Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262393 21.10.2021 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14924 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 312, вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от Е.П.Я., ЕГН **********
– лично и като правоприемник – единствен наследник по закон на починалата в
хода на процеса М.Л.Я., ЕГН ********** против С.Е.Й., ЕГН **********, с която е
предявен иск по чл.233, ал.1, пр.1, вр. с чл.228 и сл. ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че с *** на ищците било
учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване /заедно и поотделно/ за НИ,
находящ се в ***, ведно с всички подобрения и приращения.
С договор от 01.11.2019 г. предоставили на ответницата за
временно и възмездно ползване за срок от една година част от имота – две стаи,
кухненски бокс, както и прилежащите сервизни помещения от къщата, без да плаща
наем, като компенсация за подобренията, които приела да направи през времето на
ползване.
Поради неизпълнение на задълженията, били изпратени
уведомление и нотариална покана за прекратяване на договора и искане за връщане
на предоставената част от имота. ИМ също следвало да се счита за покана и
предизвестие за прекратяване. Ответницата не изпълнила.
Предвид изложеното се моли за осъждането й да предаде
владението върху отдадената част от недвижимия имот. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. За съдебно
заседание ответницата представя становище, в което признава, че имотът е бил
предоставен за ползване, макар и не в отлично състояние. Обитавала къщата, след
което възникнали разногласия между страните и отказала да получи покана за
освобождаването му. В съдебно заседание, лично заявява, че е съгласна да
освободи жилището, само ако ищците й върнат парите, които изхарчила за ремонт
на техния имот.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За основателност на иска, ищците следва да докажат фактите, които сочат да
обуславят исковата им претенция, в т.ч. - наличието на валидно възникнало
наемно правоотношение, с твърдения предмет и посочените параметри, съобразно
сключения договор; факта на предаване на имота за ползване; прекратяване на
договора; че ответницата към настоящия момент ползва/държи посочените части от
имота.
В тежест на ответницата е да проведе насрещно доказване, а при установяване
на горното от ищците, следва да докаже, че е върнала вещта.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира претенцията за основателна
по следните съображения:
От представения договор за ползване на
недвижим имот от 01.11.2019 г. се установява възникване на твърдяното
облигационно правоотношение, с предаване за временно и възмездно ползване на НИ
– две стаи и кухненски бокс, както и прилежащите сервизни помещения от къща, находяща
се в ***. Предаването за ползване е посочено в договора и изрично се признава
от ответницата в о.с.з. В договора е предвиден срок от 1 година, който може да
бъде продължен по взаимно съгласие на страните с писмен анекс и променени
условия. С нотариална покана /л.9/ ищцата е заявила изрично, че не желае
продължаване на срока на договора и е отправила молба до ответницата за
предаването на имота в деня, след изтичане на уговорения едногодишен срок –
02.11.2020 г. Поканата е получена редовно от ответницата при условията на отказ
– чл. 44, ал.1, изр. посл. ГПК /приложим, съгл. чл. 50 ЗННД/. С оглед горното,
следва да се приеме, че договорът е прекратен с изтичане на уговорения в него
срок и след този момент, ответницата държи вещта без основание. Установява се,
че имотът не е бил върнат, като в тази насока се преценява и самото изказване
на ответницата в о.с.з. по реда на чл. 175 ГПК.
С оглед горното, съдът приема, че ищецът е
доказал при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК всички елементи от фактическия
състав на претенцията си – облигационното правоотношение е възникнало, в т.ч.
правата и задълженията по него, едно от които е това за връщане на вещта, съгл.
чл. 233, ал.1, пр. 1 ЗЗД, предвид прекратяването му с изтичане на срока за
ползване. Ответницата не доказва връщане на вещта /претенциите за плащане на
суми за извършени ремонти нямат отношение по настоящото производство/, поради
което следва да бъде осъдена да я предаде /според описанието в предмета на
договора/, съответно - искът - уважен.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Отправено е искане, представен е списък
по чл. 80 ГПК и док. за плащане на: 60 лева – ДТ и 350 лева – адв.
възнаграждение, съгл. ДПЗС /деп. за свидетел не е изплатен, не подлежи на
присъждане, а може да бъде върнат на страната при поискване/.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
С.Е.Й.,
ЕГН **********, с адрес: *** да освободи и върне на Е.П.Я., ЕГН ********** –
лично и като правоприемник – единствен наследник по закон на починалата в хода
на процеса ищца М.Л.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, следния недвижим имот, поради прекратяване на
договор за ползване на недвижим имот от 01.11.2019 г., а именно: две стаи и
кухненски бокс, както и прилежащите сервизни помещения от къща, находяща се в ***.
ОСЪЖДА С.Е.Й., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на Е.П.Я., ЕГН **********
– лично и като правоприемник – единствен наследник по закон на починалата в
хода на процеса ищца М.Л.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 410 лева /четиристотин и десет лева/ -
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от 21.10.2021 г., съгласно
разпоредбата на чл. 316, вр. с чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