№ 7464
гр. С, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20211110142416 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.2 ЗУЕС и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от
„ф-ма“ ЕООД срещу Е. Н. С., с която са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 11071,66 лева, представляваща
възнаграждение по Договор за поддръжка от 01.08.2008 г. и Анекс от 15.07.2013 г. и с
правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3656,01 лева – обезщетение за забава за
периода 01.04.2018 г. - 30.06.2021 г.
Ищецът твърди, че за периода от 2018 г. до 2021 г. е изпълнявал точно
задълженията си по сключен с ответницата договор с нотариална заверка на подписите
и анекс към него за поддръжка на общите части на ваканционно селище „О“, село Л,
Община Ц, област Б, в който се намират собствените на ответницата недвижими
имоти - апартамент № 3, с идентификатор 44094.1.103.24.3, гаражна клетка № 43, с
идентификатор 44094.1.103.35.60 и гаражна клетка № 43А, с идентификатор
44094.1.103.35.59. Поддържа, че с подписването на договора, страните са определили
възнаграждение по договора за поддръжка в размер на 13,50 евро за всеки квадратен
метър от площта на собствения на ответницата апартамент № 3, или сума в общ размер
на 1 723,68 евро, както и 300 евро за гаражна клетка № 43 и гаражна клетка № 43А.
Заявява, че по силата на т. 13 от договора, респ. чл. 4 от анекса към него и предвид
възникването на икономически обосновани фактори през периода на действие на
договора, ищцовото дружество е изменило размера на възнаграждението за поддръжка,
1
като за периода от 2017 г. до настоящия момент, възнаграждението е определено в
размер на 16 евро без ДДС, равняващо се на 2 451,46 евро с ДДС за апартамент № 3 и
320 евро с ДДС за гаражна клетка № 43 и гаражна клетка № 43А. Сочи се, че при всяка
промяна на размера на възнаграждението ответницата е била уведомявана лично на
предоставения от нейна страна имейл адрес. Ищецът твърди, че ответницата е следвало
да заплаща дължимото от нея възнаграждение до 31 март на годината, за която се
отнася съответното плащане, но до настоящия момент, ответницата не е заплатила
същото, което е в общ размер от 11 071.66 лв., както следва: доплащане на
възнаграждение за поддръжка за 2018 г., в размер на 299.68 лв., доплащане на
възнаграждение за поддръжка за 2019 г., в размер на 3 168.27лв., доплащане на
възнаграждение за поддръжка за 2020 г., в размер на 2 183.20 лв. и възнаграждение за
поддръжка за 2021 г., в размер на 5 420.51лв. Претендира и обезщетение за забава в
размера по т. 18 от договора в общ размер на 3 656,01 лева, разпредЕ. както следва: за
периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2021 г. - 292,19 лв., за периода от 01.04.2019 г. до
30.06.2021 г. - 2 138,58 лв., за периода от 01.04.2020 г. до 30.06.2021 г. - 818,70 лв. и за
периода от 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г. - 406,54 лв.
Ответникът счита, че исковете са неоснователни както по основание, така и по
размер. Твърди, че не са били налице икономически обосновани фактори, които да
доведат до промяна на дължимото по договор възнаграждение за поддръжка, както и че
не е получавала уведомление за направеното увеличение. Оспорва размера на
претендираното възнаграждение. Поддържа, че за периода то 2018 г. до 2021 г. е
заплатила на ответника сума в общ размер на 17 047,01 лева, с което е изпълнила
задълженията си по договора. Оспорва дължимостта на претендираната лихва за
забава.
С молба вх.№216374 от 13.10.2022г. „ф-ма“ ЕООД посочва, че след образуване на
гр. д.№42416/2021г., до 05.07.2021г. е заплатена част от дължимата главница, в размер
на 6 463.64 лв., като така са заплатени част от дължимите възнаграждения, както
следва: 1. част от възнаграждение за поддръжка за 2019 г., в размер на 2 330.68лв.; 2.
част от възнаграждение за поддръжка за 2020 г., в размер на 1 885.48 лв.; 3.част от
възнаграждение за поддръжка за 2021 г., в размер на 2 247.48 лв.
Поради направеното плащане „ф-ма“ ЕООД, на основание чл. 232, изр. 1 от
ГПК, е оттеглило частично иска до този размер, като поддържа ответницата да бъде
осъдена да заплати: сума в размер на 4 608.02лв., съставляваща, възнаграждение за
поддръжка за периода от 2018 г. до 2021 г. включително, дължимо съгласно Договор за
поддръжка с нотариална заверка на подписите на страните peг. № 4334/01.08.2008г. на
нотариус М В и Анекс към договор за поддръжка с нотариална заверка на подписите на
страните peг. № 4334/01.08.2008г. на нотариус М В, вписан в Служба по вписванията
под акт № 100, том 1, вх. peг. № 1223/15.07.2013г., и формирано, както
2
следва: 1.доплащане на възнаграждение за поддръжка за 2018 г., в размер на 299.68
лв.; 2.доплащане на възнаграждение за поддръжка за 2019 г., в размер на 837.59
лв.; 3.доплащане на възнаграждение за поддръжка за 2020 г., в размер на 297.72
лв.; 4.доплащане на възнаграждение за поддръжка за 2021 г., в размер на 3 173.03 лв. и
сума в размер на 3 656,01 лв., съставляваща лихва за забава за заплащане
възнагражденията за поддръжка за периода от 2018 г. до 2021 г., формирана, както
следва: 1.за периода на забава за заплащане на дължимото възнаграждение за 2018 г. -
от 01.04.2018г. до 30.06.2021 г. (39 месеца), лихва за забава от 97,5% върху неплатената
част от възнаграждението за 2018г., равняваща се на 292,19 лв.; 2.за периода на забава
за заплащане на дължимото възнаграждение за 2019 г. - от 01.04.2019г. до 30.06.2021 г.
(27 месеца), лихва за забава от 67,5% върху неплатената част от възнаграждението за
2019г., равняваща се на 2 138,58 лв.; 3.за периода на забава за заплащане на дължимото
възнаграждение за 2020 г - от 01.04.2020г. до 30.06.2021 г. (15 месеца), лихва за забава
от 37,5% върху неплатената част от възнаграждението за 2020 г., равняваща се на
818,70 лв. и 4.за периода на забава за заплащане на дължимото възнаграждение за 2021
г. - от 01.04.2021г. до 30.06.2021 г. (3 месеца), лихва за забава от 7,5% върху
неплатената част от възнаграждението за 2021 г., равняваща се на 406,54 лв.
Претендира се и законната лихва върху сбора от заплатената част от
възнагражденията за периода от 2018 г. до 2021 г., в размер на 6 463.64 лв., за периода
от подаване на исковата молба до 05.07.2021 г., когато те са заплатени и законната
лихва върху сбора от незаплатената част от възнагражденията за периода от 2018 г. до
2021 г., равняващ се на 4 608.02лв., за периода от подаване на исковата молба до
окончателното погасяване на вземането.
С протоколно определение от 13.10.2022г. на основание чл.232 ГПК е прекратено
в част производството по делото по отношение на сума в размер на 6 463.64 лв.,
представляваща възнаграждение за поддръжка.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е прието за безспорно, че Е. Н. С. е собственик на недвижими имоти -
апартамент № 3, с идентификатор 44094.1.103.24.3, гаражна клетка № 43, с
идентификатор 44094.1.103.35.60 и гаражна клетка № 43А, с идентификатор
44094.1.103.35.59, находящи се във Ваканционно селище „О“ в село Л, Община Ц, като
е придобила имотите по силата на Договори за покупко-продажба, обективирани в
Нотариален акт №156 от 01.08.2008г. и Нотариален акт №168 от 15.07.2013г.
Не се спори и, че между Е. Н. С., като възложител и „ф-ма“ ЕООД , като
изпълнител, наричан Дружество за управление, е сключен Договор за поддръжка от
01.08.2008г., с нотариална заверка на подписите на страните peг. № 4334/01.08.2008г.
3
на нотариус М В, съгласно който Дружеството за управление поема управлението на
Ваканционно селище „О“ и извършването на дейностите по поддръжка, описани
подробно в т.6 на договора, а именно непрекъсната охрана, осигуряване и контрол на
входовете на ваканционното селище, паркинга и общите части; почистване и
осветление на общите части; ремонт и поддръжка на общите части; благоустрояване,
поддръжка, косене и поливане на зелените площи и декоративните растения;
експлоатация и поддръжка на басейните и аквасъоръженията; организиране,
почистване и поддръжка на плажната ивица пред Ваканционно селище „О“; охрана на
плажната ивица пред Ваканционно селище „О“; сметосъбиране и сметоизвозване;
всякакви други услуги и действия, които дружеството за управление сметне за
необходими с оглед изпълнението на задълженията си, в интерес на възложителя. В т.4
е посочено, че договора се сключва за целия период от време, през който Възложителят
ще е собственик на имот във Ваканционно селище „О“. Съгласно т.13 от Договора през
целия срок на Договора, Дружеството за управление има право да получава, а
Възложителят е длъжен да заплаща възнаграждение за поддръжка, което се определя
по начина и в размерите, посочени в договора – т.14 предвижда възнаграждение за
поддръжка в годишен размер 13,50 евро, без включен ДДС, за кв.метър от площта на
имота на възложителя или 1723,68 евро, платимо съгласно т.15 до 31 март на текущата
година. Предвидено е в т.13, че Дружеството за управление може да променя размера
на възнаграждението за поддръжка, единствено при наличие на икономически
обосновани фактори, като повишаване на официалната средна работна заплата за
страната, цените на основаните доставки, стоки и услуги, необходими за изпълнение
на задълженията на дружеството за управление, след уведомление до възложителя,
което може да бъде отправено и на адреса на имота.
В т.18 е предвидено, че при неизпълнение на задължението за плащане на
дължимото възнаграждение за поддръжка, Възложителят дължи лихва за забава в
размер на 2,5% месечно.
Не се спори и, че след придобиване на собствеността по отношение на
гаражните клетки между Е. Н. С. и „ф-ма“ ЕООД е сключен Анекс от 15.07.2013г. към
договор за поддръжка с нотариална заверка на подписите на страните peг. №
4334/01.08.2008г. на нотариус М В, вписан в Служба по вписванията под акт № 100,
том 1, вх. peг. № 1223/15.07.2013г., с който на дружеството за управление е възложена
поддръжката, състояща се в почистване, охрана, осветление и видеонаблюдение на
двете гаражни клетки, срещу което възложителят се е задължила да заплаща
възнаграждение в размер на 300 евро годишно, с включен ДДС.
Представено е Уведомление от „ф-ма“ ЕООД до Е. Н. С., с което я уведомяват,
че за периода от подписването на договора до момента на изпращане на
уведомлението, икономическите условия в страната са се променили. По данни на
4
НСИ, за периода от м.януари 2010г. до м.октомври 2016г., отчетената средна годишна
инфлация за страната е 7,6%, което било довело до повишаване на цените на
ползваните от страна на „ф-ма“ ЕООД стоки и услуги, необходими за управлението и
поддръжката на комплекса. Едновременно с това, през същия период бил отчетен
постоянен ръст на средната работна заплата за страната, което оказало допълнително
влияние на разходите на дружеството за изпълнение на договорните му задължения.
Поради изложеното за „ф-ма“ ЕООД се било породило правото едностранно да
увеличи размера на възнаграждението за поддръжка с 6,7%, като така за апартамента се
дължало възнаграждение от 16 евро за кв.м. без ДДС или сума в размер на 2451,46
евро с ДДС и 320 евро с ДДС годишно възнаграждение за гаражните клетки.
По отношение на връчване на уведомлението е представен единствено имейл до
Дмитрий Мирошник, с копие до Е. Н. С., от който се установява, че е прикачено
уведомление, което следва да подпишат и върнат в електронна форма.
Не са представени доказателства писмото да е достигнало до адресатите си,
както и уведомлението да е подписано от Е. Н. С..
Представени са неоспорени от ответника Договори – на стр. от 231 до 271 от
делото, удостоверяващи изпълнение на задълженията на дружеството за управление,
вменени му с Договора, като от възложителя не са наведени твърдения за липса на
изпълнение.
По делото е изслушано заключение на ССчЕ – основно и допълнително такова,
които не са оспорени от страните. В заключението – на стр.295 от делото, са описани
всички плащания, направени от ответницата, като се установява, че последното
направено от нея плащане е с дата 05.07.2021г., като не се установява извършване на
плащания след подаване на исковата молба на 20.07.2021г.
Вещото лице е посочил, че при цена за поддръжка на кв.м. от 13,50 евро без
ДДС, какъвто е първоначалния размер на възнаграждението, за 2018 г., годишния
размер на възнаграждението по договора за поддръжка за апартамента и двата гаража
на ответницата е 2 368,42 евро (2 068,42 евро + 300 евро) с ДДС с левова
равностойност 4 632,23 лв. (по фиксинга на БНБ за еврото 1,95583 лв.); за 2019 г.,
годишния размер на възнаграждението по договора за поддръжка за апартамента и
двата гаража на ответницата е 2 368,42 евро (2 068,42 евро + 300 евро) с ДДС с левова
равностойност 4 632,23 лв. (по фиксинга на БНБ за еврото 1,95583 лв.); за 2020 г.,
годишния размер на възнаграждението по договора за поддръжка за апартамента и
двата гаража на ответницата е 2 368,42 евро (2 068,42 евро + 300 евро) с ДДС с левова
равностойност 4 632,23 лв. (по фиксинга на БНБ за еврото 1,95583 лв.); за 2021 г.,
годишния размер на възнаграждението по договора за поддръжка за апартамента и
двата гаража на ответницата е 2 368,42 евро (2 068,42 евро + 300 евро) с ДДС с левова
равностойност 4 632,23 лв. (по фиксинга на БНБ за еврото 1,95583 лв.).
5
Видно от заключението на 05.06.2018 г. е получен превод при ищеца в размер на
1 149, 12 евро с основание: "CONSULТING 41VЗ-SUPPORT FEE 2018". Отчетената от
ищеца левова равностойност е 2 247,48 лв. На 27.08.2018 г. е получен превод при
ищеца в размер на 1149,12 евро с основание: "CONSULТING 41V3-SUPPORT FEE
2018". Отчетената от ищеца левова равностойност е 2 247,48 лв. Следователно от
ответницата е заплатена сума в размер на 4494,96лв. за годишна такса управление за
2018г., като плащането е със закъснение, доколкото е следвало да се извърши до 31
март. Дължимата годишна такса за 2018г. е била в размер на 4 632,23 лв., т.е. след
направените плащания, за които платеца изрично е направил избор съгласно чл.76, ал.1
ЗЗД за това кое свое задължение желае да заплати, е останал незаплатен остатък от
137,27лв.
На 30.01.2019 г. е получен превод при ищеца в размер на 1149,12 евро с
основание: "CONSULTING 41VЗ-SUPPORT FEE 2019". Отчетената от ищеца левова
равностойност е 2 247,48 лв. На 24.07.2019 г. е получено плащане на ПОС терминал
при ищеца в размер на 700,87 лв. Отчетената от ищеца сума за такса за поддръжка е в
размер на 625,87 лв. На 19.08.2020 г. е получен превод при ищеца в размер на 80,00
евро с основание: "USLGI ELEKTROENERGIA CLEANING 2019 YEAR 2020 YEAR
APPERTAMENТ 41 ВЗ". Отчетената от ищеца сума за такса за поддръжка е в размер
на 4,75 лв. или общо от ищеца за погасяване на задължението за годишна такса за
2019г. е отнесена сума в размер на 2878,10лв. Настоящия състав намира, че с оглед на
обстоятелството, че по отношение на заплатената с ПОС терминал сума не е било
направен избор за това кое задължение се погасява, то следва да се погаси най-
обременителното, което безспорно е било неплатения остатък от таксата за 2018г.,
доколкото е подлежал на олихвяване. Поради изложеното следва да се приеме, че на
24.07.2019г. е погасено задължението за такса за 2018г. и след това плащане е останала
незаплатена сума за такса за 2019г. от 1891,40лв.
На 02.07.2021 г. е получен превод при ищеца в размер на 1149,12 евро с
основание: "CONSULTING 41V3-SUPPORT FEE 2019". Отчетената от ищеца левова
равностойност е 2 247,48 лв. Видно е, че при това плащане страната е направила
изричен избор за това кое задължение се погасява, поради което следва да се приеме,
че останалата незаплатена част от таксата за 2019г. е заплатена на 02.07.2021г. и е
останала сума в размер на 356,08лв.
На 20.08.2020 г. е получен превод при ищеца в размер на 321,00 евро с
основание: "SUPPORT FEE PARKING SPACE FOR 2020". Отчетената от ищеца сума за
такса за поддръжка е в размер на 627,82 лв. (625,87 лв. и 1,95 лв.) На 21.08.2020 г. е
получен превод при ищеца в размер на 1 034,21 евро с основание: "РАУМЕNТ UNDER
ТНЕ SUPORT AGREEMENТ". Отчетената от ищеца сума за такса за поддръжка е в
размер на 2 022,74 лв. На 31.08.2020 г. е получен превод при ищеца в размер на 300,00
6
евро с основание: "РАУМЕNТ UNDER ТНЕ SUPORT AGREEMENТ APARTMENТ
41В3 FOR 2020 IN ТНЕ АМО OF 50 PERCENТ". Отчетената от ищеца сума за такса за
поддръжка е в размер на 586,75 лв. (222,79 лв. и 363,96 лв.). Доколкото всички
плащания са извършени през 2020г. и в две от тях е посочено, че се отнасят за такси за
2020г., то следва да се приеме, че с тези плащания ответницата е направила избор да
заплати именно възнаграждението за управление за 2020г., като общо заплатената сума
е в размер на 3237,31лв. или останала непогасена е сума в размер на 1394,92лв.
На 05.07.2021 г. е получен превод при ищеца в размер на 1 200,00 евро с
основание: "РАУМЕNТ UNDER SUPPORT AGREEMENТ". Отчетената от ищеца
левова равностойност е 2 347,00 лв. На 02.07.2021 г. е получен превод при ищеца в
размер на 964,03 евро с основание: "РАУМЕNТ UNDER SUPPORT AGREEMENТ".
Отчетената от ищеца левова равностойност е 1 885 ,48 лв. По отношение на тези
плащания не е направен избор съгласно чл.76, ал.1 ЗЗД, а единствено е посочено, че се
заплащат суми, дължими съгласно Договора. Общия размер на плащането е 4232,48лв.
При така установените факти от значение за спора, съдът намира от
правна страна следното:
Видно от представените по делото Договор за поддръжка от 01.08.2008г.,
изменен и допълнен с Анекс от 15.07.2013г. към договор за поддръжка, същите имат за
предмет извършване на поддръжка и управление на общите части на Ваканционно
селище „О“, в което се намират и имотите на ответницата. Не се спори, че страните са
подписали договора, поради което същите са обвързани от неговото съдържание, тъй
като направените от тях волеизявления ги обвързват (чл. 180 ГПК). Ето защо, с
подписването на договора за поддръжка за страните са възникнали всички права и
задължения, посочени в него. Сключения от страните договор е отражение на
свободата при договаряне, предвидена в чл.9 от ЗЗД, като със същия е приет размер на
възнаграждението за управлението и поддържането на общите части да се определя на
база площ на имотите или вида и предназначението им. При изпълнение на
задълженията на изпълнителя по договора, възложителя дължи уговореното
възнаграждение в сроковете и размерите, описани в договора. В случая не се спори, че
„ф-ма“ ЕООД е изпълнявал задълженията си по договора, като за установяване на
изпълнението, по делото са представени и договори с трети лица, които не следва да се
обсъждат самостоятелсно, с оглед липсата на оспорване.
Доколкото задълженията на „ф-ма“ ЕООД са изпълнени, за Е. Н. С. е
възникнало задължение да заплаща уговореното в договора възнаграждение. Спорен
между страните е размера на това възнаграждение. Видно от Договор за поддръжка от
01.08.2008г., т.14 предвижда възнаграждение за поддръжка в годишен размер 13,50
евро, без включен ДДС, за кв.метър от площта на имота на възложителя или 1723,68
евро, платимо съгласно т.15 до 31 март на текущата година. Предвидено е в т.13, че
7
Дружеството за управление може да променя размера на възнаграждението за
поддръжка, единствено при наличие на икономически обосновани фактори, като
повишаване на официалната средна работна заплата за страната, цените на основаните
доставки, стоки и услуги, необходими за изпълнение на задълженията на дружеството
за управление, след уведомление до възложителя, което може да бъде отправено и на
адреса на имота.
Настоящия състав намира, че ответницата – възложител по Договора и Анекса
има качеството "потребител" по смисъла на § 13 по смисъла на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, защото е страна по договор извън рамките на своята търговска
или професионална дейност, като същевременно в създаденото облигационно
правоотношение, намиращо се най- близко по съдържание до уредения в чл. 288- чл.
292 от ЗЗД договор за поръчка/ с някои елементи и на договора за изработка/,
изпълнителят е "търговец" по смисъла на горния параграф, защото сключва договор с
потребител, като част от своята търговска или професионална дейност в публичния
или в частния сектор. При наличие на потребител, Съдът дължи служебна проверка за
наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната
правна норма, измежду които: т. 9 - при налагане на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора; т. 10 - при предвидена възможност на търговеца да променя едностранно
условията по договора въз основа на непредвидено в него основание; т. 11 - при
възможност за търговеца да променя едностранно без основание характеристиките на
стоката или услугата и т. 12 - при предвиждане цената да се определя при получаването
на стоката или услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно опредЕ.та цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП неравноправната
клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на стоката
или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или
на друг договор, от който той зависи. Неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално /чл. 146, ал. 1 от ЗЗП/. Клаузи, които не
са уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП - клаузи, изготвени
предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи при договорите, сключвани при
общи условия, като изброяването не е изчерпателно. В чл. 144 от ЗЗП са посочени
8
изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи
в договори с потребители, визирани в чл. 143 от ЗЗП, са неприложими. Така според чл.
144, ал. 3 от ЗЗП нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни
книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията /измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на
финансови услуги. От гореизложеното следва, че за да е нищожна като неравноправна
договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена
индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП, като
същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 от ЗЗП.
Тежестта за установяване, че договорната клауза е индивидуално уговорена,
съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, е върху търговеца. В случая „ф-ма“ ЕООД не е
установил, че клаузите на договора са индивидуално уговорени с Е. Н. С. и че тя е
могла да сключи договор при условия, различни от тези на останалите собственици на
обекти във Ваканционно селище „О“. Като неиндивидуално уговорени, клаузите биха
могли да са нищожни, ако са неравноправни по смисъла на чл. 143 - 144 от ЗЗП и
договора не попада в изключенията.
При преценка на текста на т.13 от Договор за поддръжка от 01.08.2008г.,
настоящия състав намира, че въведената в полза на дружеството за управление
еднострА. възможност за изменение на размера на дължимото възнаграждение е при
неясни условия, като не е предвидена и каквато и да е относителна тежест на отделните
икономически фактори при определяне на това с какъв процент е увеличението. По
никакъв начин от текста не може да се изведе в какви граници може да е увеличението,
т.е. предоставено е изцяло на преценката на страната търговец. Посочено е, че
Дружеството за управление може да променя размера на възнаграждението за
поддръжка, единствено при наличие на икономически обосновани фактори, като
повишаване на официалната средна работна заплата за страната, цените на основаните
доставки, стоки и услуги, необходими за изпълнение на задълженията на дружеството
за управление, но не е предвидена някаква математическа зависимост между процента
увеличение на заплата или индекса на потребителските цени и процента, с който може
да се увеличи възнаграждението. Клаузата за изменението е неравноправна/ а това по
смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗЗП води до нейната нищожност/, защото макар формално
еднострА.та промяна в цената да зависи от настъпването на външни условия, те са
толкова неконкретно и неясно описани като механизъм, който я предпоставя, че
практически се дава възможност на търговеца да ги тълкува недобросъвестно, както
намери за добре, включително в своя полза и в ущърб на потребителите, а за тях не е
предвидена възможност да се откажат от договора, ако окончателно опредЕ.та цена
значително надхвърля уговорената при сключването на договора такава. Затова съдът
счита, че клаузата следва да бъде приета за неравноправна по смисъла на чл. 143, т.12
9
от ЗЗП / при невъзможност да се приложи разпоредбата на чл. 144, ал.4 от ЗЗП,
въвеждащ изключение от преценката за неравноправност на клауза, попадаща в
горната хипотеза, ако "клаузите са законосъобразни и методът за промяна на цените е
описан подробно и ясно в договора".
Следователно приложими в случая са първоначално уговорените стойности на
възнаграждението, т.е. за целия исков период следва да се приеме за приложим размер
на възнаграждението от 13,50 евро, без включен ДДС, за кв.метър от площта на имота
на възложителя или 1723,68 евро годишно и 300 евро с ДДС годишно за гаражните
клетки .
Видно от ССчЕ преди подаване на исковата молба, от страна на Е. Н. С. са
правени няколко плащания по Договор за поддръжка от 01.08.2008г., като за голяма
част от плащанията е направен избор от страна на платеца за това какви конкретни
задължения се погасяват. Съгласно чл.76, ал.1 ЗЗД Този, който има към едно и също
лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-
обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни
задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно. Видно е, че към момента на подаване на исковата молба „ф-ма“
ЕООД не само не е отчел получените плащания, но не се е и съобразило с направения
на осн. чл.76, ал.1 ЗЗД избор, като резултатът е предявяване на претенции, които
изобщо не съответстват на реалния размер на задълженията, като така са посочени и
размери на претенцията за неустойка, които не отговарят на действителните периоди
на забава и на забавените части от дължимите възнаграждения. След частичното
оттегляне на иск отново се е стигнало до предявяване на претенции, които по никакъв
начин не съответстват на действително погасените задължения, като отново не е
съобразено кога са извършени плащания на отделните задължения и са на лице
претенции за неустойка, които изобщо не кореспондират с действителния период на
забава.
Както бе посочено по-горе дължимото възнаграждение за 2018г. в размер на 4
632,23 лв., което е следвало да се плати до края на м.март 2018г. е частично погасено
чрез плащане на 05.06.2018 г. в размер на 2 247,48 лв. Следователно на основание т.18
от договора ответника дължи неустойка за забавено плащане, наименована в договора
лихва за забава в размер на 2,5% месечно върху сумата 4 632,23 лв. за периода
01.04.2018г.-05.06.2018г. или сума в размер на 247,48лв. съгласно таблица към
Допълнително заключение на ССчЕ; лихва за забава върху сумата 2632,23лв. за
периода 05.06.2018г. до 27.08.2018г., когато е заплатена другата по-голяма част от
възнаграждението – в размер на 179,57лв. и лихва върху сумата от 137,27лв. за периода
от 28.08.2018г. до 24.07.2019г. в размер на 34,30лв. или общо 461,35лв. Видно обаче от
10
исковата молба се претендира лихва за забава в общ размер на 292,19лв., което е по-
малко от действително дължимото.
Част от възнаграждението за 2019г. е заплатено предсрочно – на 30.01.2019 г. в
размер на 2 247,48 лв. Следователно върху останалата незаплатена част от 2384,75лв.
се дължи лихва за забава за периода от 01.04.2019г. до 24.07.2019г. в размер на
178,86лв. Върху незаплатената част от 1891,40лв. се дължи лихва за забава за периода
от 24.07.2019г. до 30.06.2021г. в размер на 1087,44лв. или общо лихва за забава за
периода от 1266,30лв.
Част от възнаграждението за 2020г. е заплатено на 20.08.2020 г., поради което
върху сумата от 4 632,23 лв. се дължи лихва за забава за периода 01.04.2020г.-
20.08.2020г. в размер на 463,24лв. Останала непогасена сума в размер на 1394,92лв.
следва да се олихви за периода 01.09.2020г.-30.06.2021г., като дължимата лихва е в
размер на 348,73лв. или общо за периода 811,97лв.
Възнаграждението за 2021г. не е заплатено в срока по договора, поради което
върху сумата 4 632,23 лв. се дължи лихвата за забава за срока посочен в исковата молба
– 01.04.2021г.-30.06.2021г. – за 3 месеца в размер на 347,43лв.
Като се отчете направения избор за плащания от ответницата, следва да се
приеме, че след погасяване на задължението за възнаграждение за 2019г. е останал
излишък от 356,08лв. Към посочения излишък следва да се добави сумата заплатена
през 2021г. 4232,48лв. и с получената сума от 4588,56лв. да се погасят задължения
съгласно реда на чл.76, ал.2 ГПК, т.е. да се погасят вземанията за неустойка,
представляваща лихва за забава в размерите, уговорени с договора. Видно от
изчисленията, направени по-горе общия размер на дължимата лихва за забава е
2713,89лв. /292,19+1266,30+811,97+343,43=2713,89лв./, която се явява изцяло погасена
с последните плащания. След погасяване на лихвата за забава остава разполагаема
сума в размер на 1874,67лв. /4588,56-2713,89=1874,67лв./
Задълженията за възнаграждение, останали непогасени са в размер на 1394,92лв.
за 2020г. и 4 632,23 лв. за 2021г. Видно от молбата по чл.232 ГПК, след частичното
оттегляне на искове „ф-ма“ ЕООД претендира съществуване на вземания за доплащане
на възнаграждение за поддръжка за 2020 г., в размер на 297.72 лв. и доплащане на
възнаграждение за поддръжка за 2021 г., в размер на 3 173.03 лв. Съдът е обвързан с
размера на претенциите, посочени от ищеца и не може да се произнесе по нещо
различно, доколкото произнасянето би било свръх петитум. Поради изложеното от
останалата незаплатена част от възнаграждението за 2020г. следва да се извади
претендирания като непогасен размер от страна на ищеца - 1394,92лв.- 297.72
лв.=1097,20лв. Доколкото разполагаемата сума е 1874,67лв., от нея следва да се извади,
като погасена чрез плащане сумата от 1097,20лв. и да се получи разполагаем остатък
след частичното погасяване на възнаграждението за 2020г. от 777,47лв. За 2021г. се
11
дължи пълния размер на възнаграждението от 4 632,23 лв. От тази сума следва да се
извади разполагаемата сума 777,47лв. и да се приеме, че е останало непогасено вземане
за възнаграждение за 2021г. в размер на 3854,76лв. Доколкото обаче искът е предявен
за сумата 3173,03лв. Съдът не може да присъди повече от поисканото. Поради
изложеното предявените искове следва да се уважат за сумата 297.72 лв. дължима сума
за възнаграждение за поддръжка за 2020 г. и за сумата 3 173.03 лв. дължима сума за
възнаграждение за поддръжка за 2021 г.
Върху сумите следва да се присъди законна лихва за забава от датата на
предявяване на исковата молба на 20.07.2021г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като в полза на
ищеца следва да се присъдят такива съразмерно на уважената част от исковете, а в
полза на ответника такива съразмерно на прекратената част от производството и на
отхвърлената част от останалите за разглеждане искове. Поради изложеното в полза на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК се дължат разноски съразмерно на уважената част
от исковете в размер на 138,83лв. за заплатена държавна такса и 84лв. за заплатен
депозит за работа на вещо лице.
В полза на ответника и на осн. чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК следва да се присъдят
разноски в общ размер на 917,21лв. за заплатен депозит за работа на вещо лице и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Н. С., гражданин на Руската Федерация, родена на **********г. в
Р, гр.К, със съдебен адрес: гр.Б, ул.“Т А“ №41 да заплати на „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.“Б“ №45, ет.1, по иск с пр.
основание чл. 79 ЗЗД сумата от 297.72 лв., представляваща възнаграждение за
поддръжка за 2020г. и сумата от 3 173.03 лв., представляваща възнаграждение за
поддръжка за 2021г., дължими на основание Договор за поддръжка от 01.08.2008г., с
нотариална заверка на подписите на страните peг. № 4334/01.08.2008г. на нотариус М
В, изменен и допълнен с Анекс от 15.07.2013г. към договор за поддръжка с нотариална
заверка на подписите на страните peг. № 4334/01.08.2008г. на нотариус М В, вписан в
Служба по вписванията под акт № 100, том 1, вх. peг. № 1223/15.07.2013г., ведно със
законна лихва за забава върху сумите от датата на предявяване на исковата молба на
20.07.2021г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК
разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 138,83лв. за заплатена
държавна такса и 84лв. за заплатен депозит за работа на вещо лице, като ОТХВЪРЛЯ
12
исковете с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
възнаграждение за поддръжка за 2018 г. в размер на 299.68 лв., възнаграждение за
поддръжка за 2019 г. в размер на 837.59 лв. и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сума в размер на 3 656,01 лв., съставляваща лихва за
забава за заплащане възнагражденията за поддръжка за периода от 2018 г. до 2021 г.
ОСЪЖДА „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр. С, бул.“Б“ №45, ет.1 да заплати на Е. Н. С., гражданин на Руската Федерация,
родена на **********г. в Р, гр.К, със съдебен адрес: гр.Б, ул.“Т А“ №41 на осн. чл.78,
ал.3 и ал.4 ГПК разноски по делото в общ размер на 917,21лв. за заплатен депозит за
работа на вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13