№ 55
гр. Чирпан, 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на пети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Административно
наказателно дело № 20255540200118 по описа за 2025 година
Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Съдът е сезиран с жалба от К. Д. Й., ЕГН ********** против наказателно
постановление (НП) № 24-0375-000834/18.11.2024 г. издадено от И. Д. Д., на длъжност -
началник група към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан, с което на основание чл. 183, ал. 2,
т. 11 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20.00 лева и на основание чл. 180, ал. 1, т. 1,
пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл. 58 т. 2 ЗДвП, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100.00 лева.
Жалбоподателят моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОДМВР – Стара Загора, РУ - Чирпан моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗАНН, подадена в преклузивния срок по
ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което е процесуално допустима.
С обжалваното НП, издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), Серия GA, № 1379604 от 17.10.2024 г. жалбоподателят К. Д. Й., ЕГН
********** е санкциониран за две нарушения по ЗДвП (Закон за движението по пътищата),
изразяващи се в това, че на 17.10.2024 г. в 16.00 часа, в община Братя Даскалови, на АМ
Тракия, км. 168, в посока към гр. Бургас управлявал лек автомобил „Шкода Фабия“, с рег. №
1
***, собственост на М.К.Й.., ЕГН **********, като при движение назад не се убедил, че
няма да създаде опасност за останалите участници в движението, при което ударил
движещия се в права посока към гр. Бургас, товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег.
№ ***, управляван от А.Л.Ш., ЕГН **********, в резултат на което настъпило
пътнотранспортно произшествие (ПТП) с материални щети, и се е движил назад по път
обозначен като автомагистрала, след като това било забранено.
По т. 1 от обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 183, ал.
2, т. 11 от ЗДвП – редакция към момента на деянието („Наказва се с глоба 20 лв. водач, който
нарушава правилата за движение назад“), за нарушение на чл. 40, ал. 1 от същия закон
(„Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението“).
По т. 2 от обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 180, ал.
1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП („Наказва се с глоба 100 лв., когато в резултат на нарушението е
създадена непосредствена опасност за движението“), за нарушение на чл. 58, т. 2 от същия
закон („При движение по автомагистрала на водача е забранено да завива в обратна посока,
да се движи назад, да навлиза в разделителната ивица или да я пресича, включително и на
местата, където тя е прекъсната“).
Съдът счита, че административно наказателното обвинение е недоказано.
Административно наказание се налага за административно нарушение, което следва да бъде
установено несъмнено, а в тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и
субективна страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да
издаде НП, този орган се основава на констатациите в АУАН, а съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП
редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Като официален свидетелстващ документ, АУАН се ползва и с обвързваща съда
материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и
обстоятелства. Съответно доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя.
В случая обаче, съдът счита, че фактическите констатации, отразени в АУАН и
възпроизведени в НП на първо място не се потвърждават по несъмнен и безспорен начин от
показанията на полицейските служители посетили ПТП.
В показанията си актосъставителя П. Д. С. заявява, че е отразил фактическите
обстоятелства в АУАН въз основа на данни, предоставени му от жалбоподателя и водач на
процесното превозно средство. Свидетелят сочи, че доколкото си спомня, жалбоподателя му
заявил, че давал назад, искал да направи обратен завой или да навлезе в друго платно, при
което настъпило ПТП с друг автомобил, като не си спомня точно механизма на ПТП, както
и другите обстоятелства свързани с процесното ПТП. Т.е. от показанията на свид. С. се
изяснява, че същият не е свидетел на самите нарушения, а ги е установил при посещение на
място, въз основа на данни предоставени му от санкционираното лице, като други
доказателства за доказване на процесните нарушения в хода на проведеното
2
административно-наказателното производство не са събрани. Дори да се приеме, че
жалбоподателят е заявил пред свид. С., че при управление на процесното МПС, на
посочените в АУАН и НП време и място, е давал назад, искал да направи обратен завой или
да навлезе в друго платно, при което настъпило ПТП с друг автомобил, то от една страна би
било налице преразказване от свидетеля на самопризнание на жалбоподателя, позоваването
на което би било в нарушение на правото на защита на санкционираното лице, включително
да не дава обяснения и да не се самоуличава в извършване на административно нарушение, а
от друга страна, дори наличието на такова изявление от жалбоподателя не би било
достатъчно, за да се приеме, че именно той е авторът на констатираното нарушение (арг. от
чл. 116 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН), доколкото не са налице никакви доказателствени източници
в тази насока. В случая административно-наказващият орган (АНО) не е направил никакъв
опит за изясняване на авторството и другите съставомерни елементи на деянието в
нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН.
С показанията си Г. Й. Г., свидетел по съставянето на акта не допринася за доказване
на процесните нарушения, тъй като заявява, че не помни нищо за процесния случай.
От показанията на свидетелката Н. Й. (съпруга на жалбоподателя) се установява, че на
посочената дата съпругът и е управлявал процесния автомобил от град София за Турция, а тя
е пътувала на задните седалки заедно с детето си, като в колата са имали още двама
спътници. Съпругът и спрял автомобила за по-малко от минута, след което последвал ударът
от товарен автомобил. Т.е. по делото се установи различна фактическа обстановка от
изложената в АУАН и издаденото въз основа на акта НП. Съдът кредитира показанията на
свидетелката, тъй като същата е очевидец на инцидента, като показанията и кореспондират с
приложените към жалбата писмени доказателства за претърпени от свидетелката и
жалбоподателя травматични увреждания от ПТП.
Съгласно нормата на чл. 303, ал. 2 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът
признава подсъдимият за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В
конкретния случай от ангажираните по делото доказателства и извършената им оценка не
може да бъде изведен единствения и възможен извод, че жалбоподателят е извършил
посочените в атакуваното НП нарушения, за които е ангажирана неговата отговорност.
С оглед изчерпателност следва да се посочи, че с жалбата е приложен лист за преглед
на пациент ( л. 11 от делото) от който се установява, че на жалбоподателя К. Д. Й. е бил
извършен преглед на 17.10.2024 г. от 22.09 ч. до 22.29 ч. във Военномедицинска академия –
София, при който преглеждащият лекар е констатирал две порезни рани вляво темпорално
(отнасящо се до област) с наличие на парченца стъкло, като е отразено че наличие на конци
за сваляне на 25.10.2024 г. Тези факти потвърждават твърденията на жалбоподателя, че се е
намирал в стресова ситуация и с физически наранявания, които са го възпрепятствали да се
запознае с текста на АУАН, което представлява нарушение на чл. 43, ал. 1 ЗАНН и е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
По изложените мотиви съдът намира административно - наказателното обвинение за
3
недоказано, а обжалваното НП, издадено при съществени нарушения на ЗАНН, поради
което следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят
не претендира и не представя доказателства за направени съдебни и деловодни разноски,
поради което такива няма да и бъдат присъдени.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 24-0375-000834/18.11.2024 г. издадено от
И. Д. Д., на длъжност - началник група към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред
Административен съд - Стара Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на
получаване на съобщението, че решението е изготвен.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
4