Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 16.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на осемнадесети октомври през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря
Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 4011
по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.127, ал.2 СК.
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от Р.И.А., ЕГН**********,*** против И.К.С., ЕГН**********,***, в която се
твърди, че страните по делото живяли на семейни начала и се родило детето - Р.Р.А.,
родена на ***г. Твърди, че с ответницата заживяли на семейни начала през 2010г.
в с. ***, в къща на родителите на ищеца. Твърди, че през ноември месец 2015г.
се разделили и детето останало при ищеца. Твърди, че от тогава ответница не се
интересува за развитието на детето и не плаща никаква издръжка за неговото
отглеждане. Твърди, че в грижите за
детето, ищеца го подпомагат неговите родители, тъй като той работи в Германия и
се прибира на 3 месеца за по месец в България. Твърди, че от април месец 2015г.
детето тръгнало на детска градина в с. ***. Твърди, че още от раждането му само
ищеца задоволява неговите потребности от храна, облекло, както и полага
непосредствени грижи за него. Твърди, че с детето имат изградена дълбока
емоционална връзка. Твърди, че доколкото знае, ответницата живее в чужбина.
Моли упражняването на родителските права по отношение на детето Р.Р.А., родена
на ***г., с ЕГН ********** да бъде предоставено на бащата, като местоживеенето на детето да бъде
определено на неговия адрес: село ***, ***, и майката да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за отглеждане на
детето в размер на 130 лева, считано от датата на завеждане на настоящата
искова молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно с лихви за забава, начиная от падежа на всяка дължима
вноска до окончателното изплащане на сумата. Моли да бъде постановен подходящ
режим на лични контакти на детето с майката, съгласно константната практика на
съда, първа и трета неделя от месеца от 9.00 до 18.00 часа, както и един месец
през лятото, което време не съвпада с отпуска на бащата. Претендира направените
деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответницата, в който моли да бъде постановено решение,
като бъде съобразен най-добрия интерес на детето.Оспорва претендирания размер
на издръжката, който счита за прекомерен,доколкото няма данни по делото с какво имущество разполага ответницата явяваща се
майка на детето-реализирали
трудови или друг
вид доходи.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото нямат сключен
граждански брак, но от съвместното им съжителство, видно от представеното по
делото Удостоверение за раждане, по акт за раждане № 0657/20.04.2012г. на
Община-Плевен са родители на детето Р.Р.А., ЕГН **********.
Видно от Служебна бележка №
273/31.05.2017г. дететето Р.А. е записано в детска градина В.Ц.с.*** он
14.04.2015г. и я посещава редовно.
Съдът кредитира показанията на
св. Р.О.А./майка на ищеца/ като съответни на останалите събрани по делото
доказателства. От тях се установява, че тя полага грижа за детето Р.след
навършването на 40-дневна възраст от него. Майката на детето го е изоставила
тогава на грижите на св.Р.А. и на ищеца по делото. Дълго време майката не е
търсила контакт с детето и не му е давала издръжка. Последно е потърсила детето
през ноември 2016 г. и след това 6-7 месеца не е търсила контакт с детето. Била
е в чужбина, а сега е в България. Бащата Р.А. работи в чужбина, но поддържа
ежедневен контакт с детето и си прибира в България често. С детето имат
установена близка доверителна връзка. След завеждане на делото майката е
подновила контактите с детето и то е било заведено от бабата при нея. Бащата
осигурява редовно и достатъчно средства за издръжката на детето.
Съдът дава вяра на показанията на
св.Т.Г.М. като логични, преки, непротиворечиви и в съответствие с останалите,
събрани по делото доказателства. От тях се установява, че детето Р.живее с
бабата по бащина линия и бащата, когато той е в България. Детето е привързано
към бащата и бабата. Майката на детето не живее с него от около две години.
Бащата на детето работи в чужбина, но осъществява ежедневни контакти с детето и
осигурява средства за издръжката му.
От
представения по делото социален доклад се установява, че детето Р.е първо и
единствено дете на страните по делото. През ноемвир месец 2015г. ответницата е
напуснала съвместно обитаваното жилище и е изоставила и детето Р.на грижите на
бащата. Между бащата и детето е установена ефективна емоционална връзка и тя го
признава за авторитет. Жилището, което обитават ищеца и детето е собственост на
родителите на бащата. В жилището са осигурени много добри условия за живот. За
детето е осигурено самостоятелно легло и то спи в една стая с бабата по бащина линия,
която полага непосредствена грижа за него.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните изводи:
По искът с правно основание чл.127, ал.2 СК
Съгласно
чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето
от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се
решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на
детето. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение
на децата, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този
иск е спор между родители, които са в брак.
Различно е положението на децата, родителите на които не са
в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак и са разделени. При
разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат
решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно
цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко
интереса на детето, се разрешава с иск по чл. 127, ал. 2 от СК. В такъв случай
възниква спорът, при кого ще живее детето. След като се
определи при кой от двамата родители ще живее то, този родител ще упражнява и
родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това.
Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно
упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне
местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на гражданските
правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при
разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита интересите
на детето, което е най-важното, съществено и определящо при разрешаването на
такъв спор.
При решаването на настоящия спор следва винаги да се изхожда от интересите
на детето, преценени с оглед на следните обстоятелства: родителски качества,
полагане на грижи и умения за възпитание на детето, възраст и пол на детето,
привързаност между детето и родителите.
Всички тези обстоятелства следва да се преценят съвкупно и с оглед на
събраните по конкретното дело доказателства.
Досежно това, кому да бъде предоставено упражняването на родителските права
върху родените от съжителството им деца, съдът следва да съобрази, множество
обстоятелства от разнообразно естество, по-важните от тях съгласно ППВС №1 ОТ
12.11.1974 Г. ПО ГР. Д. № 3/1974 Г., са:а) Възпитателски качества на
родителите. б) Морален лик на родителите, в) Грижи и отношение на родителите
към децата. г) Желанието на родителите, д) Привързаност на децата към
родителите, е) Полът на децата. Майката
е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно
да отглежда и възпитава момчетата ,ж) Възраст на децата. Възрастта на децата е
от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от
определени родителски грижи.,з) Помощта на трети лица, и) Социално обкръжение, к)
Жилищно-битови и други материални условия на живот.
Установи се, че детето се отглежда в семейната среда на бащата, където до
напускане на жилището от майката е отглеждано съвместно от двамата родители. Детето
е привързано към бащата, което е важна предпоставка както за съвместното им
живеене, така и за самото упражняване на родителските права, тъй като по-лесно
се осъществяват възпитанието и родителските грижи по отглеждането на детето,
когато в основата им лежи взаимна привързаност между възпитател и възпитаник. Майката
не претендира да упражнява родителските права по отношение на детето. При тези
данни и в съответствие със заключението на социалната институция, съдът приема,
че с оглед най-добра защита интереса на детето, е необходимо упражняването на
родителските права да бъде предоставено на бащата Р.А., като се определи
подходящ режим на лични отношения на майката с детето. В интерес на децата е да
не се прекъсват биологичната, социалната и емоционалната връзка дете-родител с майката,
поради което трябва да се осигури възможност същата да осъществява и поддържа
контакти с него. С оглед на това, на основание чл. 127, ал.2 от СК следва да
бъде определен режим на лични отношения на майката с детето, който да даде
възможност да се укрепи емоционалната привързаност на детето към майката, както
и да има възможност тя да упражнява влияние върху неговото развитие. По тези
съображения следва да бъде определен следния режим на лични контакти между майката
И.С. и детето Р.както следва: всяка
първа и трета неделя от месеца от 9,00 часа
до 18.00 часа, както и 30 дни през лятото, когато не съвпада с годишния
отпуск на бащата.
С оглед становището на съда за предоставяне на упражняването на
родителските права на бащата, майката следва да бъде осъдена да осигурява
месечна издръжка за малолетното дете Р.. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2
от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си,
а съгласно нормата на чл.142, ал.1 и ал.2 от СК пък предвижда, че размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете
е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. По делото не се събраха доказателства за
реализираните от майката доходи, поради което, няма основание да бъде определен
размер на издръжката по-голям от минималния такъв. Поради изложеното ответницата
следва да бъде осъдена да заплаща на детето Р.ежемесечна издръжка в размер от 115 лв. месечно, като тази издръжка следва да
бъде платима до 25 – то число на съответния месец, за който се отнася
издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба/02.06.2017г./, до
настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, а за разликата до предявения
размер от 130 лв., следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените деловодни разноски за ДТ, адвокатско
възнаграждение и депозит за особен представител в размер на 601,54 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
При този изход на делото, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на РС-Плевен, ДТ върху присъдената издръжка в размер на 165,60 лв.,
както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното съдът
РЕШИ :
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното дете Р.Р.А.,
ЕГН ********** на бащата Р.И.А., ЕГН**********,***.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на
майката И.К.С., ЕГН********** с детето Р.Р.А., ЕГН ********** - всяка първа и
трета неделя от месеца от 9,00 часа до
18.00 часа, както и 30 дни през лятото когато не съвпада с годишния отпуск на
бащата.
ОСЪЖДА И.К.С., ЕГН**********, да
заплаща на малолетното дете Р.Р.А., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Р.И.А., ЕГН**********,
ежемесечна издръжка в размер на 115,00
лв /сто и петнадесет лева/, платими до 25–то
число на съответния месец, за който се отнася издръжката, считано от 02.06.2017г.
до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, а за разликата до предявения
размер от 130 лв., отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.К.С., ЕГН**********да
плати на Р.И.А., ЕГН********** сумата от 601,54 лв. за направени по делото разноски за ДТ,
адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител.
ОСЪЖДА И.К.С., ЕГН**********,***
ДТ върху присъдената издръжка в размер на 165.60 лв., както и 5.00 лв. – в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: