РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на десети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 4425
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В.Д.И., действащ чрез своята майка М.В.И.
против Г. Ф.***, с която е предявен иск с правно основание чл. 558, ал. 5 от
Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите.
Ищецът В. Д.И. чрез
законния си представител твърди, че на 06.01.2020 г. в гр. София, около 16.30 ч. в гр. София, на
ул. „Флора Кънева“ в района на ЧОУ „Петър Берон“ е настъпило ПТП между
неизвестен лек автомобил ищеца. Твърди, че в резултат на ПТП е получил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата подбедрица. След настъпване
на ПТП водачът на неизвестния автомобил напуснал местопроизшествието. Твърди,
че било проведено лечение като била поставена гипсова шина на лявата подбедрица
и бил приет за лечение, тъй като бил установен постравматичен оток и деформация
на дисталаната част на подбедрицата вляво. На 08.01.2020 г. под упойка било
извършено закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация. Твърди, че е
налице тенденция към скъсяване на левия долен крайник. Освен травматичните
увреждания, поддържа, че изживява изключително тежко този период на
възстановяване, тъй като преди катастрофата се движел активно, играел и имал
нормален живот на 5-годишно дете. Случилото се силно се отразило върху неговата
психика, тъй като след инцидента станало по – неуверено, уязвимо и несигурно
момче. Наблюдавала се промяна в поведението му. Станал избухлив, сприхав,
плачлив, отказвал да играе с други деца.
Започнал да посещава психолог. Твърди, че на 18.02.2020 г. е завел извънсъдебна
претенция до Г. Ф., но с писмо от 14.05.2020 г. е отказано плащане по
образуваната щета № 20210061/18.02.2020 г. Оценява неимуществените си вреди на
90 000 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 60000 лева,
представляваща част от сумата от 90 000 лева, ведно със законната лихва от
датата на която е изтекъл 15-дневен срок за произнасяне по направеното искане
за определяне на обезщетение. Претендира разноски.
Ответникът Г. Ф.оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не е
установен механизмът за настъпване на ПТП, както и че не е установено, че
инцидентът е причинен от неидентифициран водач. При условията на евентуалност
прави възражение за съпричиняване като поддържа, че пострадалият се е движел по
пътното платно при наличие на тротоар. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
От събраните по
делото писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д.А.И.
и приетата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 06.01.2020 г.
около 17.00 часа в гр. София, неустановен автомобил се е движил по ул. „Флора
Кънева“ в посока от ул. „Арарат“ към ул. „Светослав Минков“ със скорост от
порядъка на 10 км.ч., а в същото време пострадалият В.И. се движел по пътното
платно до баща си. Установява се, че неустановеният автомобил се отклонил
вдясно, за да направи място на друг движещ се насрещно автомобил. Последвал
удар между автомобила и детето. Вещото
лице посочва, че причина за настъпване на ПТП са субективните действия на
водача на неустановения автомобил, който при движението си не се е съобразил
положението на движещите се по платното за движение пешеходци. От събраните по
делото гласни доказателства се установява, че в този участък няма тротоари,
както и че от двете страни на пътното платно е имало паркирани автомобили. В
заключението на съдебно-автотехническа експертиза е посочено, че пешеходецът е
можело да избегне удара като при приближаването на автомобила се е преместил от
платното за движение между другите паркирани автомобили и е изчакал
преминаването му.
От приетото по делото заключение
на съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на претърпяната
злополука на 06.01.2020 г. В.Д.И. е получил фрактура на костите на лявата
подбедрица в долната му част. Вещото лице посочва, че травматичната увреда е в
причинно следствена връзка с настъпилия удар при процесното ПТП. Посочва, че по
своя медикобиологичен характер полученото счупване на костите на лявата
подбедрица е довело на пострадалото дете – трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за срок по дълъг от 30 дни – в случая около 3 месеца. Установява се, че спешна медицинска помощ и
лечение пострадалият е получил в УМБАЛСМ „Пирогов“, като след извършени
изследвания, било извършено наместване на фрактурата и тя била стабилизирана с
гипсова лонгета. Първоначално била отказана хоспитализация, но поради получен
оток в зоната на фрактурата на 08.01.2020 г. пострадалото дете било проведено
на контролен преглед. Била поставена
нова гипсова имобилизация (гипсов ботуш) за срок от 2 месеца. Детето било
изписано на 11.01.2020 г. и лечението
продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи. Вещото лице дава
заключение, че счупените кости зараснали за срок от 2 месеца, а след свалянето
на гипсовата имобилизация детето започнало провеждане на раздвижване на лявата
глезенна става, поради образуваната от обездвижването контрактура. Посочва, че
общо оздравителния период продължил около 3 месеца. Получената фрактура довела
на пострадалото дете болки и страдания, които са били най-интензивни в първите
три седмици, като освен това в първите два месеца то не е трябвало да стъпва на
левия крак и лечените му било провеждано повече при постелен режим, а след това
и с придвижване с помощни средства. Вещото лице дава заключение, че от
приложените по делото медицински документи не се установяват усложнения и
негативни последици, както и не очаква за в бъдеще пострадалият да има някакви
постравматични последици.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля М.Н.П.. От показанията й се установява,
че познава семейството на пострадалото дете. След инцидента била на гости при
майката на В. – М.. Видяла детето, което било в гипс и не било добре. Имало
болки, охкало, бил неспокоен, викал майка си. По време на инцидента В. бил на 5
години. Бил пълен с енергия, много любознателен, умен. Случилото се му се
отразило неприятно. Той се променил. В периода, в който бил с гипс бил
страхлив, плашлив. Майката на момчето споделила, че той се буди нощем,
постоянно е търсел, плачел. Искал да е постоянно около него. Налагало се тя
постоянно да си е в къщи. Свидетелката заявява, че наблюдава, че В. все още
щади крака си, а освен това знаела от майка му, че посещават психолог.
От приетото по делото заключение
на съдебно-психологична експертиза се установява, че след претърпяното ПТП е
настъпила промяна в обичайното ежедневие на пострадалото дете, функциониране и
цялостно поведение. Непосредствено след травмата се отчитала засилена проява на
повишена тревожност, безпокойство, нарушаване в извършването на обичайните
ежедневни действия и занимания. В. бил лишен от нормалното включване в игрите и
забавленията, обичайни за децата в тази възраст. Бил силно ограничен в движенията
в игрите, непрекъснато контролиран. Освен физическата травма, детето преживяло
емоционален дискомфорт, изразяващ се в промяна в поведението, повишена
тревожност, плачевност, понякога с прояви на повишена раздразнитерност. Вещото
лице отчита известен регрес в поведението – започнал да спи заедно с майка си,
проявил се страх от тъмното, отказвал да стои сам в стая, настоявал да вижда
майка си. Проявило се нарушение в съня – често се будел, споделял за страшни
сънища. Изпитвал страх кракът му да не
се счупи пак. Към настоящия момент и при
преглед вещото лице установява, че продължават да се проявяват и отчитат
частични прояви на тревожност, свързани със ситуации, които актуализират
преживяната травма. Отказвал все още да остава сам и да спи сам в детската
стая. Отчитали се известни особености в общуването на детето с връстници. Не
успява активно да се включи в момчешки игри поради наложените ограничения
заради травмата. Вещото лице е
установило, че при разговор, свързан с преживяното, се наблюдавало известно
напрежение и страх, които се интензифицират при оживяване на спомена за
събитието. Посочва се, че намаляването
на интензитета и справянето с преживяната травма зависи както от индивидуалните
защитни механизми за справяне със стрес, както и от поведението на обгрижващите
го възрастни. Установявало се, че към настоящия момент се отчита редукция на
отчетените прояви на тревожност и затруднена адаптация.
С молба вх. № 24-01-98/18.02.2020 г. В.Д.И.,
действащ чрез законния си представител е направил искане да му бъде определено
и платено обезщетение, но Писмо изх. № 24.01.98/14.05.2020 г. Г. Ф.е отказал
плащане на обезщетение.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 557,
ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането Гаранционният Ф.изплаща на увредените лица обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно
средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
(неидентифицирано превозно средство. В разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от
Кодекса за застраховането е предвидено, че увреденото лице може да предяви
претенцията си пред съда, ако Гаранционният Ф.не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение.
Предявеният иск е допустим с
оглед обстоятелството, че по делото са представени доказателства, че Г. Ф.е бил
сезиран с искане за определяне и заплащане на обезщетение, но е постановен
отказ, който е съобщен на ищеца.
Основателността на предявения иск е поставена
в зависимост от това по делото да се установи настъпване на ПТП,
причинно-следствена връзка между деяние на неустановен водач на МПС,
причинените на ищцата вреди. С оглед правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно
доказване да установи, че ПТП е настъпило в резултат на виновно поведение на
водач на неустановен лек автомобил, както и причинната връзка с твърдените в
исковата молба увреждания. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и приетите съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза
водят до единствения възможен извод, че на посочената в исковата молба дата е
настъпило ПТП по описания начин. Независимо, че констативния протокол, съставен
от служител в СДВР не се ползва с материална доказателствена сила относно
отразените в него обстоятелства, свързани с механизма на ПТП, настоящият съдебен
състав намира, че механизмът за настъпилото ПТП е установен. Това е така, тъй
като получените от ищеца травматични увреждания, както и времето на
настъпването им са установени с представените по делото писмени доказателства –
медицински документи, гласни доказателства чрез разпит на свидетел очевидец и
които с оглед заключението на
съдебно-медицинската експертиза и съдебно-техническата експертиза могат да
бъдат получени по описания от ищеца начин, както и че се намират в пряка
причинна връзка с твърдяното произшествие. В този смисъл, и на база на всички
събрани по делото доказателства съдът приема за установено твърдяното от ищеца
събитие, както и вида на причинените травматични увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е
продължило около 3 месеца след ПТП. Следва да се вземе предвид и възрастта на
пострадалия и емоционалното му състояние непосредствено след ПТП, както и към
момента на приключване на устните състезания. Преценката на размера на
обезщетението следва да включва и икономически показатели. С оглед на
изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди
е в размер на 40000 лева.
Предявеният иск за обезщетение на
имуществените вреди се явява основателен до този размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване – а именно, че ищецът е следвало да се движи не по
пътното платно, а на тротоар. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие пострадалото лице е нарушило установените правила за
движение, с което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. От
събраните по делото доказателства се установява, че в района на настъпване на
ПТП не е имало тротоари, по които да се движат пешеходците, както и че от двете
страни на пътното платно е имало паркирани автомобили, които са правили
невъзможно движението на пешеходци в този участък освен по пътното платно. Не
се установява от събраните по делото доказателства, че пострадалият, макар и
малолетен е нарушил правилата за движение, поради което и направеното
възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 558,
ал. 1 от Кодекса за застраховането Гаранционният Ф.дължи лихва за забава при
спазване на разпоредбата на чл. 497 от КЗ, т.е забавата се определя не от
датата на настъпване на събитието, а от по-късен момент. В конкретния случай, и
доколкото е постановен отказ за плащане на обезщетение в рамките на срока за
произнасяне, то датата, от която Ф.ът е изпаднал в забава е датата на отказа за
плащане – 14.05.2020 г.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1600 лева, представляваща
дължима държавна такса, както и сумата от 600 лева, платено от бюджета на съда
възнаграждение на вещи лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвокат С.А.Х. сумата на 1730 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
558, ал. 5 във връзка с чл. 557, ал.1, т. 1 от Кодекса за застраховането във
връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите Г. Ф., *** да заплати на В.Д.И.,
ЕГН-**********, действащ чрез законния си представител М.В.И., ЕГН-**********,***
сумата от 40 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в счупване на лява подбедрица, причинени от неустановен водач на лек
автомобил при ПТП настъпило на 06.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 14.05.2020 г. до окончателното им плащане, като отхвърля
предявения иск за разликата над сумата от 40000 лева до предявения размер
от 60000 лева като част от сумата от 90000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК Г. Ф., *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1600 лева, представляваща дължима държавна такса, както и сумата от
600 лева, представляваща платено от
бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата Г. Ф., *** да заплати на адвокат
С.А.Х., личен номер ********, със
служебен адрес гр. София, ул. „********, полуетаж 4, офис 6 сумата от 1730 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: