№ 32202
*********, 14.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110111085 по описа за 2023 година
1. Производството е по реда на чл. 267, пар. 1 ДФЕС.
СТРАНИ ПО СПОРА:
2. Ищец:
3. ************, с ЕИК: ***********, с адрес на управление: ************
4. Представлява се по делото от юрк. **********, с телефон:
+*********.
5. Ответници:
6. ************, с ЕГН **********, с адрес: ************
7. Представлява се по делото от ***********, със съдебен адрес: ***********, и ел.
поща по делото: ************ .
8. ***********, ЕГН **********, с адрес: ************
9. Представлява се по делото от **********, със съдебен адрес: ************, и ел.
поща по делото: ************ .
10. ************, ЕГН **********, с адрес: **************
11. Представлява се по делото от **********, със съдебен адрес: ***********, и
телефон: +**** 88 ***********, ел. поща по делото: ************ .
ФАКТИ ПО СПОРА:
12. Предявен е иск от *********** срещу ************, *********** и
************, за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за цена за топлинна енергия, доставена до апартамент в *********
в периода от 2019 г. до 2022 г., дялово разпределение и лихви за забава следните
суми, за които ответниците отговарят в условията на разделна отговорност:
– ************ – 387,66 лв. и лихва за забава;
– *********** – 1546,63 лв. и лихва за забава, и
– ************ – 387,66 лв. и лихва за забава.
13. Ответникът ************ се представлява в производството от адв. ***********,
който е подал отговор на исковата молба и няма друго участие по делото.
Процесуалното представителство е осъществено безплатно от посочения адвокат
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, поради това, че
ответникът е материално затруднено лице. *********** е поискал от съда да му
бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена на
1
ответника безплатна правна помощ по всеки от четирите обективно кумулативно
съединени иска в минимален размер, съгласно Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, или за четири иска по
400 лв. – общо 1600 лв.
14. Ответникът *********** се представлява в производството от **********., която
е подала отговор на исковата молба и няма друго участие в делото.
Процесуалното представителство е осъществено безплатно от посочения адвокат
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, поради това, че
ответникът е материално затруднено лице. ******** е поискала от съда да и бъде
определено и присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена на
ответника безплатна правна помощ по всеки от четирите обективно кумулативно
съединени иска в минимален размер, съгласно Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, или за четири иска по
400 лв. – общо 1600 лв.
15. Ответникът ************ се представлява в производството от ********** И.,
който е подал отговор на исковата молба и се е явил в проведените две открити
съдебни заседания. Процесуалното представителство е осъществено безплатно от
посочения адвокат на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
поради това, че ответникът е материално затруднено лице. ******** е поискал от
съда да му бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение за
предоставена на ответника безплатна правна помощ по всеки от четирите
обективно кумулативно съединени иска в минимален размер, съгласно Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или за
четири иска по 400 лв. – общо 1600 лв.
16. С решението по делото от 20.07.2023 г. настоящият съд е отхвърлил предявените
от ищеца срещу всеки от ответниците искове, което в тази част, като необжалвано
е влязло в сила. Със същото решение съдът е разпределил отговорността за
разноските, като е осъдил *********** да заплати на ********** И., на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400,00 лв. дължимо адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника ************,
да заплати на ********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400,00 лв.
дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ответника ************, и да заплати на **********., на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. сумата от 454,66 лв. дължимо адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ответника ***********, в исковото производство.
Размерът на адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер,
съгласно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но
не за всеки от четирите иска, а според общата цена на предявените искове.
17. В срока за обжалване **********, *********** и ********** са подали обща
молба, в която са направили искане за изменение на постановеното по делото
решение в частта му за разноските, като на всеки от адвокатите бъде определено
и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на още по 1200 лв.
Изложените в молбата съображения се свеждат до обстоятелството, че ищецът е
предявил срещу всеки от ответниците по четири обективно съединени иска,
поради което всеки адвокат има право на адвокатско възнаграждение за оказаната
от него безплатна правна помощ в минимален размер за всеки от предявените
искове, или четири иска по 400 лв. – 1600 лв.
18. Ищецът оспорва искането.
19. Факт от значение за настоящото производство е, че през месец ноември 2022 в
Държавен вестник брой 88 от 04.11.2022 са обнародвани съществени изменения в
Наредба № 1 от 09.07.2004 на Висшия адвокатски съвет, съгласно които
2
минималните размери на адвокатските възнаграждения са увеличени драстично.
В определени хипотези, минималните размери на адвокатските възнаграждения за
представителство на една инстанция достигат до близо 10 на сто от материалния
интерес по делото, а с други норми е предвиден минимален хонорар за определен
материален интерес дори при предявяване на частичен иск – чл. 2, ал. 7 от
Наредбата.
ПРИЛОЖИМИ РАЗПОРЕДБИ ОТ БЪЛГАРСКОТО ПРАВО:
а) Граждански процесуален кодекс:
20. „Чл. 78. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска.
(3) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
(5) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
21. Чл. 248. (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с
указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
22. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва
на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване
решението.“
23. б) Закон за адвокатурата:
24. „Чл. 36. (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
възнаграждение за своя труд.
25. (2) Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив
и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
26. Чл. 38. (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на:
1. лица, които имат право на издръжка;
2. материално затруднени лица;
3. роднини, близки или на друг юрист.
(2) В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
27. Чл. 117. Висшият адвокатски съвет е юридическо лице със седалище град София.
28. Чл. 118. (1) Висшият адвокатски съвет се състои от петнадесет членове и десет
резервни членове. (...)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) За членове на Висшия адвокатски съвет могат да
бъдат избирани членове на адвокатски колегии, които имат най-малко 15 години
3
адвокатски стаж.
29. Чл. 121. (1) Висшият адвокатски съвет издава наредбите, предвидени в закона, и
приема Етичния кодекс на адвоката.
30. Чл. 131. За неизпълнение на задълженията си адвокатът, адвокатът от
Европейския съюз и младши адвокатът носят дисциплинарна отговорност.
31. Чл. 132. Дисциплинарно нарушение е виновното неизпълнение на задълженията
по този закон и Етичния кодекс на адвоката, на наредбите и решенията на
Висшия адвокатски съвет и на решенията на адвокатските съвети и общите
събрания, както и: (…)
5. уговаряне на възнаграждение от клиенти, по-ниско от предвиденото в
наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа освен в случаите,
когато в този закон и в наредбата е предвидена такава възможност;“
32. в) Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения:
33. „Чл. 1. Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ
се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но
не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за
съответния вид помощ.
34. Чл. 2. (1) При липса на писмен договор размерът на възнаграждението се
определя от адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата.
(2) В случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се
адвокатско възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното
производство съгласно тази наредба.
(5) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г., доп., бр. 88 от 2022 г.) За процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.
(6) Заплащането на възнаграждението е авансово и платимо към датата на
сключване на договора за правна помощ. То може да бъде разсрочено на няколко
вноски.
(7) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2022 г.) При частични искове възнаграждението за
първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането
независимо за каква част от него е предявен искът.
35. Чл. 7. (...) (2) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията са следните:
1. при интерес до 1000 лв. – 400 лв.;
2. при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000
лв.;
3. при интерес от 10 000 до 25 000 лв. – 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10
000 лв.;
4. при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. – 2650 лв. плюс 8 % за горницата над
25 000 лв.;
5. при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. – 8650 лв. плюс 4 % за горницата над
100 000 лв.;
6. при интерес от 500 000 лв. до 1 000 000 лв. – 24 650 лв. плюс 3 % за горницата
над 500 000 лв.;
7. при интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000 лв. – 39 650 лв. плюс 1,5 % за
4
горницата над 1 000 000 лв.;
8. при интерес над 10 000 000 лв. – 174 650 лв. плюс 0,6 % за горницата над 10
000 000 лв.
36. § 3. Тази наредба е приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 9.VII.2004 г.
и се издава на основание чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и 38 от Закона за
адвокатурата (ДВ, бр. 55 от 2004 г.) и отменя Наредба № 1 от 1999 г. за размера на
минималните адвокатски възнаграждения (ДВ, бр. 93 от 1999 г.).“
37. г) Закон за нормативните актове:
38. „Чл. 7. (2) Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни
разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.
39. Чл. 46. (1) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им
смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на
други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото
на Република България.
(2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се
прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на
целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно
основните начала на правото на Република България.
(3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да
се обосновава съобразно предходната алинея.“
ВРЪЗКА С ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. НЕОБХОДИМОСТ ОТ
ТЪЛКУВАНЕ:
40. Както беше посочено по-горе производството е приключило с решение, с което
са отхвърлени предявените искове срещу тримата ответници. Спорът между
страните се свежда до отговорността за разноските и по-конкретно размерът на
адвокатското възнаграждение, което съдът следва да определи и присъди в тежест
на ищеца, съобразявайки се с разпоредбите на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Така с постановеното решение, чието
изменение се иска от процесуалните представители на ответниците, съдът е
определил справедливо и обосновано възнаграждение на адвокатите за
предоставената от тях безплатна правна помощ в минимален размер, според
Наредбата, но не за всички предявени искове поотделно, а въз основа на общия
материален интерес срещу всеки от ответниците.
41. Съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд, а според ал. 2
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив
и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Същевременно уговарянето на
възнаграждение под минималния определения с посочената Наредба
представлява дисциплинарно нарушение (чл. 132, т. 5 от Закона за адвокатурата)
и представлява основание за образуване на дисциплинарно производство с
произтичащата от това възможност за налагане на дисциплинарно наказание.
42. За адвокатите е предвидена възможност за предоставяне на безплатна правна
помощ при наличие на предпоставките на чл. 38 от Закона за адвокатурата, а
именно на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица и
на роднини, близки или на друг юрист. Първата и третата категория лица, на
които може да бъде оказвана безплатна правна помощ са определяеми и въпросът
дали имат това качество е лесно установим от съда. Проблем възниква обаче при
втората категория лица – „материално затруднени“ за която липсват обективни
5
критерии относно това кое лице има това качество. Всъщност, съгласно
константната практиката на Върховния касационен съд при наличие на договор
за безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, съгласно който адвокатът е оказал безплатна правна помощ на
клиента на основание това, че е „материално затруднено лице“, съдът няма право
да изследва въпроса дали това наистина е така, а е длъжен да присъди минимално
адвокатско възнаграждение съгласно посочената по – горе наредба. Пример за
тази съдебна практика са:
43. Определение № 4314/01.12.2022 г. по ч.гр.д. № 3711/2022 г. на ВКС, в което е
прието: „В чл. 38, ал. 1 ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. на лица, които
имат право на издръжка; 2. на материално затруднени лица и 3. на роднини,
близки и на друг юрист. Липсва уредено в посочената разпоредба изискване
клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при
сключването на договора за правна помощ. Съгласно практиката на ВКС
преценката, дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е
материално затруднено или не, се извършва от самия адвокат. Изявлението за
наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38,
ал. 1 ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на
съответната хипотеза.“
44. Определение № 1729/20.06.2023 г. по ч.гр.д. № 1412/2022 г. на ВКС, в което е
прието: „безспорно при условията по чл. 38, ал. 1 ЗА е допустимо адвокат да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на посочените в т. 1 – т. 3
категории лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите на предоставена безплатно
адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от
насрещната страна. Изявлението за оказване на безплатна правна помощ
обвързва съда, като достатъчно за уважаването му е правната помощ по
делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя
размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената
правна защита е договорена като безвъзмездна; липса на данни, които да го
опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно
правилата на чл.78 ГПК.“
45. Определение № 283/22.07.2020 г. по ч.гр.д. № 872/2020 г. на ВКС, в което е
прието: „съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в случаите на оказана
безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл.38, ал.1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36, ал.2. Разпределянето на отговорността за
разноски се осъществява по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, приложими за
всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е
представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т.1-3 на чл.38, ал.1 ЗАдв., като не е необходимо страната да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна
правна помощ.“
46. При сключването на договор за предоставяне на безплатна правна помощ,
възнаграждението се определя от съда, който решава делото, като се съобразява
изцяло с нормите на Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
6
47. Според чл. 2, ал. 5 от цитираната наредба, за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно
независимо от формата на съединяване на исковете. А в чл. 7 от наредбата са
посочени минималните размери на адвокатските възнаграждения, според
материалния интерес като число. Съобразно конкретиката на казуса и следвайки
стриктно разпоредбите на наредбата, съдът следва да определи и присъди в
тежест на ищеца следните възнаграждения:
48. 1. За предявените 4 броя искове срещу ответника М. Т. с цена на всеки под 1000
лв. и общ размер на предявените права 387,66 лв., съдът следва да определи и
присъди адв. възнаграждение в размер 1600 лв. (4 иска по 400 лв.).
49. 2. За предявените 4 броя искове срещу ответника А. Т. с цена на всеки под 1000
лв. и общ размер на предявените права 387,66 лв., съдът следва да определи и
присъди адв. възнаграждение в размер 1600 лв. (4 иска по 400 лв.).
50. 3. За предявените 4 броя искове срещу ответника Ц. Т. с цена на първия иск
1292,57 и останалите три с цена под 1000 лв. и общ размер на предявените права
1546,63 лв., съдът следва да определи и присъди адв. възнаграждение в размер
1654,66 лв. (454,66 лв. по първия иск, както и 3 иска по 400 лв.).
51. Т.е. при общ размер на предявените права от ищеца 2319,93 лв. дължимото
според наредбата адвокатско възнаграждение е по 1600 лв. за ответник, или общо
4800 лв.
52. При тези данни и предвид задължението на съда да се произнесе с определение
по молбата на процесуалните представители на ответниците, като измени или
откаже да измени решението в частта за разноските, за решаващия състав
възниква необходимост от тълкуване на разпоредбата на чл. 101 от Договора за
функциониране на Европейския съюз в съответствие с цитираната по-горе уредба
в светлината на конкурентното право.
53. За решаващият състав възниква такова съмнение, поради следните съображения:
54. При предявени четири обективно съединени иска, всеки с цена на иска под 1000
лв. и обща цена на предявените права срещу всеки ответник с 387,66 лв.,
клиентът, който желае да получи професионална защита на правата си, е
принуден да заплати минимално възнаграждение в размер на 1600 лв. ( 4 иска по
400 лв.), или да се самоопредели като материално затруднено лице и да се
възползва от възможността за получаване на такава професионална помощ
безплатно на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. От друга страна –
адвокатът, под страх от дисциплинарна отговорност е принуден да изисква
възнаграждение не по-ниско от този размер или при лична финансова
обезпеченост, да приеме да извърши услугата безплатно на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата, или при липса на финансова възможност да поеме
безплатно представителството – да откаже осъществяването му. И при тези
факти за съда възниква обосновано съмнение, дали подобна уредба, като тази в
Закона за адвокатурата- чл. 36, чл. 38, чл. 132, т. 5 и Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения не представляват ограничаване на
свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза и дали тази наредба,
представляваща решение на сдружение на предприятие (както е прието в
Решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16) не ограничава или
нарушава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.
55. Очевидно е, че в хипотезата на сключен възмезден договор за правна защита и
съдействие по дела от този характер и с подобна цена на предявените искове,
когато на клиента е предоставена възможност да прецени съразмерността на
възнаграждението, което ще плати на услугата, която ще бъде предоставена,
7
последният трудно би се съгласил да заплати възнаграждение, надвишаващо в
пъти материалния интерес. От друга страна, НМРАВ въвежда минимални
размери на възнагражденията, а с чл. 2, ал. 2 и минимално възнаграждение за
всеки един от предявените искове, неизпълнението на което може да доведе до
дисциплинарна отговорност на адвоката, поради което същият е принуден или да
не предостави правна защита, или да я предостави безплатно. Последното обаче е
възможно единствено за адвокатите с натрупани капитали, които очевидно имат
възможност да оказват безплатна правна помощ и да получат възнаграждението
си в един по-късен момент – след влизане в сила на решението.
56. Същевременно и по-важно, в хипотеза на оказване на безплатна правна помощ на
лице на основание това, че е материално затруднено, нито за адвоката е налице
задължение да установи, че това лице действително е такова, нито за съда има
правна възможност да провери това. Това несъмнено би могло да доведе до
нарушаване на конкуренцията между адвокатите и в частност на чл. 101, пар. 1
ДЕС, защото посочената норма на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
предоставя неограничена възможност на всеки адвокат да заобиколи уредените
подлежащи на заплащане авансово „минимални ставки“ от Висшия адвокатски
съвет (сдружение на предприятия) като посочи, че оказва безплатна правна
помощ на дадено лице, на основание това, че е материално затруднено. Казано по
друг начин, при действащата редакция на чл. 36, чл. 38, 132, т. 5 от Закона за
адвокатурата и на цялата Наредба № 1 от 09.07.2004 на Висшия адвокатски съвет,
последно изменена и допълнена на 01.11.2022 година, всеки адвокат би имал
право на гарантирано минимално адвокатско възнаграждение за всеки един иск,
по който е оказал безплатна правна помощ на лице, което е самоопределил като
„материално затруднено“, докато други адвокати не биха могли да предоставят
същата услуга на този клиент, предлагайки му заплащане на възнаграждение,
съизмеримо със защитавания интерес по делото, под страх от носене на
дисциплинарна отговорност.
57. Подобна правна уредба създава и благоприятни условия за целенасочена
злоупотреба с права, доколкото при сходни на настоящия казус случи, клиентът –
от една страна, няма възможност да заплати адвокатско възнаграждение в
минимален размер, според Наредбата за всеки от предявените искове, и от друга
страна адвокатът, на който цитираната по-горе правна уредба, му дава
възможност по реда на безплатната плавна помощ да получи по-високо
възнаграждение, в сравнение с възнаграждението, което би получил при
сключването на възмезден договор, по който страните свободно определят
дължимото възнаграждение. Това неминуемо ще доведе до целенасочено
предпочитане на предоставяне на правна защита и съдействие по реда на чл. 38 от
Закона за адвокатурата, респективно за предоставяне на безплатна права помощ,
от страна на адвоката, още повече при липсата на обективни критерии за
определяне на едно лице като материално затруднено. Следователно възниква
съмнение относно това дали приемането на тази наредба преследва легитимни
цели с оглед проявилия се вече в практиката ефект за стимулиране масово
сключване на договори за безплатна правна помощ, последното пряко
ограничаващо свободата на договаряне, а от там и конкуренцията.
58. Не без значение е и фактът, че въведеният обективен критерий в чл. 7, ал. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, се свежда
единствено до размера на материалния интерес, т.е. цената на иска, без да се
държи сметка за фактическата и правна сложност на делото, както и дали
защитата по съединените искове е еднаква, или изисква допълнителни
възражения и събиране на допълнителни доказателства. Процесният случай е
8
типичен пример на предявени с една искова молба четири иска, защитата по
които се свежда до общност на възраженията и доказателствените искания,
доколкото от една страна вземанията на ищеца произтичат от едно и също
договорно правоотношение, и същевременно уважаването на възраженията на
ответника по първия иск – този за заплащане на цената на доставена топлинна
енергия, респективно отхвърлянето на този иск, най-често води до отхвърляне и
на другите обективно и кумулативно съединени искове. Т.е. в конкретния случай,
прилагайки чл. 2, ал. 2 от Наредбата съдът следва да определи и присъди
възнаграждение за безплатна правна помощ за всеки от исковете при положение,
че защитата на ответника се свежда до едни и същи и възражения и процесуална
активност по всеки един от исковете. Очевиден ефект от въвеждането на
минимална тарифа с подобни размери с единствен критерий за определянето му –
материалния интерес, ограничава адвокатът да извърши самостоятелна оценка на
труда, който би положил, съобразно фактическата и правна сложност на делото, и
дори да прецени, че минималната тарифа е явно несъответна на обема на
осъществената от него дейност, същият не би могъл да определи възнаграждение
в по-нисък от минимално определения, според Наредбата, респективно пред него
стои единствено възможността да предостави безплатна правна помощ.
59. Всичко това налага настоящият състав да упражни правата по чл. 267, пар. 1 от
ДФЕС и да отправи настоящото запитване.
60. Така мотивиран, Софийският районен съд, 157. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
1. СПИРА производството по гр. д. № 16112/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 157
състав.
2. ОТПРАВЯ на основание чл. 267, ал. 1 ДФЕС ЗАПИТВАНЕ ДО СЪДА НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ по следните преюдициални въпроси:
1. Допуска ли разпоредбата на член 101, параграф 1 ДФЕС национална правна
уредба, като тази приложима по настоящото дело, според която, от една страна
адвокатът под страх от дисциплинарна отговорност е длъжен да уговори
възнаграждение не по-ниско от минимално предвидения в Наредбата размер по
всеки един от предявените искове, независимо от формата на съединяване, и при
нежелание клиентът да заплати такова възнаграждение предвид съотношението
между минималния размер на хонорара и търсената парична сума, или поради
това, че клиентът е материално затруднено лице, единствената законосъобразна
възможност за адвоката да сключи такъв договор с клиента е да предостави
безплатна правна защита, като в този случай съдът следва да определи и присъди
на адвоката за всеки предявен иск възнаграждение, не по-ниско от минималните
размери, определени от Висшия адвокатски съвет, без да има възможност да
намали този размер при очевидна прекомерност на дължимото възнаграждение.
2. Допуска ли разпоредбата на член 101, параграф 1 ДФЕС национална правна
уредба, като тази приложима по настоящото дело, съгласно която при
нормативно определени минимални адвокатски възнаграждения по силата на
решение на сдружение на предприятия – Висшия адвокатски съвет, което е
задължително и обвързващо всички адвокати, адвокат може да окаже безплатна
правна помощ на клиент, когото сам преценява като материално затруднено лице,
а съдът, без да може да провери това, е длъжен да присъди на адвоката
възнаграждение в минималния размер, определен в решението на сдружението?
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, на Върховния касационен
съд
по електронна поща за сведение, както и на отдел „Право на ЕС и
9
процесуално
представителство пред Съда на ЕС“ към Министерството на външните
работи по
пощата
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, на Върховния касационен
съд
по електронна поща за сведение, както и на отдел „Право на ЕС и
процесуално
представителство пред Съда на ЕС“ към Министерството на външните
работи по
пощата
3. ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, на Върховния касационен
съд по електронната поща за сведение, както и на отдел „Право на ЕС и
процесуално представителство пред Съда на ЕС“ към Министерство на
правосъдието по пощата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10