№ 11622
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:...........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20211110174332
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от ............. ЕИК ........ против С. И. Т.,
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
99, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 700 лева, ведно със законна лихва от 27.08.2021
г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 64, 68 лева за
периода от 29.02.2020 г. до 14.07.2020 г., мораторна лихва върху непогасената
главница в размер на 71, 09 лева за периода от 15.07.2020 г. до 20.10.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.09.2021
г. по ч.гр.д.№ 50148/2021 г. по описа на СРС, 59 с-в. Заповедта е връчена на
длъжника и същият е подал в срок възражение, поради което на заявителя са
дадени указания за предявяване на иск за установяване на дължимостта на
вземанията си. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски по
делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника С. И. Т., чрез процесуалния си
представител адв. А. Г. от САК, е представил отговор, с който оспорва
исковете като неоснователни, моли същите да бъдат отхвърлени с решението
по делото.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, по вътрешно убеждение и като
съобрази материалния закон, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
1
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между
цедента .......... и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор
за заем, по което заемодателят е предоставил на заемателя посочената сума, а
последният се е задължил да я върне в посочения срок заедно с посочената
възнаградителна лихва; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на
обезщетението за забава; че ответникът не е изпълнил поето задължение за
предоставяне на обезпечение, че е уговорена неустойка по вид и размер на
претендираната, както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа
на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно
уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на дълга, ако такова се твърди от негова страна.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 26.02.2020 г.
между С. И. Т., като заемател и .........., като заемодател, е сключен договор за
кредит „Бяла карта“, по силата на който заемодателят се задължил да
предостави на заемателя револвиращ кредит в максимален размер 700 лева,
под формата на одобрен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта „Бяла карта/Access Finance/iCard, а кредитополучателят се
задължил да го ползва и върне съобразно условията на договора, ведно с
възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на
43.2 % и дневен лихвен процент в размер на 0.12 % , за срок от шест години,
като лихвата се изчислявала върху усвоената и непогасена главница;
годишния процент на на разходите по договора бил 45.9%.
В исковата молба се твърди, че ответника усвоил заемната суми в размер
на 700 лева, като дори не е посочено дали процесната сума е усвоена
еднократно, или на части, и на кои дати е станало това. По делото освен това
не са представени никакви доказателства в тази насока, отговорите на
съдебно-счетоводната експертиза също не могат да бъдат зачетени като
достатъчно ясни и категорични – защото това, че сумата в размер на 700 лева
е преведена по картова сметка, която е свързана с пластиката, предоставена на
лицето, все още не означава, че лицето е усвоило – изтеглило, или извършило
плащания на терминал с нея. С оглед горното съдът счита, че не е налице
един от елементите на фактическия състав, а именно – не са налице
доказателства за това, че ответника действително е усвоил предоставената
сума, така, както се твърди от страна на ищеца, кога, еднакратно или на части
и на кои дати. С оглед горното съдът счита, че иска се явява неоснователен и
недоказан без обсъждане на другите елементи на фактическия състав, и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед този изход на спора право на разноски има ответника, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК, като същият е представи спъсък на разноските за сумата
в размер на 800 лева – адвокатско възнагреждение за един адвокат. В
2
подадената по делото молба от 19.09.2022 г. ищеца е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде
разгледано от съда. Общия размер на предявените искове възлиза на сумата в
размер на 835, 77 лева, а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес
до 1 000 лева минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева.
С оглед горното възражението за прекомерност следва да бъде уважено и
ищеца следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 300
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......... с ЕИК ........, със седалище и адрес
на управление: ........... представлявано от ............. – управители, против С.
И. Т. с ЕГН **********, от гр. ............ искове по чл. 422, вр. чл. 240, ал. 2
ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването
на вземания за сумата в размер на 700 /седемстотин/ лева, представляваща
главница, ведно със законна лихва от 27.08.2021 г. до изплащане на
вземането, за сумата в размер на 64, 68 лева /шестдесет и четири лева и
шестдесет и осем стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от
29.02.2020 г. до 14.07.2020г., за сумата в размер на 71, 09 лева /седемдесет и
един лева и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от 15.07.2020 г. до 20.10.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.09.2021 г. по
ч.гр.д.№ 50148/2021 г. по описа на СРС, 59 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ......... с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:
........... представлявано от ............. – управители, да заплати на С. И. Т. с
ЕГН **********, от гр. ............ сумата в размер на 300 /триста/ лева,
представляваща направените по делото разноски за един адвокат съгласно чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4