№ 7204
гр. С ..........., 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. С.
при участието на секретаря А. А.
като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20231110148148 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от ,,Е. Ф. 7“ ООД с ЕИК/ПИК: ..............., седалище и адрес на
управление: гр. С ..........., п.к. ...., р-н П, .............., общ. С, обл. С ...........
(столица), срещу Д О. З.“ ЕАД с ЕИК/ПИК: ......... седалище и адрес на
управление: Р. България, гр. С ..........., п.к. ...., р-н Т, ..........., общ. С, обл. С
........... (столица), с която моли ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 18 116,15 лв. (осемнадесет хиляди сто и шестнадесет лева и
петнадесет стотинки), представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди, които са следствие от настъпилото на ....... г.
застрахователно събитие по договор за автомобилна застраховка ,,КАСКО+”
по комбинирана застрахователна полица № ............ г. за следния товарен
автомобил: марка „С”, модел ....., цвят ,,Бял‘‘, дирекция ,,Лява“ с рама № .... и
рег. № ..... и обезщетение за забава в размер на 1404.00 лв. (хиляда
четиристотин и четири лева), представляващо законна лихва за забава върху
главницата, считано от датата на постановяване на отказа до депозирането на
настоящата искова молба.
Ищецът твърди, че на .......г., около 22:30 часа в гр. С ........... В С З-
водач/работник на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил в
дружеството ,,Л Т 7‘‘ ООД ЕИК: ........, управлявайки товарен автомобил:
марка „С”, модел ...., цвят,,Бял‘‘, дирекция ,,Лява“ с рама № .... и рег. № .....
движейки се по ул. „С” посока ул. „В М Л” в гр. С ..........., МПС-то реализира
ПТП в тръба преди жп надлез при липса на знаково стопанство, при което са
нанесени вреди върху гореописаното застраховано моторно превозно
средство (МПС). Твърди, че Липсата на поставени пътни знаци/обозначения
1
съгласно Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за неговото
прилагане става причина за настъпване на ПТП между управлявания от
шофьора товарен автомобил и стърчаща тръба по цялата широчина на пътя.
Сочи, че веднага след настъпването на събитието, шофьорът обезопасил
превозното средство така че да не пречи на движението и да не създава
предпоставки за настъпване на друго ПТП, съобщил за инцидента в
полицията и уведомил управителя на двете дружества собственик и наемател
на товарния автомобил. Мястото на застрахователното събитие било посетено
и от органи на КАТ ,,Пътна полиция“ МВР гр. С ............ Направен бил и
снимков материал. За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол
от органите на МВР № ......... от дата ....... г. и час 23:00 ч., като на водача З не
е бил съставен АУАН, тъй като не е установено нарушение на ЗДвП от негова
страна. Поддържа, че процесното МПС товарен автомобил марка „С”, модел
.... рег. № ..... било застраховано при ответника с автомобилна застраховка
,,КАСКО+” по комбинирана застрахователна полица № ........ с период на
действие от 00.00 ч. на 22.05.2022 г. до 23:59 ч. на 21.05.2023 г. Ищецът е
поискал от застрахователя да му бъде заплатено съответно обезщетение за
настъпилото застрахователно събитие, което съгласно сключената
застраховка представлява покрит риск и представил всичките необходими
документи, а именно документ, разрешаващ управлението на МПС,
Удостоверение за наличие на контролни точки от КАТ на водача,
регистрационен талон на МПС-то, Удостоверение за техническа изправност
на пътното превозно средство, Уведомление за застрахователно събитие и
протокол за ПТП съгласно Документи по претенция ............. Получил писмо
от ответника, че отказва да заплати претендираното застрахователно
обезщетение, тъй като съгласно т. 9.1.8. Раздел I от Общите условия
Застрахователят не предоставял застрахователно покритие за щети,
настъпили в резултат на небрежност и констатират, че водачът управлявал
увредения товарен автомобил е проявил небрежност, като не е съобразил с
габаритните размери на влекача, не е взел необходимите мерки за безопасно
извършване на маневрата и преминаване през съоръжението. Ето защо
намира, че за него възниква правен интерес от предявяване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.
Сочи че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи по
безспорен начин извършването на описания в исковата молба механизъм на
ПТП, конкретните причини и обстоятелства за настъпването му, които да са
довели до вредоносните последици за ищеца. Поддържа, че от протоколът за
ПТП не може да се установи по категоричен начин, че водачът на
застрахованото МПС е действал правомерно и в съответствие с правилата за
движение по пътищата, имплементирани в разпоредбите на ЗДвП и
правилникът за неговото прилагане. Протоколът бил съставен от лице, което
не е възприело лично обстоятелствата за настъпване на процесното събитие,
поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
2
сила относно причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП. В тази
връзка, оспорва истинността на констативния протокол в частта
„обстоятелства и причини за ПТП". Вследствие на предявената претенция,
мястото на настъпване на ПТП е посетено от служители на Застрахователя.
При извършения оглед на местопроизшествието, вследствие на който е
изготвен снимков материал, като представителите на застрахователя са
констатирали стеснен участък с двупосочно движение и намалена видимост,
поредица вертикални ограничения - тръби, ЖП надлези, както и пътен знак от
категория „B16", забраняващ влизането на ППС с височина, включително и на
товара, по-голяма от означената за пътния участък между двата ЖП надлеза.
Поддържа, че въпреки че пътният участък не съдържа пътен знак от
категория „B16" преди първия ЖП надлез, респ. преди тръбите, преминаващи
хоризонтално над пътния участък по цялата дължина на пътя, то пътния
участък, който ги предхожда и по който се е движело застрахованото МПС е с
негативен наклон и фабричното оборудваните фарове на т. а. марка „С",
модел „.....", рег. № ........ биха осигурили достатъчно видимост и време за
реакция на водача на МПС, за да може своевременно да констатира
особеностите на пътната обстановка, респ. да предприеме необходимите
действия, за да предотврати увреждането на повереното му имущество. Сочи
че водачът, управляващ товарния автомобил следва да притежава отлични
познания относно техническите характеристики на управляваното от него
МПС, в това число спрямо обхвата на осветеността на осветителните тела,
както и относно неговите габарити, предвид необходимостта от
ограниченията спрямо маневреността и съобразяването с пътните участъци,
които може да са непригодни за съответното тежкотоварно МПС. Спрямо
професионалните шофьори на тежкотоварни автомобили законът предвижда
по-строги изисквания при упражняване на професията, в това число познание
на пътищата, спрямо които има изрична забрана за преминаване на
тежкотоварното МПС. Предвид естеството на пътния участък, считаме, че за
съответната отсечка от кръстовището между ул. „С" и ул. „В М Л" до изхода
на втория ЖП надлез, пътят е непригоден за движение на тежкотоварни
автомобили, в частност на застрахованото МПС. Ето защо счита че
небрежното поведение на водача на т. а. марка „С", модел „.....", рег. № ........ е
станало причина за настъпване на ПТП и поради което попада в хипотезите
даващи право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
Третото лице помагач е взело становище за неоснователност на
предявения иск.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86
ЗЗД.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-
дълъг от посочения в чл. 108 от КЗ.
Правото на застрахователно обезщетение за имуществени вреди е
имуществено право и като такова е наследимо, прехвърлимо.
Обемът на застрахователната отговорност при имущественото
застраховане, каквото е застраховка ,,КАСКО+” се определя по правилата на
КЗ и съдържание на конкретен договор. Страните са свободни да уговарят
както основания за носене на отговорност, така и основания за освобождаване
от отговорност, но при съобразяване на ограниченията по чл. 408 от КЗ.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405 от КЗ, да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение съобразно чл. 396
от КЗ и уговореното в договора. Тази разпоредба предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на вещта съм момента на
застрахователното събитие и при пълна увреда, като в този случай се дължи
обезщетение в размер на стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, при условие, че тя не
надхвърля уговорената застрахователна сума и отразяват реалната стойност.
Застрахователната сума при имущественото застраховане е максималният
размер на отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение за
претърпени вреди от застрахования при настъпване на застрахователно
събитие. Застрахователната сума е стойността на имуществото към момента
на сключване на договора за застраховка. Застрахователното обезщетение,
което следва да изплати застрахователя при настъпване на застрахователно
събитие, е сума в размер на реално претърпените вреди от застрахования
поради настъпването на застрахователното събитие, които вреди следва да са
изчислени по размер към момента на настъпване на застрахователното
събитие. При частична и при пълна увреда на имущество обезщетението не
може да надхвърли действителната стойност на вредите. Това е стойността
срещу която може да се закупи застрахованото имущество от същото
качество при пълна увреда. Възстановителната стойност е стойността, срещу
която може имущество да се възстанови до състояние, в което е било преди
увредата, вкл. и разходи за транспорт, монтаж, строителство, ремонт и т.н.
При определяне на действителната стойност на имущество и на
възстановителната стойност не се прилага обезценка. Овехтяването е
инкорпорирано в самата застрахователна стойност. При пълна увреда
релевантна е действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие. При частична увреда релевантна е
възстановителната стойност на имуществото към момента на настъпване на
застрахователното събитие. (В този смисъл: Решение от 30.01.2012г. н по т.д.
4
№ 1069/2010г. на ВКС, II-ро Т.О.; Решение № 109/14.1.2009г. по т.д.№
870/2010г. на ВКС, I-во Т.О.; Решение № 115/09.07.2009г. по т.д.№ 627/2008г.
на ВКС, II-ро Т.О.; Решение № 79/02.07.2009г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, I-
во Т.О.; всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
За да се уважи иск с правно основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ
и се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение е необходимо да се установи наличието на
сложен фактически състав, който включва следните елементи: 1. валидно
учредено застрахователно правоотношение между страните; 2. настъпване на
застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно
покритие, което съставлява покрит от застраховката риск; 3. наличие на
вреди, възникнали в резултат от застрахователното събитие; 4. изпълнение на
задълженията от застрахования за заплащане на застрахователната премия; 5.
уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и
представяне на необходимите документи за неговото установяване.
С определението за с определение по чл. 140 ГПК съдът е определил за
безспорни обстоятелствата, че че през по време на настъпване на ПТП т. а.
марка „С", модел „.....", рег. № ........ е бил със застраховка ,,КАСКО+” по
комбинирана застрахователна полица № ......... В проведеното съдебно
заседание доклада е обявен за окончателен.
От представеното по делото заключение по допуснатата съдебно –
автотехническа експертиза, което съдът кредитира, като пълно, подробно,
задълбочено, всеобхватно и компетентно, както и от свидетелските показания
на разпитания по делото свидетел В С З, които съдът кредитира, като пълни
подробни и логически издържани се установява, че на ....... г. около 22,30 ч. в
гр. С ........... по ул. “С” се е движил т.а. “.....” с per. № ....., управляван от В С З.
На кръстовището с ул. “Б М” автомобилът продължава движение в посока
към кръстовището с ул. “В М”. Когато автомобилът излиза от кръстовището с
ул. “Б М” се е намирал на около 73,00 м. от хоризонтално разположената над
пътното платно стоманена тръба на височина около 3,0 м. Тъй като след
кръстовището пътното платно е било с надлъжен наклон на спускане около
4%, само десен фар на автомобила е осветявал хоризонтално разположената
тръба (на 73,00 м.), тъй като при къси светлини десен фар е осветявал на
около 75 м., а левият фар е осветявал на около 60 м. пред автомобила.
Водачът е продължил да управлява автомобила със скорост около у — 42,53
км/ч. и когато е достигнал на 45 м. преди процесната тръба, горната част на
светлинния сноп на левият фар при къси светлини не е осветявал тръбата, тъй
като в следствие на надлъжния наклон е бил разположен по-ниско. На същото
разстояние десен фар при къси светлини е осветявал тръбата, но в зоната на
осветяване същата е била закрита от клоните на прораслите в дясно дървета
(виж по-долу приложените фигури). Водачът продължил да управлява
автомобила със скорост около 42,53 км/ч. и когато достигнал на 33 м. преди
процесната тръба, горната част на светлинния сноп на левият фар при къси
светлини не е осветявал тръбата, тъй като в следствие на надлъжния наклон е
5
бил разположен по-ниско. На същото разстояние десен фар при къси
светлини вече е осветявал тръбата извън зоната на клоните от прораслите в
дясно дървета. Тъй като височината на фургона и на спойлера над кабината с
монтирания климатичен агрегат се намирали на височина около 3,80 м. от
пътна настилка съответно настъпва удар в тръбата в следствие на което са
деформирани и увредени горе описаните детайли. Вещото лице е посочило че
произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието при суха
настилка, без неравности и посипаности.
Ето защо съдът намира, че е налице и втората предпоставка, а именно
настъпило застрахователно събитие.
Видно от представената комбинирана застрахователна полица № .........
и общите условия към нея се установява, че процесният автомобил е бил
застрахован при пълно каско, което според общите условия включва
обезщетение при ПТП ли сблъскване или удар от друго МПС и или
физически тела.
Ето защо следва да се приеме, че е налице покрит застрахователен риск,
в срока на действие на застрахователния договор.
Налице са вреди, като според заключението на допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза и другите представени по делото доказателства се
установява, че автомобилът претърпял вреди от съприкосновението с тръбата.
По делото е видно, че с уведомление за щета ищецът уведомил
ответникът за настъпилата щета.
Установява се че била отправена и покана за плащане на
застрахователно обезщетение към ответника.
При това положение съдът намира, че са налице предпоставките за
претендиране на застрахователно обезщетение.
Разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ регламентира възможност,
застрахователят да откаже плащането, при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие. В случая, ответникът, чиято е доказателствената тежест, не доказва
неизпълнение от ищеца на ясно уговорено договорно задължение за
деклариране на реално притежавани брой ключове за автомобила или за опит
да заблуди застрахователя за конкретен съществен факт, или за премълчаване
на значими и конкретни обстоятелства във връзка със събитието по смисъла
на чл. 5, ал. 1, т. 11 ОУ.
Няма основание за отказ на плащане и поради неосъществяване на
някое от алтернативните условия на чл. 403, ал. 4 КЗ - неизпълнение от ищеца
на договорно задължение, с цел да се попречи на застрахователя да установи
обстоятелствата, при които е настъпило събитието или неизпълнението е
направило невъзможно установяването им от застрахователя.
6
Още по-малко са изпълнени другите основания по чл. 408, ал. 1, т. 1 и т.
2 КЗ, обосноваващи отказ за плащане. Не се установява умишлено
причиняване на застрахователното събитие от ищеца, нито умишлено
причиняване на застрахователното събитие от него с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че неоснователни са
твърденията, изложени в отговора на исковата молба, че небрежното
поведение на водача на т. а. марка „С", модел „.....", рег. № ........ е станало
причина за настъпване на ПТП и поради което попада в хипотезите даващи
право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
Не се установява водачът да е управлявал камиона с превишена или
несъобразена скорост, напротив установява се че се е движил със скорост под
максимално-допустимата, съобразена с пътната обстановка, ограничената
видимост предвид тъмната част на денонощието.
От представените по делото доказателства не се установява водачът да
не е съобразил поведението си с поставен пътен знак или светлинен сигнал,
напротив не се установява да са били поставени знаци указващи ограничения
на височината на пътните превозни средства.
Следва да се държи сметка че действително водачът следва да е наясно
с височината на управлявания от него товарен автомобил, но не е задължен и
не може да се очаква от него да прецени колко е височината на поставената
тръба при условие, че няма поставен знак.
На следващо място следва да се посочи, че дори да се приеме (което
настоящият състав не възприема), че водачът е имал небрежно поведение,
това не е основание за отказ на застрахователя да изплати застрахователно
обезщетение.
Съгласно общите условия към застрахователната полица небрежното
поведение на водача, при настъпване на ПТП не е предвидено като
обстоятелство изключващо отговорността на застрахователя. Напротив
именно целта на застраховката КАСКО е да покрива такива претърпени
вреди. Както беше посочено вече в общите условия изрично е записано, че
застраховката покрива вреди от ПТП. Ответникът е посочил, в писмото си че
отказва да изплати обезщетение на база т.9.1.8 от общите условия, но в
общите условия липсва такава точка.
На последно място такава уговорка, че небрежното поведение на водача
на застрахования автомобил би довела до възможност на застрахователя да
откаже да изплати застрахователно обезщетение би била недействителна, тъй
като противоречи на правилата визирани в КЗ и би лишила от смисъл
автомобилната застраховка „КАСКО“.
Ето защо искът се явява установен по основание.
По отношение на размера съдът намира, че съгласно цитираните
правила при определяне на размера на обезщетението и съгласно
7
заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза съдът
намира, че същото възлиза на сумата от 18460,72 лв. която сума би била
достатъчна за възстановяване на вредите по средни пазарни цени. Съдът не
кредитира заключението относно размера на обезщетението при отчитане на
процент на амортизация в размер на 12 373,28 лв., тъй като същото е взето
при изчисления направени по методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба
№ 24/08.03.2006 г. на КФН която е отменена.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение №
109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС,
въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, се прилага като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Поради
това, при определяне размера на обезщетението, прилагането на Методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4 на Приложение №
1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН не е задължително.
Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на
вещо лице, може да надвишава минималната долна граница по чл. 4 на
Приложение № 1, когато не са представени документи за извършен ремонт на
МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от
застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН. При
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без
да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН.
Т. разрешение на релевантния правен въпрос е валидно, както за обезщетение
по пряк иск по чл. 226 КЗ, така и при регресен иск по чл. 213 КЗ./В този
смисъл са и (РЕШЕНИЕ № 209 ОТ 30.01.2012 Г. ПО Т. Д. № 1069/2010 Г., Т.
К., ІІ Т. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 52 ОТ 08.07.2010 Г. ПО Т. Д. № 652/2009
Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС РЕШЕНИЕ № 109 ОТ 14.11.2011 Г. ПО Т. Д. №
870/2010 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС и много други)
Ето защо доколкото се претендира обезщетение в размер на 18 116,15
лева то същото следва да бъде уважено изцяло.
По отношение на иска за законна лихва.
Предвид основателността на главния иск основателен се явява и
акцесорния иск доколкото се установява, че е налице неизпълнено изискуемо
задължение.
Съдът намира, че размерът на законната лихва от датата на отказа до
8
датата на депозиране на исковата молба възлиза на сумата от 1404,00 лева за
която сума искът следва да бъде уважен.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът.
Същият е представил доказателства за сторени разноски в размер на 780.81
лева за държавна такса 350 лева депозит за изготвяне на съдебно-
автотехническа експертиза и 2300 лева адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че предвид цената на иска и фактическата и правната
сложност на делото същото е в адекватен размер поради което не следва да
бъде намалявано.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д О. З.“ ЕАД с ЕИК/ПИК: ......... седалище и адрес на управление:
Р. България, гр. С ..........., п.к. ...., р-н Т, ..........., общ. С, обл. С ...........
(столица), ДА ЗАПЛАТИ на ,,Е. Ф. 7“ ООД с ЕИК/ПИК: ..............., седалище
и адрес на управление: гр. С ..........., п.к. ...., р-н П, .............., общ. С, обл. С
........... (столица), на основание чл. 405, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата от сумата
от 18 116,15 лв. (осемнадесет хиляди сто и шестнадесет лева и петнадесет
стотинки), представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди, които са следствие от настъпилото на ....... г. застрахователно събитие
по договор за автомобилна застраховка ,,КАСКО+” по комбинирана
застрахователна полица № ............ г. за следния товарен автомобил: марка
„С”, модел ....., цвят ,,Бял‘‘, дирекция ,,Лява“ с рама № .... и рег. № ..... и
обезщетение за забава в размер на 1404.00 лв. (хиляда четиристотин и четири
лева), представляващо законна лихва за забава върху главницата, считано от
датата на постановяване на отказа 30.09.2022г. до депозирането на исковата
молба 29.08.2023г..
ОСЪЖДА Д О. З.“ ЕАД с ЕИК/ПИК: ......... седалище и адрес на
управление: Р. България, гр. С ..........., п.к. ...., р-н Т, ..........., общ. С, обл. С
........... (столица), ДА ЗАПЛАТИ на ,,Е. Ф. 7“ ООД с ЕИК/ПИК: ...............,
седалище и адрес на управление: гр. С ..........., п.к. ...., р-н П, .............., общ. С,
обл. С ........... (столица), на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 3430,81 лева,
разноски в производството представляващи внесени депозити за
възнаграждения за вещо лице и държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ответника – С..
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9
10