Решение по дело №8799/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 3050
Дата: 14 ноември 2019 г. (в сила от 30 ноември 2019 г.)
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20182120108799
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3050                                 14.11.2019 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                        ХХ граждански състав

На тридесети септември                                       две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                

 

при секретаря Ани Стоянова 

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 8799/2018г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:     

                                           

               Постъпила е искова молба от В.И.А., ЕГН ********** и А.А., роден на ***г. в Г., двамата със съдебен адрес ***, против Д.П.К., ЕГН ********** *** за приемане за установено, че е налице грешка в одобрената кадастрална карта за гр.Българово досежно част от терен с площ от 600/6885 кв.м., която част е неправилно заснета като част от имот с идентификатор *****.**.**, с площ от 6885 кв.м., собственост на ответника, като се заявява, че тя е собствена на ищците.

               Твърди се, че ищците са придобили в СИО чрез покупко-продажба и давностно владение имот от 600 кв.м. на югоизток извън регулацията на гр.Българово, граничещи с УПИ *-*** по плана на града. Позовават се на добросъвестно владение от 16.05.2008г. до 24.08.2017г., както и на недобросъвестно такова до 17.05.2018г. Преди и по време на закупуването посочените квадратни метри са били заградени и приобщени към УПИ *-***, като така са станали едно място и са формирали бивш имот ***. През 1993г. част от имота е въведен в регулация. Ищците са закупили имота с нотариален акт на 16.05.2008г. и оттогава го владеят добросъвестно. В имота има лозе и градина, същият е заграден с ограда. С издадената заповед през 2017г. е одобрена кадастрална карта на града. Имотът от 600 кв.м. е станал част от нива с площ от 6885 кв.м., представляваща имот с идентификатор *****.**.**, собственост на ответника. Твърди се, че има грешка в кадастъра, като тези 600 кв.м. са неправилно заснети като част от посочения имот, собствен на ответника, тъй като принадлежат на ищците.

               Искът е по чл.54, ал.2 ЗКИР.

               Ответникът е представил в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, в който оспорва иска. Заявява, че сделката, която ищците са сключили е нищожна за процесните 600 кв.м., тъй като те не са определени с граници и местоположение. Праводателят на ищците е станал собственик само на парцел *-*** с площ от 1585 кв.м., като е нямало прехвърляне на 600 кв.м. извън регулацията. Ето защо сделката, сключена от ищците, не е прехвърлила в собственост 600 кв.м. от имота, тъй като праводателят не е бил техен собственик. Ответникът оспорва представената скица към исковата молба като неверна и нищожна. Твърди, че процесните 600 кв.м. са земеделска земя, нива, възстановена с решение на ПК-Бургас 02/03.08.1998г. Ответникът е закупил имота в последствие. Ето защо към момента на сделката с ищците тези 600 кв.м. са собственост на лицата, на които е възстановена собствеността и продажбата им не е породила правно действие, тъй като праводателите не са собственици. Ответникът заявява, че е невярно твърдението на ищците, че тези 600 кв.м. били приобщени и заградени към УПИ *-*** и че са били владяни от ищците. Освен това според чл.7, ал.3 ЗСПЗЗ не могат да се придобиват по давност реални части от земеделски земи, които не отговарят на размерите, определени в чл.72 ЗН. Ответникът твърди, че владее имота си изцяло и го отдава за ползване на земеделска кооперация. Първоначално имотът е владян от ответника в размерите, в които го е закупил, а именно 8738 кв.м., след това през 2016г. част от имота е отчужден от общината за улична регулация, поради което ответникът сега владее имота в размерите от 6885 кв.м. Твърди се, че ищците не владеят никаква част от имота.

               Бургаският районен съд предвид събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното:

               Искът е частично основателен.

               Фактите по делото сочат, че одобрената кадастрална карта съдържа грешка по отношение на част от процесните 600 кв.м., която грешка е свързана със спор за материално право. БРС намира, че ищците се легитимират за собственици на имота по силата на поредица от сделки. С нот.акт ***/**.**.****г., том *, дело ***/****г. К.С.К. е продал на И.К.К. собствения си недвижим имот, представляващ дворно място от три декара извън регулацията на с.Българово, със стар пл. ***, ведно със застроените в него къща от две стаи, салон и салма. С нот. акт ***/****г., том ***, дело *****/****г. Н.К. и Г.И.К., наследници на И.К.К. са прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане на своя внук и син И.Г.К. дворно място в гр.Българово, представляващо УПИ *-***, кв.**, с площ от 1585 кв.м., от които 1575 кв.м. собствено място, с неуредени регулационни сметки, ведно със застроените в него къща от две стаи, салон и салма. С нот.акт **/**.**.****г., том *, рег. ****, дело ***/****г. И.Г.К., Б.В.К., Н.Г.К. и А.А.К. са продали на ищцата В.И.А. следния свой съсобствен имот в гр.Българово, а именно дворно място, цялото с площ от 2175 кв.м., образуващо поземлен имот ***, от които 1575 кв.м. образуващи УПИ *-***, в кв.**, целият с площ от 1585 кв.м., ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда от две стаи, салон и салма със застроена площ от 54 кв.м. и навес с площ от 8 кв.м., ведно с всички подобрения и насаждения в имота, а останалите 600 кв.м. на югоизток извън регулацията на гр.Българово.

               От своя страна ответникът Д.К. се легитимира като собственик на нива с площ от 8.738 дка, представляваща имот * от масив ** по плана на м.В.К.. Този имот той е закупил от И.Х.И. с нот.акт **/**.**.****г., том *, рег. ****, дело ***/****г. Продавачът И. е получил собствеността върху имота с договор за доброволна делба от 1999г. Този имот, нива от 9.738 дка е бил възстановен на наследниците на Х.И.С. с решение БЛ02/03.08.1998г. на Поземлена комисия – гр.Бургас.

               За установяване на идентичността и местоположението на имотите, предмет на посочените сделки, са извършени две съдебно-технически експертизи. Първата от тях е дала заключение, че сделките са извършени по плановете от 1966г. и от 1986г. /този план действа и сега/. В кадастралния план от 1966г. е заснет имот с пл. ***, извън регулацията на населеното място. Имотът е изчертан със зелен контур на скицата-извадка от плана. В плана от 1986г. бившият имот пл. *** е заснет като имот, обозначен с нов пл. ***. Конфигурацията на имота е различна от тази на бившия имот. Част от имота попада в регулацията на населеното място и за него е отреден УПИ * в кв.** Останалата част попада извън регулацията с площ от 600 кв.м. В скицата по този план новият имот *** е посочен със зелен контур, а УПИ *, кв.** е посочен със сини и червени линии. Във връзка със ЗСПЗЗ за землището на града е изработен план за земеразделяне. Имот ******, представляващ нива с площ от 8.738 дка с м.В.к. е възстановен на наследниците на Х.И.С. Кадастралната карта за гр.Българово е одобрена през 2017г. Имот ****** е отразен като три поземлени имота с идентификатори *****.**.**, *****.**.** и *****.**.***. Част от бивш имот *** по плана от 1966г., респ. част от имот пл. *** по плана от 1986г. попадат в имот * от масив ** по плана за земеразделяне, респ. в поземлен имот с идентификатор *****.**.** по кадастъра от 2017г. В тази връзка е изготвена и комбинирана скица  на всички планове, от която е видно, че имот *** по плана от 1966г. съдържа УПИ *-*** по плана от 1986г., част от имот с идентификатор *****.**.** и имота от 600 кв.м., които са спорните по делото и образуват триъгълник във виолетови контури.

               Изготвената допълнителна експертиза е представила скица, според която спорната част от имот ***, извън регулацията на града, всъщност не е 600 кв.м., а е общо 527 кв.м., от които 371 кв.м. попадат в контактната зона в регулация, 32 кв.м. попадат в ПИ *****.**.*** /улица/ и 124 кв.м. попадат в ПИ *****.**.**.

               При тези данни БРС навежда извод, че ищците са собственици на закупения през 2008г. имот *** по плана от 1986г. Имотът е закупен от В.А., като тя е  брак с А.А., поради което имотът е станал СИО на двамата съпрузи. Сделката е извършена след влизане на страната в Европейския съюз, като А. е гражданин на страна-членка на ЕС. Проследяването на сключените сделки показва, че през 1967г. И.К.К. е станал собственик на дворно място от три декара извън регулацията на града. По-късно, през 1993г., вече при действието на сегашния план, приет през 1986г., наследниците на И.К.К. са прехвърлили на И.Г.К., техен внук и син, УПИ *-***. Както стана ясно, по плана от 1986г. имотът представлява имот ***, от който една част е приобщена към регулацията /УПИ *-***/, а другата част е останала извън регулацията /600 кв.м. по данни на общината/. Налага се извод, че И.К. е придобил в собственост само урегулираната част от имот ***. Доколкото обаче в нотариалния акт е записано, че К. е син и внук на прехвърлителите, наследници на К., следва извод, че той самият е негов наследник /макар и удостоверение за наследници да липсва по делото/. Следователно К. след смъртта на баба си и на баща си е наследил частта от имота, която е била останала в тяхната сфера. Това е тази част, която е извън регулацията и която не е била предмет на договора от 1993г. Че К. е наследник на К. може да се направи извод по пътя на логиката и от записванията в нотариалния акт от 2008г. В него е записано, че пред нотариуса са били представени удостоверения за наследници на И. К.К. /явно се отнася до И.К.К./, на Н.Д.К. /явно се отнася до Н.Д.К./ и на Г. И.К. /явно се отнася до Г.И.К./. При тези данни БРС счита, че И.Г.К., заедно с други наследници на общия наследодател К., са придобили в наследство частта от имот ***, намираща се извън регулацията на града. Отделно К. е станал собственик чрез договор за издръжка и гледане на частта от имот ***, намираща се в регулацията, представляваща УПИ *-***. Ето защо през 2008г. И.К., заедно с други лица, наследници на общия наследодател, са продали на ищцата целия имот ***, включващ частта в регулацията и частта извън нея. Неоснователни в тази връзка са възраженията на ответника, че договорът бил нищожен, понеже процесните 600 кв.м. не са определени с граници и местоположение. В договора изрично е посочен предметът на сделката, а именно дворно място, представляващо поземлен имот ***, като са посочени границите на този имот. Частта от 600 кв.м. е в чертите на имота, като се намират в югоизточната му част. Имот *** е предвиден по сега действащия кадастрален план на града, посочени са площта и границите му, като процесните 600 кв.м. са част от този имот. При тези данни не може да се приеме, че договорът е нищожен.

               Ето защо БРС намира, че ищците са станали собственици на имота. Наистина, праводателят на ответника се легитимира за собственик на нива, представляваща имот * от масив **, в която попада част от бивш имот ***, респ. част от имот ***. Легитимацията се свързва с решение на ПК, постановено по реда на ЗСПЗЗ. Това решение обаче е от 1998г., докато наследодателят на праводателите на ищците – И.К. е станал собственик на имота още през 1967г., т.е. много по-рано от провеждане на земеделската реституция. Впрочем имотът тогава е описан целият като дворно място извън регулацията на селото. Оказва се от данните по делото, че част от 600 кв.м. /всъщност 527 кв.м. по заключението на втората експертиза/ попада в имот *, масив **, който безспорно е земеделска земя и затова е и реституиран в полза на праводателя на ответника. БРС обаче намира, че процесната земя от 600 кв.м. явно не е била в масивите на ТКЗС, доколкото се касае за имот, находящ се в непосредствена близост до града, който имот е описан от нотариуса още през 1967г. като дворно място – индиция, че имотът не е бил в ТКЗС. На съда е служебно известно, че са съществували имоти, които не са били включени в обработваемите блокове на ТКЗС и това са преди всичко имоти като процесния, които граничат с населеното място. По тези съображения районният съд счита, че И.К. е бил собственик на мястото, след време част от това място е прехвърлено на неговия наследник И.К., а другата част /извън регулацията/ е наследена от К. и другите наследници и след това целият имот е продаден на ищците. След като имотът е бил собствен на К., неправилно поземлената комисия е възстановила в полза на праводателя на ответника тази част от земеделската земя, която попада в имота. В тази си част решението на ПК е незаконосъобразно, като съдът се позовава на тази незаконосъобразност на основание чл.17, ал.2 ГПК.

               В исковата си молба ищците се позовават, че са собственици не само на основание покупко-продажба, но и на основание давностно владение. Както обаче съдът прие, те са собственици на имота чрез сделка. Ето защо става безпредметно обсъждането на въпроса за придобиване на имота по давност. За пълнота следва да се отбележи, че ищците наистина владеят имота, като владението им се доказва от разпитаните по делото свидетели. Св.Б. е заявил, че имотът е около 2 дка, ограден с мрежа и циментови колони. Мрежата не е премествана. Никой не е имал претенции за двора. Ищците живеят в Гърция, но свидетелят, техен роднина, се грижи за имота им през годините. Св.Т. също е заявил, че дворът от години си изглежда по начина, по който изглежда и сега. Мястото е заградено с мрежа. Свидетелят обработва мястото, тъй като ищците са в чужбина.  При тези данни БРС намира, че ищците владеят земята, в качеството им на собственици по договора за покупко-продажба.

               Видно е от експертизите, че малка част от процесните кв.м. извън регулация попада в имот с идентификатор *****.**.**, записан на ответника. Втората експертиза по-детайлно посочва, че се касае за терен от 124 кв.м., с триъгълна форма, който попада в имот *****.**.**. В тази част кадастралната карта е погрешна, тъй като въпросните 124 кв.м. са заснети неправилно към имота на ответника, а са собственост на ищците. Следва решение, с което искът се уважи частично и се признае наличието на грешка в КК, както и собствеността на ищците за този терен.

               В останалата си част искът е неоснователен. Експертизите сочат, че останалата част от процесните 527 кв.м. /а не 600 кв.м., колкото се сочи в исковата молба/, попадат извън имота на ответника. Така 371 кв.м. са в контактната зона в регулация, а 32 кв.м. попадат в улица. Тези терени не са в имота на ответника, поради което той не е пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по предявения иск. Ищците следва да насочат претенциите си към лицата, които са записани за собственици на имотите по кадастралния регистър. Следва решение, с което искът над 124 кв.м. до претендираните 600 кв.м. бъде отхвърлен.

               Комбинираната скица към допълнителната съдебно-техническа експертиза, онагледяваща попадането на 124 кв.м. от имота на ищците в имота на ответника, следва да се обяви за неразделна част от решението. 

               На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищците разноски в размер на 327.15 лева, съразмерно на уважената част от иска.

               На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците трябва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на 579.13 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.

               Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.54, ал.2 ЗКИР, по иска на В.И.А., ЕГН ********** и А.А., роден на ***г. в Г., двамата със съдебен адрес ***, против Д.П.К., ЕГН ********** ***, че е налице грешка в одобрената кадастрална карта за гр.Българово досежно част от терен с площ от 124 кв.м., която част е неправилно заснета като част от имот с идентификатор *****.**.**, с площ от 6885 кв.м., собственост на ответника, като посочената част от терен е собственост на ищците В.И.А. и А.А. по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт **/**.**.****г., том *, рег. ****, дело ***/****г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 124 кв.м. до цялата претендирана площ от 600 кв.м.   

               ОБЯВЯВА комбинираната скица към съдебно-техническата експертиза на вещото лице М.П.М. на стр.132 по делото за неразделна част от решението.

               ОСЪЖДА Д.П.К., ЕГН ********** *** да заплати на В.И.А., ЕГН ********** и А.А., роден на ***г. в Г., двамата със съдебен адрес ***, сумата от 327.15 лева /триста двадесет и седем лева и петнадесет стотинки/ разноски по делото.

               ОСЪЖДА В.И.А., ЕГН ********** и А.А., роден на ***г. в Г., двамата със съдебен адрес ***, да заплатят на Д.П.К., ЕГН ********** *** сумата от 579.13 лева /петстотин седемдесет и девет лева и тринадесет стотинки/ разноски по делото.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

     ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

     А.С.