РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Бургас, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Ангел Атанасов Георгиев (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100600708 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия Н. Т. Т. с ЕГН ********** против
Присъда № 260000 от 19.08.2020 г. на Районен съд – Поморие, постановена по НОХД №
29/2020 г. по описа на същия съд.
С атакуваната присъда, жалбоподателят Т. е признат за виновен, че на 02.07.2019 г. в
18:30 ч. в гр. Поморие, на ул. „***“ пред №*, причинил лека телесна повреда на полицейски
орган – на И. Г. И., инспектор при Криминална полиция в РУ - Поморие, изразяваща се в
кръвонасядане в областта на слънчевия сплит, квалифициращо се като причиняване на
болка и страдание, нанасяйки му удар с лакът на дясната си ръка в областта на слънчевия му
сплит, при изпълнение на службата му, поради което и на основание чл. 131, ал.2, т.4, вр.
ал.1, т.1, вр. чл. 130, ал.2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на шест месеца „лишаване от
свобода“, чието изпълнение, на основание чл. 66 от НК, е отложено за изпитателен срок от
три години.
Със същата присъда, подсъдимият Т. е признат за виновен и затова, че на 02.07.2019
г. в 18:30 ч. в гр. Поморие, на ул. „***“ пред № * държал у себе си в чанта тип „паласка“,
без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП, високонаркотично вещество – коноп
1
(канабис, марихуана) с тегло 3, 370 гр., със съдържание на активния наркотично действащ
компонент – тетрахидроканабинол 14.90 %, на стойност 20,22 лева, като деянието
представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 354а, ал.5, вр. ал.3 от НК и
чл. 54 от НК е осъден на глоба в размер на 500 лева.
Със същата присъда, по правилата на чл. 23 от НК, наложеното на подсъдимият Т.
наказание „лишаване от свобода“ е определено като общо наказание, към което, на
основание чл. 23, ал.3 от НК, е присъединено определеното наказание глоба.
С обжалваната присъда, подсъдимият Т. е осъден и да заплати на пострадалия И.
парично обезщетение в размер на 1000 лева за причинените от престъплението по чл. 131 от
НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
02.07.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението; гражданскоправната
претенция за обезвреда е отхвърлена като неоснователна в останалата й част до пълния
размер на претендираното обезщетение. Подсъдимият е осъден да заплати и направените от
гражданския ищец разноски по делото в размер на 3000 лева.
Със същата присъда, Т. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас
направените по делото разноски в размер на 616,60 лева, както и сумата от 50 лева – по
сметка на Районен съд – Поморие, като държавна такса върху уважената част от
гражданския иск.
Подсъдимият Н.Т. обжалва присъдата като необоснована и неправилна в частта й
относно осъждането му за престъпление по чл. 131, ал.2, т.4, вр. ал.1, т.1, вр. чл. 130, ал.2 от
НК. Оспорва възприетите от първостепенният съд фактически изводи, а също и анализът на
доказателствения материал. Изразява недоволство от отказът на решаващият съд да изследва
дали причинените на подсъдимия наранявания са причинени при правомерна употреба на
сила и помощни средства от страна на пострадалия или нямат връзка със задържането му.
Оспорва размерът на направените от гражданския ищец разноски, които подсъдимият е
осъден да възстанови, като в тази връзка посочва, че адвокатското възнаграждение е
трябвало да бъде намалено от първостепенният съд пропорционално на уважената част на
гражданския иск. Моли, въззивният съд да отмени обжалваната присъда или да я измени в
обжалваната част, като приеме, че нараняванията на пострадалия, са причинени в условията
на съпричиняване при правомерно използване на физическа сила при задържане на лице по
ЗМВР.
Постановената първоинстанционна присъда е обжалвана като неправилна
незаконосъобразна и несправедлива с бланкетна жалба и от защитника на подсъдимия – адв.
Стоян Иванов от БАК, който моли тя да бъде отменена изцяло, а подсъдимият да бъде
признат за невиновен и оправдан.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява
становище за неоснователност на въззивните жалби. Предлага на въззивния съд да потвърди
обжалвания съдебен акт като законосъобразен, обоснован и правилен, като в тази връзка
прокурорът сочи, че първостепенният съд е отговорил на абсолютно всички възражения,
направени от защитата и е дал отговор на въпроса кои свидетелски показания кредитира и
2
кои не, и защо.
В съдебно заседание повереникът на частния обвинител и граждански ищец изразява
становище за неоснователност на въззивните жалби. Намира атакуваната
първоинстанционна присъда за правилна и законосъобразна, и постановена при липса на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като видно от мотивите към
присъдата, първоинстанционният съд е анализирал абсолютно всички събрани по делото
доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е отговорил на направените
от защитата възражения.
В съдебно заседание подсъдимият Н.Т., редовно призован, се явява и поддържа
въззивната жалба на основанията, посочени в нея. Упълномощените му защитници
изразяват несъгласие с направеният от първостепенният съд анализ на доказателствата,
оплаквайки се, че са кредитирани изцяло показанията на полицейските служители, макар те
в някои части да си противоречали и дори изключвали взаимно, за което сочат конкретни
доводи. От друга страна, според защитниците, съдът не бил взел под внимание показанията
на свидетелите, приятели на подсъдимия, макар че те били видели с точност какво се е
случило при задържането на подсъдимия. По отношение на съдебномедицинската
експертиза, защитниците заявяват, че същата не е категорична и след като на експерта са
били предоставени само писмени данни и снимките от освидетелстването на пострадалия
И., по никакъв начин не се виждало процесното петно с размери 4/2,5 см в областта на
слънчевия сплит на пострадалия И.. В тази връзка защитниците припомнят изявление на
вещото лице, че е възможно това нараняване да е в резултат на удари с твърди тъпи
предмети, падане и просуркване на неравен терен върху плочки, одраскани с нокти, т.е.,
липсва категоричност, че съставомерното телесно увреждане е резултат непременно от
действията на подсъдимия Т..
Защитниците изразяват несъгласие с отказа на първостепенният съд да изключил
приложеният по делото огледен протокол от доказателствения материал, с мотива, че за това
действие не се изисквала санкция от компетентен съд, въпреки че, според тях, единственото
изключение е при извършване на освидетелстване без съгласието на лицето. Според
защитниците, когато при огледа се изземват предмети, книжа и вещи, с което действие се
засяга правото на собственост на лицата, на които принадлежат, съдебната практика на
Европейския съд по правата на човека, във връзка със спазването на чл. 8 от Конвенцията и
актуалната практика на ВКС, изисквала разрешението или последващо одобрение на съда,
относно тази част от действията при извършването на огледа. В случая било налице именно
такова изземване на лични вещи – шишенца, паласка, хапчета, които са били във
владението, а и собственост на подсъдимия Т.. Следователно, при липсата на разрешение
или одобрение, решението на първоинстанционния съд било немотивирано в тази му част.
Молят да бъде отменена първоинстанционната присъда и постановена нова, с която
подсъдимият Т. бъде признат за невиновен и оправдан и по двете повдигнати му обвинения.
Алтернативно молят, да бъде намалено наказанието, наложено на подсъдимия, както и да
бъде намалена сумата по гражданския иск, респ. делото да бъде върнато за разглеждане от
3
нов състав, поради противоречия в мотивите и съществени процесуални нарушения.
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна
с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни,
като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото
доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на
атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните
фактически и правни изводи:
Въззивните жалби на подсъдимия и защитникът му адвокат Стоян Иванов се явяват
процесуално допустими, доколкото са предявени в законоустановения срок от страни по
делото, имащи правен интерес и процесуално право да искат проверка на съдебен акт,
подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледани по същество,
въззивните жалби се явяват неоснователни.
От приобщените по делото доказателства се установява следното от фактическа
страна:
На 01.07.2019 г., по предложение на Началник-група „Криминална полиция“ в РУ –
Поморие при ОД на МВР – Бургас, Началникът на РУ – Поморие утвърдил план с peг. №
320р-5677 от 01.07.2019 г., за провеждане на специализирана операция (СО) на МВР за
противодействие на употребата и разпространение на наркотични вещества, за времето от
07:00 ч. на 01.07.2019 г. до 08:00 ч. на 08.07.2019 г., на територията на полицейското
управление.
Съгласно т.2 от плана, задачата на СО била да се установят лица, разпространяващи
наркотични вещества чрез извършване на проверки на лица от активния криминален
контингент и автомобили, ползвани от лица по линия „наркотици“ на територията на РУ -
Поморие, както и чрез проверки в районите на учебните заведения и на уязвимите места,
ползвани за употреба и разпространение на наркотични вещества.
Съгласно т.З от плана, СО следвало да се проведе със сили и средства на служители
от групи „Охранителна полиция“ и „Криминална полиция“ на РУ- Поморие, като според т.4
на плана, служителите, натоварени да извършват проверки за времето от 14:00 ч. до 22:00 ч.
на 02.07.2019 г., били полицейските служители и свидетели по делото – разузнавачите Е. Д.,
Д. И., И. Г. И., В. П. и свидетелят младши разузнавач А. И. Т..
Видно от писмо УРИ-251р-19227/03.07.2019 г., на Началник-сектор „Човешки
ресурси“ при ОДМВР - Бургас, от типова длъжностна характеристика на длъжността
„разузнавач VI-V степен“ и от протокол от 29.05.2018 г. за запознаване с типовата
длъжностна характеристика, към инкриминираната дата – 02.07.2019 г., пострадалият И. Г.
И. заемал длъжността „Разузнавач V степен“ в група „Криминална полиция“ към РУ –
Поморие при ОД на МВР - Бургас.
На 02.07.2019 г. привечер, в изпълнение на поставените с плана за СО задачи,
пострадалият И. и колегите му – свидетелите Д., И., П. и Т., извършвали обход в гр.
Поморие, кв. „***“, придвижвайки се с автомобил на РУ – Поморие, управляван от
4
пострадалия. По същото време в гр. Поморие, подсъдимият Н.Т. пътувал в лек автомобил
„Фиат Типо“ с рег. № ***, управляван от свидетеля С. К.. В автомобила, седнал сам отзад,
пътувал и свидетеля Т. Д.. Около 18:30 ч. автомобилът, управляван от св. С. К. спрял пред
дом № * на ул. „*“. Подсъдимият Т. и св. Т. Д. излезли от колата, а докато водачът – св. К.
се опитвал да излезе, тримата били забелязани от полицейските служители, посочени по-
горе, които в този момент се движели в района на кръстовището на улиците „Петър Берон“
и „Ангел Кънчев".
Външният вид и поведението на лицата – атлетичното им телосложение, младата им
възраст и превъзбудеността им, провокирали полицейските служители да извършат
проверка на пътниците и водача за притежание на наркотични вещества. Пострадалият И.И.
спрял полицейският автомобил и заедно с останалите полицаи се насочил към
горепосочените лица. И. и св. А. Т. пристъпил към проверка на подсъдимия Н.Т., когото те
до този момент не познавали. Същият бил облечен с бял потник и светли, сини къси
панталони (шорти).
Пострадалият И. се легитимирал на подсъдимия като полицейски служител,
показвайки му служебната си карта и полицейската си значка, след което му разпоредил да
предостави личните си документи за проверка. Подсъдимият се съгласил, след което се
обърнал с гръб към пострадалия, но с лице към св. А. Т., който на свой ред го предупредил,
че ще му бъде извършена проверка за притежание на наркотични вещества и за целта трябва
да свали носената чанта (паласка) и да я постави на предния капак на автомобила.
Подсъдимият отворил паласката, извадил от нея неустановен предмет и го глътнал, след
което започнал да се отдалечава от проверяващите. Пострадалият И. възприел действията на
подсъдимия и му разпоредил да спре, като го хванал за рамото. В този момент подсъдимият
Т. нанесъл на пострадалия удар с лакътя на дясната си ръка, който попаднал в тялото на И.,
в областта на слънчевия сплит. Пострадалият изпитал в този момент силна болка, а в
резултат на самия удар на тялото на И., в областта на слънчевия сплит, се образувало
почервеняване на кожата под формата на кръвонасядане с неправилна форма и с размери 4
см. на 2,5 см.
След удара пострадалият И. и колегата му св. А. Т., се опитали да задържат
подсъдимия, който на свой ред правел опити да се освободи, оказвайки яростна физическа
съпротива. В резултат на това, между тримата започнало дърпане и боричкане, при което
двамата полицейски служители и подсъдимият паднали на земята, след което подсъдимият
Т. бил задържан и му били поставени белезници.
След задържането на подсъдимия Т., св. Е. Д. уведомила за случилото се
оперативната дежурна част на РУ — Поморие. Във връзка с подадения сигнал, на мястото
на произшествието бил извършен оглед, за който бил съставен протокол от 02.07.2019 г. От
него е видно, че на местопроизшествието бил установен задържаният подсъдим Н.Т., а под
него се намирала мъжка чанта, тип паласка, черна на цвят, с бяла лента с надпис „Adidas“, в
която било открито топче от намачкан станиол, а след разкъсването му вътре се намерила
суха, зелена, тревна маса, която при извършен полеви тест реагирала на канабис. Откритото
5
топче с намиращата се в него тревна маса били запечатани в полиетиленов плик, с бележка с
подписите на присъстващите при огледа поемни лица, със стикер № А4472 и иззети като
веществени доказателства - обект № 1.
Видно от заключението на вещото лице по назначената в досъдебното производство
химическа експертиза, при изследването на предоставения на експертизата обект № 1 –
запечатан с описан и подписан стикер с № А4472, прозрачен, полиетиленов плик, с
намираща се в него опаковка от сребристо на цвят, метално фолио с овална форма,
съдържаща суха, зелена на цвят растителна маса (връхчета), било определено тегло на
растителната маса от 3,370 гр. и установено, че същата по морфологични белези и химичен
състав се определя като коноп със съдържание на активния наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол – 14,90%. Стойността на наркотичното вещество е 20,22 лв.,
определена съобразно ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цените на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството.
Видно от заключението на вещите лица по назначената в досъдебното производство
съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза, от извършените изследвания
на предоставената от подсъдимия Т. проба с урина е установено присъствие на специфичен
метаболит – карбокси-делта9-ТНС, чрез което се доказва употребата от изследвания
подсъдим на наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол.
В хода на досъдебното производство било извършено освидетелстване (оглед на
лице) на пострадалия ИВ. Г. И. и на свидетеля А. Т. (с писмено съгласие от 02.07.2019 г.),
като за целта били изготвени протоколи и фотоалбуми. От тях е видно, че в резултат на
оказаната от пострадалия физическа съпротива при задържането, св. И.И. получил телесни
увреждания както следва: в долната част на левия бицепс — одраскване на кожата и
посиняване в областта около одраскването; на левия лакът, от вътрешната му част - рана със
засъхнала кръв с неправилна форма и размери 5x3 мм.; в областта на десния трицепс, от
вътрешната страна на лакътя — надлъжно охлузване е дължина 5 см. и дебелина 0,5 см.; по
дясна длан, в областта на възглавничката под палеца – оток и кръвонасядане по площта на
почти цялата възглавничка; на дясна длан под среден пръст в горната му част – одраскване
със засъхнала кръв и неправилна форма 2 см. на 0,7 мм. и оток с кръвонасядане с размери
5х6 см., преминаващ и в областта на показалеца и под безименния пръст; на лява длан, в
областта на възглавничката, във външната й част - 4 бр. одрасквания, всяко с дължина 3 см.
и дебелина 1 мм. От своя страна, св. А. Т. получил телесни увреждания както следва: на
лявото коляно, в областта на капачката – кръвонасядане с охлузване, със засъхнала кръв, с
неправилна форма и размери 3x2 см. и охлузване с неправилна форма, с размери 3x3 см.; на
десния лакът, в горната му част – охлузване с неправилна форма, с размери 2x1 см.
В резултат на оказаната от подсъдимия съпротива, при възникналото дърпане,
боричкане и падане на земята били нанесени и поражения по облеклото на св. И.И. и св. А.
Т. – разкъсвания на тениската на св. И. и разкъсвания на панталона на св. Т..
Видно от писменото заключение на вещото лице по назначената в досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза, защитено от експерта и в хода на съдебното
6
следствие пред първата инстанция, констатираните при освидетелстването на св. И.И.
телесни увреждания, представляващи кръвонасядания, охлузвания, драскотини и рани по
тялото и крайниците на пострадалия е възможно да са получени при удар с твърд тъп
предмет с ограничена повърхност и последващо падане на ръце върху неравен терен, като
травмите се квалифицират като такива, довели до болка и страдание без разстройство на
здравето на пострадалия.
Гореизложената фактическа обстановка се явява резултат от извършената от
настоящият въззивен състав своя собствена преценка на доказателствените материали, в
съответствие с правомощието му да извършва цялостна проверка на правилността на
съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения
(когато има основания за това). В конкретният случай, фактическите констатации на
въззивния съд и на първостепенният съд съвпадат по отношение на съставомерните факти и
обстоятелства, както и по отношение на тези, явяващи се предмет на делото.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изложена ясно,
разбираемо, хронологически и логически последователно в мотивите на обжалваната
присъда, и обхваща всички съставомерни факти и обстоятелства, чието изясняване е от
първостепенно значение за правилното и справедливо разрешаване на правния спор. В
мотивите си районният съд е посочил ясно и недвусмислено доказателствените материали,
които е ползвал, за да изгради своите фактически изводи, както и защо кредитира едни
доказателства, а други – не. Доказателствата и доказателствените средства са били
изследвани и анализирани задълбочено, както в тяхната съвкупност, така и поотделно, като
в тази връзка районният съд не е допуснал логически грешки. Извършената от
първостепенният съд аналитична дейност е описана в мотивите на обжалваната присъда
достатъчно ясно, което позволява на въззивната инстанция да разбере каква е
действителната воля на решаващият съд и как е формирана. Следователно първостепенният
съд е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 305 ал.3 от НПК.
Настоящият въззивен състав възприема изцяло не само направената от районния съд
преценка на събраните в първоинстанционното съдебно следствие доказателствени
материали, но и обоснованите в резултат на тази преценка доказателствени изводи относно
фактите. Няма основание да се приеме, че фактическата обстановка по делото е останала
неизяснена. Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на решаващият съд, че
посочените от него и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства са не само относими към предмета на делото, но и достатъчни за изясняване на
фактическата обстановка по правния спор.
Правилно районният съд се е доверил изцяло на показанията на свидетеля И. Г. И..
Въпреки неговата логична заинтересованост от изхода на делото като пострадал,
показанията му следва да се приемат за достоверни доколкото се подкрепят изцяло от
събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение, и които потвърждават
обясненията му за вида и характера на телесните му увреждания, и начина по който ги е
получил. Показанията на И. се потвърждават и от показанията на разпитаните по делото
7
като свидетели полицейски служители А. Т., Д. И., Е. Д., В. П., И. З. и И. Д.. Липсват
доказателства, че тези свидетели са лично заинтересовани от изхода на делото, а
показанията им не следва да се отхвърлят априори като недостоверни само заради
изпълняваните от тях служебните задължения към инкриминираната дата. В конкретният
случай, показанията им се потвърждават както от събраните по делото писмени
доказателства, но и от останалите гласни доказателства. Показанията на посочените по-горе
свидетели правилно са ценени от първостепенният съд като последователни, логични и
взаимосвързани, като не може да бъде споделено възражението на защитата за наличие на
противоречия между тях. Всички полицейски служители са били до автомобила, управляван
от св. К. и макар да са били ангажирани с проверка документите на Д. и К., всеки един от
тях е имал обективната възможност да наблюдава действията на колегите си, включително и
на И. и Т., най-малко с цел оказване на помощ при непосредствена опасност. От друга
страна, посочените от защитата неточности в показанията им, са несъществени и могат да се
обяснят с изминалото време, а и с бързината, с която е протекъл инцидентът между
подсъдимия и пострадалия. При всички случаи, не се констатират противоречия относно
съставомерните факти и обстоятелства, още повече, че те се установяват и с помощта и на
други доказателствени източници, а не само с показанията на посочените свидетели.
Настоящият въззивен състав напълно споделя аргументите, с които районният съд е
преценил да кредитира частично показанията на свидетелите Т. Д. и С. К.. Както правилно е
посочил съда в мотивите си, показанията на св. К., в частта им, в която свидетелят твърди,
че подсъдимият не се съпротивлявал при извършената полицейска проверка, категорично се
опровергават не само от показанията на разпитаните полицейски служители, но и от
протоколите и фотоалбумите за освидетелстване, от които се установяват телесни
увреждания, както и разкъсвания на дрехите, с които са били облечени И. и Т.. Впрочем,
показанията на св. К. в тази им част противоречат и на показанията му от досъдебното
производство, прочетени по реда на чл. 281, ал.4, вр. чл. ал.1 т.1 от НПК, където сам
свидетелят заявява, че се е навел да вземе документите от колата си и след изправянето си е
видял подсъдимия и пострадалия И. паднали на земята. Предвид тези противоречия и
предвид заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото като приятел на подсъдимия,
правилно е решението на първостепенният съд да не кредитира показанията на К. в тази им
част. Касателно св. Т. Д., показанията му, в частта им, в която се твърди, че подсъдимият не
е предприел никакви действия на съпротива срещу полицаите, както и че полицейските
служители са нямали никакви видими наранявания след случилото се, категорично се
опровергават не само от показанията на полицейските служители, но и от писмените
доказателствени средства, изготвени по време на извършените освидетелствания, поради
което правилно първостепенният съд не ги е кредитирал.
Настоящият въззивен състав напълно споделя доводите на районния съд, с които
аргументира решението си да кредитира експертните заключения по назначените в хода на
разследването съдебномедицинска, химическа и химико-токсикологична експертизи. Тези
заключения, по същество, не са оспорени от страните, а настоящият въззивен съдебен състав
8
няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на
експертите, които са ги изготвили.
Пред настоящия въззивен съд бе направено искане от защитата за назначаване на
дактилоскопна експертиза за изследване на иззетите при огледа на местопроизшествието
вещи с аргумента, че трябвало по безспорен начин да се установи, дали тези вещи са били
във владението и притежание на подсъдимия. Въззивният съдебен състав прецени искането
на защитата за неоснователно, доколкото принадлежността на процесните вещи се
установява по безспорен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства,
които сочат, че инкриминираната черна паласка е била носена от подсъдимия Т. преди
задържането му; от протокола за оглед на местопроизшествието пък става ясно, че паласката
е била намерена на местопроизшествието под тялото на Т. и след като на място е била
разгледана, в нея е било открито топчето от намачкан станиол, съдържащо наркотичното
вещество. От друга страна, доколкото давността и трайността на оставените дактилоскопни
следи се обуславя от това, върху каква повърхност те евентуално са оставени, а и как са
били на практика иззети и съхранени вещите, върху които се предполага, че те се намират
(от гледна точка на пространство, време, температурата и т.н.), изготвянето на конкретно
заключение по такава експертиза в настоящият случай, е крайно невероятно.
Пред настоящият въззивен състав бе направено искане и за назначаване на повторна
съдебномедицинска експертиза, респ. за провеждане на повторен разпит на вещото лице,
изготвило първоначалната СМЕ. Защитата аргументира искането си с показанията на
пострадалия И., който в разпита си в съдебното следствие пред районния съд е заявил, че
играе скуош – защитата търси отговор на въпроса, дали увреждането в областта на
слънчевия сплит може да се дължи на травма, причинена от тренировка по този спорт.
Настоящият въззивен съд отказа назначаването на такава експертиза, респ. провеждането на
повторен разпит на вещото лице, доколкото медицинското заключение е категорично
относно механизма на получаване на травматичното увреждане в областта на слънчевия
сплит, а и липсват каквито и да било доказателства, че пострадалият е тренирал скуош дните
преди инцидента, респ., че е получавал каквато и да е било травма, т.е. отговорът на вещото
лице на поставения от защитата нов въпрос би бил чисто хипотетичен.
Неоснователни са възраженията на защитата досежно приложеният към
доказателствения материал по делото протокол за оглед на местопроизшествие и по-
конкретно относно годността му да послужи като протокол за приобщаване на веществените
доказателства, открити при огледа, към доказателствата по делото, предвид липсата на
последвало одобрение от съда за изземването им, по реда на чл. 161, ал.2 от НПК. Подобно
възражение е било направено от защитата и пред първоинстанционният съд, който е дал
аргументирано становище защо приема посоченото възражение за неоснователно, към което
настоящият въззивен състав изцяло се присъединява. Няма спор между страните, че
намиращият се в ДП на листи 10-12 протокол отразява извършване на процесуално-
следственото действие „оглед на местопроизшествие“. Огледът, по арг. чл. 136 ал.1 от НПК,
е един от процесуалните способи за събиране и приобщаването им към делото на
9
доказателства, включително и на веществени, които са открити непосредствено на мястото
на престъплението и са относими към предмета на доказване. Поради тази си особеност,
огледът се различава от процесуалният способ „претърсване и изземване“ на вещи по
смисъла на НПК, при който задачата е да се търсят, намират, фиксират и изземат вещи и
книжа, от значение за разследването, но които се намират в помещения или места, нямащи
характеристиките на местопроизшествие, или респективно се намират в конкретни лица. Ето
защо, съдебната практика е неизменна в разбирането, че разпоредбата на чл. 161, ал.2 от
НПК за последващо одобрение от съда в срок до 24 часа при липса на предварително дадено
разрешение за изземване, се отнася само до процесуални действия, които по своето естество
представляват претърсване и изземване, т.е., при огледа на местопроизшествие няма
априори законово изискване съставения за това следствено действие протокол, в това число
в частта му относно иззетите при това действие предмети, да се одобрява от съда – това
следва да стане само в случай, че описаните в протокола за оглед и иззетите чрез него вещи
са били открити в конкретни лица или в превозни средства, намиращи се на
местопроизшествието – в този случай, по отношение на тези вещи, ще е налице претърсване,
респ. личен обиск. В конкретният казус, обаче, видно от представения протокол и
фотоалбум, приобщените към делото вещи – топче станиол с марихуана, шишенца, хапчета,
мобилен телефон и т.н., са били открити в или в близост до паласка, намираща се на земята,
под тялото на задържания Т., и фактически са били иззети от земята, а не след личен обиск
на подсъдимия, тъй като в този момент не са били в негово владение. Ето защо,
неоснователна е претенцията на защитата, че за приобщаването на тези тези вещи, чрез
протокола за оглед, е било необходимо последващо одобрение от съда при хипотезата на чл.
161, ал.2 от НПК.
Не предизвиква възражения решението на първостепенният съд да се довери изцяло и
на останалите писмени доказателства и доказателствени средства, приложени по делото.
Писмените доказателства не са оспорени от страните и са относими към предмета на делото.
Писмените доказателствени средства са изготвени при спазване на предвидения за това ред
в НПК, не са оспорени от страните, поради което като достоверни и относими могат да
послужат за установяване на фактическата обстановка по делото.
Предвид установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав намира за
законосъобразен, обоснован и правилен категоричният правен извод на първостепенният
съд, че с деянията си подсъдимият Н. Т. Т. е осъществил съставите на две престъпления, а
именно:
на чл. 131, ал.2, т.4, вр. ал.1, т.1, вр. чл. 130, ал.2 от НК – затова, че на 02.07.2019 г. в
18:30 ч. в гр. Поморие, на ул. „***“ пред № *, причинил на полицейски орган при
изпълнение на службата му, а именно на И. Г. И., инспектор при Криминална полиция
в РУ - Поморие, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в областта на
слънчевия сплит, причинила му болка и страдание;
на чл. 354а, ал.5, вр. ал.3 от НК – затова, че на 02.07.2019 г. в 18:30 ч. в гр. Поморие,
на ул. „**“ пред № * държал у себе си, в чанта тип „паласка“, без надлежно
10
разрешително съгласно ЗКНВП, високонаркотично вещество – коноп (канабис,
марихуана) с тегло 3,370 гр., със съдържание на активния наркотично действащ
компонент – тетрахидроканабинол 14.90 %, на стойност 20,22 лева, като деянието
представлява маловажен случай.
Неоснователни са претенциите на защитата и на подсъдимия за недоказаност на
обвинението за извършено престъпление по чл. 131, ал.2, т.4, вр. ал.1, т.1, вр. чл. 130, ал.2 от
НК. Следва да се приеме за безспорно установено, че на инкриминираната дата – 02.07.2019
г. пострадалият, изпълнявайки служебните си задължения като полицейски орган и в
частност – във връзка с провежданата по утвърден план с peг. № 320р-5677 от 01.07.2019 г.
специализирана операция, е получил травматични увреждания, които по своето медико-
биологично естество представляват лека телесна повреда, тъй като са му причинили болка и
страдания. Възраженията на защитата, че описаните в медицинската експертиза
травматични увреждания на И. не се установяват от фотоалбума, изготвен при
освидетелстването на пострадалия и приложен към делото, са неоснователни, доколкото
видът на травматичните увреждания и техните външни характеристики се установяват от
съставеният протокол за освидетелстване, където същите са описани подробно.
Неоснователни са възраженията на защитата за недоказаност на обвинителната теза,
че описаните в СМЕ увреждания се дължат на действия на подсъдимия. Видно от писменото
заключение на вещото лице, както и от обясненията му по време на изслушването му в
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, установените телесни увреждания на И.
отговарят да са получени по начина и времето, посочени от пострадалия. Тук следва да се
уточни, че вещото лице прави ясно разграничение за начина, по който са били получени
телесните повреди – досежно съставомерното увреждане в областта на слънчевия сплит
вещото лице сочи, че е причинено от въздействието на тъп предмет с ограничена
повърхност, което отговаря на удар с лакът, а за останалите телесни повреди сочи, че е
възможно да са причинени от падане и просуркване на неравен терен върху плочки,
одраскани с нокти. Авторството на деянието, т.е., лицето, което е нанесло съставомерната
телесна повреда в областта на слънчевия сплит на И. се установява по безспорен начин от
свидетелските показания на пострадалия и на колегата му Т. – и двамата са категорични, че
именно подсъдимия е ударил с лакът И., опитвайки се да се отскубне от проверката.
