Решение по дело №3345/2012 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1882
Дата: 7 декември 2012 г. (в сила от 13 февруари 2013 г.)
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева
Дело: 20125300503345
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   1882

 

                       07.12.2012г, гр.Пловдив

 

                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на седми декември две хиляди и дванадесета година, в състав:

          Председател: Виолета Шипоклиева

                 Членове: Фаня Рабчева

                                Доника Тарева

Като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева въззивно гр.д.№ 3345/2012г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производство по чл.463, ал.1 ГПК.

               Постъпила е жалба от Д.П.Б. в качеството на законен представител на „Регнис” ЕООД-гр.****, против разпределение от 11.09.2012г., изготвено по изп.д.№ 20118210400408/2011г. по описа на ЧСИ П. И., рег.№ 821, с район на действие Окръжен съд – Пловдив. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното разпределение.

             Ответникът по жалбата „Г.” ЕООД-гр.****, редовно уведомен чрез адв.Р. А., не взема становище по жалбата.

              Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ П.И., оспорва жалбата като неоснователна, по подробно изложени съображения в становището.

              Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

               Видно от протокол от 28.09.2012г. изготвеното на 11.09.2012г. разпределение е предявено на 28.09.2012г., за която дата  жалбоподателят и длъжник е уведомен редовно  със съобщение изх.№ 41930/ 21.09.2012г., поради което подадената чрез ЧСИ  жалба от 01.10.2012г. се явява в срока по чл.462, ал.2 ГПК, изхожда от надлежна страна и като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

              Изпълнителното производство е   инициирано първоначално от „Интерметал” ООД , представлявано от управителя Т. Г., впоследствие с взискател „Г.” ЕООД по силата на договор за цесия от 27.07.2011г. против длъжника „Регнис” ЕООД-гр.**** за събиране на вземане по изп.лист от 31.08.2010г., издаден по ч.гр.д.№ 11600/ 2010г. на РС-гр.Пловдив.

                Принудителното изпълнение е насочено  върху недвижими имоти, собственост на длъжника, вкл. предмет на публична продан, представляващ гараж в сграда, с адм.адрес гр.****”. След проведена в периода 27.06 – 27.07.2012г. публична продан  с протокол от 30.07.2012г. на основание чл.492, ал. ГПК за купувач на  е обявен взискателя „Г.” ЕООД за сумата от 127 177,50 лева, като на 11.09.2012г. е изготвено обжалваното с настоящата жалба разпределение.           

                Жалбоподателят – длъжник в изпълнителното производство мотивира настоящата жалба против изготвеното разпределение с наличие на противоречие с разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС, тъй като не било посочено дали разпределената сума включва дължимият ДДС или той следва да бъде внесен допълнително от обявения за купувач на провелата се публична продан. Същият се позовава на разпоредбата на чл.131, ал.1 ЗДДС, предвиждаща принципно задължението на съдебния изпълнител след получаване на пълната цена по продажбата да преведе дължимия данък по банкова сметка ***, когато се касае за облагаеми доставки.  А като се основава на разпоредбата на чл.83, ал.5 ППЗДДС изразява оплакване, че е бил лишен от възможността от упражняване  на правото на избор  по чл.45, ал.7 от ЗДДС, поради което съставлява нарушение на действащата правна норма. Аргументира, че съгласно чл.131, ал.2 ЗДДС се приема, че в продажната цена е включен данъкът,  който заедно с продажната цена се превежда от получателя /купувача/ на съдебния изпълнител/.

            В процесния случай се касае за продажба на недвижим имот, която принципно от гледна точка на Закона за данък върху добавената стойност съставлява доставка, свързана със сграда. Относно доставките, свързани със земя и сграда с разпоредбата на чл.45, ал.1-4 ЗДДС са регламентирани случаите, в които тези доставки се считат за освободени, като алтернативно с разпоредбата на чл.45, ал.7 ЗДДС е предвидено  в случаите по ал.1, 3 и 4 доставчикът да може да избере доставката да бъде облагаема.   Следователно с оглед яснотата за наличие на задължение за съдебния изпълнител  по чл.131, ал.1 ЗДДС за внасяне на данък ДС, се следва изясняване  характера на доставката  освободена или облагаема при евентуално упражняване правото на избор от доставчика, поради което с разпоредбата на чл.83, ал.5 ППЗДДС предвидено  упражняване на това право от последния до обявяването на публичната продан след покана от съдебния изпълнител. Това именно уведомяване се мотивира от жалбоподателя, че не е било получено от същия, поради което и не  е било упражнено правото на избор по чл.45, ал.7 ЗДДС, очевидно за определяне характера на доставката като облагаема.    Оплакването е неоснователно.  Изискването по чл.83, ал.5 ППЗДДС включва наличие на покана с уведомяване за правото на избор по чл.45, ал.7 ЗДДС  и упражняването му до обявяване на проданта. Видно от Призовка за принудително изпълнение изх.№ 2982/ 23.01.2012г. / л.222-гръб/ , с която жалбоподателят е уведомен за наложената възбрана върху недвижимия имот, предмет на проданта, същият изрично е уведомен и , че на основание чл.83, ал.5 ППЗДДС може да заяви правото си на избор по чл.45, ал.7 ЗДДС  до обявяване на проданта . Безспорно е по делото, че жалбоподателят не е упражнил правото на избор по чл.45, ал.7 ЗДДС, поради което съобразно чл.83, ал.5, пр.ІІ ППЗДДС „ когато до обявяването на проданта не постъпи писмено уведомление от собственика на вещта / длъжника/, доставката е освободена” , поради което и процесната е счетена за освободена от съдебния изпълнител.

             Неупражняването на претендираното право на избор от жалбоподателя не може да се основе на незаконосъобразно неизпълнение на задължение от съдебния изпълнител, извлечено от  разпоредбата на чл.83, ал.5 ППЗДДС, което да мотивира незаконосъобразност на обжалваното разпределение, тъй като такова изрично уведомяване се установи да е налице по изпълнителното дело.

              По гореизложеното жалбата се намери за неоснователна, поради което и като такава ще се остави без уважение, а обжалваното разпределение ще се потвърди.

              Водим от горното, съдът

                                             Р   Е   Ш   И   :

              ПОТВЪРЖДАВА  разпределение от 11.09.2012г., изготвено по изп.д.№ 20118210400408/ 2011г. по описа на ЧСИ П. И., рег.№ 821, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.

              Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред Апелативен съд – Пловдив.

               Председател:                               Членове: