Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в публичното заседание,
проведено на тринадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело № 3279 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 526009/05.11.2018г.,
постановено по гр.д. № 4679/2017г. по описа на СРС, 66ти състав, „Д.“
ЕООД е осъдено да заплати на „С.“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266 от ЗЗД сума в размер на 5640 лева –
възнаграждение по неформален договор за изработка, за което са издадени фактури
№ 667/06.06.2016г., № 671/21.06.2016г. и №
674/04.07.2016г., ведно със законната лихва от 25.01.2017г. до окончателното
плащане, като искът е бил отхвърлен за разликата над уважения размер от 5640
лева до пълния предявен размер от 8 328 лева – възнаграждение по договор
за изработка, за което е издадена фактура № 669/13.06.2016г.
С решението съдът се е произнесъл и
по искането за присъждане на сторените по делото разноски, като на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцовото дружество са
присъдени 428.77 лева.
От името на „Д.“ ЕООД, чрез управителя на
дружеството – Й.П., е депозирана въззивна жалба срещу
решението на Софийски районен съд в частта, в която са били уважени предявените
против въззивника искове, като се излагат съображения
за неговата неправилност. В жалбата се поддържа, че първостепенният съд при
установяване на фактическата обстановка не бил взел предвид всички релевирани обстоятелства. От името на въззивника
изрично се посочва, че между страните е безспорно наличието на облигационно
отношение, но че следвало да се съобрази съществуващата по договора уговорка
изпълнените от ищеца работи да бъдат заплащане на база машиносмени,
удостоверени в двустранно подписани протоколи. Твърди се, че от представените
по делото протоколи се установявало, че ищецът е извършил договорените видове
работи за седем машиносмени, а били фактурирани 20 машиносмени и десет часа, т.е 13 машиносмени
повече. С оглед на това, въззивникът подчертава, че ищцовата страна не била доказала извършването на обема
работа, който е бил фактуриран. Заявява още че по фактури № 671/21.06.2016г. и
№ 674/04.07.2016г. не били подписани протоколи за приемане на работата. Ето
защо моли решението на Софийски районен съд в обжалваната му част да бъде
отменено, като в полза на въззивника бъдат присъдени
и сторените по делото разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба от страна на „С.“ ЕООД. Проведеното пред Софийски градски съд открито
съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемото
дружество оспорва подадената въззивна жалба, като
моли същата да бъде отхвърлена. Излага съображения, че понятието машиносмяна е въведено между страните при изготвяне на приемо-предавателните протоколи, но въз основа на него не
можело да се установи дали договорът е сключен за извършване на почасова
работа, на работа с определен обем или за постигане на определен резултат.
Поддържа, че издадените от ищеца фактури са били осчетоводени в дружеството на
ответника, което действие представлявало признание, че работата е изпълнена за
съответната цена, посочена в тях.
Софийски градски съд след извършена преценка на
представените по делото доказателства и изложените във въззивната
жалба и в отговора доводи, приема следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79,
вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта и наличието на противоречие с
императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд счита
постановеното от СРС, 66ти състав, решение за валидно и допустимо, а по
съществото си правилно, като изцяло споделя подробните мотиви на първоинстанционния съд /272 от ГПК/. Във връзка с
възраженията в депозирана въззивна жалба, настоящият
състав приема следното:
Между страните
по делото е безспорно, че са били обвързани с неформален договор за изработка,
по силата на който „Д.“ ЕООД е възложило на „С.“ ЕООД със свои средства да
извърши монтаж и демонтаж на колони, товарене, разтоварване на арматурно
желязо, товарене на кофражни платна на обект в гр.София, Северна скоростна
тангента – надлез Обеля. Страните не спорят и че за изпълнение на договорената
работа, ответното дружество в качеството си на възложител се е задължило да
заплати на ищеца в качеството му на изпълнител възнаграждение.
Не се спори и че
ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по
договора и че за извършената работа ответното дружество не е заплатило
дължимото възнаграждение.
По делото са приети
четири броя двустранно подписани фактури, издадени от „С.“ ЕООД с посочен
получател „Д.“ ЕООД и основание за плащане „Услуга автокран Камаз“,
а именно фактура № 667/06.06.2016г. за сумата от 2380
лева без ДДС или 2 856 лева с ДДС лева за 7 машиносмени
при единична цена от 340 лева, фактура № 669/13.06.2016г. за сумата от 2240
лева без ДДС или 2688 лева с ДДС за 7 машиносмени при
единична цена 320 лева, фактура № 671/21.06.2016г. за сумата от 2080 лева без
ДДС или 2496 лева лева с ДДС лева за 6 машиносмени при единична цена от 320 лева и 4 часа при
единична цена 40 лева и фактура № 674/04.07.2016г. за сумата от 240 лева без
ДДС или 288 лева с ДДС лева за 6 часа при единична цена от 40 лева.
Представени към
исковата молба по делото са и три протокола за извършени услуги с автокран Казам, като и трите протокола се отнасят за фактура №
667/06.06.2016г. От протоколите се установява, че на
28.05.2016г., 30.05.2016г., 31.05.2016г. и 01.06.2016г. от техническия
ръководител на проекта са приети извършени дейности с автокран Камаз общо 4 машиносмени, по една
на всеки от посочените дни. В протоколите е отбелязано и че на 02.06.2016г. от
изпълнителя е извършена и приета от технически ръководител дейност по кофриране с автокран Камаз 1 машиносмяна, а на 03.06.2016г. е изпълнена и приета още
една машина смяна. На 04.06.2016г. също е посочено, че е извършена работа с
автокран Камаз – една машиносмяна.
Първоинстанционният съд е приел
заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което процесните фактури са били коректно осчетоводени от ищеца в
съответните месеци на 2016г. по счетоводна сметка 411 Клиенти по партида на „Д.“
ЕООД със салдо в общ размер 8 328 лева, както и по сметка Приходи от
услуги и сметка Начислен ДДС на продажбите. Вещото лице е констатирало при
проверка на подадените в НАП от ответника документи по ЗДДС за 2016г., че
фактури с №№ 667/06.06.2016г., 671/21.06.2016г. и 674/04.07.2016г.
с издател „С.“ ЕООД с обща стойност 5640 лев с ДДС са включени в Дневника на
покупките, осчетоводени са и е ползван данъчен кредит в размер на 940 лева.
Експертът е посочил, че по отношение на фактура №669/13.06.2016г. за сумата от
2688 лева няма данни да е била отразена в дневника на покупките по ДДС на
ответното дружество и че не е ползван данъчен кредит за нея. В заключението си
вещото лице изрично отбелязва, че при извършената от него проверка не е
установило да е извършено плащане по някоя от фактурите.
Прието по делото
е и заключение по допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице след извършване на проверка в счетоводството на ответника, съгласно което „Д.“ ЕООД е осчетоводило три
от четирите процесни фактури на обща стойност 5640
лева с ДДС, а именно фактури с №№ 667/06.06.2016г.,
671/21.06.2016г. и 674/04.07.2016г. и че по нито една от тези фактури не е
извършено плащане.
Настоящият
състав изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК приетите по делото заключения
по допуснатите съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи,
като изготвени от вещо лице притежаващо необходимите професионална квалификация
и знания, въз основа на приетите по делото доказателства. Заключенията са
изчерпателни, като експертът е дал изцерпателни
отговори на поставените му от съда задачи.
С оглед приетите факти по делото въззивният съд намира от правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно правилата на чл. 154 от ГПК по
делото от ищеца следва да бъде доказано при условие на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за изработка между страните, по който е
изпълнил качествено всички поети от него задължения и че работата му е приета
от ответното дружество, както и размерът на претендираното
от него възнаграждение. В тежест на ответното дружество още с доклада по чл.
146 от ГПК е указано, че следва да докаже заплащане на възнаграждение за
извършената работа.
С оглед установеното от фактическа страна, спорът пред въззивния
съд се концентрира във въпросите за обема на извършената от ищеца работа и
приета от ответника и за размера на дължимото възнаграждение, тъй като липсват
данни дали страните в договора си са уговорили определена цена. Предмет на
разглеждане пред въззивната инстанция са само
издадените от ищеца фактури с №№ 667/06.06.2016г.,
671/21.06.2016г. и 674/04.07.2016г.
Договорът за изработка е неформален, двустранен и консенсуален,
като правната му уредба е в чл. 258 и след от ЗЗД. По аргумент от чл. 266, ал.
1 от ЗЗД при договора за изработка възнаграждението се дължи за приетата
работа, като възраженията за неправилно изпълнение следва да се заявят при
приемането и – чл. 264, ал. 2 от ЗЗД. Липсата на възражение при фактическото
приемане на работата се приравнява на одобрението и, т.е представлява
признание, че изработеното съответства на договора както по качество, така и по
количество. В този смисъл – решение № 45/04.03.2013г. по гр.д. № 197/2012г. на
ВКС, IV г.о.
В разглеждания случай, ответникът не е оспорил представени протоколи за
извършена услуга с автокран, като дори се позовава на тях, обстоятелство, което
съдът цени по реда на чл. 175 от ГПК. Предвид това въззивният
състав намира, че въз основа на приетите и неоспорени от ответника три
протокола по категоричен начин се установява, че ищецът е извършил описаната в
тях работа за посочения период, т.е от 28.05.2016г. до 04.06.2016г. от ищеца на
обекта са отработени 7 машиносмени.
Не може да бъде приет за основателен обаче доводът на въззивника,
че съществува несъответствие между изпълнената от ищеца работа и фактурираната
такава, тъй като от представените по делото протоколи се установявало, че
ищецът е изпълнил само 7 машиносмени, а е фактурирал
общо 20 такива. В представените три протокола за извършени услуги с автокран в
действителност са отбелязани само 7 машиносмени, но
очевидно те са остойностени само в една от процесните фактури,
именно фактура №667/06.06.2016г. Това не
означава, че описаните във фактури с №№ 671/21.06.2016г. и 674/04.07.2016г.
дейности не са били извършени и приети.
Приемането на извършеното по договор за изработка може да бъде доказано
освен с представянето на подписан от възложителя приемо-предавателен
протокол, от които да е видно, че работата е приета, тъй като подобно изявление
следва да се цени като извънсъдебно признание по реда на чл. 175 от ГПК,
доколкото не е доказана неговата неавтентичност, но и с представянето на
двустранно подписана фактура, която може бъде ценена и като доказателство за
приемане от възложителя на фактически извършената работа, независимо от липсата
на приемо-предавателен протокол. В този смисъл е и
константната съдебно практика, обективирана в решение
№ 138/17.10.2011т. по т.д. № 728/2010г. ВКС, II т.о., решение № 65/16.07.2012г.
по т.д. № 333/2011г. на ВКС, II т.о и решение № 158/07.11.2013г. по т.д. №
1128/2012г. на ВКС, I т.о. Следователно, за приета следва да се счита работата,
извършена от ищцовото дружество, за която има
представени по делото или двустранно подписана фактура или подписан от
представител на ответника протокол за приемане на работата.
Ето защо настоящият състав намира, че въз основа на приетите и неоспорени
от „Д.“ ЕООД двустранно подписни фактури с №№ 671/21.06.2016г. и 674/04.07.2016г. за
услуги, въпреки липсата на протоколи за приемане на работата, следва да се
приеме, че извършеното от ищеца както количествено, така и качествено, и описано
в посочените фактури, е одобрено и прието от ответника. С оглед на това следва да се направи извода, че ответникът е приел и работата, която е
описана във фактури с
№№ 671/21.06.2016г. и 674/04.07.2016г., а именно отработени 12 машиносмени и 4 часа, при това без забележки, тъй като в нито един от документите не е направено
отбелязване за наличие на недостатъци или несъответствие с поръчаното.
По отношение на възнаграждението за изпълнената от ищеца работа, приета от
ответника, настоящият състав счита, че размерът му съответства на посочения в
представените по делото фактури. Аргументите на съда в тази насока са следните:
Видно от приетото от съда, за претендираните
вземания има двустранно подписани от страните фактури с №№ 667/06.06.2016г., 671/21.06.2016г. и 674/04.07.2016г. Предвид обстоятелството, че по делото липсват доказателства за договорено
между страните конкретно възнаграждение за възложената работа, настоящият
състав приема, че с подписването на всяка една фактура и от двете страни по
неформалния договор за изработка страните са постигнали съгласие за цената на конкретно
извършената работа. Следователно дължимостта на
вземанията по тези три фактури следва да се приеме за призната по размер от
страна на ответника извънсъдебно, независимо от направеното оспорване на
вземането по размер, доколкото липсват доказателства, че дължимото
възнаграждение е в друг размер.
Аргумент в подкрепа на всичко изложено е и обстоятелството, установена въз
основа на приетите по делото заключения по съдебно-счетоводна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертизи, че ответникът е осчетоводил тези три фактури на
обща стойност 5640 лева с ДДС и ги е включил в дневника за покупки, а съгласно
последователната практика само по себе си отразяването на фактурите в
счетоводството на ответника, в това число и включването им в дневника за
покупки представлява признание на задължението и доказва неговото съществуване
и размер. В този смисъл решение № 121/21.07.2016г. по дело № 1622/2015г. на
ВКС, І
т.о., решение № 30/08.04.11г по т.д. №416/10 на ВКС, І т.о., решение № 46 от
27.03.2009г. по т.д. №546/08г. на ВКС, ІІ т.о. Ето защо въззивният
съд намира, че от ищцовото дружество при условията на
пълно и главно доказване е установено, че ответникът дължи заплащането на
възнаграждение по сключения между страните договор за изработка в размер именно
на 5640 лева с ДДС.
Същевременно от
страна на „Д.“ ЕООД не са ангажирани доказателства за извършено плащане на
дължимото възнаграждение на ищеца, поради което при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест, следва да се приеме, че предявеният иск е основателен за сумата от 5640
лева с ДДС.
С оглед
съвпадението между изводите на въззивния съд с тези
на Софийски районен съд, първоинстанционното решение
в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода
на спора пред въззивната инстанция на основание чл.
78, ал. 1, вр. с чл. 273 от ГПК право на разноски има
въззиваемото дружество „С.“ ЕООД. От името на същото
обаче пред настоящия състав не е направено искане за присъждане на разноски,
поради което Софийски градски съд не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед цената
на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 526009/05.11.2018г., постановено по гр.д. № 4679/2017г. по описа
на СРС, 66ти състав, с което „Д.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, офис 2, е осъдено да заплати на „С.“ ЕООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266 от ЗЗД сума в размер на 5640 лева –
възнаграждение по неформален договор за изработка, за което са издадени фактури
№ 667/06.06.2016г., № 671/21.06.2016г. и №
674/04.07.2016г., ведно със законната лихва от 25.01.2017г. до окончателното
плащане.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.