Авторството на деянието се установява по косвен начин и от показанията на останалите
свидетели, вкл. и от показанията на св. Костов и св. Т. Д., които потвърждават, че друго
лице в близост до полицаите И. и Т. не е имало освен подсъдимия.
Неоснователни са възраженията на защитата и подсъдимия относно отказът на
решаващият съд да изследва дали причинените на Т. наранявания са причинени при
правомерна употреба на сила и помощни средства от страна на пострадалия или нямат
връзка със задържането му. Правилно решаващият съд е приел така поставеният въпрос за
неотносим към предмета на делото. Приложената от свидетелите И. и Т. спрямо подсъдимия
физическа сила е била насочена към задържането на последния, който, според тяхната
моментна преценка, не е изпълнил полицейско разпореждане и се е опитал да осуети
11
започнала полицейска проверка, отдалечавайки се от мястото, където е установен и спрян. С
такова правомощие полицейските служители разполагат съгласно разпоредбата на чл. 72,
ал.1, т.2 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 85, ал.1, т.2 от ЗМВР, полицейските
служители могат да употребят физическа сила и помощни средства за задържане на лице,
което оказва противодействие или отказва да изпълни законно разпореждане. Дали
преценката за задържане и употреба на физическа сила е била правилна и адекватна на
описаната обстановка, е въпрос, който се явява предмет на друго съдебно производство, но
не и на настоящото наказателно производство, още повече, че досежно обвинение за
престъпление по чл. 131, ал.2, т.4, вр. ал.1, т.1 от НК не е приложим института на
реторсията, т.е. наличието или липсата на телесни увреждания у подсъдимия е въпрос, който
е ирелевантен за предмета на делото.
За безспорно доказано следва да се приеме и повдигнатото на подсъдимия Н.Т.
обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3 от НК – откритата в черната
паласка, иззета от местопроизшествието, марихуана представлява високорисково
наркотично вещество, за чието притежание подсъдимият следва да разполага с надлежно
издадено разрешително съгласно чл. 3, ал.2, т.1 от ЗКНВП, но такова не му е било издавано.
Количеството наркотично вещество и стойността му, наред с добрите характеристични
данни на подсъдимия, обуславят правилността на извода, че инкриминираното деяние се
явява маловажен случай на държане на наркотично вещество по смисъла на чл. 354а, ал.5 от
НК. Авторството на деянието е установено по несъмнен начин – свидетелските показания по
безспорен начин доказват, че преди задържането на подсъдимият Т., същият е носел през
рамо процесната черна паласка, който впоследствие е била установена на
местопроизшествието и иззета с протокола за оглед.
И двете деяния са извършени при пряк умисъл, който се извежда обективно от
извършените от подсъдимия действия. Т. е разбирал свойството и значението на деянията
си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
С атакуваната присъда, първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия Н.Т. две
наказания: шест месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение, на основание чл. 66 от
НК, е отложено за изпитателен срок от три години – за престъплението по чл. чл. 131, ал.2,
т.4, вр. ал.1, т.1, вр. чл. 130, ал.1 от НК и глоба в размер на 500 лева – за престъплението по
чл. 354а, ал.5, вр. ал.3 от НК, като и по отношение и на двете съдът се е позовал на
разпоредбата на чл. 54 от НК.
Решението на районния съд да определели конкретният вид и размер на наказанията
за двете извършени престъпления, съдът намира за обосновано, законосъобразно и
правилно. Приложимостта на чл. 54 от НК е логична предвид липсата на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. При определяне конкретният вид и
размера на наказанията първостепенният съд се е съобразил и с обществената опасност на
деянието, и на подсъдимия, които не са по-високи от обичайните за този вид престъпления.
Определените от първостепенният съд наказания по техния вид и размер са съобразени и с
добрите характеристични данни на подсъдимия, младата му възраст, трудовата му
12
ангажираност и добро процесуално поведение. Същевременно, не може да бъде
пренебрегнато обстоятелството, че подсъдимият е оказал значително съпротива при ареста
си, в резултат на което свидетелите И. и Т. са получили имуществени вреди и телесни
повреди, невключени в обвинителния акт; не може да бъде пренебрегнат и сравнително
високото процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент в държаната
от подсъдимия марихуана. Ето защо, правилно районният съд е приел да не приложи
разпоредбата на чл. 55 от НК при определяне вида и размера на дължимите наказания.
Наказанието от шест месеца „лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 131, ал.2, т.4,
вр. ал.1, т.1, вр. чл. 130, ал.1 от НК, както и наказанието „глоба“ за престъплението по чл.
354а, ал.5, вр. ал.3 от НК, са определени при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и се явяват справедливи, доколкото са съобразени със закона и съответстват
на обществената опасност на престъпленията и на техния извършител.
Настоящият въззивен състав споделя становището на проверяваната инстанция, че
определеното на подсъдимия наказание от „лишаване от свобода“ от шест месеца не следва
да търпи ефективно – Т. е с чисто съдебно минало и предвид добрите му характеристични
данни може основателно да се предположи, че това наказание ще изиграе своята
превъзпитателна и възпираща роля и без да бъде ефективно изпълнено. Изпитателният срок,
посочен в обжалваната присъда, е определен от районния в съответствие с изискванията на
чл. 66, ал.1 от НК.
Не търпи критика решението на първостепенният съд да приложи разпоредбата на
чл. 23 от НК, тъй като и двете престъпления са извършени от Т. в условията на реална
съвкупност – преди да е имал постановена присъда, за което и да е от тях. Общото наказание
е определено съобразно закона и не търпи корекция.
Първостепенният съд се е произнесъл с атакуваната присъда и по основателността на
гражданскоправната претенция за обезвреда на гражданския ищец И.. Като закономерна
последица от признаването на подсъдимия Н.Т. за виновен в извършване на престъпление
по чл. 131, ал.2, т.4, вр. ал.1, т.1, вр. чл. 130, ал.1 от НК, решаващият съд го е осъдил да
заплати на пострадалия сумата от 1000 лв. като обезщетение за претърпени от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на престъплението, отхвърляйки като недоказана претенцията в останалата й
част до пълният й размер от 3000 лева.
Настоящият въззивен състав намира за законосъобразни, обосновани и правилни
изводите на районният съд досежно наличието на деликтно правоотношение и наличие на
претърпени болки и страдание, разглеждани като основание за заплащане на конкретно по
размер обезщетение за обезвреда. Безспорно гражданският ищец е получил травматични
наранявания, което по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е вреда, подлежаща на обезщетение.
Доказателствата по делото установяват безспорно механизма на причиняването на вредата –
нанасяне на удар в областта на слънчевия сплит, довели до избиване на две предни зъба,
както и травматични увреждания по тялото следствие падането на пострадалия на земята,
т.е., несъмнена е причинно-следствената връзка между действие и резултат. Доказателствата
13
по делото установяват, че ударът с лакът е бил нанесен от подсъдимия, а останалите
травматични увреждания на пострадалия са резултат от действията на Т. по съпротива при
задържането му, като тези действия на подсъдимия са противоправни по своя характер –
чрез тях, заради причинената вреда на пострадалия, те противоречат на основният принцип
в правото да не се вреди другиму. Следователно, налице е деликт, който представлява
основание за ангажиране деликтната отговорност на подсъдимите.
Настоящият въззивен състав споделя аргументите, с които районният съд е обосновал
решението си да присъди по справедливост сумата от 1000 лева като обезщетение за
претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Причинените травматични увреждания
са довели не само до болки и страдания, но и до практически дискомфорт в ежедневието на
пострадалия макар и за един по-кратък период от време. От друга страна, следва са отчете и
фактът, че телесните повреди са били претърпени от пострадалия при изпълнение на
служебните му задължения и поради това са се отразили неблагоприятно и на
психологическото му състояние Ето защо правилен е извода на първостепенният съд, че
претенцията от 1000 лв. се явява адекватна на претърпените от пострадалия страдания.
В съответствие с правния извод относно вината и наказуемостта на извършеното от
подсъдимия Т., правилно първоинстанционният съд е ангажирал отговорността му и за
разноските по делото, в съответствие с разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК. Решаващият
съд правилно е изчислил и е възложил на подсъдимия заплащането на разноските,
направени в хода на цялото наказателно производство. Правилно районният съд е уважил
претенциите на частният обвинител и граждански ищец за заплащане на направените по
делото разноски, като се е съобразил с представените в тази връзка писмени доказателства.
В тази връзка, неоснователно е възражението на защитата за прекомерност на договореното
възнаграждение и за редуцирането му от настоящата съдебна инстанция. Възнаграждението
на повереника е определено при условията на свободно договаряне и е в съответствие с
изискванията на чл. 13, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 и чл. 13, ал.1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В представеният по делото договор
за правна помощ липсва ясно разграничение какви конкретни суми са били платени на
адвоката за процесуално представителство по повод предявения граждански иск, респ. по
повод участието му като повереник на частния обвинител, но видно от изявлението на
адвоката в съдебно заседание, в договореното в общ размер възнаграждение се включва
заплащане както за правни консултации, така и за представителство, и защита на И. не само
пред първостепенният съд, но и пред настоящата въззивна инстанция, не само по повод
участието му като частен обвинител, но и във връзка с допуснатия за съвместно разглеждане
граждански иск. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 1 от цитираната наредба, и липсата
на ясно отграничение на договореното възнаграждение във връзка с предявения граждански
иск, съдът няма основание да редуцира същото съобразно уважената част от гражданската
претенция.
В съответствие с извода за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимия
чрез осъждането му да заплати на пострадалото лице обезщетения за причинените от него
14
вреди, правилно първостепенният съд е осъдил Т. да заплати и съответната за това държавна
такса, която е била правилно изчислена съобразно уважената част от гражданскоправните
претенции.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си, настоящата въззивна
съдебна инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен
акт. Не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, както и на
процесуалните права на страните в производството въобще.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 334 т.6 от НПК и чл. 338 от НПК,
Бургаски окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260000 от 19.08.2020 г. на Районен съд –
Поморие, постановена по НОХД № 29/2020 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15