№ 3105
гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110123165 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Гражданското дело е образувано по повод предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове от „А1 България“ ЕАД срещу „КВН Консулт“ ООД.
Производството по делото е приключило с решение № 23087 от 19.12.2024г., с
което предявените искове са частично уважени.
Постъпила е молба по реда на чл. 248 ГПК от „КВН Консулт“ ООД, с искане да се
измени посоченото по-горе решение в частта на разноските, присъдени нему. Иска се
съдът да присъди разноски и за заповедното производство.
Препис от молбата, на основание чл. 248, ал. 2 ГПК, е изпратен на насрещната
страна. В указания срок е постъпило становище, в което се възразя по присъждането
на разноски в заповедното производство, а при евентуалност – по техния размер.
Настоящия съдебен състав, след като се запозна с направеното в молбата искане и
доводите в постъпилото становище, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да
иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално
допустима. Списък по чл. 80 ГПК е необходим, тъй като ответникът иска изменение на
съдебния акт досежно присъдените нему разноски, какъвто списък се съдържа по делото
/л.95/.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на ответника, както е посочено и в крайния
съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 3 ГПК. Изводът, че разноски се дължат на
ответника, се обосновава с приетото в мотивите на акта за неоснователност на предявените
искове по чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.
1
Както е посочено, ответникът своевременно е поискал присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение, за плащането на което има доказателства. Търсените разноски
са в общ размер на 800.00 лева, или по 400.00 лева адвокатско възнаграждение за
настоящото исково производство и 400.00 лева за производството по ч.гр.д. № 11611/2024г.
по описа на СРС, 55 състав. Срещу размера на разноските има своевременно релевирано
възражение за прекомерност с молба л. 92 от делото, което съдът намира за основателно, по
което съдът съобрази следното:
Търсеното адвокатско възнаграждение за исковото производство е в размер на 400.00
лева, който размер отговаря на правната и фактическа сложност на делото, по което са
проведени две о.с.з., изслушани са две експертизи и е оказана ефективна защита, на цената
на предявените няколко иска заедно /противно на правилото на чл. 2, ал. 5 НМРАВ/ и на
текста на чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, който служи като ориентир при определяне на
възнаграждението. Ето защо, търсеното възнаграждение за исковото производство не се
явява прекомерно. С оглед размер на отхвърлената част от исковете /216.97 лева/ и общия
материален интерес по делото /333.95 лева/, то дължимите на ответника разноски възлизат в
размер на 259.88 лева за исковото производство.
По общото правило на чл. 78 ГПК, което намира приложение и в заповедното
производство, присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Казано по друг начин, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този
смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Ответникът е представляван в производството по ч.гр.д. № 11611/2024г. по описа на
СРС, 55 състав, от адвокат. Извършеното по това ч.гр.д. действие се свежда до подаване на
възражение по чл. 414 ГПК. Същевременно, търсените разноски възлизат на 400.00 лева и с
оглед липсата на правна и фактическа сложност на ч.гр.д. № 11611/2024г. по описа на СРС,
55 състав, както и вида и обема на извършената работа, свеждаща се до подаване на
бланкетно възражение, то разноските се явяват прекомерни и следва да се намалят с оглед
релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно исково производство,
а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се
постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за
предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство
длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Освобождавайки
длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността
на възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици,
поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя
материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и
2
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право (в този
смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се
приеме, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК е в размер на присъдения, означава да се приравни по сложност извършването
на това действие с депозирането на отговор на искова молба и явяването на адвоката в
открито съдебно заседание, каквито действия биха били извършени от процесуалния
представител при прерастване на заповедното производство в състезателно исково
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата. Заповедното производство не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което размерът на адвокатско възнаграждение, дължимо на
длъжника в това производство, следва да бъде намален до минималното адвокатско
възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004 г. (Наредбата) не е определен минимален размер
на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от
Допълнителните разпоредби на наредбата, следва да се определи по аналогия, като се изходи
от вида на процесуалното действие. Както се изясни, процесуалното действие на адвоката се
изразява в попълване на утвърден образец на възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на
длъжника и съдържа указания за попълването му, поради което това действие следва да се
приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. /в редакцията
към датата на сключване на договора – редакация ДВ бр.88 от 4 Ноември 2022г./ -
изготвяне на книжа и молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на
200.00 лева. В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата,
тъй като същата може да се отнесе в заповедното производство само към заявителя, не и към
защитата на длъжника срещу заповедта.
По гореизложените съображения този съдебен състав споделя разбирането, че
подаването на възражение по чл. 414 ГПК се приравнява като сложност на процесуално
действие по чл. 6, т. 5 НМРАВ и приема, че адвокатско възнаграждение на длъжника се
дължи, но размерът на му следва да се определи по посочената по-горе норма, т.е.
минималното адвокатско възнаграждение по заповедното производство за подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК възлиза на сумата от 200.00 лева. В този смисъл са
Определение № 3262 от 10.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3474/2017 г. по описа на
САС, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 7721/2021 г. по описа на СГС, IV –
"Е" въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. № 10816/2018 г. на
СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. по описа на СГС, Решение №
1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. по описа на СГС, Решение № 260510 от
12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. по описа на СГС, Решение № 2 от 08.01.2021 г. по в.
3
гр. д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд).
Съобразно отхвърлената част от исковете /216.97 лева/ и общия материален интерес по
делото /333.95 лева/, то дължимите на ответника разноски възлизат в размер на 129.94 лева
за заповедното производство.
В общ размер, разноските, които следва да се присъдят на ответника възлизат на 389.82
лева, а с крайния съдебен акт са присъдени разноски в размер на 259.88 лева.
Изложеното дава основание постановеното по делото решение да бъде допълнено в
частта за разноските, като се присъдят на ответника допълнително разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на разликата от 129.94 лева – сторени разноски по ч.гр.д. №
11611/2024г. по описа на СРС, 55 състав.
Така мотивиран, и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 23087 от 19.12.2024г.,, постановено по гр.д. № 23165/2024г. по
описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските, като:
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********,
допълнително да заплати на „КВН Консулт“ ООД, ЕИК *********, сумата 129.94 лева –
сторени разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 11611/2024г. по описа на СРС,
55 състав, съобразно размера на отхвърлената част от исковете.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4