ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51
гр. Силистра, 27.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. П.
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500375 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано по частна жалба на „Ай тръст" ЕООД с ЕИК *********
срещу Разпореждане № 990 от 24.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 507/2022 г. на РС -
Тутракан, с което изцяло е отхвърлено заявлението с вх.(РсРС)№
23024/23.09.2022, препратено на Районен съд Тутракан по подсъдност, на "Ай
тръст" ЕООД с ЕИК ********* (като встъпил в правата на кредитора
поръчител за една част от вземането) за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК против А. Л. Х. с ЕГН ********** за следните суми: 400 лева
главница, 18,60 лева административни разноски, 40,02 лева договорна лихва
за периода 26.09.2021-02.09.2022 г., дължими по договор за кредит №
2423432 от 28.07.2021, сключен с "Кредисимо" ЕАД, и 107,42 лева
възнаграждение по договор за поръчителство и от 28.07.2021 г.
Преди да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съдебен
състав с нарочно разпореждане указал на заявителя да представи всички
договори - приложения към заявлението, вкл. СЕФ, подписани от посочените
в тях лица, или ако се твърди, че са сключени по ЗПФУР - да представят
доказателство за съгласието на длъжника за сключването на договорите за
кредит и за поръчителство; посочи по какъв начин е усвоен кредитът от
длъжника и в какъв размер; посочи изрично дали са извършвани някакви
погасителни плащания по заема, ако да - да представи справка за тях;
представи заявлението на длъжника за кандидатстване за кредит, в което да е
посочил, че ще представи обезпечение; обясни защо разходите за поръчителя
не са включени в ГПР от 22,29%; обясни не е ли Кредисимо едноличен
собственик на капитала на Ай тръст ЕООД и не представлява ли всъщност
този договор за поръчителство скрито възнаграждение за кредитора, при
което той със сигурност да е трябвало да се включи в общите разходи по
1
кредита, оттам в ГПР.
Във връзка с това заповедният съд отхвърлил заявлението изцяло на
основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК - неотстраняване на нередовностите на
заявлението в указания срок.
Жалбоподателят счита, че съдът неоснователно е отхвърлил
заявлението, депозирано от дружеството - заявител, тъй като последното е
отстранило в срок констатираните от съда нередовности. Освен това
подаденото от Ай Тръст заявление за издаване на заповед за изпълнение ио
чл. 410 от ГПК отговаря на изискванията на чл. чл.127. ал. 1 и ал. 3 от ГПК и
чл.128. т. 1 и т. 2 от ГПК и постановеното Разпореждане № 845/08.11.2022 г.
за отстраняване на нередовностите в подаденото заявление не е следвало да
бъде постановявано.
Моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови
издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени вземания.
Претендира разноски.
За да се произнесе, Силистренският окръжен съд съобрази следното:
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но
неоснователна.
Фактически неверни са твърденията в жалбата, че в законоустановения
тридневен срок Ай Тръст депозира молба, с която уточнява твърдените от
него факти в заявлението по чл. 410 от ГПК, подробно отговаря на
поставените от съда въпроси и прилага писмени доказателства за
сключването на процесния договор за кредит, както и заверени преписи от
изисканите от съда документи.
Това изключва възможността на заявителя да допълва заявлението си с
новите уточнения, посочени в жалбата и въззивният съд не следва да ги
съобразява.
Дори да се приеме, че въпреки липсата на изпълнение на дадените
указания по т.1 и т.2 от Разпореждане № 845/08.11.2022 г., нередовност на
сезирането няма, то остават повдигнатите от съда въпроси за предвиденото
възнаграждение по договора за поръчителство. Той е сключен със свързано,
по смисъла на §1 от ДР на ТЗ, лице на заемодателя „Кредисимо“ ЕАД, тъй
като “Кредисимо” ЕАД е едноличен собственик на капитала на “Ай Тръст”
ЕООД, и поръчителят е предварително одобрен и заложен като такъв, при
избиране на опция за обезпечаване на договора за кредит.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Следователно, възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство следва да бъде включено в ГПР по договора за потребителски
кредит, тъй като представлява косвен разход по кредита. В процесния случай
2
това очевидно не е сторено, поради което посочения размер на ГПР в
договора за потребителски кредит не е определен правилно. Горното
обосновава извода, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК да
се посочи действителния ГПР по договора за потребителски кредит, поради
което на основание чл.22, ал.2 от ЗПК следва да се приеме, че договорът е
недействителен, а потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита /чл.23 от ЗПК/.
Жалбоподателят не е изпълнил указанията по т.3 от Разпореждане №
845/08.11.2022г., което препятства прилагането на чл. 23 от ЗПК в
настоящото производство.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че частната жалба е
неоснователна, а атакуваното със същата разпореждане – правилно, поради
което следва да се потвърди изцяло.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 990 от 24.11.2022 г. по ч.гр.д.№
507/2022 г. на РС – Тутракан.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3