съоръжения са изведени от експлоатация и не работят. Отпадъчните води от промишлените обекти на територията на индустриалната зона, магазин, заведения за обществено хранене, обучителен център и др. постъпват в събирателен резервоар и чрез припомпване са заустени във водоприемник общински отводнителен канал № 328, водно тяло ВGЗМА300R075, поречие на р. Марица. Притежаваното от Община Раковски разрешително за заустване за обекта с № 33710091/29.11.2013 год. е с изтекъл на 29.11.2019 год. срок на действие. Т.е. към датата на проверка заустването е неправомерно.

Следователно Община Раковски, като ползвател на обект, от който се формират и заустват във воден обект отпадъчни води, не притежава Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект от обект в експлоатация, което се явява нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „Б“ от Закона за водите /ДВ бр.67 от 1999 год. и поел. изм. и доп/.

При проверката е съставен Констативен протокол № 0010965/03.12.2014 г. В последствие е съставен АУАН № 86/22.12.2021 г., от инж. В. И. Х. , главен специалист в РИОСВ – Пловдив, въз основа на който е издадено и оспореното НП.

7. За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че от обективна страна е осъществено административно нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б“ от ЗВ, както и че наказателното постановление е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.  

ІV. За правото:

8. Според чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б“ от ЗВ, разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания.

Съобразно, чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв.

9. В рамките на тази материална и административнонаказателна правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно и еднозначно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

10. По отношение на поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното:

10.1. Неоснователни се явяват възраженията на касационния жалбоподател, че актосъставителят и административнонаказващият орган са действали при липса на компетентност. Относно тяхната материалната компетентност по делото са представени Заповед № РД-709/09.07.2021 г. и Заповед № РД-8/10.01.2011 г., издадени от Министъра на околната среда и водите на основание чл. 201, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, с които както актосъставителят, така и Директорът на РИОСВ - Пловдив, се оправомощени - първият да съставя АУАН, а вторият да издава НП по чл. 200, ал. 1 от ЗВ.

Това налага извод, че в случая, както процесният АУАН, така и оспореното НП са издадени от материално компетентни органи на РИСОВ - Пловдив в хода на административнонаказателно производство осъществено по реда на ЗАНН.

10.2. Относно възражението за съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя, е необходимо да се съобрази следното:

При условията на закона /чл. 40, ал. 2 от ЗАНН/ се допуска актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя. Става дума за условия, спазването на които не накърняват законността при образуването на административнонаказателното производство. Съставянето на акт в отсъствие на нарушителя е допустимо в два случая: 1. когото той е известен, но не може да се намери или 2. когато е поканен за съставянето на акта и не се яви. В случая е налице втората хипотеза на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. С писмо изх. № 0-4268/17.12.2021 г. (получено в Община Раковски на 20.12.2021 г.), Кметът на Община Раковски е поканен да се яви лично или да изпрати упълномощен представител за съставяне на АУАН на 22.12.2021 г. Поради неявяване на представител на Община Раковски, процесният акт е съставен именно на 22.12.2021 г.

Доколкото каза се в случая е налице втората хипотеза на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, следва да се приеме, че администрацията е изправна. Тя е издирила нарушителя, положила е усилия той да присъства при съставянето на акта, но поведението му е направило това обективно невъзможно.

Тези съображения обосновават извод за неоснователност и на това възражение.

11. Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

 

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1868/02.10.2022 г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 1958/2022 г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.   

 

                                                                                                                                                                                                       2.