Решение по дело №16339/2016 на Софийски градски съд

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………..

 

гр. София, 02.10.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                  СЪДИЯ:  АЛБЕНА БОТЕВА

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 16339/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 168102/29.12.2016 г., предявена от Д.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******.

Ищецът Д.Д.Д. твърди, че на 17.08.2012  г., около 08:00  ч., в гр. София, по бул. „Панчо Владигеров“, Е.И.Т., при управление на автобус „Мерцедес Конекто“ с рег. № *******, с посока от бул. „Сливница“ към ул. „Проф. Александър С.“, нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като не пропуснал насрещно движещия мотоциклет „Хонда“ с рег. № *******,  вследствие на което реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с мотоциклета, който бил управляван от ищеца.

Д.Д. сочи, че по случая е било образувано досъдебно производство № 11500/2012 г. по описа на РТП – ОДП – СДВР. Впоследствие било образувано НОХД № 20278/2014 г. по описа на Софийски районен съд.

След настъпване на  ПТП, ищецът бил приет за лечение във ВМА-София, в много тежко състояние,  с опасност за живота. Спрямо ищеца били предприети множество операционни интервенции с цел подобряване на неговото състояние.

Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП,  е получил следните травматични увреждания: разкъсване на далака, довело до неговото отстраняване; хеморагичен шок; черепно-мозъчна травма с фрактура на основата на черепа и контузия на мозъка; гръдна травма с контузия на двата бели дроба и двустранен пневмоторакс; коремна травма с кръвоизлив в коремната кухина; каротидо-кавернозна фистула; фрактура на лява бедрена кост; фрактура на горното рамо на срамната кост вдясно.

Вследствие на получените от ПТП увреждания, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки, страдания, неудобства и затруднения. Ищецът изпитвал главоболие, придружено със световъртеж, зрението му било намалено, не можел да се натоварва, нито физически, нито умствено. Движенията и на двата му крака били затруднени, ограничени и болезнени. Лесно се изморявал, не можел да понася силен шум, светлина, да гледа телевизия и да чете.

Ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за лечение, медицински консумативи и медикаменти в размер на общо 110 430.41 лева.

В исковата молба се твърди още, че към датата на увреждането, по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № 03512000426679, валидна от 20.01.2012 г. до 19.01.2013 г., ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно автобус „Мерцедес Конекто“ с рег. № *******, включително и на водача Е.И.Т..

Предвид гореизложеното в исковата си молба ищецът моли да бъде  постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 25 001 лева – частичен иск от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от уврежданията, настъпили в резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.08.2012 г.  до окончателното й изплащане, както и сумата от 25 001 лева – частичен иск от 110 430.41 лева – обезщетение за имуществени вреди, настъпили  в резултат на процесно ПТП, ведно със законната лихва.  Д.Д. претендира и направените в производството разноски.      

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Б.В.И.Г.“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на Е.И.Т., като водач на автобус „Мерцедес Конекто“, с рег. № *******.

Застрахователят оспорва исковете с възражението, че са неоснователни, евентуално – в завишен размер. Той оспорва твърденията на ищеца, че вина за реализиране на процесното ПТП има водачът на автобус „Мерцедес Конекто“, с рег. № ******* – Е.И.Т.. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е поведението на ищеца, който се е движел със скорост превишаваща повече от два пъти допустимата скорост от 50 км/ч. Ответникът твърди, че към момента на извършване на маневрата „завиване на ляво“, застрахованият не е могъл да възприеме движещия се с повече от 100 км/ч. ищец, както и реално да определи скоростта му на движение. З. „Б.В.И.Г.“ АД счита, че неспазването на правилата за движение по пътищата от страна на ищеца е довело до реализиране на процесното ПТП, както и че ищецът не е предприел мерки за ефективно спиране към момента на възникване на опасност, което в комбинация с изключително високата му скорост е довело до настъпване на процесното събитие.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че каротидо-кавернозната фистула, установена на по-късен етап при ищеца, е в причинно-следствена връзка с реализираното ПТП. Оспорва и предявения иск за имуществени вреди, като заявява, че ищецът не е представил доказателства, че същите реално са извършени, като оспорва и че същите се намират в причинно-следствена връзка с реализираното произшествие и претърпените вреди.

Евентуално, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като последният се е движел със скорост надвишаваща пределно разрешената за конкретния пътен участък. З. „Б.В.И.Г.“ АД твърди и че управляваният от ищеца мотоциклет не е бил със запален фар, което е преградило възможността да бъде забелязан своевременно. Освен това, ответникът твърди, че при настъпване на събитието, ищецът е бил без поставена предпазна каска, с което също е допуснал нарушение на разпоредбите на ЗДвП.

Ответникът оспорва и размерите на предявените искове с оглед на получените от ищеца травми и предвид големия принос на ищеца за получаването им. Застрахователят оспорва и исканията за присъждане на лихва.  Сочи, че лихвата върху обезщетението за имуществени вреди се претендира от дата, предхождаща настъпването им. Евентуално, прави възражение за погасяването на вземанията за лихва, поради изтичане на предвидения в закона давностен срок.

Предвид всичко това ответникът моли, исковете да бъдат отхвърлени.

В допълнителната искова молба, ищецът поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника, като излага съображения, че същите са неоснователни.

В допълнителния отговор на искова молба, ответникът поддържа релевираните възражения.

С молба от 06.06.2018 г. (л. 160-162) ищецът е индивидуализирал подробно претенцията си за имуществени вреди. Той е посочил, че претендира цялата сума на общо направените от него разходи за лечение от 100 470,11 лева, които е конкретизирал по размер и дата на извършване. Със същата молба е направено и искане за увеличаване и на другата предявена претенция – тази за неимуществени вреди, която ищецът предявява вече за пълния размер от 200 000 лева.

Със свое становище по депозираната молба (л. 166-167), ответникът е възразил срещу поисканото увеличение, което смята за недопустимо, евентуално е заявил, че претенцията в увеличения размер е погасена по давност.

С определение от о.с.з. от 17.09.2018 г. съдът е допуснал направеното изменение на размера на исковете (л. 181), които се считат предявени, както следва: искът за обезщетение за неимуществени вреди - за 200 000 лева, а искът за имуществени вреди – за 100 470,11 лева.

В хода на процеса страните са поддържали своите твърдения и искания. В последното съдебно заседание са направили искане за присъждане на направените за производството разноски.

Съдът приема от фактическа страна следното:

На 17.08.2012 г., около 08.00 часа, ищецът Д.Д. е управлявал мотоциклет „Хонда" с рег. № *******, в гр. София, по бул. „Панчо Владигеров“. Ищецът се движел със 114 км/ч или 31,77 м/с в посока от ул. „Проф. Александър С.“*** в средната пътна лента. Когато мотоциклетът се приближил към обръщалото, предназначено за автобуси, намиращо се до метростанция „Сливница“, в най-лявата пътна лента за насрещното движение се намирал автобус „Мерцедес Конекто“, с рег. № *******, управляван от водача Е.И.Т.. Автобусът е бил спрян, за да завие и да пресече платното, в което се движел мотоциклета като отиде в обръщалото за автобуси. Водачът на автобуса имал добра видимост към насрещно движещите се моторни превозни средства. Той изчакал преминаването на един насрещно движещ се автомобил, след което потеглил в посока обръщалото за автобуси. В това време мотоциклетът е бил на отстояние 129 метра. Автобусът навлязъл в платното, в което се движел мотоциклета и му препречил пътя. За изминаване на разстоянието до автобуса при установената скорост на движение са били необходими 4 секунди[1]. Към този момент мотоциклетът е бил вече в опасната си зона за спиране, която е била 131,47 м. Д.Д. е продължил движението си с мотоциклета. Той е опитал да спре едва 39 метра преди автобуса. При този си опит мотоциклетът е загубил устойчивото си движение, наклонил се надясно и паднал на дясната си страна, където причинил задиране върху асфалта. Мотоциклетът продължил да се плъзга по платното и се ударил в задната дясна част на автобуса със скорост от 97 км/ч. Той се проврял под автобуса и продължил да се плъзга в средната лента на движение като се спрял след 88 метра след удара. Същевременно при падането на мотоциклета на земята ищецът започнал да се плъзга по асфалта диагонално напред и надясно и се ударил в предното дясно колело на автобуса.

Така описаният механизъм се установява от приетите по делото писмени доказателства (констативен протокол, л. 8-9 и протокол за оглед на местопроизшествие със скица, л. 10-15) и експертизи (автотехническата експертиза, л. 209-211 и комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, л. 244-247). От тях се установява още, че ако ищецът се бе движел със скорост от 50 км/ч. той е щял да спре за 35 метра. В такъв случай той би имал възможност да реагира и да предотврати ПТП.

Липсват данни мотоциклетът да се е движел без включени светлини. Правомерното поведение се предполага, а противоправното следва да се докаже, в случая от ответника. Затова съдът приема, че Д.Д. е управлявал мотоциклета с включени светлини. Още повече, според експертизата мотоциклетите се произвеждат така, че светлините се включват автоматично при стартиране на двигателя.

От приетите под делото документи по ИЗ № 21831/ 12 г. - Клиника по анестезиология, реанимация и активно лечение при ВМА, гр.София на името на Д.Д.Д. 25 г. (л. 28-51) и по конкретно от епикризата ( л. 51), от останалите епикризи (л. 73-78), както и от отговорите на първа задача на приетите съдебномедицински експертизи (л. 177 и л. 267), се установява, че в резултат на ПТП Д.Д. е получил:

-       Политравма. Хеморагичен шок;

-       Черепно-мозъчна травма състояща се от: мозъчна контузия средна степен на тежест; счупване на основата на черепа двустранно в областта на средна черепна ямка-пирамидната част на слепоочните кости;

-       Каротидо-кавернозна фистула в дясно, като усложнение от счупването на основата на черепа;

-       Контузия на гръдния кош, на двата бели дроба, кръв и въздух в гръдната клетка двустранно (Контузио торацис. Контузио пулмонис билатералис.  Хемопневмоторакс билатералис);

-       Контузия на корема, разкъсване на слезката/далака, десерозация на част от тънкото и дебелото черво, периферно  травматично разкъсване на голямото було, травматично разкъсване на опашката на панкреаса/задстомашната жлеза, кръв в коремната кухина – 800 мл. (Контузио абдоминис. Хемоперитонем. Руптура лиеналис. Десеразацио йеюни ет колонис транзверзи. Руптура парциалис травматика оменти майорис)

-       Счупване в средната трета на лявата бедрена кост (Фрактура диафизария феморис синистра)

-       Счупване на горното рамо на срамната кост в дясно (Фрактура рамус еупериор осис пубис декстра)

Травматичните увреждания в областта на гръдния кош и на корема са получени от пострадалия при падането му върху терена. По отношение на причината за травмата на главата са налице противоречиви данни. Според заключението на д-р Т.Ш. и доц. А.А. травмата е станала вероятно при съприкосновението с автобуса (отговор на 2-ра и 3-та задачи от КСМАТЕ, л. 247). Същевременно д-р П.П. (неврохирург) е дал по-категорично заключение, в посока, че травмата е получена при падането на мотоциклетиста на терена (вж. последните два отговора от заключението, л. 269). Съдът приема извода на д-р П.П., който освен че е по-категоричен, се подкрепя и от свидетелските показания според които ищецът не е ударил главата си в автобуса. Свидетелят К.В.Т. е чул изтропване и е възприел мотоциклета, който се търкаля по шосето, когато автобусът вече е бил влязъл в обръщалото. Освен него, разпитаният водач на автобуса - Е.Т., е заявил, че след като е спрял автобуса в джоба и е изпуснал въздуха, едва тогава е чул трясък (вж. показанията на свидетелите, л. 214-217).

От съдебномедицинската експертиза (л. 177-178) се установява още, че гръдната и коремната травми на ищеца, както и получената от него фрактура на бедрена кост, са били лекувани оперативно. Последната фрактура е била причина Д.Д. да остане 30 дни на легло след операцията и 6 месеца след това е ходил с проходилка и патерици. От приетите по делото показания на свидетеля Добомир Димитров Д. (л. 183-184), се потвърждава, че след изписването на ищеца от болницата е било необходимо той да се придвижва с помощни средства. От тях се установява още, че е имал нужда от чужда помощ. 

Видно от експертизата (л. 177-178) е също, че ищецът е бил в отпуск една година след операцията. През този период той е търпял болки и страдания, като първите два месеца те са били интензивни. Към момента на изготвяне на заключението движенията му са нормални без остатъчни дефицити. Единствено в лявото бедро и в дясната част на срамната кост ищецът чувства болки при по-интензивно натоварване, както и при промяна на времето, които ще продължат за цял живот. По отношение на коремната травма възстановяването е протекло за 3 месеца без усложнения. При произшествието е била разкъсана слезката на ищеца, което е наложило нейното оперативно отстраняване. От експертизата (л. 178) и показанията на вещото лице в съдебно заседание (л. 182) се установява, че този орган не е жизнено важен, тъй като организмът може да съществува и без него. Неговите функции могат да бъдат заместени от останалите лимфоидни органи - сливиците, апендикса, лифните възли, костния мозък частично, черния дроб. Въпреки това далакът има важна роля в осигуряване имунитет на организма и затова се счита, че при неговото отстраняване организмът става по-податлив на инфекции.

От приетата по делото съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р С.Д. – главен асистент в катедра по Офталмология, УМБАЛ „Александровска“ (л. 237) се установи, че във връзка с процесното ПТП на ищеца не са причинени травми на очите. Установените от експерта отклонения от нормалното зрение при ищеца са наследени и не са във връзка с произшествието.

От приетите по делото експертизи категорично се установява, че ищецът е бил с поставена предпазна каска при настъпване на произшествието (отговора на 1-ва задача на КСМАТЕ, л. 243-244 и отговора на първия въпрос на ответника в КСМЕ, л. 269).

От представените от ищеца фактури и фискални бонове се установява, че той е заплатил 2 428 лева на 22.08.2012 г. за медицински изделия на Военномедицинска академия – МБАЛ София (вж. фактура, л. 83). Съдът установи, че Д.Д. е бил в това лечебно заведение в периода 17.08.2012 г. - 12.09.2012 г. (вж. епикризите, л. 51 и л. 53). Затова съдът приема, че този разход е бил в причинна връзка с получените от ищеца увреждания при произшествието.

За част от останалите търсени разходи за лечение са представени фактури (л. 84-87). В тях са посочени именно сумите, претендираните от ищеца като обезщетение за имуществени вреди: 29 710 лева по фактура ********** от 21.10.2013 г.; 20 016 лева по фактура ********** от 26.04.2013 г.; 5 598 лева по фактура ********** от 19.03.2013 г.; 12 066 лева фактура ********** от 19.03.2013 г. Фактурата обаче не представлява документ, който да доказва плащането. В нея е посочен начин на плащане и затова тя е единствено основание за извършване на плащане. Действително с молба от 06.06.2019 г. ищецът е поискал назначаване на експертиза за установяване дали са постъпили сумите по фактурите (л. 162). Съдът обаче е  отхвърлил искането за назначаване на експертиза (определение от 08.04.2019 г., л. 231). Затова, при липсата на други данни, съдът приема, че плащане по тези фактури не е извършено.

За другите претендирани разходи по фактура 12579 от 26.11.2012 г. от МДЦ ИСУЛ- Царица Йоанна ЕООД за 50 лева (л. 88) и фактура 112721от 11.09.2012 г. от МДЦ ИСУЛ- Царица Йоанна ЕООД за 54 лева (л. 89), липсват доказателства, които да свързват конкретния разход с произшествието. Доказването на причинната връзка между ПТП и съответния разход е било в тежест на ищеца. Той обаче не е ангажирал доказателства за това. Ето защо съдът трябва да приеме, че тези разходи не са направени във връзка с произшествието. Тези аргументи важат с пълна сила и по отношение на представените фискални бележки (л. 90-91). В тях е посочено, че са заплатени „лекарства“. Това че в оздравителния му период Д.Д. е направил разходи за лекарства обаче не е достатъчно за установяване на връзка между произшествието и конкретния разход.

