Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на втори
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3582 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на К.Г.Ч., с която моли ответникът „К.“ АД да бъде
осъден да му заплати сумата от 60 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени психически страдания, стрес, нервно напрежение
и негативни изживявания вследствие клеветнически твърдения и обидни определения
в публикации в броеве 16, 17, 18, 19 21 и 23 на вестник „Галерия“, отпечатани в
периода 22.04.2015 г. – 10.06.2015 г. и 40 000 лева обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в загуба на клиентела от поредицата публикации,
ведно със законните лихви от 10.06.2015 г. до окончателното изплащане.
В
подадената от ищеца искова молба се твърди, че в бр. 16 от 22.04.2015 г. на
вестник „Галерия“ била публикувана статия със заглавие „Невиждана измама в
съда. Адвокат менте спести 9 млн. лв. на банката на П.С.“. В нея адв. К.Ч.
поименно бил наречен „адвокат менте“, „случайно попаднал в залата юрист“,
„адвокат с неистински пълномощни“, „адвокат с неистински документи“. Визирала
се невиждана измама, която Ч. бил извършил.
В бр.
17 на вестник „Галерия“ отново била отпечатана статия – „Невиждан цирк. Ето
адвоката – Ф. К.Ч.“, като от заглавието стрелка сочела снимка на ищеца.
Статията продължавала на стр. 22.
В
следващите броеве 18, 19, 21 и 23 на вестник „Галерия“ К.Ч. отново бил наречен
„адвокат менте“ и „адвокатът Ф.“, а с името му се свързвало представяне на
фалшиво пълномощно и спестяване на „И.“ на 9 млн. лв.
Изнесените
в статиите твърдения били неверни и позорящи ищеца. С тях се накърнявало
доброто му име и се уронвала репутацията му в обществото, пред клиенти и
колеги. Изпитал стрес и негативни емоции от изложеното в журналистическите
публикации, които внушавали нередности, противозаконни действия и злоупотреба с
права от страна на Ч..
Публикуваните
определения представлявали обиди за честта и достойнството на ищеца, който не
бил ползвал неистински документи, нито скривал самоличността си. Оклеветяването
и опозоряването на Ч. целенасочено внушавали на читателя усещането за незаконни
действия от страна на адвоката.
В
резултат на това за Ч. настъпили вредни последици в личен, семеен и
професионален план. Пострадала репутацията му на адвокат, последвано от
намаляване на клиентелата му и свързаните с това финансови приходи. Понесъл
психически тормоз и страдания, отразили се неблагоприятно на здравословното
състояние на ищеца, на личния и професионалния му живот.
Поради
това счита, че ответникът следва да понесе отговорност за търпените от ищеца
имуществени и неимуществени вреди и моли съдът да го осъди да му заплати
исковите суми.
Ответникът
„К.“ АД е подал отговор на исковата молба, в който не оспорва, че е издател на
вестник „Галерия“.
Изнесените
в статиите факти били истински, предварително и добросъвестно проверени. Ответникът
оспорва, че в тях се съдържат обидни думи и изрази. Изразът „менте адвокат“
отразявал образно позицията на страната по делото, подала сигнал до
прокуратурата срещу действията на адв. Ч.. Обсъждане на правоспособността и
компетентността на ищеца като професионалист липсвало. Сравнението с Ф. имало
характер на метафора и в случая обозначавало поведението на внезапно явилия се
в съдебната зала неканен и нечакан адвокат. Сам по себе си филмовият герой не
можел да се определи като положителен или отрицателен художествен образ.
Нито
една от статиите не съдържала клеветнически твърдения, а по-скоро оценъчни
съждения, отразяващи субективното мнение на автора. Те обаче не приписвали на Ч.
престъпления, а отразявали изявления на М. в сигнал до прокуратурата, както и
факти от проведените съдебни заседания и съдебни актове по конкретен спор.
Целта
на публикациите била да се сведе до знанието на читателите рядък и необичаен
отказ от иск със значителен материален интерес, за което била сезирана
прокуратурата. Развитието на производството по делото, прекратено поради отказ
от иска било отразено обективно, въз основа на истински документи, сред които
съдебни актове.
Ответникът
оспорва и твърденията за накърняване на репутацията на ищеца, доколкото и преди
процесните статии в публичното пространство за Ч. е съществувала информация,
влияеща негативно на оценката за неговата личност и професионален облик.
Случаят
с прекратяване на търговското дело поради отказ от иск било предмет на
публикации и в други медии.
Оспорват
се и твърденията за причинна връзка между публикациите и търпени от ищеца имуществени
и неимуществени вреди.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
В
случая, за да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено
увреждане, следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД - действие или бездействие от лице, на което ответникът е възложил някаква
работа, противоправно поведение при или по повод изпълнението й и причинна
връзка между деянието и настъпилите в сферата на увреденото лице вреди.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за
доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно
и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Не се
спори, че ответникът е издател на вестник „Галерия“, както и че в броеве,
16-19, 21 и 23 на печатното издание през 2015 г. са публикувани посочените в
исковата молба статии с техните заглавия и със съдържание съгласно
представените и приети по делото копия на съответните броеве.
Настоящият
съдебен състав намира, че на първо място следва да изясни значението от гледна
точка на задължението си по чл. 300 от ГПК да зачете влезли в сила присъди по
обвинения, при които изпълнителното деяние съвпада с процесното противоправно
действие на ответника в настоящото производство.
С присъда от присъда от 10.10.2017 г. по НЧХД № 19496/2015 г. на СРС, НО, 95 състав, потвърдена от състав на СГС, К. П.-Д.,
главен редактор на вестник „Галерия“ към датата на процесните публикации е
призната за невиновна в това, че в брой 23 на вестник „Галерия“ е казала нещо унизително за честта
и достойнството на тъжителя К.Г.Ч., използвайки неколкократно в статията
определението „адвокатът менте К.Ч.“, като обидата е нанесена публично и е
разпространена чрез печатно произведение. Призната е за невиновна и в това, че
е разгласила позорно обстоятелство за тъжителя и му е приписала престъпление,
като клеветата е нанесена публично и да е разпространена чрез печатно
произведение. Мотивите на първоинстанционния и на въззивния съд са
концентрирани около липсата на субективна съставомерност на деянията, а именно
– липса на категорични доказателства, че обвиняемата е автор на
статията, съдържаща обидни и клеветнически твърдения за К.Ч. и че тя е била убедена
в истинността на изложените твърдения.
Тъй като отговорността на възложителя на работата е
гаранционно-обезпечителна, той отговаря не за свои лични действия или
бездействия, а за такива на извършителя на работата, при или по повод на която
са причинени вредите. В този смисъл, присъдата по НЧХД № 19496/2015 г. на СРС е без значение. Нейната обвързваща сила е относно
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл.
300 от ГПК). В случая оправдателната присъда почива на субективна
несъставомерност на деянието, без да се коментира неговата противоправност.
С такива мотиви обаче е оправдан И. Б. с присъда от 29.11.2017 г. по НОХД №
18046/2015 г. по описа на СРС, НО, 107 състав. Прието е, че противоправност на
деянията, изразяващи се обида и клевета поради наричане на адвокат К.Ч.
„адвокат менте“, „случайно попаднал в залата“, „адвокатът-Ф. К.Ч.“, приписване
на престъпление по използване на фалшив документ и извършване на измама,
липсва. Доколкото основанието на гражданския иск е противоправно
поведение, което съдържателно покрива изпълнителните деяния „обида“ по чл. 146,
ал. 1 от НК и „клевета“ (чл. 147, ал. 1 от НК), гражданският съд дължи да се
съобрази с влязла в сила присъда, когато е установено отсъствие на такава
противоправност.
Въпреки
това, настоящият съдебен състав намира, че следва да провери увреждащото
поведение на лицето, на което е възложена работата от гледна точка на баланса
между свободата на словото и нарушаването на човешките права.
Свободата
на словото е конституционно гарантирано право (чл. 39, ал. 1 от КРБ), а
журналистическата професия е призвана да информира широката общественост. Това
предполага поднасяне на информацията по професионален и обективен начин, с
изразни средства от литературния език и в съответствие с правилата на етиката.
Освен това, свободата на словото не е безгранична и следва да бъде в рамките на
ограниченията, поставени от КРБ: не може да се използва за накърняване на
правата и доброто име на другиго (чл. 39, ал. 2 от КРБ) или да бъде насочено
срещу тези неимуществени блага (чл. 41, ал. 1 от КРБ). Според чл. 10, т. 2 от
КЗПЧОС упражняването на правото на свободно изразяване на мнение, „доколкото е
съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от
процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са
необходими в едно демократично общество за защитата здравето и морала, на
репутацията или правата на другите“.
Установи
се в хода на производството, че съдържанието на статиите в значителната си част
са препечатани от сайта e-vestnik.bg. Тук следва да се отбележи, че становището
на ответника за препечатване на статиите от електронно издание, а също и от
други медийни издания, само по себе си не може да го освободи от отговорност. Според
решение №253 от 29.01.2014 г по
гр.д.№1251/12 г. на ВКС, III г.о., следва
да се разграничават хипотезите, при които статията е първоначална или
последваща такава, в която е налице позоваване на публикувана по-рано статия от
друг автор или издател, съответно дали съдържанието на статията е обидно или
клеветническо. Когато съдържанието на статията съдържа фактически твърдения,
които се квалифицират като клевета, и публикацията е първа по ред, издателят
носи отговорност, защото е следвало да провери достоверността на информацията
съобразно правилата на добрата журналистическа практика. Когато става въпрос за
статия, в която авторът или издателят изрично се е позовал на публикувана
по-рано статия от друг автор или издател, вторият не може да носи отговорност
за това, че се е доверил на добросъвестността на първия. При липса на такова
позоваване се прилагат общите правила. Когато авторът поднася информацията от
свое име, той носи отговорност, защото е следвало сам да провери достоверността
й съобразно правилата на добрата журналистическа практика преди публикуването.
Без значение за ангажиране отговорността на издателя е поредността на статията,
когато в нея се съдържат обиди.
Позоваване
на препечатване на статиите от други медии липсва, поради което следва да се
провери дали съдържанието им е обидно по начин да засяга неблагоприятно
адресата.
В процесните
публикации се проследява развитието на проведеното на 30.03.2015 г. съдебно
заседание в Апелативен съд – София по въззивна жалба на решение по т.д. №
6028/2012 г. на СГС. В тази фактическа част на публикацията в брой 16 от 2015
г., повторена и в брой 17 и брой 19 от 2015 г., подробно е описано развитието
на производството по иск на „М.В.“ АД срещу „И.“ АД. На първа инстанция искът
на дружеството бил уважен, но в съдебното заседание пред САС изненадващо се
явил адвокат К.Ч., който представил пълномощно от ищеца, оттегляне на дадени на
адв. Д.пълномощия и отказ от иска. Именно нестандартното решение на ищеца да не
получи от ответника суми (и то на значителна стойност), поради отказ от иск, който
първата инстанция е уважила, като е приела, че му се дължат, е провокирало
журналистическия интерес. Журналистическата професия не само дава право на
медиите, но и ги задължава да информират обществеността за важни събития от
социалния, икономически и политически живот. Фактите относно процесуалните
действия на представителите на страните и на съда са пресъздадени така, както
са се случили. На базата на нетрадиционното решение на ищеца да се откаже от
сума в размер на около 9 млн лева, и то в открито съдебно заседание, чрез адвокат,
който се е явил за първи път с пълномощно, авторът подставя въпросите дали и
защо „М.В.“ АД „подарява“ на „И.“ АД присъдената от състава на СГС крупна сума.
Следва
акцент върху решението на състава на САС да приеме пълномощното на адвокат К.Ч.
и да уважи искането за отказ от претенцията на „М.В.“ АД.
Продукт
на журналистическата проверка е отразяването на реакцията на представителя на ищеца
– Е.М.: подаване на сигнал до главния прокурор. На базата на странно развитие
на процеса на 30.03.2015 г. в САС и позицията на представителя на ищеца авторът
на статията е оценил изневиделица появилия се адвокат Ч. като „адвокат менте“ и
„случайно попаднал в залата“. Епитетът „адвокат менте“ следва да се тълкува в
контекста на публикациите, а не като кардинално заключение за професионалната
непригодност на адвокат Ч.. По същество изразът „менте“ има оценъчен характер,
а оценката не може да се проверява от гледна точка на вярност или невярност. Тя
представлява коментар на фактите, които от своя страна са верни или неверни
такива. Когато оценката е направена на базата на неверни данни, засягащи
неблагоприятно адресата, а издателят не е положил дължимата грижа преди
отпечатването им да провери достоверността на изнесената информация,
отговорността на ответника следва да бъде ангажирана. Това важи в още по-голяма
степен, когато на база неверни факти се дава оценка, представляваща по същество
обида. (така решение № 62/06.03.2012 г., гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV г.о.)
Настоящият
случай обаче не е такъв. Както стана ясно, фактите са изложени така, както са
се случили и тяхната вярност се потвърждава от съдържанието на определение №
276 от 03.06.2015 г. по ч.т.д. № 1469/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. Дори и тези твърдения
да позорят ищеца, издателят не носи отговорност, когато те са верни. Така,
случайната поява на адв. Ч. е верен и безспорен факт. Преди съдебното заседание
на 30.03.2015 г. не е имало никакви индикации той да е пълномощник на ищеца. Вярно
е, че е имало и друг пълномощник – адв. Д.. Вярно е и че представителят на
ищеца е сезирал Прокуратурата за измама във връзка с ненаправено от „М.В.“ АД
изявление за отказ от иска срещу „И.“ АД. На базата на съвкупността от тези факти
в статиите адвокат Ч. е квалифициран като „адвокат менте“. Жаргонният израз представлява
обобщение, направено на база проверени факти и получени от ощетената страна
сведения. Явен намек за извършено от Ч. престъпление липсва. Към април 2015 г.
авторът на статиите е изложил събитията такива, каквито са били към онзи
момент. Той нито е знаел, нито е могъл да предвиди изхода от проверката дали адвокат
Ч. действително е разполагал с надлежно пълномощно или не. След като
разпространените със статиите фактически твърдения са верни, издателят не носи
отговорност, дори и тези твърдения да позорят адресата. Вредата за доброто име
на ищеца произтича не от употребените в статията думи и изрази, а от изнесените
верни факти за внезапната поява на адвокат Ч. в съдебното заседание на САС на
30.03.2015 г., където за първи път представя пълномощно и заявява отказ от иска
на „М.В.“ АД срещу „И.“ АД. Интересът на ищеца да защити репутацията си не е
достатъчен, за да превиши по значение интересът на обществото да бъде
информирано по темата, която е придобила обществен интерес.
Определянето
на адвокат К.Ч. като „Ф.“ в публикациите в брой 17 и брой 18 от 2015 г. на
вестник „Галерия“ е асоциирането му с герой от френско-италианска криминална
комедия. В първия от броевете под линия героят е описан по неутрален начин, без
обидни нотки и присмех. Напротив, акцент е поставен върху неговата загадъчност,
неуловимост и находчивост – качества, които се отнасят по-скоро към позитивния
профил на личността. Възприемането на тази асоциация от Ч. като обидна е изцяло
субективно. Връзката с героя е основано на общи характеристики в поведението на
адвоката в съдебното заседание пред САС на 30.03.2015 г. и това на Ф..
Журналистическата работа е творческа по своя характер и тя позволява използване
на художествени похвати, като сравнение, алегория, метонимия, риторичен въпрос,
ирония, за да придаде експресивност на материала, да привлече вниманието на
читателя и го направи достъпен и интересен. Използваните по адрес на адвокат Ч.
епитети и определения са удачни попадения и съответни на достоверни и неутрално
предадени факти. Оценъчните съждения не представляват нито обида, нито клевета.
По тези
съображения претенцията на К.Ч. за обезщетяване на вреди от процесните
публикации следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на спора, право на разноски има ответникът. По представения списък по
чл. 80 от ГПК разноски възлизат на сумата то 1 050 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Г.Ч., ЕГН ********** срещу „К.“
АД, ЕИК ******** искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 60 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
уронване на престижа, накърняване на доброто име, преживян тормоз и стрес от
публикации в броеве 16, 17, 18, 19, 21 и 23 от 2015 г. на вестник „Галерия“, в
които се съдържали неверни твърдения и обидни за ищеца определения: „адвокат
менте“, „случайно попаднал в залата“, „адвокатът Ф. – К.Ч.“, „адвокат с
неистински пълномощни“ и внушения за извършена измама и на сумата от
40 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от загуба на
клиентела.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ЗЗД, К.Г.Ч., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „К.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1 050 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: