Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2020г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на двадесети
февруари 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Мая Вълева
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от
съдия Желязкова КНАХД № 43/2020 г.
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Алфа Сървис“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“Плиска“ № 7, ет.4, ап.11, представлявано от управителя О.Ф.К., срещу Решение №
2123/22.11.2019г. по АНД № 4025/2019г. на Районен съд – Варна, ХV-ти състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0000371/09.07.2019г.
от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на дружеството, на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложено адм.наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3 000 лв.
Касаторът по подробно изложени
съображения, твърди незаконосъобразност на въззивното решение поради допуснати
съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния
закон. Конкретно сочи неизяснена фактическа обстановка, доколкото не е
установено обстоятелството дали лицето А Г е със статут на продължително
пребиваващ на територията на РБългария, в който случай само възниква
задължението да придобие удоставерение за психологическа годност. Поради това
счита, че не е осъществен състава на вмененото нарушение. Излага също така, че
като гражденин на РРумъния всички права и задължения на Голимаз относно
годността му да управлява МПС произтичат от законодателството на тази дължава и
доколкото същия разполага със свидетелство за управление от съответната
категория и с документ за психическа пригодност от съответните румънски власти,
то ВРС е следвало да приеме, че НП е незаконосъобразно. Счита за неправилне
извода на съда, че при постаняване на НП не са допуснати съществени поцесуални
нарушения, предвид многобройните поправки и грешки при превода. Оспорава и
извода на въззивния съд, че случая не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
На изложените основания моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с
което НП да се отмени.
Ответникът – Областен отдел „Автомобилна администрация“–гр. Варна, чрез процесуален представител – гл.експ. Г , в
депозиран по делото отговор на касационна жалба, оспорва същата. Счита
решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно и моли същото да се
потвърди.
Представителят
на Окръжна Прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че въззивното решение е постановено при спазване на
процесуалните правила и закона, поради което не са налице основания за неговата
отмяна.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е
налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
За да
постанови изложения по-горе резултат, от фактическа страна въззивният съд е
приел, че през месец май 2019г.
служители на ОО „АА“ Варна, сред които св. К, извършили документална проверка
на дейността на „Алфа Сървис” ЕООД гр.Варна.
Проверката приключила на 29.05.2019г., като резултатите от същата били отразени
в КП.
В хода
на проверката св.К установил, че на
01.07.2018г., в гр.Варна, проверяваното
дружество, притежаващо лиценз на Общността за превоз на пътници № 10107 е
допуснало водача А Г с ЧФЛ: **********
до управление на автобус марка „Ванхол“ (кат. МЗ), с per. № В 8600 НС,
собственост на превозвача, с който е извършван международен обществен
(совалков) превоз на пътници от България до Молдова и обратно, видно от
тахографски лист от 01.07.2018г., Разрешително за совалков превоз и Декларация,
без същият да отговаря на изискванията за психологическа годност, уредени в чл.7а,
ал.2, пр.3 от ЗАвтП - на водача, по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2
от ЗДвП, което било видно от справка в регистър на психологическите
изследвания. До приключването на проверката на г-н Голимаз не е било издавано
удостоверение за психологическа годност. Установено било, че същия е извършил
множество превози видно от още 30 бр. тахографски листи, без да притежава УПГ.
Въз
основа на гореизложеното на 29.05.2019г.
св.К съставил срещу въззивното дружество АУАН, в който описал приетото
за установено нарушение, извършено от дружеството превозвач, което квалифицирал по чл.96г, ал.1, пр.2 от
ЗАвП. Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощено от представляващия дружеството лице, което го
подписало и в съответната графа вписало възражения, че водачът притежава
удостоверение за психологическа годнос, издадено от държавата, в която
пребивава. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени
възражения срещу АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката на
09.07.2019г., АНО издал процесното НП, като възприел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, и на основание чл.96г, ал. 1, пр.2 от ЗАвП наложил на „Алфа Сървис“ ЕООД адм. наказание
имуществена санкция в размер на 3 000 лв.
За да
потвърди наказателното постановление, въззивният съд е приел, че нарушението е
доказано и в хода на административното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Настоящата
инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При
постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно
задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е доводите на страните.
В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни
изводи. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон.
Изложените в тази връзка подробни мотиви, настоящият състав като касационна
инстанция изцяло споделя и възприема като свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2
от АПК, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.
Наведените в жалбата касационни основания не се установяват. Освен това част
от възраженията в същата са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били
разгледани и обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия състав, както посочи
по-горе, споделя изцяло. Допълнително, намира за необходимо да изложи следното: По делото е безспорно доказано, че водачът, А Г бил гражданин на друга държава-членка на ЕС
и притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от Република
Румъния, което съгласно Директива 2006/126/ЕО на ЕП и на Съвета от 20.12.2006г.
следва да бъде
зачитано от органите на автомобилна администрация. Това обстоятелство, обаче не
води до автоматичния извод, че водача отговаря на условията предвидени в чл.7а,
ал.3 от ЗАвП, за да може да бъде нает от превозвача.
Съгласно чл.7а, ал.2 от ЗАвП, лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл.7 ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Задължението е въведено за дружествата - лицензирани
превозвачи, установени на територията на РБългария.
Съгласно съображение 9 от Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година
относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена),
транспонирана в Закона за движението по пътищата, видно от § 35, т.3 от
последния, доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни
средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните
стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство,
следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след
това. А съгласно чл. 152, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и
реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите
на изпитни комисии.
В резултат от горните нормативни изисквания
е приета Наредба № 36/10.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспоспособност за управление на МПС и т.н. Съгласно чл.1, ал.1, т.4 с нея се определят
изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на
психологическите изследвания на: 4.водачите на автомобили за обществен превоз
на пътници или товари; А според чл.1, ал.2 от Наредбата, изследвания за
психологическа годност на водачи на МПС могат да се извършват и извън случаите
по ал.1 при постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя
на водача. Последната норма е в пряка връзка със задължението на лицензираните
превозвачи по чл.7а, ал.2 от ЗАвП да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и
чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Действително, Директива № 2006/126/ЕО
урежда взаимното признаване на СУМПС, издадени от държавите – членки (чл.2,
§1), но в случая задължителното изискване водачите на автомобили за обществен
превоз на пътници или товари да имат издадено удостоверение за психологическа
годност по чл.7а, ал.2 от ЗАвтП е спрямо лицензирания
превозвач, който ги е наел, т.е. „Алфа сървиз“ ЕООД, и това е видно от текста на нормата, а не спрямо водача,
румънски гражданин.
За превозвачите, установени на територията
на РБ, се прилагат изискванията на Директива № 2006/126/ЕО по начина, по който
е транспонирана в националното законодателство, вкл. и за установеното
задължение лицензираните превозвачи да ползват за осъществяване на дейността си
само водачи, разполагащи с удостоверение за психологическа годност, издадено по
реда на чл.152, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП и Наредба № 36/2006г.
Затова възражението на касатора, че свидетелство за
психологическа годност е необходимо, само за лица с постоянно пребиваване и то,
само когато желаят да подменят СУМПС, което притежават с българско, не се споделя за конкретния казус. Задължението по чл.7а, ал.2 от ЗАвП е
установено за лицензираните превозвачи, т.е. в случая за „Алфа сървиз“ ЕООД, а не за водача Голимаз. Превозвачът е длъжен да
осъществява превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Доказването на психологическата годност
на водачите, наети от лицензираните превозвачи на територията на РБ, която психологическа
годност е извън визираните в съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО минималните
стандарти за физическа и умствена годност, се извършва с представянето на
удостоверение за психологическа годност, издадено при условия и ред, определи
от министъра на транспорта и съобщенията (чл.152 ал.1, т.2 от ЗДвП). Фактите еднопосочно сочат, че се касае за
извършване от наказаното лице-превозвач на международен превоз на товари, който
е осъществен от нает по трудов договор водач, за който обаче не се доказва да има
валидно удостоверение за психологическа годност към момента на извършване на
превоза и въпреки това превозвачът го е допуснал да осъществи въпросния
международен превоз на 01.07.2018г. Изискванията за притежаване на такъв документ
от водач, който бива допуснат да извършва международни превози на товари от
лицензирани за това превозвачи, какъвто е наказаният субект, се съдържат именно
във визирания в АУАН и НП за нарушен текст на чл.7а ал.2 от ЗАвПр.
При факта на липса на такова удостоверение
за водача, който ще осъществява превоза, лицензираният превозвач не следва да
му възлага извършването на превоз на товари с МПС, предназначено за
международен превоз. В противен случай нарушава именно нормата на чл.7а ал.2 от
ЗАвтПр.
Нещо повече, от представения в хода
на въззивното обжалване легализиран превод на „Решение № 1973/12.06.2018г. на
Министерство на здравеопазването, труда и социалната зищита; Клинична
психиатрична болница, Отделение за извънболнична психиатрична консулатативна
помощ, не става ясно за каква точно работа е издадено и коя „посочена дейност“,
има право да извършва Голимаз.
Настоящата инстанция не
констатира допуснати в НП поправки, а тези в АУАН са напълно ясни и конкретни и
не биха могли да доведат до ограничване правото на защита на наказаното лице.
От своя страна, делото е напълно изяснено от фактическа страна, като са събрани
всички относими към спора доказателства, необходими за правилното му решаване.
Сочените от касатора доводи за маловажност
на случая не обосновават извод за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Правилно въззивният съд е приел,
че конкретното деяние не попада в обхвата на цитираната
разпоредба чл.28 от ЗАНН, като в тази връзка е ценил всички
обстоятелства. В подкрепа на този извоз допълнително следва да се посочи и
това, че видно от събраните в хода на АНП доказателства, същият водач е
извършвал превози без УПГ и на други дати.
Мотивиран от изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха
наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е
валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния
закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в
сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2
от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд - Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 2123/22.11.2019г. по
АНД № 4025/2019г. на Районен съд – Варна,
ХV-ти състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.