С решения на ТЕЛК (л. 79-80), поради травматичните увреждания от ПТП на ищеца е определена трайно намалена работоспособност от 50 % за периода от 01.02.2014 г. до 01.01.2018 г.

С присъда от 20.06.2017 г., влязла в сила на 06.07.2017 г., постановена по ВНОХД № 2589/2017 г., по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, ІІІ въззивен състав, Е.И.Т. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б”, пр.1 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК. Съдът е приел, че на 17.08.2012 г., около 08:00 часа, в гр. София, при управление на моторно превозно средство - автобус “Мерцедес”, модел “Конекто”, с ДКН № ******* по бул. “Панчо Владигеров”, с посока на движение от бул. “Сливница” към ул. “Професор Александър С.”, в района на кръстовището с входа за обръщалото на спирка на градския транспорт “Метростанция Сливница”, при извършване на маневра завиване наляво към обръщалото, Е.Т. е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно : чл.25, ал.1 от ЗДвП[2] и чл.25, ал.2, изр.1 от ЗДвП[3], като при извършване на маневра - завиване наляво, не пропуснал насрещно движещия се мотоциклет марка “Хонда”, модел “ЦРБ 500 Ф” с ДКН №*******, управляван от Д.Д.Д. и по непредпазливост му причинил тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2 от НК, изразяваща се в руптура на далака, довела до оперативното му отстраняване.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.:

Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Последният, съгласно ал. 2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 17.08.2012  г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, З. „Б.В.И.Г.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи автобус „Мерцедес Конекто“ с рег. № *******, включително и на водача Е.И.Т.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определение от 30.04.2018 г., л. 143-145).

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановената от СГС присъда, настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Е.Т. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца  е причинена вреда, изразяваща се в описаните в присъдата  увреждания – тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2 от НК, изразяваща се в руптура на далака, довела до оперативното му отстраняване. Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния състав на престъплението тежка телесна повреда, то силата на присъдено нещо на постановената присъда обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 17.08.2012 г., на ищеца е причинена описаната тежка телесна повреда.

Съдът установи, че освен загубата на далака, във връзка с произшествието ищецът е получил още и следните увреждания:

-       Политравма. Хеморагичен шок;

-       Черепно-мозъчна травма състояща се от: мозъчна контузия средна степен на тежест; счупване на основата на черепа двустранно в областта на средна черепна ямка-пирамидната част на слепоочните кости;

-       каротидо-кавернозна фистула в дясно, като усложнение от счупването на основата на черепа;

-       контузия на гръдния кош, на двата бели дроба, кръв и въздух в гръдната клетка двустранно;

-       контузия на корема, десерозация на част от тънкото и дебелото черво, периферно  травматично разкъсване на голямото було, травматично разкъсване на опашката на панкреаса/задстомашната жлеза, кръв в коремната кухина – 800 мл.

-       счупване в средната трета на лявата бедрена кост

-       счупване на горното рамо на срамната кост в дясно

При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.  На основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ З. „Б.В.И.Г.“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните имуществени и неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява Д.Д.Д. (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).

По размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното:

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира  парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.  Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,хпродължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи (решение № 127/16.05.2017 г. по гр. д. № 60387/2016 г. на ВКС, IV ГО,  решение № 106/11.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60381/2016 г.,  на ВКС, I ГО, решение № 78/13.11.2017 г. по гр. д. № 60397/2016 г. на ВКС, II ГО, определение № 682 от 5.12.2017 г. по т. д. № 1886/2017 г. на ВКС, II ТО, Решение № 2226/31.10.2017 г. по гр. д. № 830/2017 г. на САС; Решение 2071/13.11.2014 г. по гр.д. № 2218/2014  г. на САС; Решение №1123/05.06.2014 г. по гр.д. 1697/2014г. на САС) и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпял пострадалия, възрастта на ищеца  към датата на ПТП – 25 г., необходимостта от чужда помощ; неблагоприятните остатъчни последици за здравето на пострадалия след инцидента и негативното им отражение върху качеството му на живот, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на Д.Д.Д., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 60 000 лева.

По размера на обезщетението за имуществени вреди съдът намира следното:

По делото се установи, че в рамките на периода, през който се е лекувал от травмите от процесното ПТП, ищецът е направил разходи за лекарства, медицински изделия и услуги. От всички тези разходи обаче единствено сумата от 2 428 по фактура от 22.08.2012 г. за медицински изделия, съдът прие за установено, че е заплатена на Военномедицинска академия – МБАЛ София и представлява разход, направен в причинна връзка с получените от ищеца увреждания при произшествието. Ето защо за тази сума искът е основателен и следва да се уважи.

За останалите разходи съдът прие, че или липсват доказателства да са реално заплатени, или липсват такива, че са били във връзка с произшествието от 17.08.2012 г. Затова за тях искът не е доказан и следва да се отхвърли.

Относно възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец:

По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о.,  решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди.  За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква.  Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както  в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение  № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на  ВКС, ІІ ТО, решение  № 59/10.06.2011 г.  по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение  № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други)  е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.

Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.

В  постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

В тази връзка твърденията на ответника са, че ищецът : 1/ се е движел с превишена и несъобразена скорост; 2/ е бил без поставена предпазна каска и, че 3/ не се е движел с включени светлини като по този начин е препятствал възможността да бъде забелязан при обичайно внимание.

От автотехническата експертиза се установи, че към момента, в който автобусът е започнал да навлиза в лентата, в която се е движел ищецът, последният е управлявал мотоциклета с 114 км/ч в градски условия. При такава скорост на него са му били необходими повече от 130 метра за да може да реагира и да спре. В случай че ищецът се е движел със скорост от 50 км/ч (колкото е ограничението) той би имал възможност да спре така да избегне настъпването на ПТП. Следователно, допуснатото от ищеца нарушение се намира в причинна връзка и е допринесло за настъпване на вредоносните последици, и основание за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението.

Съдът прие, че ищецът е бил с правилно поставена предпазна каска. Затова не е доказано възражението на ответника, че Д.Д. е управлявал мотоциклета без каска и така е съпричинил вредоносния резултат. Твърдението, че ищецът е управлявал мотоциклета без включени светлини, не е категорично доказано от ответника. Затова съдът приема, че такива действия на Д.Д. не стоят в причинна връзка с настъпването на вредите от произшествието и не следва да се съобразяват при определянето на размера на дължимото обезщетение.

При този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Паралела и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (решение № 117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 118 от 27.06.2014 г. по т.д.№ 3871/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 278/14.12.2018 г. по т.д. № 2347/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, решение № 301/21.12.2018 г. по т. д. № 2503/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО).

Както беше посочено, и двамата водачи са имали възможност да предотвратят удара и са взели неправилни решения преди настъпване на процесното ПТП. Видно от присъдата на СГС и от приетата по делото АТЕ, причина за настъпването на процесното ПТП са действията на водача на автобуса „Мерцедес Конекто“, който не се е съобразил с движещия се в насрещното движение мотоциклет и е предприел навлизане в тази пътна лента. Причината за настъпване на произшествието е и високата скорост на движение на мотоциклета около 114 км/ч., която не му е позволила да намали скоростта си или да спре при промяна на ситуацията пред него. Мотоциклетистът е имал възможност да предотврати удара и ПТП, ако се е движил с допустима скорост от 50 км./ч.

При така установените нарушения, съдът приема, че и двамата водачи имат еднакъв принос за настъпване на вредите. Това дава основание да се приеме, че приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде определен в размер на 50 %, с колкото и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, следва да бъде намалено определеното застрахователно обезщетение. Поради изложеното исковете за заплащане на обезщетение за вреди следва да се намалят с посочения процент. Така претенцията за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 30 000 лева, като за  разликата до пълния предявен размер от 200 000 лева, същата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. По същата причина претенцията за имуществени вреди следва да се уважи за сумата от 1 214 лева, като за  разликата до пълния предявен размер от 100 470,11 лева, същата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

По искането за присъждане на лихва за забава:

Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).

По отношение на претенцията за лихва за забава за обезщетението за имуществени вреди, съдът съобрази практиката на ВКС, съгласно която отговорността на застрахования за причинените вреди ще възникне от момента на когато са осъществени всички правно релевантни факти, които са предвидени като основание за възникването ѝ. В светлината на настоящият случай това означава, че застрахователното събитие ще настъпи когато е направен разхода за лечение и от този момент ще започне да тече предвидената в закона погасителна давност за вземането на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност”[4].

Ето защо предвид основателността на главните претенции за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, основателни са и исканията за присъждане и на лихва за забава върху дължимите суми. За претенцията за неимуществени вреди лихвата за забава е дължима от датата на деликта – 17.08.2012 г., а за претенцията за имуществени вреди – от датата на която е завършен фактическия състав и са направени съответните разходи - 22.08.2012 г.

По възражението за изтекла давност:

По отношение на претенцията за главница:

Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. За вземанията за непозволено увреждане не е предвиден друг срок и затова за тях се прилага общата 5 годишна давност. Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца.

Съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 22.04.2019 год. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК: „срокът на погасителната давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането, което се индивидуализира чрез посоченото основание и заявения петитум. За разликата над предявената част от вземането давността не спира и не прекъсва.

Спиране и прекъсване на срока на погасителната давност се проявява само относно иска, с който съдът е сезиран и по който трябва да се произнесе с решението. Силата на пресъдено нещо /СПН/ на влязлото в сила съдебно решение се разпростира само спрямо субективната и обективна рамка на диспозитива на решението, постановено по съществото на спора. В мотивите към т. 18 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС се приема, че със СПН се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Съгласно задължителните разяснения към т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС предмет на делото, образувано по частичния иск, е само част от вземането.

Новата разпоредба на чл. 116а ЗЗД /ДВ, бр. 42/2018 г./ въвежда правилото, че „когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част“. Следователно при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен. Непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече.

Това се отнася и за хипотезата, при която частичният иск е увеличен по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК. С увеличаване на исковата претенция вземането се заявява за защита в останалата му част, която до този момент не е била предмет на делото. По отношение на увеличения размер давността спира и се прекъсва с подаване на молбата по чл. 214, ал. 1 изр. 3, предл. 1 ЗЗД.

В настоящия случай с исковата си молба от 29.12.2016 г. ищецът е предявил два иска за обезщетение на вреди, причинени му от процесното ПТП. И двата иска са заявени като частични в размер на по 25 001 лева от общи претенции както следва – 200 000 лева за неимуществените вреди и 100 470,11 лева. С молба от 06.06.2018 г. ищецът е направил искане за увеличаване на претенциите до пълния им размер. Както се посочи, до този момент тази разлика не е била предмет на делото. Затова давността за нея не е била прекъсната, нито спряна. Тя е текла от датата на ПТП (17.08.2012 г.) и е изтекла на 17.08.2017 г., т.е. преди искането за увеличаване от 06.06.2018 г. Ето защо е основателно възражението, че и двете претенции са погасени по давност за увеличената част.

Съдът прие, че на ищеца се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева. Предвид основателното възражение за изтекла погасителна давност, искането на ищеца за присъждане на обезщетение за търпените от него болки и страдания следва да се уважи до предявената с исковата молба сума от 25 001 лева, а за разликата до 30 000 лева да се отхвърли като погасена по давност.

По отношение на претенцията за имуществени вреди съдът прие, че тя е основателна за сумата от 1 214 лева, при отчетеното съпричиняване. Същата е в рамките на частичната претенция, предявена с исковата молба от 29.12.2016 г., т.е. преди изтичането на давностния срок. Затова за тази претенция възражението за изтекла погасителна давност не е основателно.

По претенцията за лихва за забава:

Разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД предвижда, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането за лихва е изискуемо от деня на непозволеното увреждане (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).

По делото се установи, че произшествието се е осъществило на 17.08.2012 г., а исковата молба е депозирана на 29.12.2016 г. Затова претенцията за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е погасена за периода от 17.08.2012 г. – 29.12.2013 г. Поради същите аргументи претенцията за лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди е погасена за периода от 22.08.2012 г. до 29.12.2013 г.

Относно разноските: Предявени са искове с цена общо 300 470,11 лева, които съдът уважава за общо 26 215 лева (25 001 лева + 1 214 лева). При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, които са направили своевременно искане за присъждане на разноски и са представили доказателства за извършени такива.

Ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски по делото и не е направил разходи за производството. Той е бил представляван безплатно от адв. Й.Д. (л. 159). На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв.  Д., адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска в размер на 657,79 лева (7 539,40 лв. х 26 215/300470,11).

З. „Б.В.И.Г.“ АД претендира общо 710 лева разноски за производството - 600 лева за вещи лица и 110 лв. за призоваване на свидетели. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъдят направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е представил доказателства за извършени разноски в размер на: 300 лв. - депозит за АТЕ (л. 158); 300 лева депозити за съдебномедицински експертизи (л. 156) и 110 лв. разноски за свидетел (л. 190-191). Същевременно се установи, че застрахователното дружество само се е отказало от разпита на единия свидетел (виж. с.з. от 19.11.2018 г., л. 216), за когото съдът е определил депозит от 40 лева (л. 184). В такъв случай тази сума не следва да се съобразява при разпределяне отговорността на страните за разноски. Тези 40 лева следва да се считат недължимо платени и страната има право да иска да ѝ бъдат възстановени на основание чл. 4б ЗДТ.

Така на З. „Б.В.И.Г.“ АД следва да се присъди сумата от 611,54 лева от общо направените разноски в размер на 600 лева за вещи лица ( 300 лв. - депозит за АТЕ, л. 158 и 300 лева депозити за съдебномедицински експертизи, л. 156) и 70 лв. разноски за свидетел (л. 190-191).

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, държавна такса в размер на 1 048 лева (26 215 лв.х 0,04 ), от заплащането на която съдът е освободил ищеца.

Така мотивиран,  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******, да заплати на Д.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 25 001 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2013 г. до окончателното плащане, която сума представлява застрахователно обезщетение за претърпените от Д.Д.Д. болки и страдания от следните увреждания, причинени от ПТП, реализирано на 17.08.2012  г., около 8:00 часа на бул. „Панчо Владигеров“ в гр. София: Политравма. Хеморагичен шок; Черепно-мозъчна травма състояща се от: мозъчна контузия средна степен на тежест; счупване на основата на черепа двустранно в областта на средна черепна ямка-пирамидната част на слепоочните кости; каротидо-кавернозна фистула в дясно, като усложнение от счупването на основата на черепа; Контузия на гръдния кош, на двата бели дроба, кръв и въздух в гръдната клетка двустранно (Контузио торацис. Контузио пулмонис билатералис.  Хемопневмоторакс билатералис); Контузия на корема, разкъсване на слезката/далака, десерозация на част от тънкото и дебелото черво, периферно травматично разкъсване на голямото було, травматично разкъсване на опашката на панкреаса/задстомашната жлеза, кръв в коремната кухина – 800 мл. (Контузио абдоминис. Хемоперитонем. Руптура лиеналис. Десеразацио йеюни ет колонис транзверзи. Руптура парциалис травматика оменти майорис); Счупване в средната трета на лявата бедрена кост (Фрактура диафизария феморис синистра); Счупване на горното рамо на срамната кост в дясно (Фрактура рамус еупериор осис пубис декстра), като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 30 000 лева до пълния размер от 200000 лева, като неоснователен, а за разликата от 25 001 лева до 30 000 лева – като погасен по давност,

ОТХВЪРЛЯ претенцията за лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 17.08.2012 г. до 29.12.2013 г. като погасен по давност,

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******, да заплати на Д.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 1 214 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за медицински изделия, заплатени от Д.Д.Д. *** във връзка с ПТП, реализирано на 17.08.2012  г., в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2013  г. до окончателното плащане, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 1 214 лева до пълния размер от 100 470,11 лева като неоснователен, а претенцията за лихва за забава за периода от 22.08.2012 г. до 29.12.2013 г. като погасена по давност.

ОСЪЖДА Д.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 611,54 лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 225 лева - юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******, да заплати на адвокат Й.Г.Д. от САК, с адрес: ***, партер, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 657,79 лева – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1 048 лева – разноски по делото, представляващи държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

 

                                                                            СЪДИЯ: